МОТИВИ
към ПРИСЪДА №23/04.12.2019г.
по НОХД №203/2019г.
по описа на СсОС
Предмет на
наказателното производство е повдигнатото обвинение срещу:
Б. Р.К.
За това,
че:
На
28.03.2019 г„ в дома си в с. Яребица, обл. Силистра, на ул. „Четиринадесета” №
17 е държал повече от три археологически обекта/културни ценности, а именно:
Обект № 1. Монета. Римска империя, император Проб;
Обект № 8. Предмет. Късноантична епоха, IV-VI в.;
Обект № 21. Стрела. Средновековна епоха, VIII-XI в.;
Обект № 22. Стрела. Средновековна епоха, VIII-XI в.;
Обект № 24. Предмет. Късноантична епоха, IV-VI в.;
Обект № 25. Стрела. Средновековна епоха, VIII-X1 в.;
Обект № 26. Стрела. Средновековна епоха, VIII-XI в.
общо 7 /седем/ броя археологически обекта/културни
ценности, които не са идентифицирани и регистрирани по реда на Глава VI, Раздел
II, чл. 96-99 от ЗКН и Раздел II, чл.8-19 и Раздел III, чл. 20-23 от Наредба №
Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на
Регистъра на движими културни ценности- престъпление по чл. 278, ал. 6, предл. трето от НК.
С влязло в сила определение от 04.11.2019г.,
съдът прие, че в хода на досъдебното производство не е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правата на
страните, по смисъла на чл.248 ал.1 т.3 НПК. Съдебното производство се проведе
по общият ред.
Прокурорът
намира обвинението за доказано, не споделя виждането за маловажност на случая,
и пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в размер над минималния
и под средния, както и глоба съобразена с имотното състояние. Веществените
доказателства-археологически обекти следва да се отнемат в полза на държавата,
а останалите да се върнат.
На
противоположно становище е защитникът на подсъдимия. Счита, че обвинението не е доказано, както от
обективна, така и от субективна страна. Подсъдимият чрез законоворегламентирана
дейност по металотърсене, със законопритажаван металдетектор, е събирал метали,
за да си осигурява препитание. Няма как намерените в произволно събрани купчини
желязо предмети, да се вменява вина на човек без специални знания. Не е налице
субективния елемент тъй като и вещото лице не може да определи точно предметите
какво означават. Счита, че деянието е малозначително и липсват данни за
постановяване на осъдителна присъда.
В правото
си на защита подс.К. заяви, че се смята за невиновен, а в последната си дума
моли да бъда оправдан.
От
фактическа страна, СЪДЪТ установи следното:
Б.К. живее
със съпругата си. Семейството не получава други доходи освен трудовото
възнаграждение на съпругата и полученото от него при наемен труд. От 2007г.
подс.К. се занимавал с търсене на железа, чрез закупеният през същата година
металдетектор, като обикалял различни места-основно в Дуловска община, в радиус
на около до-30-40км. Металите продавал на вторични суровини. През 2019г. е
продавал железа около 4-5 пъти, за които получил по около 100-150лв. Продал е
металдетектора през 2019г. Член на Федерацията по металдетектинг, с членска
карта заверена за 2019г.
В
Граничното полицейско управление Силистра
по постъпила оперативна информация за държане на археологически обекти
от подсъдимия, били са извършени неотложни действия по претърсване и изземване
в имота му.
На
28.03.2019г., в резултат на тези следствени действия са били иззети множество
предмети от различни места на жилището на подсъдимия и от притежавания от него
автомобил, намиращи се в с.Яребица- около 80 предмета, патрони, слушалки. Част от тях, от значение за делото, са както
следва: монета, иззета от перваз на прозорец до мазето; метален предмет, иззет
от консервена кутия, от прозорец до мазето; две стрели и предмет с острие,
иззети от кутия, от сайванта му; две стрели, иззети от голяма купчина на двора
с метални предмети, с диаметър 150 см и височина около 50-60см. Протоколите от
тези процесуални действия са били одобрени от СОС с Определение № 57/29.03.2019
г., по ЧНД № 75/2019 г. и с Определение № 58/29.03.2019 г., постановено по ЧНД
№ 76/2019 г.
Било е иззето такова голямо количество предмети,
защото са имали видимо старинен вид. Свидетелят С. видял и сгънат календар за
2000г., със заглавие „Антично злато от колекцията на Желязко Колев-Императора“,
с ръкописен текст на гърба-„на колегата колекционер-поздрав от римските
императори 01.1-2000 Ж.Колев“ и мастилен печат „ЕТ“Октавиан Август“София GK.
Всички
иззети предмети със старинен вид, подсъдимият е откривал със своя металдетектор
на различни места и по различно време, като не може да посочи конкретно, кой
предмет кога и къде е открил.
К. не е
подавал заявления за идентификация и регистрация.. и не е съобщавал за открити
културни ценности съгласно ЗКН и Наредба Н-3/2009г.
Заключението
на Археологическо- нумизматична експертиза, е че само 7 броя от откритите и
иззети от жилището на К. старинни предмети са културни ценности и
археологически обекти, както следва:
|
№ обект от протокол за претърсване и изземване от имота
в с.Яребица-28.03.2019
|
№ обект от експертно заключение
|
Заключение
|
|
част от обект 4
|
обект 1
|
Монета-Антониниан,Римска империя, Император Проб
Представлява движима културна ценност по чл.7 ЗКН и
археологически обект по чл.146 ал.1 ЗКН
|
|
част от обект 5
|
обект 8
|
Предмет-Късна античност
Представлява движима културна ценност по чл.7 ЗКН и археологически
обект по чл.146 ал.1 ЗКН
|
|
част от обект 7
|
обект 21
|
Стрела-Средновековие, VIII-XIв
Представлява движима културна ценност по чл.7 ЗКН и археологически
обект по чл.146 ал.1 ЗКН
|
|
част от обект 7
|
обект 22
|
Стрела-Средновековие, VIII-XIв
Представлява движима културна ценност по чл.7 ЗКН и
археологически обект по чл.146 ал.1 ЗКН
|
|
част от обект 7
|
обект 24
|
Предмет-Късна античност
Представлява движима културна ценност по чл.7 ЗКН и археологически
обект по чл.146 ал.1 ЗКН
|
|
част от обект 6
|
обект 25
|
Стрела-Средновековие, VIII-XIв
Представлява движима културна ценност по чл.7 ЗКН и
археологически обект по чл.146 ал.1 ЗКН
|
|
част от обект 6
|
обект 26
|
Стрела-Средновековие, VIII-XIв
Представлява движима културна ценност по чл.7 ЗКН и
археологически обект по чл.146 ал.1 ЗКН
|
Обектите
макар и автентични паметници от съответната епоха, по същността си
представляват често срещан археологичен материал и не отговорят на критериите за
национално богатство, съгласно дефиницията по чл.54 ал.2 т.1-3 ЗКН. Няма обекти
с особено висока научна и художествена стойност. Определените като движими
културни ценности обекти подлежат на идентификация и регистрация. Същите не са
идентифицирани и регистрирани, за тях не е съобщено в най-близкия музей, не
фигурират и в регистъра на движими културни ценности при МК. Всяко остойностяване на движима културна
ценност е субективно и не е възможно да се постави обекта в реална пазарна
ситуация.Никой от тези предмети не е рядък или ценен, нито може да се определи
като масов материал.
Според
вещото лице точната датировка не е критерия за определяне на обекта като
културна ценност, защото всички предмети които са на повече от 100 години се
определят като такива. Такава датировка би могла да се определи по метода на
изотопното изследване, при условие, че има контролна база данни. В много от
случаите не може да се определи предназначението на определен обект, но това не
означава че не е културна ценност.
Горепосочената
фактическата обстановка съдът изгражда
въз основа на показанията на разпитаните свидетели –П., С., К. и К., частично
на обясненията на подсъдимия, заключението приетата експертиза, приобщените по
реда на чл.28 НПК и приети допълнително в съдебно заседание писмени
доказателства по делото.
Противоречия
по фактите измежду гласните доказателствени средства няма. Съдът не се доверява
на обясненията на подс.К., в частта им в която заявява, че не знае, че процесните предмети са
археологически ценности. Тези обекти не се използват в съвремието ни. Имат
видимо старинен вид. От разясненията на вещото лице е видно, че на монетата на
император Проб, ясно личи изображението на императора и надписа от едната й страна.
Четирите стрели предмет на обвинението, не са от ХХ-ХI век, и явстват, че са от минали епохи,
защото не са се използвали такива в близките сто години. Останалите два
предмета също не се използват в съвремието, не са и част от селскостопанска или
друга техника. Явно е че в случая следва да се направи разграничение между
незнанието, като възраженията в тази насока съдът намира за неоснователни, и проявата на немарливо отношение към
човешката история. По тези причини, тези обяснения съдът възприема единствено
като защитна теза.
Изцяло се
кредитира заключението на експерта. Съдът го намира за обосновано и компетентно
изготвено. Ясно, точно и конкретно дава отговор на поставените задачи,
включително и на допълнително поставените
такива в съдебно заседание. Не възниква никакво съмнение за неговата
правилност. Убеждението на защитника, че единственият метод за определяне на
датировката и предназначението на обектите е радиоизотопен анализ не се
споделя. Действително той би могъл да определи точната възраст на определен
археологичен материал, но това не би повлияло по никакъв начин на заключението,
че обекта е археологически. Дали е от VIII или от XI
век няма никакво значение, достатъчно е дори да се посочи епохата през която е
използван. Неопределянето на точното предназначение на обекта, също не може да
го игнорира като движима културна ценност, защото той може да е част, фрагмент
от друг предмет, по аргумент от чл.7 ЗКН.
Гореизложената
фактическа обстановка дава основание да се направят следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Изпълнителното
деяние се осъществява чрез упражняването на фактическа власт върху предметите,
представляващи археологически обекти, които са поставени под особен режим на
защита от държавата и подлежат на идентификация и регистриране по установен за
това ред. Регулираните с нормативните актове обществени отношения са от
публичен характер и са с императивно значение спрямо адресатите на правните
норми.
Иззетите от
подс.К. предмети представляват културни ценностти по смисъла на чл. 7 от ЗКН
и притежават белезите на археологически
обекти по смисъла на чл. 146 от ЗКН. Същите подлежат на регистрация по Наредба
№Н-3/2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на
движими културни ценности, но не са били регистрирани и идентифицирани по реда
на Глава VI, Раздел II, чл. 96-99 от ЗКН и Раздел II, чл.8-19 и Раздел III, чл.
20-23 от Наредба № Н-3/03.12.2009 г. към момента на изземването им. Броят на
държаните археологически обекти е повече от три. Същите са държани от
подсъдимия на различни места в дома му и прилежащите помещения. Държането
представлява квалифициран случай на фактическо вещно укривателство на незаконно
придобит археологически обект. Установена е фактическа власт върху тези вещи,
без да е необходимо нейното демонстриране, време и цел на държането. Обстоятелството как са открити тези
вещи е ирелевантно. Без значение е че е използван металдетектор и че подсъдимия
членувал във федерацията по металдетектинг, която между другото не е нищо
повече от сдружение с нестопанска цел. Налице са всички обективни признаци от
престъплението по чл. чл.278 ал.6 предл.трето от НК, осъществено от подсъдимия.
Престъплението
е извършено умишлено, при форма на вината-пряк умисъл. Подс.Кърл е съзнавал, че
държи археологически обекти, упражнявайки
трайна и непрекъсната фактическа власт върху тях. Аргументи в тази насока са
изложени по-горе. Знаел е и е съзнавал, че тези обекти не са идентифицирани и
регистрирани по Наредба Н-3. За наличието на умисъла съдът се позовава и на
Решение №59/13 н.д.№9/13-II
н.о., както и на Решение 0360814 н.д. №1104/14- IIн.о. на ВКС, според които фактът на държане до голяма степен
обективира умисъла на дееца и е достатъчен за съставомерността на дянието.
Съдът не
споделя тезата за наличие на хипотеза по чл.9 ал.2 НК. Престъплението е
формално, намира се в глава VIII,
раздел I, озаглавен Престъпления против реда на управление.
Тези престъпления внасят смущения във всички сфери на социалното управление.
Обществената им опасност е свързана с разстройване на функционирането на
държавното управление, уронване авторитета на властта, смущаване на социалните
отношения, при което рефлексиите свързани с престъпния резултат е неизмерим в
пари. За разлика например от престъпленията против собствеността, при тези
престъпления имуществената стойност на предмета им няма никакво значение за
определяне на обществената им опасност, ето защо разпоредбата на чл.9 ал.2 НК
при този вид престъпления е неприложима. Освен това, това деяние следва да се
съпостави с други такива, за да се изведе извод за малозначителността му, но не
се откриват съществени отлики между престъплението осъществено от
подсъдимия и сходни такива престъпления,
следователно липсват основания да се приеме, че е налице по-леко засягане на
обществените отношения защитаващи нормата на чл.278 ал.6 предл.трето НК, или да
се прецени, че същите изобщо не са засегнати. Като част от обществото, в което
живеем, наш дълг е да опазваме своето културно наследство и именно за това,
този вид деяния са обявени за престъпления. В случая се касае за типично
престъпление, не отличаващо се от останалите от този вид.
ПО НАКАЗАНИЕТО
При
определяне вида и размера на наказанията, съдът не намери отегчаващи вината
обстоятелства, извън квалификацията.
Като
смекчаващи такива се отчита настъпилата реабилитация, съдействие на
разследването в досъдебното производство, както при първоначалните, така и при
последващите действия, съдействие за разкриване на истината по делото и в хода
на съдебното производство, а държаните нерегистрирани археологически обекти са
в незадоволително състояние, според заключението на експертизата. Тези
смекчаващи вината обстоятелства съдът намира за многобройни, и при наличие на
преценката, че и най-лекото наказание предвидено в закона ще се окаже прекалено
тежко, съдът индивидуализира наказанието по реда на чл.55 от НК.
За
престъплението по чл.278 ал.6 предл.трето от НК не е предвидена долна граница
на наказанието лишаване от свобода,
поради което и на основание чл.55 ал.1 т.2 б.“б НК, съдът замени лишаването от свобода с наказанието ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1, 2 и 6 НК:1.ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с периодичност два пъти седмично;
2.ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА; 3. БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО в размер на 150 часа
годишно за ЕДНА ГОДИНА. Предвид
материалното състояние на подсъдимия съдът не наложи кумулативното наказание
глоба, на основание чл.55 ал.3 НК.
Определеното
по този начин наказание би изпълнило най-качествено целите на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл. 36 НК, по отношение както на личната, така и на
генералната превенция.
Предметите
на престъплението по чл.278 ал.6 НК, на основание чл.278 ал.7 НК, са отнети в
полза на държавата. Съдът се разпореди и с останалите веществени доказателства
по делото нямащи отношение към повдигнатото обвинение, като 72 бр.обекти като
вещи без стойност постанови да се унищожат, об.18 да се предаде на РИМ, а
останалите да се върнат.
В съответствие
с нормата на чл.189 ал.3 НПК подсъдимия е осъден да заплати разноските по
делото.
При тези
съображения съдът постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: