Решение по дело №640/2024 на Административен съд - Велико Търново

Касаторът, Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез ***К., обжалва Решение №143 от 21.03.2024 година, постановено по АНД №426/2023 година по описа на Великотърновския районен съд. Счита, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Основното оплакване е, че съдът неправилно е интерпретирал разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, като аргументи за това се черпят от дефиницията на §6, т. 63 от ДР на ЗДвП и чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП. Намира, че, обратно на приетото от районният съд, давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН са неприложими. Развива доводи за законосъобразност на отменения ЕФ, издаден при спазване на разпоредбите на ЗДвП за съставомерните признаци на деянието и отговорността при неправилно декларирани данни в маршрутната карта. От фактическа страна подчертава, че за процесното ППС има маршрутна карта, но платената категория е по-малка от измерената, а отговорността в случая е на ползвателя. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него – ЕФ да бъде потвърден. В съдебно заседание оспорването се поддържа от юрисконсулт И.. Не претендира разноски. Прави възражение срещу разноските, които се претендират от противната страна, като изрично възразява срещу присъждането на разноски за двама адвокати с оглед фактическата и правната сложност на делото. С жалбата се иска редуцирането им до законовия минимум.

Ответникът по касация, ЕТ „Румяна Хинкова – И. Табаков“, оспорва жалбата с писмен отговор от *** А. и моли решението да бъде оставено в сила. По делото е постъпила молба от *** Л. за спиране на поризводството до приключване на дело С-61/2023 г. на СЕС, по което Административен съд – Хасково е отправил преюдициално запитване. В съдено заседание ответникът се представлява лично от И. Т. и чрез адв. К.. Развива доводи, че решението на ВТРС е постановено при спазване на материално- и процесуалноправните норми, вкл. и на тези по чл. 34 от ЗАНН. Не претендира разноски.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №***, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с който на ЕТ „Румяна Хинкова – И. Табаков“ за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева /ЕФ/.

От фактическа страна ВТРС е приел, че на 22.03.2022 г. година в 12:10 часа в Община Велико Търново, по път І-5, км 107+250, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с устройство №20532 – елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, било заснето ППС – влекач Рено Т с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 21000, брой оси 2, категория ЕВРО 6Е, без ремарке, за което частично не била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП според категорията на ППС, тъй като за посоченото ППС има маршрутна пътна карта, но платената категория е по-малка от измерената. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева. От събраната като доказателство справка от историята за обработка на нарушение № ***се установява, че обжалваният ЕФ е издаден на 24.11.2022 г., когато е бил подписан с КЕП.

С оглед на така установените факти районният съд е констатирал неспазване на разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. В това отношение е посочено, че откриването на нарушителя е налице, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които може да го идентифицира. В случая откриването на нарушителя е станало известно на наказващия орган в момента на извършване на нарушението – 22.03.2022 г., като предвиденият в закона срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е изтекъл на 22.09.2022 година. Съответно спорният ЕФ е издаден едва на 24.11.2022 година, а е връчен на 14.02.2023 година. Мотивирано е обоснована последицата по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и приложимостта по отношение на ЕФ на този давностен срок, с изтичането на който се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. Това е послужило като достатъчно основание за ВТРС да отмени ЕФ.

Решението е правилно.

Следва да се отбележи, че с изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г./ и създаването на новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП е въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена /диференцирана/ процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител.

Според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по Тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. Следователно, издадено след изтичането на тези срокове наказателно постановление, а по аргумент за по – силното и на акт, който предвижда идентични неблагоприятни последици, е незаконосъобразно.

Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон, в случая ЗДвП, въвежда особено /диференцирано/ производство по установяването на административното нарушение и налагането на наказания или санкции при провеждането му, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.

Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение – дава началото на административнонаказателното производство. От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление, като аргумент за посоченият извод е както разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, така и разпоредбата на чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, които приравняват електронния фиш по юридическа сила и последици на юридическата сила и последици, които са присъщи на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици различни от установените за наказателното постановление би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона и от гледище на еднаквото третиране на субекта на нарушението, независимо от способа за установяване на извършването му.

Доколкото самото заснемане има установителната и доказателствена функция на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/ започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.

В конкретния случай категорично е установено кога е констатирано нарушението и че ЕФ е издаден извън срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както правилно е посочил и въззивният съд. Отричането на прилагането на срока по чл. 34 от ЗАНН от страна на настоящия касатор е правно неаргументирано, доколкото в случая няма как да се приложи единствено изпълнителската давност по чл. 82 от НК, като се отрича логиката на прилагането на предхождащата я погасителна давност.

Цитираната от процесуалния представител на касатора съдебна практика няма задължителен характер за настоящия състав, каквато имат тълкувателните решения и тълкувателните постановления.

По отношение на искането за спиране на съдебното производство касационният състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Образуваното пред Съда на Европейския съюз дело №С-61/2023 г. няма значение за правилното решаване на спора по настоящото дело, тъй като въпросът, който е зададен пред СЕС е по същество на спора, а именно дали предвиденото в чл. 9а от Директива №1999/62/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компесаторна такса“. В този смисъл не е налице отношение на преюдициалност на изхода от образуваното пред СЕС дело и резултатът по настоящото производство. Съответно искането за спиране на производството по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.

Правилното решение следва да остане в сила.

Ответникът чрез адв. К. заявява в съдебно заседание, че не претендира разноски, поради което такива не се присъждат на тази страна.

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав, същото

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №143 от 21.03.2024 година, постановено по АНД №426/2023 година по описа на Великотърновския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.