№ 402
гр. Бургас, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Галя В. Белева
Членове:Елеонора С. Кралева
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело №
20252100500547 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Йеттел България“ ЕАД, ищец в
първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адв.
Здравко Цанев срещу Решение №3674/11.12.2024 г., постановено по гр.д.
№2224/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас. Съдебният акт се обжалва в
частта, с която е отхвърлен предявеният иск за признаване за установено по
реда на чл. 422 ГПК, че Н. М. Н. дължи на дружеството сумата от 688,32 лв.,
представляваща месечни абонаментни такси, стойност на предоставени
мобилни услуги и на договорни неустойки.
Жалбоподателят изразява неудовлетвореност от постановеното от
първоинстанционния съд решение, като моли за неговата отмяна и
постановяване на ново решение по съществото на спора, с което претенцията
да бъде уважена в цялост. Твърди, че при сключването на процесните
договори за мобилни услуги е предоставил на ответника СИМ карти, с което е
изпълнил задължението си да му осигури достъп до своята мобилна мрежа,
което е породило насрещното задължение за заплащане на месечните
абонаментни такси по съответния тарифен план. Излага, че предвид характера
на престацията е иррелевантно обстоятелството дали ответник реално е
използвал предоставената от оператора мрежа и мобилни услуги през периода
на договора. Поддържа, че районният съд не е направил разграничение между
задълженията за абонаментни такси и задълженията за заплащане на
1
предоставени услуги. Сочи, че абонаментната такса се дължи предварително
от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на месечния абонамент той
получава достъп до услугите, за които е сключил индивидуалния договор,
като самата цена включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща
съгласно избрания абонаментен план, като изцяло от волята на потребителя
зависи дали ще се възползва от предоставения достъп до услугите. Изтъква, че
от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е
заплащал задълженията си към оператора за отчетен период, предхождащ
процесния. Счита, че в тежест на потребителят е било да установи различния
момент на преустановяване на достъпа до мобилната мрежа от този, посочен
от оператора, а именно 05.10.2021 г. Относно дължимостта на вземанията за
неустойка излага, че неправилно районният съд е приел клаузите, с които са
уговорени за нищожни поради тяхната неравноправност. Сочи, че клаузите са
индивидуално договорени, отговарящи на критериите за добросъвестност и не
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. На следващо място, оспорва
приетото от районния съд обстоятелство, че не се установява надлежно
прекратяване на договора вследствие виновното неизпълнение от страна на
потребителя, изразяващо се в незаплащане на дължимите месечни
абонаментни такси. Застъпва, че представената от него като писмено
доказателство „последна покана за доброволно плащане от 05.10.2021 г.“
отговаря на съдържанието, изискващо чл. 87, ал. 1 ЗЗД. С тези доводи моли
решението на районния съд да бъде отменено, а вместо него постановено ново
такова по съществото на спора, с което претенцията да бъде уважена в цялост.
В жалбата няма заявени доказателствени искания, няма представени нови
писмени доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Н. М. Н. чрез особен
представител адв. Стоян Анигностов, с който жалбата се оспорва като
неоснователна и се иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Застъпва позиция, че абонаментните такси не се дължат при липса на ползване
на предоставените от оператора услуги. Относно претенцията за неустойка
поддържа, че клаузата, с която е уговорена е неравноправна, поради което и
нищожна.
По делото е постъпила и частна жалба от "Йеттел България“ ЕАД
срещу Определение №723/03.02.2025 г. С обжалваното определение е
оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решението в
частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. В жалбата се сочи, че
предявените искове са уважени частично за размера от 2395,08 лв., при което
за заповедното производство съобразно правилото по чл. 78, ал. 1 ГПК следва
да му бъдат присъдени разноски от 47,91 лв. за държавна такса и 423,39 лв. за
адвокатско възнаграждение. Счита, че неправилно съдът е редуцирал
претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, позовавайки се на фактическата и правна сложност на делото.
Излага, че е претендирал хонорар, изчислен в минимален размер съгласно
2
Наредба №1/2004 г. Поддържа, че ответникът е релевирал възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК за намаляване на хонорара до минимално предвидения по
наредбата, а като е присъдил размер под въведаната от насрещната страна
граница съдът е излязъл извън правомощията си. Моли обжалваното
определение да бъде отменено, като на дружеството се присъдят
гореупоменатите суми.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна,
с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Счита, че правилно
уважените разходи за адвокатски хонорар са намалени до размер под
минимума по Наредба №1/2004 г. с оглед действителната фактическа и правна
сложност на делото. Моли определението да бъде потвърдено.
В съдебно заседание въззивникът не се явява, подал е молба- становище,
с което изразява позиция по съществото на спора и поддържа подадената
въззивна и частна жалби. Особеният представител поддържа отговора си.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице
положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на
иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което
няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата
инстанция намира следното:
Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по искова молба
на „Йеттел България“ ЕАД, с която се предявяват обективно съединени в
условията на кумулативност установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 286 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията с ответника Н. М. Н., че последният
дължи дружеството- оператор сумите, както следва: 280.25 лв. - сбор от
неплатени месечни абонаментни такси и стойност на ползвани мобилни
услуги, дължими по сключени между страните договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ********** от 30.06.2020 г. и допълнително споразумение
от 26.11.2020 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер **********
от 30.10.2020 г. и допълнително споразумение от 16.07.2021 г., договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 21.05.2021 г., договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 16.07.2021 г., за периода
от 15.06.2021 г. до 14.10.2021 г.; 2395.08 лв.- сбор от изискумеми лизингови
вноски за предоставени на лизинг мобилни устройства „APPLE iPhone SE
128GB 2nd gen Red”, ” APPLE iPhone 12 mini 64GB Green“ и базови аксесоари,
дължими по договори за лизинг, сключен между страните на 26.11.2020 г. и
16.07.2021 г.; 408.07 лв. - сбор от договорни неустойки, дължими за
предсрочно прекратяване по вина на абоната на сключените между страните
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 30.06.2020 г. и
допълнително споразумение от 26.11.2020 г., договор за мобилни услуги с
3
предпочетен номер ********** от 30.10.2020 г. и допълнително споразумение
от 16.07.2021 год., договор за мобилни услуги с предпочетен номер
********** от 21.05.2021 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер
********** от 16.07.2021 г. и договори за лизинг, сключен между страните на
26.11.2020 г. и 16.07.2021 г., както и законната лихва върху всяка от
горепосочените суми, начислена за периода от 14.09.2023 год. до
окончателното им изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 5501/2023 год. на
БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В срока за отговор особеният представител на ответника оспорва
исковете, касаещи заплащането на неустойки за предсрочно прекратяване. В
случай на постановяване на уважителен съдебен акт отправя искане по чл. 241
ГПК за разсрочване изпълнението на решението на съответния брой месечни
вноски в размер на не повече от 50 лв.
Районен съд- Бургас е приел, че предявените претенции за месечни
абонаментни вноски са неоснователни, тъй като ищецът не е доказал, че е
изправна страна по договорите за мобилни услуги, респ. че е предоставил
достъп до мобилна мрежа и уговорените между страните услуги, поради което
ги е отхвърлил. Счел е претенциите за лизингови вноски за основателни, тъй
като от представените договори се установява, че лизинговите вещи- мобилно
устройство и аксесоари са били предадени на потребителя, с оглед на което не
ги е уважил. Приел е, че исковете за неустойка са неоснователни, тъй като
уговореният размер прекомерен и клаузите, с които са уредени са нищожни
като противоречащи на добрите нрави.
Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и по свое вътрешно убеждение намира следното.
С оглед наведените оплаквания и доводи във въззивната жалба,
очертаващи предмета на въззивния контрол, спорни между страните
въпросите относно дължимостта на месечните абонаментни вноски по
сключени договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от
30.06.2020 г. и допълнително споразумение от 26.11.2020 г., договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 30.10.2020 г. и
допълнително споразумение от 16.07.2021 г., договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ********** от 21.05.2021 г., договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ********** от 16.07.2021 г., за периода от 15.06.2021 г. до
14.10.2021 г., както и относно дължимостта на сбора от договорни неустойки,
дължими за предсрочно прекратяване по вина на абоната.
По отношение на претенцията за дължими месечни абонаментни вноски
по договорите за мобилни услуги с правна квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл.
286 ЗЗД вр. чл. 228, ал. 1 ЗЕС.
Представените по делото договори за мобилни услуги съставляват
индивидуален договор при общи условия по смисъла на чл. 228, ал. 1 ЗЕС,
като поради обстоятелството, че страни по него са юридическо лице, което
4
предоставя услуги като част от своята търговска дейност в частния сектор,
поради което има качеството на "търговец" по смисъла на § 13, т. 2 от
Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗЗП, както и физическо лице, което
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, поради което има качеството на "потребител" по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, то при уреждане на отношенията между
страните е приложим и ЗЗП, цел на който е осигуряване на защита на някои от
основните права на потребителите, в това число и на правото на защита на
икономическите им интереси при неравноправни договорни условия. По
силата на валидно възникналото облигационно правоотношение, операторът е
предоставил на абоната телефонни номера, при съответни месечни такси и
срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на
уговорената цена на услугата - абонаментни такси и вноски. Във всеки един
от договорите се съдържа описание на тарифните планове и ценовите
условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите
изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите. В
процесните договори са предвидени условията за ползване на предоставяните
услуги - срока на действие, ясно и разбираемо е посочен вида на
предоставяната услуга - мобилен интернет или услуги, за каквито услуги са
издавани и фактурите, посочен е и приложимия абонаментен план, който няма
данни да е изменян едностранно от оператора през срока на действие на
договорите, а напротив сключвани са подписани и от двете страни
допълнителни споразумения, както и конкретен номер по всеки договор,
посредством който потребителят се идентифицира сред абонатите на
оператора и предадената СИМ карта, осигуряваща достъп на потребителя до
мрежата и услугите на мобилния оператор. Следователно абонатът е бил
наясно още при сключване на договорите какви услуги ще му бъдат
предоставяни и каква цена ще дължи за тях, като е поел задължение да
заплаща уговорената месечна абонаментна такса, както и уговорените
лизингови вноски за предоставеното му мобилно устройство. Във всеки
индивидуално сключен договор е удостоверено, че абонатът е запознат,
получил е и е съгласен да спазва общите условия за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги на оператора.
Съгласно общите условия, регламентиращи правоотношенията между
страните, месечната абонаментна цена по всеки от договорите се предплаща
от потребителя ежемесечно в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план. Всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и
специфика по цени, съгласно действащия ценоразпис на дружеството-
оператор. Уредено е, че месечният абонамент осигурява достъп до услугите,
за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка
на мрежата, и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери, съобразно
избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.
5
Съдът намира, че предвид наличието на валидни договорни
правоотношения между страните през процесния период за доставка на
мобилни услуги по всеки един от процесните договори за мобилни услуги,
ответникът дължи заплащане на договорените месечни абонаментни такси по
договорите, независимо от потреблението на услуги през съответния период,
тъй като породилите действие договори, вменяват в задължение на абоната да
заплаща ежемесечни такси, съобразно избрания от него абонаментен план по
договорите, като дължимостта не е обусловена от доставката на услуги.
Представените фактури и приложенията към тях изхождат от ищеца и
установяват изгодни за него факти /възникване на вземания за доставени
услуги под формата на разговори, съобщения и др. на посочените стойности/,
като същите не са подписани от получателя на доставката - ответника.
Фактурите са частни свидетелстващи документи и в това си качество имат
формална доказателствена сила, като удостоверяват извършване на
изявлението и неговото авторство /чл. 180 от ГПК/, без да доказват верността
на вписаните в него други обстоятелства. Именно поради това фактурите не се
ползват с доказателствена сила относно доставката на услугите по сключените
договори между страните и тяхната стойност. От друга страна, представените
по делото заверени преписи на фактури са писмени доказателства по смисъла
на ГПК и възпроизвеждат дължимите по сключения договор суми, като не е
необходимо тези фактури да са подписани, доколкото чрез същите не се
установява основанието на вземането. Също така във всяка фактура е
посочено името на съставителя, а освен това същата отговаря на всички
изисквания на ЗСчет и няма пречка да бъде приета и ценена като
доказателствено средство.
Съгласно ОУ, заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключването на
договора „Йеттел България“ уведомява всеки абонат за таксуващия период, за
който ще му бъде издадена фактура. Неполучаването на фактура не
освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми.
Настоящият състав намира, че ищцовото дружество е изпълнило
задълженията си като е издало процесните фактури със съответните
приложения към тях, които отразяват ползването на мобилни услуги от
конкретни номера, предоставени на ответника по подписани от него договори
с ищцовото дружество. С оглед гореизложеното, съдът приема, че цитираните
фактури и приложенията към същите, установяват доставката на изброените в
тях по видове услуги. „Йеттел България“ е остойностило предоставените
услуги и определените от него като дължими суми е следвало да бъдат
заплатени от ответника най - късно до 15 дни от издаването на всяка от
месечните фактури, и то независимо от това дали същите са получени,
съгласно уговореното между страните.
При липсата на оспорване на представените извлечения от електронната
система на телекомуникационната компания, в които доставените услуги са
конкретно и детайлно индивидуализирани, се налага извод, че е извършена
6
реална доставка на посочените съобщителни услуги. Задълженията на
мобилния оператор са определени в сключените с ответника потребителски
договори и по същество се свеждат до това операторът за поддържа своите
телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се
възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да
използва тези съоръжения за пренос на заявените чрез потребителското
устройство телекомуникационни услуги Ответникът, чиято е
доказателствената тежест не е ангажирал доказателства за изпълнение на
задълженията си за заплащане на претендираните по делото абонаментни
месечни такси, и потребени услуги, поради което претенцията в размер на
сумата от 280.25 лв., представляваща сбор от абонаментни такси е
основателна и следва да бъде уважена. /пренос на глас, на данни/.
По отношение на исковете с правна квалификация чл. 92 от ЗЗД за
признаване на установено, че ответникът дължи заплащането на неустойка в
размер на трикратния размер на абонаментната такса поради неизпълнение на
задължението му да заплаща месечните абонаментни такси по сключените
договори за мобилни услуги, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Правната норма
определя неустойката като форма на договорна отговорност за причинените
вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер е
предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и
специфичните функции на неустоечното вземане - обезщетителна, свързана с
преразпределяне на последиците от неизпълнението в тежест на неизправния
длъжник, обезпечителна - за обезпечаване изпълнението на задължението и
наказателна - в случаите, при които размерът на неустойката е по - голям от
причинените вреди.
Всеки един от процесните договори за мобилни услуги и допълнителни
споразумения съдържа в себе си клауза, че в случай на прекратяване на
договора преди изтичане на уговорения срок, по вина или по инициатива на
потребителя, или при нарушаване на задълженията му по договора или други
документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия,
последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти
за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималния размер не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по
предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща
на оставащия срок на договора; и в случаите, когато е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по
предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи
и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой,
7
без абонамент), съгласно ценова листа, действащата към момента на
сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой
или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато
съответства на оставащия срок на договора.
Тълкувана по реда на чл. 20 от ЗЗД, посочената клауза обуславя извод, че
неустойка се дължи само при предсрочно прекратяване по договора, респ.
допълнително споразумение към него в една от трите посочени хипотези - по
вина на потребителя, при нарушаване от страна на потребителя на договора
или на други документи, свързани с него или по инициатива на потребителя.
Предпоставка за възникване на вземанията за неустойки е прекратяването на
договорите за предоставяне на далекосъобщителни услуги. Съдът счита, че в
настоящия случай не се дължи от ответника неустойка в размер на трикратния
размер на месечната абонаментна такса поради неизпълнение на
задължението му да заплаща месечните абонаментни такси по сключените
договори за мобилни услуги, както и неустойка в размер на разликата между
цената на лизинговите устройства без абонамент и преференциална обща
лизингова цена по договора за лизинг. Посочи се, че неустойка се дължи само
при предсрочно прекратяване по договорите, респ. допълнителни
споразумения към тях. Ищецът, въззивникът не доказа в условията на пълно и
главно доказване, че процесните договори за мобилни услуги или
допълнителни споразумения да са прекратени. Дори напротив - ищецът сам е
заявил, че вземанията му за неустойка произтичат от неизпълнение на
задълженията на ответника да заплаща месечните абонаменти такси.
Едновременно с това, като основание за възникване на тези вземания се сочат
клаузи от сключените договори, които уреждат дължимостта на неустойки в
случай на предсрочно прекратяване на договорите, каквото прекратяване в
случая не се твърди и не се доказва. Настоящият състав не установява
съществуване на клауза за неустойка при неизпълнение на задължението на
ползвателя на услуги за заплащане на последните в срок, т.е. не се установява
възникването на такова задължение за длъжника. Предвид изложеното се
налага извод, че първоинстанционният съд правилно е отхвърлил като
неоснователни обективно съединените искове по чл. 422 от ГПК, вр.чл. 92 от
ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи заплащането на
неустойка в размер на трикратната месечна абонамента такса поради
неизпълнение на задълженията му да заплаща месечните абонаментни такси
по процесните договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения.
По подадената частна жалба съдът намира, че въведените в нея
оплаквания са основателни, тъй като претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение са съобразени с материалния интерес на спора, с
действителната фактическа и правна сложност на делото, както и с
извършените от страната процесуални действия. Основателността на частната
жалба, така и промяната в крайния резултат по съществото налага
преразглеждане на присъдените от РС- Бургас разноски за заповедното и
исковото производство пред първата инстанция.
8
Предвид гореизложеното се налага извод, че решението в частта, с която
са отхвърлени исковете с правна квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 286 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията с ответника Н. М. Н., че последният
дължи дружеството- оператор сумите, както следва: 280.25 лв. - сбор от
неплатени месечни абонаментни такси и стойност на ползвани мобилни
услуги, дължими по сключени между страните договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ********** от 30.06.2020 г. и допълнително споразумение
от 26.11.2020 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер **********
от 30.10.2020 г. и допълнително споразумение от 16.07.2021 г., договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 21.05.2021 г., договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 16.07.2021 г., за периода
от 15.06.2021 г. до 14.10.2021 г., както и в частта за разноските следва да бъде
отменено, а вместо него постановено ново по съществото на спора, с което
претенциите да бъдат уважени и бъде преразгледан въпроса за дължимите
разноски за заповедното и исковото производство пред първата инстанция. В
останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено като
правилно.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивника
следва да му бъдат присъдени разноски за заповедното, първоинстанционното
и въззивното производство, съобразно уважената част от исковете.
Въззвиникът- ищец е сторил разноски в общ размер от 1738,35 лв. в хода на
цялото производство, от които 545 лв.- адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, 61,67 лв.- държавна такса в заповедното
производство, 61,67 лв.- държавна такса за производството пред районния съд,
300 лв.- депозит за особен представител, 730,01 лв.- адвокатско
възнаграждение за първата инстанция, 15 лв.- държавна такса по подадената
частна жалба и 25 лв.- държавна такса за въззивно обжалване, като по
съразмерност следва да му се присъди сумата от 1 508,31 лв.
Съдът констатира, че във връзка с процесуалното представителство на
ответника не е внесен депозит от ищеца за особен представител, поради което
на основание чл. 77 ГПК въззивникът- ищец следва да бъде осъден да заплати
на адв. Стоян Анигностов сумата от 300 лв., представляващи разноски за
особен представител, като по съразмерност сумата от 258 лв. следва да бъде
възстановена на ищеца по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК от ответника след
представяне на доказателства за извършено плащане в полза на особения
представител.
Така мотивиран, Окръжен съд- Бургас
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №2674/11.12.2024 г., постановено по гр. д.
№2224/2024 г. на Районен съд- Бургас в частта, с която са отхвърлени исковете
с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 286 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията с ответника Н. М. Н., че последният
дължи дружеството- оператор сумите, както следва: 280.25 лв. - сбор от
неплатени месечни абонаментни такси и стойност на ползвани мобилни
услуги, дължими по сключени между страните договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ********** от 30.06.2020 г. и допълнително споразумение
от 26.11.2020 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер **********
от 30.10.2020 г. и допълнително споразумение от 16.07.2021 г., договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 21.05.2021 г., договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 16.07.2021 г., за периода
от 15.06.2021 г. до 14.10.2021 г., както и в частта за разноските и вместо това
постановява
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията “Йеттел България”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ж/к
”Младост 4”, Бизнес Парк София – сграда № 6, представлявано от Джейсън
Кристос Кинг и Марек Слачич и Н. М. Н. с ЕГН ********** и адрес ***, че
последният дължи на ищеца сума от 280.25 лв. - сбор от неплатени месечни
абонаментни такси и стойност на ползвани мобилни услуги, дължими по
сключени между страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер
********** от 30.06.2020 г. и допълнително споразумение от 26.11.2020 г.,
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 30.10.2020 г. и
допълнително споразумение от 16.07.2021 г., договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ********** от 21.05.2021 г., договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ********** от 16.07.2021 г., за периода от 15.06.2021 г. до
14.10.2021 г., ведно със законната лихва считано датата на подаване на
заявлението- 14.09.2023 г.
ОСЪЖДА Н. М. Н. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на
отношенията “Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.София, ж/к „Младост 4”, Бизнес Парк София – сграда № 6 на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 508,31 лв., представляваща разноски
по делото.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА “Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр.София, ж/к „Младост 4”, Бизнес Парк София – сграда № 6
да заплати на адв. Стоян Христов Анигностов на основание чл. 77 ГПК сумата
от 300 лв. за осъществено процесуално представителство от особения
представител пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Н. М. Н. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на
отношенията “Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.София, ж/к „Младост 4”, Бизнес Парк София – сграда № 6 на
10
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 258 лв. – разноски за особен
представител, при условие, че „Йеттел България“ ЕАД са заплатили
възложените в тяхна тежест разноски на адв. Стоян Христов Анигностов.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11