Р Е Ш Е Н И Е
№ 1080
гр. Пловдив, 13 юни 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХI състав, в публично съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
участието на прокурора КИЧКА КАЗАКОВА, като разгледа КАНД № 316 по описа
на съда за 2022 г., докладвано от съдия Й.
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 2270 от 14.12.2021 г.,
постановено по АНД № 4908/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XХII нак. състав е потвърден Електронен фиш серия К, № 4922192,
издаден от ОДМВР-Пловдив, с който на М.Г.П., ЕГН **********, представител на
„АТАХАР 1“ ЕООД, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00
/сто/ лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат касационни основания за
постановяване на атакуваното решение при неправилно приложение на материалния
закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на решението
и постановяването на друго, с което да се отмени обжалваният електронен фиш.
Претендират се сторените разноски.
Ответникът по касация - ОД на МВР-Пловдив, с писмено становище от процесуален
представител по пълномощие, намира жалбата за неоснователна и като такава моли
да се остави без уважение, а обжалваното решение като правилно и
законосъобразно да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател
адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив предлага да се остави в сила обжалваното решение.
Настоящият съдебен състав приема, че
разглежданата касационна жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и при наличието на правен интерес, следователно е допустима.
Не са налице наведените в касационната жалба
оплаквания. При спазване на процесуалните правила районният съд е събрал и
анализирал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване
на фактите по делото. Въз основа на извършения анализ, е формулирал крайния си
правен извод за потвърждаване на обжалвания пред него електронен фиш.
Настоящият състав счита, че така направеният извод съответства на приетите по
делото доказателства.
От доказателствения материал по делото безспорно
се установява, че на 20.05.2021 г., в 14:07 ч. е било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство CORDON-M2 MD1196 движение на товарен автомобил Дачия Логан, с рег.
№ ****, собственост на дружеството, чийто представител е касаторът, с
превишаване от 21 км/ч над разрешеното ограничение от 50 км/ч. Нарушението е
извършено в гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ срещу номер 3 в посока към ул.
„Скопие“. С това действие М.Г.П. е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
От страна на касационния жалбоподател са
направени възражения, които са идентични с възраженията, изложени в
първоинстаннционното производство, като съдът е направил обосновани и правилни
изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат
преповтаряни.
За пълнота по отношение възраженията за
неустановено място на извършване на нарушението, следва да се има предвид, че
посоченото „…срещу номер 3 в посока към
ул. „Скопие“, е
уточняващо обстоятелство, а предвид липсата на разминавания в посоката на
движение на контролираните МПС и насочеността на АТСС, то не може да се счита,
че мястото и посоката на нарушението не са установени или са неправилно
установени. В снимката от заснетия клип освен автомобилът и неговият
регистрационен номер са отразени локацията с GPS координати, датата и часът на
заснемане, разстоянието и заснетата скорост, като на същия се установява и
номера на АТСС, който също съвпада с посочения в протокола. Няма разминавания и
в отбелязаната измерена скорост, ограничение и превишение на скоростта,
доколкото е отчетен и толеранс от 3км/ч в полза на жалбоподателя. Съгласно
постоянната съдебна практика съществени са онези нарушения, които ограничават
правото на защита на наказаното лице или се отразяват пряко върху съдържанието
на крайния акт. В настоящия случай не е налице нито една от тези предпоставки.
Нарушителят не е лишен от възможността да упражни правото си на защита в пълен
обем и да установи факти и обстоятелства, различни от установените в настоящия
процес. Санкционираният водач е обжалвал своевременно ел. фиш по съдебен ред и
в производството пред районния съд, който при това е съд по същество, е изложил
всички свои доводи и възражения за незаконосъобразност, както и е могъл да
представи доказателства за тези доводи.
Във връзка с възраженията, касаещи неспазване
на разпоредбата на чл. 91, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 3 от ЗМВР, е необходимо
да се посочи, че сочената разпоредба не съдържа императивно задължение за
полицейските органи да извършат фактическо действие, пряко произтичащо от
закона по смисъла на закона, а предвижда само една допълнителна възможност за
използване на средствата за явно наблюдение при осъществяване на тяхната
дейност. Отделно от това, институтът на „електронния фиш“ е въведен с
изменението и допълнението на ЗДвП, направено с бр. 10 от 2011 г. на ДВ, а
съгласувано с него са изменени и други закони, вкл. и ЗАНН, като съгласно разпоредбата
на чл. 85а от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо
средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона
за движението по пътищата. Нито в ЗАНН обаче, нито в ЗДвП е въведено задължение
за разгласяване използването на АТСС, поради което и липсата му, не може да се
приеме за допуснато процесуално нарушение, още по-малко пък съществено такова.
И
най-сетне, неоснователни са и следващите наведени възражения, че в ЕФ не било
отбелязано дали нарушението е заснето с мобилно или стационарно АТСС, доколкото
ЕФ е издаден по одобрения от МВР образец и съдържа всички необходими реквизити,
съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, позволяващи да бъде ангажирана отговорността
на наказаното лице, като сред тези реквизити не е видът на използваното АТСС.
С оглед изложеното, оспорваното решение се
явява законосъобразно и следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо
и в съответствие с материалния закон.
Основателно, при този изход на спора, е
направеното от процесуалния представител на ответника, в приложеното по делото
писмено становище, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция, което следва да бъде определено в размер на 80 лв.
Ето защо, Пловдивски административен
съд, ХХI к. състав на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 2270 от 14.12.2021 г., постановено по АНД № 4908/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XХII нак. състав.
ОСЪЖДА М.Г.П., ЕГН ********** ***/осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: