Р Е Ш
Е Н И Е
№
17.07.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Даниела Божкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №12487/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че в полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна съществува
вземане срещу ответника М.Л.Т., ЕГН**********
с адрес *** в размер на сумите,
както следва: 174,55лв., представляваща
дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по
партида с абонатен номер 1762617
за периода от 30.10.2017г. до 30.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 07.03.2019г. до окончателното погасяване на
задължението и сумата от 13,44лева,
представляваща лихва за забава начислена върху главницата за периода от
30.12.2017г. до 28.02.2019г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 1950/08.03.2019г., по ч.гр.д. №
3707/2019г. по описа на ВРС, 18 състав.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Твърди, че има
качество на В и К оператор съгласно чл. 2, ал.1 ЗРВКУ, а ответникът има
качество на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни от ищцовото дружество като В и К оператор в обект находящ се в гр. Варна, бул.„Вл.Варненчик“ № 112, вх.А, ап.8, отчитани по партида с
абонатен номер1762617. Твърди, че за периода от 30.10.2017г. до 30.08.2018г. е
доставил на ответника услуги цената, на които той не е заплатил. Съгласно чл.
33, ал.2 ОУ, плащането е следвало да се извърши в срок до 30 дни след датата на
фактуриране. По партидата му е натрупана като дължима главница в размер на
174,55лв, ведно с лихва за забава от 13,44лева, начислена върху главницата за
периода от 30.12.2017г. до 28.02.2019г. Поради неплащане на горните суми,
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
3707/2019г. по описа на ВРС. Заповедта е връчена на длъжника, по реда на чл.47ал.7 ГПК, което
е обосновило правния интерес от заявената форма на
защита. Искането отправено до съда е за уважаване на исковата претенция така,
както е била заявена. Претендират се направените по делото разноски, както и
тези по заповедното производство.
В срока по
чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му
особен представител, с който искът се оспорва като неоснователен. Излагат се
аргументи, които се свеждат до следното: Твърди, че считано от 25.06.2018г.
ответникът не е собственик на имота, поради което последната фактура на
стройност 77,38 следвало да се изключи от исковата претенция. Твърди се, че ищцовото дружество не е отчитало редовно потреблението в
имота, а процесните фактури не били връчени на
ответника. Не били предоставени карнетни листи, които
да съдържат показанията на отчетената вода. Не бил спазен реда за отчитане на
водомера. Оспорва се ответникът да е потребил процесното количество вода, като липсват данни показанията
на водомера да се отчитани по правилата установени с ОУ в присъствието на
потребителя или негово представител. Оспорва се изправността на водомера.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна.
В съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба.
Моли същата да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът чрез назначения от съда особен представител
поддържа отговора и моли за отхвърляне на исковата претенция.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Със заповед №
1950/08.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 3707/2019г. по описа на Районен съд– Варна, ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумите, чиято дължимост е предмет на
установяване в настоящото производство. Видно от материалите по заповедното
дело е, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.7
ГПК, което е обосновало правния интерес от заявената форма на
защита. Вземането по заповедта е съответно на заявеното с настоящия иск.
Предметът на
спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото дружество да установи пълно и главно, че
ответникът е потребител /собственик, ползвател/ на водоснабдителни и
канализационни услуги за процесния период по партида
с абонатен номер1762617 на адрес гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“ № 112, вх.А, ап.8; че количеството вода, за
което се търси заплащане на цена е реално доставено на абоната, неговата
стойност, отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред,
изискуемостта на задължението и размер на мораторната
лихва върху главницата.
От
приложената на л.26 от делото справка за недобора по партида с абонатен
номер1762617, е видно, че
същата се води на името на ответника, като общото задължение за консумирана
вода по фактури за периода 30.10.2017г. до
30.08.2018г. възлиза съответно
в размер на 174,55лева- главница и 13,44лева – обезщетение за забава.
От справка на СВп се установява, че ответникът М.Л.Т., ЕГН********** е собственик на процесния водоснабден имот, а от
25.06.2018г. имотът е придобит чрез публична продан от трето лице.
От Протокол за въвод във владение на недвижим имот, се установява, че към
08.08.2018г. при въвеждане на новия собственик в
имота с адрес гр. Варна,
бул. „Вл.Варненчик“ № 112, вх.А, ап.8, са записани показанията на водомера,
в размер на 232куб.м.
От представения
карнет се установява, че за процесния период,
отчитането на консумираната в имота на ответника вода се е осъществявало от
водомер с №54612500, ежемесечно.
Представено е
копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация- Варна” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г.
За установява
размера на исковата претенция по делото бе изслушано и прието заключението на
в.л. по изготвена съдебно - счетоводна
експертиза. Същото, като обективно и компетентно дадено на база проверка в
счетоводството на ищеца, и като неоспорено от страните, бива възприето от съда
в цялост. Партидата с абонатен
номер1762617 в.лице посочва, че към датата на проверката –
17.03.2020г. се води на името на ответника - М.Л.Т.. Не е успяло да отчете показанията на водомера на място, тъй като не е
имало достъп до имота. В таблица вещото лице е отразило 4 бр. фактури, издадени
от дружеството за периода 30.10.2017г. до 30.08.2018г. Стойността на главницата по партида с абонатен
номер1762617 сочи да е 174,55лева и 13,44лева, начислено обезщетение
за забава върху него. Плащания не са установени. Според заключението, в случая
начислените суми са въз основа на реални показания.
На първо място,
следва да се отбележи, че между страните не е спорно, че ответникът има качество на потребител на предоставяните от ищеца
услуги. Оспорва се, стойността на последната фактура,
респ. като недължима, с аргумент, че след
25.06.2018г. имотът е придобит чрез публична продан от трето лице.
Настоящият
състав не намери опора в това твърдение, предвид обстоятелството, че от
представения протокол за въвод приобщен, като
доказателство към материалите по делото, се установява, че към 08.08.2018г. при
въвеждане на новия собственик в имота, са записани текущите показанията на процесния водомер, в размер на 232куб.м, което не е било
оспорено от ответника. Т.е. към тази дата е налице потребена
вода от предходния собственик, който в настоящия случай се явява ответникът.
По
отношение на оплакването, че ответникът не е уведомен за текущите си задължения,
респ. не е бил поканен да заплати същите: бидейки собственик на
имота към процесния период, ответникът има качество
на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по см. на пар. 1, ал. 1, б. „б” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги за този обект и чл. 2, ал. 1, т. 2 от
ОУ на дружеството, доколкото такова имат не само ползвателите, но и собствениците на имоти. В това му качество, съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване
и канализация- Варна” ООД регламентиращи договорните отношения между страните,
негово задължение е да заплаща ползваните услуги, отчетени по предвидения в
цитираните Общи условия ред. Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал.7 ЗРВКУ
одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги
стават част от договорните отношения между страните в едномесечен срок от
публикуването им. Видно от приложените разпечатки от страници на печатни
издания, Общите условия на дружеството са влезли в сила и важат за всички
потребители, включително и за ответника, като собственик на водоснабден имот.
Печатните издания са публично достояние и представляват общоизвестен факт,
който не подлежи на доказване. По делото е представен и карнет, от който се
установява, че за процесния период, отчитането на
консумираната в имота на ответника вода се е осъществявала ежемесечно, по
предоставени именно от потербителя показания на процесния водомер.
Възражението за ответника, с което се
оспорва метрологичната годност на процесния водомер,
също не може да бъде споделено, като основателно. В чл.18, ал.3 от ОУ е вменено
задължение за всеки потребител, когато се касае за сграда етажна собственост
или такава с повече от един потребител, да постави индивидуален водомер.
Съгласно чл.11, ал. 4 и 5 от Наредбата, поставянето, поддържането и ремонтът на
тези водомери се осигурява и е задължение на потребителите. Тяхно е и
задължението /чл. 24 ОУ, идентичен на чл. 35 от Наредба 4/2014г./ да осигуряват
свободен и безопасен достъп на длъжностните лица на ВиК
оператора за извършване отчети на водомерите. Съгласно чл. 32, ал. 10 от
Наредбата операторът на водоснабдителната система монтира, поддържа и контролира
само водомерите, монтирани на водопроводните отклонения или така наречените
общи водомери. Задължение на оператора на водоснабдителната система е само да
пломбира холендъра на индивидуалните водомери към
водопроводната тръба при това за сметка на потребителя. В този смисъл са Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги от ответното
дружество, съгласно които всеки потребител поставя индивидуални водомери, като
доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на същите се извършва
от и за сметка на потребителя. Съгласно чл. 16, ал. 5 ОУ всяка от страните може
да повдигне въпроса за метрологичните характеристики на средството за
техническо измерване, като за целта инициира проверка на средството чрез
метрологична експертиза. По делото липсват данни за провеждане на тази
процедура, поради което няма основание да се твърди, че процесният
водомер е бил метрологично негоден.
Поради всичко изложено
съдът преценява, че в качеството му на потребител за ответника е възникнало
задължението да заплаща стойността на потребената
вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води, реално
доставени и отчетени по предвидения в
Общите условия ред.
Съгласно заключението на проведената
по делото съдебно - счетоводна експертиза за претендирания
период по партида с абонатен номер 1762617 задължението за главница е в размер
на 174,55лева. В тежест на ответника е било да установи при условията на пълно
и главно доказване, че е изпълнил задължението за плащане. Доказателства в тази
насока не са ангажирани, а и липсват изобщо такива твърдения, поради което
съдът преценява, че ответникът дължи посочената сума. Главницата, както е
поискано следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.03.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
По претенция за установяване съществуването на вземане за
лихва за забава върху горните задължения съдът намира следното: на основание
чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането. Ответникът е изпаднала в
забава за заплащане на цената на доставените му
ВиК услуги по издадените фактури за процесния период, считано от деня, следващ
изтичането на 30- дневния срок от издаване на съответната фактура. Съгласно
заключението на в.л. задължението върху главницата от 174,55лева е 13,44лева. В този размер и за процесния период
претенцията за обезщетение за забава следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните
такива в настоящото производство са - 100лева юк.възнаграждение,
75лева допълнителна ДТ, 170лева депозит за вещо лице, 150лв. депозит за особен
представител. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г/ и чл. 23,
т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на
100лева. Така, общо в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от 495лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Така, в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство от 75лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна
ЕИК ********* съществува вземане срещу
ответника М.Л.Т., ЕГН**********
с адрес *** в размер на сумите,
както следва: 174,55лв., представляваща
дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по
партида с абонатен номер1762617 за периода от 30.10.2017г. до 30.08.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 07.03.2019г.
до окончателното погасяване на задължението и сумата от 13,44лева, представляваща лихва за забава начислена върху
главницата за периода от 30.12.2017г. до 28.02.2019г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с №
1950/08.03.2019г., по ч.гр.д. № 3707/2019г. по описа на ВРС, 18 състав, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА М.Л.Т., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на „В.и к.” ООД, ЕИК *********, сумата от 495лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА М.Л.Т., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК ********* сумата от 75лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д. № 3707/2019г. по описа на ВРС, съдебно - деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 и
ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: