Решение по дело №246/2018 на Районен съд - Своге

 

             Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

  гр.Своге, 09.07.2019г.

          В    И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 СВОГЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на дванадесети юни, двехиляди и  деветнадесета година, в състав:

                                                            Председател: НАДЯ БАКАЛОВА

при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от районния съдия АНХ.д.№ 246, по описа за 2018година и за да се произнесе, взе предвид:

         Производството е по реда на чл.59 и сл.  ЗАНН.

„ЙОБИН”ЕООД, със седалище и адрес на управление:град Своге, Софийска област, ул.”Люлин” № 24, представлявано от управителя Б.З.И.-А. обжалва наказателно постановление (НП) № 23-001250 от 28.09.2018г., издадено от инж.Е.И.А. – …. на ДИТ-СО, със седалище гр.София към ГД ИТ, с което е наложена  имуществена санкция от  3 000, 00/три хиляди /лева, за извършено административно нарушение по чл.61, ал.1 от КТ във вр.с чл.1, ал.2 от КТ.Жалбоподателят твърди, че  не е извършил нарушението, обжалваното НП е незаконосъобразно и моли съда да го отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата

 В о.с.з.въззиваемата страна ДИТ-СО чрез процесуалните си представители изразява становище за недопустимост и носнователност на жалбата.

Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно направеното от АНО възражение за недопустимост на жалбата поради просрочие, съдът счита същото за неоснователно.

Според приложената разписка за връчване на санкционния акт, същият е връчен на 03.10.2018 г. срещу подпис на получателя с нечетливо изписани имена, като не е посочено качеството на последния. Съгласно чл.58, ал.1 от ЗАНН, наказателното постановление се връчва лично на санкционираното с него лице, като изключенията от това правило са предвидени в ал.2 на същата разпоредба. При липса на направено отбелязване за качеството на лицето, писмото с обратна разписка, с което е станало връчването, не може да се счита, както за редовно връчване на копие от наказателното постановление, така и за такова по смисъла на чл.58, ал.1 от ЗАНН. Начините за връчване и процедурата за това не са уредени в ЗАНН, поради което на основание чл.84 от същия закон се прилагат субсидиарно разпоредбите на НПК относно връчване на призовките, съобщенията и книжата. В чл.180, ал.1-6 от НПК подробно и изчерпателно са изброени лицата, чрез които се връчват призовките, съобщенията и книжата, като в ал.7 е посочено, че връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването, и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени призовката, съобщението или книжата. От приложеното по делото копие на известие за доставяне не може да се направи извод, че НП е връчено на лице, което има право да получава призовки, съобщения и книжа адресирани до жалбоподателя и наказано лице.Седемдневният срок за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН започва да тече само в случаите на редовно връчване на препис от НП, каквото в случая не е налице. Следователно нередовното връчване на НП, води до единствения и обоснован извод за приеме на жалбата за подадена в срок, същата не е просрочена и е процесуално допустима.

Рзгледана по същество  жалбата е частично основателна.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, въз основа на акт за административно нарушение и отговаря на формалните законови изисквания от външна страна, съгл.чл.57, ал.1 и 2  ЗАНН, а именно посочени  са обстоятелствата при които е извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства/показанията на свидетелите И.И. и Ж.П./се установява, че при извършена проверка на 14.08.2018г.в град Своге, ул.”Цар Симеон”/зад ЖП гарата/ в обект –Лавка, стопанисван от „ЙОБИН”ЕООД, служителите на Инспекция по труда, установили, че лицето А. Д. М. престира труд като „…” и декларирала писмено, че работи в дружеството, с работно време от 07,00 часа до 19,00 часа, при трудово възнаграждение от 510 лева и работно място.Към 14.08.2018г.и до приключване на проверката на 20.08.2019г.на АНО не бил представен оформен писмен трудов договор с това лице, под предлог, че само се обучавало.За неуреждане на трудовите правоотношения и неподписване на трудов договор  преди постъпване на работа от М., на жалбоподателя бил съставен АУАН, въз основа на който било съставено и НП. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Б.К. в частта, в която твърди, че А.Д.М. не била в трудови правоотношения с дружеството – жалбоподател, а към момента на проверката само наблюдавала как се работи, тъй като в тази си част показанята не кореспондират с останалия доказателствен материал и не са безпристрастно дадени, предвид обстоятелството, че свидетелката предоставя на „ЙОБИН”ЕООД счетоводни услуги.

  В разпоредбата на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, законодателят изрично е посочил, че работодателят е длъжен да сключи с работника или служителя преди постъпването му на работа писмен трудов договор. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е осъществил съставомерните признаци на нарушението по чл.61, ал.1 от КТ, тъй като за да се изпълни неговият състав единствено е необходимо моментът на постъпването на работа от работника да предхожда във времево отношение този на сключване на трудов договор, а тези факти са безспорно установени по несъмнен начин.

Наложената имуществена санкция в размер на  3 000  лева е в рамките на закона, но в случая съдът счита, че АНО  при определяне на размера на имуществената санкция не се е съобразил с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН  и не е взел в предвид тежестта на нарушението, ненастъпването на каквито и да било вредни последици, както и обстоятелството, че веднага след проверката А.М.  е напуснала дружеството и престирането на труд от нейна страна  е преустановено.

С оглед гореизложеното, съдът  приема, че е налице основание за изменение на НП в частта му относно размера на наложената имуществена санкция на дружеството като я определя в нейния законодателно установен  минимум - а именно 1500 лева.  В този си размер съдът счита, че имуществената санкция би постигнала целите, визирани в чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. 

           Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,  съдът

Р   Е   Ш   И :

           ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-001250 от 28.09.2018г., издадено от инж.Е.И.А. – …., със седалище гр.София към ГД ИТ, с което на „ЙОБИН”ЕООД, със седалище и адрес на управление:град Своге, Софийска област, ул.”Люлин” № 24, на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда, във вр. с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на  3 000 /  три хиляди/ лева за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ  във вр.с чл.1, ал.2 от КТ като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 1500 / хиляда и петстотин /  лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред  Административен съд София област в четиринадесетдневен срок от страните, считано от датата на съобщаване, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :