Решение по дело №175/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕООД Водоснабдяване и канализация - Х., против Решение №2/02.01.2024г., постановено по анд №916/2023г. по описа на РС Хасково. Твърди се, че решението e неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че съдът не обсъдил изложените от жалбоподателя становища. Във връзка с едното от тях било направено възражение, че не било установено по безспорен и несъмнен начин наличието на задължение за последваща проверка на посочения в АУАН и НП водомер към момента на извършване на проверката на място, тъй като не били събрани никакви доказателства относно липсата на основания за удължаване на срока на валидност на последващата проверка с 50% от определения със заповед на председателя на ДАМТН срок. На следващо място се навеждат доводи за друго съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на противоречив доказателствен материал, представен по делото, което било свързано с изложените от жалбоподателя твърдения за липса на действително извършване на измерване, свързано с търговско плащане - по смисъла на чл.5 от ЗИ, при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана вода, отчетена по показанията на процесния водомер. Твърди се, че съдът не изпълнил задължението си по чл.305, ал.3 от НПК при противоречия на доказателствения материал да изложи в мотивите на решението си съображения защо едни доказателства се приемат, а други се отхвърлят. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление, като се претендира юрк.възнаграждение за двете инстанции.

Ответната страна - в писмен отговор, оспорва касационната жалба и иска да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована. Решението на районния съд следвало да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на направените разноски.

Окръжна Прокуратура Хасково счита, че касационната жалба е неоснователна.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното Решение №2 от 02.01.2024г., постановено по АНД №916/2023г., Районен съд Хасково потвърждава Наказателно постановление №МН-ЮЦБ-23-135/10.10.2023г., издадено от Началник Регионален отдел Южна централна България на Главна Дирекция Метрологичен надзор към Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор, с което за нарушение на чл.44, т.4 във вр. с чл.43, ал.1 от Закона за измерванията и на основание чл.85, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗИзмерванията на ЕООД ВиК Х. е наложена имуществена санкция в размер на 200,00 лева.

За да постанови решението си, районният съд е посочил, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не се констатират процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Приел е, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказва извършването на описаното в НП нарушение, като е мотивирал изводите си. В съставеният АУАН било налице описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези – дата, място, начин на осъществяване, които били съответстващи на дадената правна квалификация. Съгласно изложеното от въззивната инстанция съставомерното поведение се изразява не просто в самото неизпълнение на задължението за последваща проверка, а в използването на средството за измерване без да е изпълнено това законово изискване, в конкретния случай било установено от съда, че няма спор, че процесният водомер се използва и след изтичане на срока на последващата проверка, като това е продължавало във времето и към момента на проверката от контролните органи. Обсъдени са възраженията на дружеството относно извършваното от тях измерване, свързано с търговско плащане, както и относно удължаване срока на валидност на партиди водомери. РС Хасково е обсъдил наложена имуществена санкция, за която установил, че била в минималния предвиден от санкционната разпоредба размер. Изложени са и подробни съображения, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Така постановеното решение е правилно.

РС Хасково е установил фактическа обстановка, съответна на посочената в НП, като са обсъдени събраните свидетелски показания и писмените доказателства. Правилно е прието, че не се установяват нарушения при съставянето и издаването съответно на АУАН и на НП, тъй като са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, а актовете са издадени от компетентни за това органи. От правна страна районният съд правилно приема, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказва извършването на описаното в НП нарушение, а индивидуализацията на наказанието е справедлива. Изложените мотиви са подробни, като е отговорено на всички повдигнати възражения.

Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на РС Хасково, които съответстват на доказателствата по делото – писмени и гласни, събрани по предвидения процесуален ред на НПК. Решаващият извод на районния съд за неоснователност на жалбата е правно издържан и се споделя изцяло от касационната инстанция. Поради изложеното, изводите на РС по фактите и правото не следва да се преповтарят, а по аргумент от чл.221, ал.2, изр. последно от АПК се препраща към тях. Не се установява отменително основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, доколкото не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващите изводи са формирани след като са обсъдени значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. Във фазата на съдебното обжалване санкционираното дружество не е оборило фактическите установявания в административнонаказателното производство, правилно кредитирани от районния съд при постановяването на обжалваното решение.

При осъществената проверка касационната инстанция установи, че РС е приложил правилно материалния закон към безспорно установените факти. По същество извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна страна признаците на административното нарушение, изразяващо се в неспазване на чл.44, т.4 във вр. с чл.43, ал.1 от Закон за измерванията.

Административнонаказващият орган приема, че на посочената в АУАН и НП дата и място ЕООД ВиК Х. използва за измервания, свързани с търговски плащания, средство за измерване – водомер за студена вода, с посочена идентификация, без знак от последваща проверка на средство за измерване в употреба по чл.43, ал.1 от ЗИ. Безспорно се установява пред районния съд, че въпросното средство за измерване се ползва именно от ЕООД ВиК Х. и че то е с маркировка от 2017г. за оценено съответствие по ЗТИП, като е трябвало да бъде подложено на последваща периодична проверка до 31.12.2022г., а така към дата на проверката на място – 21.06.2023г., същото е без знак от последваща проверка.

Разпоредбата на чл.43 от ЗИ вменява задължение именно за ползвателите на такива измервателни средства, свързани с търговски плащания, да извършват последваща проверка на средствата си за измерване в употреба, която проверка се удостоверява със знаци за последваща проверка, а по силата на ал.2, последващата проверка се извършва периодично или след ремонт на средствата за измерване. Периодичността на тези проверки се установява в нарочен административен акт - заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в Държавен вестник и се обявява в официалния бюлетин на агенцията, като тази заповед е изрично посочена в НП /Заповед №А-616 от 11.09.2018г./. Така за да се изпълни задължението по чл.44, т.4 от ЗИ - да не се използва средство за измерване, свързано с търговски плащания без знаците по чл.35, чл.39, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗИ, следва процесният водомер да има удостоверителен знак за преминала последваща проверка, съответно след приключването на която компетентното лице да постави върху него знак, удостоверяващ преминаване на последващата проверка. В случая водомерът с маркировка от 2017г. за оценено съответствие по ЗТИП е трябвало да бъде подложен на последваща периодична проверка до 31.12.2022г., като - както въззивната инстанция правилно е установила, няма доказателства за удължаване на срока на валидност на процесния водомер, нито пък с представената Фактура №********** от 27.07.2023г. се установява измерване, което да не е свързано с търговско плащане, т.е. начисляването във фактурата да не е по реда на чл.35, ал.2 или ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от МрРРБ. Касационната инстанция споделя извода на районния съд, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В случая правилно районният съд е приел, че НП е съобразено с изискванията на закона, нарушението и нарушителят са установени по несъмнен начин, деянието е правилно квалифицирано, а наложената имуществена санкция - правилно определена и индивидуализирана в минималния предвиден в закона размер. Поради това, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд не е допуснал нарушение на материалноправните разпоредби.

РС Хасково е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила от касационната инстанция. Като е достигнал до извод за законосъобразност на обжалваното пред него наказателно постановление, РС Хасково е постановил решението си при правилно приложение на закона, а при изложеното настоящата инстанция не намира основания за касиране на решението на районния съд. На ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 80,00 лева – за юрк.възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2/02.01.2024г., постановено по анд №916/2023г. по описа на Районен съд - Хасково.

ОСЪЖДА ЕООД Водоснабдяване и канализация - Х., [ЕИК], да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически в размер на 80,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.