РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 27.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди и единадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
Е.Д. и в
присъствието на
прокурора като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №11431 по описа за 2010 година, за да
се произнесе, съобрази:
Искът е за сумата 2500 лв обезщетение за неимуществени вреди
с правно основание по чл.2, ал.1, т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди.
Ищецът
В.Д.Г. твърди, че на 26.07.2005г. е бил привлечен като обвиняем и му е било
повдигнато обвинение за престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал.1 НК по сл.
дело №363/2005г. на ОСлС-Русе (сл. дело №188/2005г. на РРП). По отношение на
него била взета мярка за неотклонение “подписка”. С постановление от 22.12.2005г.
по сл. дело №188/2005г. прокурор от Русенска районна прокуратура е прекратил
предварителното производство, водено срещу него за престъпление по чл.316 във
вр. с чл.308 НК и е отменил взетата спрямо него мярка за неотклонение
“подписка”. Постановлението е влязло в сила на 26.01.2006г. като необжалвано. В
периода от 26.07.2005г. до 26.01.2006г. живял с кошмара, че е обвиняем за
извършено престъпление по чл.316 във вр. с чл.308 НК. В този период е претърпял
многобройни и разностранни психически болки, страдания и унижения в резултат на
несправедливото обвинение и взетата по отношение на него мярка за неотклонение.
Накърнен бил “имиджа” и авторитета му на лекар пред неговите пациенти и в
обществото, неблагоприятно отражение дали и на отношенията му с колеги - лекари
и с БЛС. Във връзка с взетата мярка за нетклонение “подписка” било ограничено
правото му на свободно придвижване, същата го държала в напрежение и постоянен
стрес, тъй като се налагало често да я нарушава предвид разликата в постоянния
му адрес в гр. Русе и седалището на лекарската му практика в гр. Мартен.
Пропуснал възможността да присъства на конференция на Сдружение на кардиолозите
в гр. София, както и да участва в курсове по хомеопатия, организирани от ЦОРХ,
което е дало отражение и на следдипломната му квалификация. Описаните
преживявания дали отражение на физическото и психическото му здраве - видимо
отслабнал с около 10 кг, станал по-затворен. Всичко това съставлява
неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Моли съдът да осъди
ответника да му заплати сумата 2500 лв обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в периода 26.07.2005 - 25.01.2006г., включително, от незаконното
обвинение по сл. дело №188/2005г. на РРП, заедно със законната лихва от
26.01.2006г. до окончателното изплащане.
Ответникът Прокуратурата на Република България чрез процесуалния си представител
оспорва иска по основание и размер. Възразява, че не е налице незаконно
обвинение в извършване на престъпление, тъй като привличането на ищеца в
качеството на обвиняем е извършено от надлежен орган при спазване на всички
предвидени в НПК изисквания. Възразява, че не са налице предвидените в чл.2,
ал.1, т.2 ЗОДОВ предпоставки за реализиране отговорността на държавата, тъй
като след приключване на разследването прокурор от РРП е прекратил
наказателното производство на основание действащата към момента - 22.12.2005г.
редакция на чл.237, ал.1, т.2 НПК, според която прокурорът прекратява
наказателното производство, когато намери, че обвинението не е доказано.
Възразява още, че описаните в исковата молба преживяванения на ищеца не са
доказани, поради което и претенцията му не е доказана и по размер. В
съдебно заседание възразява и относно размера на претенцията, която счита
завишена.
По делото са представени писмени доказателства, разпитан е
свидетел и е приложено сл. дело №363/2005г. на ОСлС Русе (сл. дело №188/2005г.
на РРП).
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
От приложеното сл. дело №363/2005г. на Окръжна следствена
служба Русе се установява, че с Постановление от 26.07.2005г. на следовател при
ОСС Русе на ищеца В.Д.Г. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление
по чл.316 във вр. с чл. 308, ал.1 НК, за това че през месец декември 2004г. в
гр. Русе в съдебно заседание по гр. дело №2439/2004г. по описа на Районен съд
Русе съзнателно се е ползвал от преправен официален документ - фактура №17 от
24.07.2001г., като за самото му съставяне не може да се търси наказателна
отговорност и Г. е бил привлечен като обвиняем по това обвинение. Спрямо него е
била взета мярка за неотклонение “подписка”. По делото е проведено разследване
за извършено престъпление, срокът на което е бил продъжен с два месеца на
основание чл.222, ал.3 НПК (отм.). Взетата мярка за процесуална принуда не е
била отменена.
С Постановление от 22.12.2005г. наблюдаващият прокурор при
Районна прокуратура Русе е прекратил наказателното производство за престъплението
по чл.316 във вр. с чл.308 НК, за което В.Д.Г. е привлечен като обвиняем и е
отменил мярката за неотклонение “подписка”, взета по отношение на същия. Като
необжалвано, постановлението е влязло в сила на 26.01.2006г., видно от данните
в приложеното сл. дело. Основанието за прекратяване на наказателното производство, посочено в
Постановлението е по чл.237, ал.1, т.2 НПК, отм. - поради недоказаност на
обвинението и мотивирано с липса на “...безспорни и категорични
доказателства за наличието на умисъл /за съзнателно ползване/ у обвиняемото
лице за ползването на документ по чл.308 НК, както и че извършените корекции в
материалите по гражданското дело, са извършени от обв. В.Г.”.
Съгласно даденото разяснение по приложението на закона с
Тълк. реш. №3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк. гр. д. №3/2004г., ОСГК, т.7, когато
наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението,
основанието за обезщетяване на вреди по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ е, че деянието не
е извършено от лицето и съответният правозащитен орган отговаря за вреди.
След влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство следва да се приложат разпоредбата на чл.2, ал.1,
т.2 ЗОДОВ.
От показанията на свидетелката М.В.Д., майка на ищеца, се
установява, че когато във вестник “Утро” било отразено, че срещу ищеца е
започнало наказателно преследване заради фалшив документ, той е бил много
депресиран, “...не беше на себе си”. Обстоятелството, че обществеността е била
запозната с повдигнатото обвинение е довело до състояние ищецът да престане да
общува с приятели, познати, пациенти и той се затворил в себе си, престанал да
излиза с приятели за развлечение. Взетата по отношение на него мярка “подписка”
допълнително допринасяла за стресовото му състояние и ищецът бил постоянно под
напрежение да упражнява лекарската си професия, тъй като работното му място е
извън гр. Русе и напускайки града, за да практикува, се поставял под угроза да
му се наложи по-строга мярка. Колегите му също започнали да го отбягват, след
като прочели статията в местната преса, а заместващият го колега д-р Станев
отказал да го замества при дежурства. Колегата му д-р Л директно му заявила, че
отказва да работи с него. Преди това имал добри отношения с всичките си колеги.
В периода 2005/2006г. над 75 негови пациенти се отписали поради честите му
отсъствия във връзка с разследването. Свидетелката установява още, че след
провеждани разпити и очни ставки в Полицията ищецът се връщал в къщи обиден,
депресиран и сломен, с главоболие, имало е случай, при който кръвната му захар
паднала под нормата и свидетелката му е оказала помощ. Във връзка със сключване
на договор с НЗОК за 2006г. се налагало да дава обяснения пред БЛС, пред РЦЗ и
обстоятелството, че дипломата му за висше образование била иззета от
разследващия орган, създало много затруднения във връзка със сключване на този договор.
Това на свой ред се отразило много зле на здравето му, като ищецът загубил
апетит, престанал да се храни и отслабнал на килограми, нощем не спял спокойно.
В населеното място, където упражнявал лекарската си практика - гр. Мартен се
появили слухове, че не е лекар, че няма диплома и че няма да сключи договор със
Здравната каса. Тези слухове също допринесли част от пациентите му да го
напуснат, а познати - да го отбягват. От РЗОК Русе 4-5 пъти му правели внезапни
проверки, съставяли му актове, които впоследствие “падали” в съда. Непрекъснато
бил под голямо напрежение и в един момент
се отказал да практикува. В процесния период пропуснал възможностите да се
явява на курсове за повишаване на квалификацията си като лекар.
Показанията на свидетелката не са опровергани с противни
доказателства. Съдът кредитира същите, тъй като същата има непосредствени и
лични впечатления от обстоятелствата, които възпроизвежда, показанията й са
конкретни - свидетелката сочи имена на колеги на ищеца, на негови пациенти,
възпроизвежда конкретни събития, свързани с тях, показанията й не са
противоречиви, логични са и следват хронологията на събитията, относими към
предмета на делото.
При тези данни е очевидно, че в периода 26.07.2005 - 26.01.2006г. ищецът
е преживял тревоги, напрежение, зле понасял коментарите във връзка с воденото
срещу него досъдебно наказателно производство, чувствал появилото се недоверие
сред пациентите си в качествата му на лекар, отчуждение и накърняване на доброто
му име сред колеги, приятели, познати, влошило се здравословното му състояние -
отслабнал, не спял добре, бил депресиран. В същия период не е могъл без
разрешение на съответния орган да напуска местоживеенето си и да упражнява
правото си на свободно придвижване. Всички тези преживявания на
ищеца от правна страна съставляват неимуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване по справедливост, съгласно общия критерий по чл.52 ЗЗД. Съдът
намира, че за обезщетяване на неимущественото увреждане на ищеца следва да му
се присъди сумата 2500 лв, която справедливо репарира претърпените от него
душевни болки и страдания във връзка с неоправданото наказателно преследване.
Следователно
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло. На ищеца следва
да се присъди законна лихва, считано от влизане в сила на прокурорския акт за
прекратяване на наказателното производство - 26.01.2006г. до окончателното
изплащане.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи разноските по
делото на ищеца - 10 лв за внесена държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България гр. София да заплати на В.Д.Г. ***, ЕГН **********, сумата
2500 лв обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за периода
от 26.07.2005г. до 26.01.2006г. по сл. дело №188/2005г. по
описа на Районна прокуратура Русе, заедно със законната лихва от 26.01.2006г.
до окончателното изплащане, както и 10 лв разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: