ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32
гр. Пловдив , 05.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на пети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана И. Изева
Членове:Мария П. Шишкова
Радостина А. Стефанова
като разгледа докладваното от Мария П. Шишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20205300501855 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 420, ал. 3 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 и сл.
ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Ц. Й., депозирана чрез
пълномощника му – адв. Д.Б., против Определение № 7576 от 22.07.2020 г.,
постановено по гражданско дело № 8414/2020 г. на РС - Пловдив, ХIV – ти
граждански състав, в частта с която е оставено без уважение искането на
ответника Д.Й. за спиране на незабавното изпълнение на Заповед № 1801 от
05.08.2019 г., издадена на основание чл. 417 от ГПК, по ч. гр. д. 3170/2019 г.
по описа на РС – Пазарджик, и издадения на основание чл. 418, ал. 2 от ГПК
изпълнителен лист по заявлението на „Банка ДСК“ ЕАД.
В частната жалба са изложени подробни съображения за неправилност
на първоинстанционния съдебен акт. Твърди се, че незаконосъобразно е
отказано приложението на задължителното тълкуване, дадено в ТР 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело 4/2013 г., което предпоставя
произнасяне на съда в производството по чл. 420 от ГПК и по вероятната
основателност на иска, с оглед на направените възражения за погасяване на
отговорността на поръчителя, на основание чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. На същото
основание се твърди и неправилно изчисление на размера на предсрочно
изискуемия дълг като последица от оспорвания начален момент на
1
предсрочна изискуемост на дълга. Прави се искане въззивната инстанция да
отмени обжалваното определение и да спре незабавното изпълнение на
издадената, на основание чл. 417 от ГПК Заповед № 1801/05.08.2019 г. по
ч.гр.д. 3170/2019 г. по описа на РС – Пазарджик.
На основание чл. 38 от Закона за адвокатура се иска присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева и 15 лева деловодни
разноски, направени от жалбоподателя Й. в полза на Адвокатско дружество
„Гърбев“.
В предоставения от съда едноседмичен срок е постъпил Отговор на
частната жалба от процесуалния представител на „Банка ДСК“ ЕАД, в който
се излагат съображения за необоснованост и неоснователност на направеното
искане за отмяна на определението на първоинстанционния съд, с което е
отказано да бъде уважено искането за спиране на незабавното изпълнение на
Заповед № 1801/05.08.2019 г. по ч.гр.д. 3170/2019 г. по описа на РС –
Пазарджик.
По отношение на възраженията за погасяване на отговорността на
поръчителя на основание чл. 147 от ЗЗД в отговора е посочено, че доколкото
отнемането на преимуществото на срока по договора е субективно право,
установено в полза на кредитора, от неговата воля зависи кога да упражни
това си право. В конкретния казус, чрез депозиране на заявлението по чл.417
от ГПК, Банката е реализирала правото си и в този аспект, се твърди, че
неправилно жалбоподателят се позовава на изтекъл преклузивен срок, за
чийто начален момент взема датата на връчване на уведомлението за
предсрочна изискуемост на основния длъжник по договора. Застъпено е
становището, че именно с упражняване на правото по чл. 417 от ГПК, Банката
е заявила и претенцията си за предприемане на действия за незабавно
изпълнение, по реда на чл. 418 от ГПК, позовавайки се по отношение на
размера му, на извлечението от счетоводните си книги.
Пловдивският окръжен съд, в настоящия състав, след като обсъди
доводите на жалбоподателя и възраженията, направени в отговора на частната
жалба от процесуалния представител на „Банка ДСК“ ЕАД, в контекста на
приложените към делото доказателства, прие за установено от фактическа и
правна страна :
2
Жалбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в
срока по чл. 275 ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт (чл.
420, ал. 3 ГПК), а разгледана по същество – НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършената проверка на обжалвания съдебен акт, съобразявайки
се със задължителното тълкуване в ТР 6/15.01.2019 г. по тълкувателно дело №
6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият въззивен състав на Пловдивския
окръжен съд не констатира допуснати нарушения при прилагане на закона и
задължителната съдебна практика, които да дават основание за неговата
отмяна.
Доколкото оплакването в частната жалба е насочено срещу отказа на
първоинстанционния съд да се произнесе по възражението за вероятна
недължимост на вземането, а не само за неправилното му изчисление,
въззивната инстанция не споделя възраженията за необоснованост на
съдебния акт в тази му част.
Предвидената от законодателя възможност в разпоредбата на чл. 420,
ал. 2 от ГПК за отмяна на незабавното изпълнение на издадена заповед по
реда на чл. 417 от ГПК изисква произнасяне по вероятната основателност на
възражението за погасяване на отговорността на поръчителя по чл. 147 от
ЗЗД. Коректно е посочено в частната жалба, че и в конкретния казус това
произнасяне не може да предпостави предварително решаване на въпросите,
касаещи основния спор.
В този аспект, законосъобразно в аргументите, с които е отказал да
уважи искането за спиране, първоинстанционният съд е посочил, че при
решаване на спора относно началния момент на предсрочната изискуемост на
задължението на поръчителя по Договора следва да се вземе предвид и датата
на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, доколкото така е предявена
претенцията по чл. 422, ал. 1 от ГПК в исковата молба.
Този извод на съда не противоречи на задължителното тълкуване в ТР 4
от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според
което при предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно изискуем, а в хипотезата на чл. 60,
3
ал. 2 от Закона за кредитните институции, това право следва да е упражнено
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. В конкретния казус това е сторено с връчване на
съобщението на длъжника по договора. От жалбоподателя не са ангажирани
други писмени доказателства, с които е обосновано искането за спиране на
незабавното изпъленние.
Според настоящия съдебен състав, приложените към делото писмени
доказателства не са достатъчни, за да внесат съмнение във вероятната
основателност на исковата претенция, още повече, че в конкретния казус
решаването на спора относно началния момент на срока по чл. 147, ал. 1 от
ЗЗД по отношение на жалбоподателя Й., би предпоставило недопустимото
преждевременно решаване и на спора по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Съответно на изискванията на закона е становището на
първоинстанционния съд, че спора относно началния момент на предсрочната
изискуемост не предпоставя неправилно изчисляване на размера на
вземанията и не може да представлява основание за спиране, по смисъла на
чл. 420, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Предвид изложеното, частната жалба като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното с нея определение – потвърдено.
По отношение на направеното особено искане за присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата, настоящият въззивен състав намира същото за
преждевременно предявено. Отговорността на страните за разноски е
обусловена от изхода на спора, съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК,
поради което съдът се произнася с акта за приключване на делото по
същество в съответната инстанция. В този смисъл е задължителното
тълкуване, дадено в т. 12 на ТР № 4/2013 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, както и О. 511/19.10.2016 г. по ч. т. д. 2006/2016 г. на II
т.о. на ВКС-ТК.
Мотивиран от изложеното, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7576/22.07.2020 г., постановено по
частно гражданско дело № 8414 по описа за 2020 година на РС - Пловдив,
ХIV – ти граждански състав, в частта с която е оставено без уважение
искането на ответника Д.Й. за спиране на незабавното изпълнение на
Заповед от 05.08.2019 г.
В останалата част Определение № 7576/22.07.2020 г. постановено по
частно гражданско дело № 8414/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
ХIV – ти граждански състав е влязло в законна сила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5