Решение по дело №3378/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260004
Дата: 20 януари 2022 г.
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20204430103378
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Плевен, 20.01.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, V граждански състав, в публично съдебно заседание на 20.12.2021г., в състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА

 

при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия  Видолова гр.дело № 3378 по описа за 2020година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Подадена е искова молба от П.З.С. и П.С.С. против Т.Г.Т.,  по която първоначално е било образувано ***на ***, приключило с ***по което съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 30 ал. 3 от ЗС. С Решение от ***по ******е обезсилил ***по ***на ***, като недопустимо. Производството по делото е образувано в ПлРС след отвод на съдиите в ***по производството по ***и изпращането му на осн. чл. 23 ал. 3 от ГПК за разглеждане от ПлРС.

Ищците твърдят, че са съсобственици с ответника на недвижим имот в ***, като те ползват ½ ид.част ***от поземления имот – ***с идентификатор ***с площ ***заедно с първия етаж от ***, ***, със застроена площ  от ***с идентификатор ***и ***от ***а другата част се ползва от ответника. Ищците твърдят, че се е наложило и са извършили СМР в имота със собствени средства, а именно: 1. Проектиране и изпълнение на СМР през месец март 2007 г. за обособяване на първия жилищен етаж с отделно електро и ВиК захранване/инсталация в това число монтиране на измервателни уреди на обща стойност 4 574.86 лв.; 2. Изграждане посредством бригада на *** през месец март 2007 г. на вътрешна междинна ограда в имота за разпределение на ползването на незастроената част от дворното място за сумата 2 471.62 лв.; 3. Изграждане на външна ограда /изграждане на бетонна шапка/ на имота откъм улицата за сумата от 3025.53 лв.; 4. Извършен с лични средства и труд през 2012 г. ремонт на тавани и стени на стаи /полагане на гипсова шпакловка по стените и тавана на 88.68 кв.м. на стойност 1 349.35 лв., боядисване с цветен латекс общо 66.30 кв.м. на стени – 679.44 лв., боядисване с бял латекс на тавана – общо 22.38 кв.м. на стойност 215.39 лв., полагане на настилка от теракотни плочки върху 22.38 кв.м. на стойност 890.28 лв./, находящи се на първия етаж от къщата в имота след извършване на СМР по т.1 за отстраняване на течове на етажа, причинени от втория етаж на обща стойност 3 134.46 лв.

Ищците сочат, че СМР са били извършени от ***, а сумите били изплатени от тях на части. Ищците твърдят, че тези СМР са изготвени при съгласие/липса на противопоставяне от страна на ответника. Предявяват срещу ответника искове за заплащане на суми, както следва: Първият иск е за сумата от 4574.86 лв. и касае проектиране и изпълнение на СМР за обособяване на електро и ВиК инсталации, както и монтиране на четири измервателни уреда за ел. захранването, които представляват цялостно изграждане на електро и ВиК инсталация на първия етаж на сградата, както и връзка между сградата и улицата относно електро и ВиК захранването, както и четири електроизмервателни уреда, монтирани на улично табло. Вторият предявен иск е за сумата от 2471.62 лв. – разноски за изграждане на вътрешна ограда. Третият предявен иск е за сумата от 3025.53 лв. – разноски за изграждането на външната ограда. Четвъртия иск е предявен за сумата 3134.46 лв., като се твърди, че се касае за непозволено увреждане – вреди от отстраняване на течове през 2012г., и е уточнено, че на практика ищците не са имали достъп до втория етаж на сградата, ползван от ответника, и до покрива, за да могат да отстранят течовете и да минимизизират вредите.

Претенциите, съобразно изявленията на ищците в първото по делото в ПлРС заседание, е за цялата сума за разноски, които ищците са направили, а не е за съответстваща част от съсобствеността на ответника.

Ответникът оспорва исковете, твърди, че през 2007г. ищците не са били собственици на имота, а са го закупили през 2011г. Твърди, че за това, което е вършено от ищците, той нито е бил предупреждаван, нито уведомяван кога ще върши нещо, не са му искани суми, не е предлагано да се поделят суми.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и като взе предвид доводите на страните, намира за установено следното: Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***на ***, на 02.06.2011 г. ***е продало на 02.06.2011 г. на ищеца П.З.С., ½ ид.част от поземлен имот от ***в *** с идентификатор ***, която идеална част ще се ползва реално в източната половина на дворното място заедно с целия първи етаж от построената в имота *** *** със застроена площ ***с идентификатор ***и ***на един етаж със застроена площ от ***с идентификатор ***. Няма спор между страните, че имотът е придобит от ищеца по време на брака му с ищцата П.С.С.. От представената скица ***на сградата с идентификатор ***, се установява, че се касае за сграда с един идентификатор, в която няма отделни жилища - индивидуална собственост на отделни собственици, а всяка от страните има по ½ ид.част от правото на собственост върху сградата. В тази скица е посочено, а е и безспорно между страните, че ответникът Т.Г.Т. е собственик на другите ½ ид.части от правото на собственост, както на сградата, така и на поземления имот. Във връзка с доказване на заплащане на разноски за СМР, ищците са представили удостоверение, издадено от ***на ищеца П.З.С., в което е посочено, че към 20.03.2018 г. той е изплатил на дружеството окончателно задължението си за извършени СМР в недвижим имот, находящ се в ***на посочения адрес, както следва:

1. За проектиране и изпълнение на СМР за обособяване на първи жилищен етаж с отделно ел. и ВиК захранване в това число монтиране на отделни измервателни уреди – 3 355.00 лв.;

2. За изграждане на вътрешна междинна ограда в имота за разпределяне ползването на незастроена част от дворното място съгласно изготвена скица – 3 307.61 лв.;

3. За изграждане на външна ограда на имота откъм улицата – 2 815.30 лв.;

4. За ремонт и възстановяване на първи жилищен етаж след течове от втория етаж – 3 281.60 лв.

Видно е, че към месец януари 2007г., когато собственици на имота са били ответника Т.Т. ***, те са сключили споразумение за ползване на дворното място, като в него са изрично посочили, че в качеството на съсобственици разпределят използването на парцела, като го разделят на два дяла по приложена скица - дял първи, заемащ преобладаващо западната част на парцела ще се ползва от Т.Т., а дял втори, заемащ преобладаващо източната част на парцела, ще се ползва от ***. Разпределено е и ползването на избените помещения в намиращата се в имота ***. При първоначалното разглеждане на делото в съдебно заседание на 29.11.2018г. е разпитан в качеството на свидетел ***, който заяви, че той е изготвил предложението за разпределяне ползването на имота. Този свидетел посочи, че се е представил на ответника Т., разпитал него и наемателя на имота /сегашния ищец/ и уточнили разпределението. Посочил им, че ако решат могат да си направят ограда между двата дяла след разпределението. Посочва, че страните приели предложението и не е бил търсен повече. Заяви, че години след представяне на предложението в общината, където той работел в този момент, е бил постъпил проект за обособяване на две самостоятелни жилища от съществуваща *** жилищна сграда. Твърди, че при сделката не са били спазени действащите закони и това били казано на страните. Въпреки, че е имало проект за разделяне на самостоятелни жилища, е имало проблеми със съгласието на ответника. Този свидетел заявява, че е имало доизграждане на част от външната ограда, реконструкция, която увеличила височината в рамките на позволената от закона 2,2 м, но не знае кой и как го е правил. Заяви, че разпределението на ползването, което той е проектирал е било между ответника Т.Т. и дружеството *** като съсобственост, че *** е предложила и с нея се е консултирал. Изрично посочи, че ищеца по настоящето дело тогава е бил наемател, а по-късно вече е станал собственик. По делото е представено решение по а.д. ***, което е било образувано по жалба на ищеца П.С. срещу заповед на ***, с която е наредено премахване на незаконен строеж – ограда, възложена и извършена без разрешение за строеж от жалбоподателя, който е съсобственик в парцела. В това решение е констатирано, че собственик на ½ ид.част от поземления имот от 2006 г. е била ***. Констатирано е, че процесната ограда /външната ограда/ е била изградена през 2007 г. от ***-2000, а ищецът П.З. е придобил имота по-късно -през 2011 г., като оградата вече е съществувала в сегашния си вид, затова той не е възложител и извършител на строежа. Със съдебното решение е отменена заповедта от 2017 г. на ***за премахване на незаконния строеж - ограда в процесния имот.

При първоначалното разглеждане на настоящето дело, е било изготвено заключение на СТЕ, която обаче съдът не следва да обсъжда, доколкото отговаря на въпроси, които не подлежат на доказване по делото. След указаната нова доказателствена тежест на страните, по делото е изготвена друга съдебно-техническа експертиза, която е отговорила на въпроси относно релевантните за производството обстоятелства. По отношение на първите три иска, заключението на приетата в настоящето дело СТЕ е отговорило на въпроси, касаещи увеличаване стойността на имота, вследствие  на извършване на твърдяните от ищците СМР. Вещото лице е посетило имота, и както беше посочено и в съдебно заседание е ходила много пъти по различни дела и е имала наблюдение върху него. Поради горното е констатирала, че е имало извършени СМР през 2007 г. като подробно са описани всички констатирани извършени на място такива. По релевантните за делото въпроси отговорите на експертизата са следните: изграждането на ВиК инсталация е увеличило цената на имота с 323.60 лв.; изграждането на ел.инсталация е увеличило цената на имота с 1 285.57 лв.; изграждането на външна ограда е увеличило цената на имота с 707.87 лв. Към датата на изготвяне на заключението, изграждането на вътрешна ограда не е увеличило цената на имота, тъй като тази ограда е премахната. При отговорите на въпроси относно СТЕ в съдебно заседание вещото лице е посочило, че изброените в заключението извършени СМР е установила чрез измерване на площта на оградата, но по отношение на СМР на първия етаж без писмени документи е дала заключение само по нормативи и цени към 2007 г., че категорично в имота има изградена ел. и ВиК инсталация, които работят.

Разпитани в настоящето производство са водените от ищците свидетели ***и ***. Св. Г. посочи, че са били колеги с ищеца и бегло се познава с ответника. Заяви, че е строител и е работил, когато ищецът правил къща, горе-долу си спомня, че е работил на оградите на които бил правен някакъв ремонт. Описа процесния имот като посочи, че в него има една къща, която била разделена на две с отделни входове. Посочи, че ищецът ги накарал да му правят оградата, но не цялата, а също и че самият той е копал канали за кабели вътре в къщата, и правил малко тръби за ВиК инсталацията на първия етаж. Заяви, че той е правил и вътрешната и външната ограда, като възприема двете огради като една Г-образна. Заяви, че ищецът ги наел, а ответникът идвал при тях, не е изразявал нещо против тях, а напротив - давал им вода. Посочи, че не е имало случаи да ги овиква и да не им дава да правят оградата, не им е правил забележка. Свидетелят посочи, че освен него е имало и други работници, но специално на него не му било плащано, защото ищецът също му е помагал. Заплатено му било само при изкопаването на каналите на първия етаж и за ВиК инсталацията. Заяви, че ответникът не му е плащал за някаква работа, но не се и закачал с него. Свидетеля заяви, че познава собственика на дружеството ***. Твърди, че ищецът е бил продал или заложил имот, за да доплати къщата, но не знае точно на кого. Смята, че когато е помагал на ищеца, той е бил собственик на имота. По отношение на първоначалните ремонти свидетелят посочи, че само е копал канали за ел.кабели, но кой ги е положил не знае, не е помагал и при замазването. Посочи, че преди да се почне с копаенето на каналите, в имота е имало електричество, защото внимавали да не закачат кабел. Работили той и синът му и им било платено, но не помни колко. Относно ВиК инсталацията посочи, че тя не била сменена изцяло, а само тук-там, сменени били само негодните тръби. ВиК инсталацията, която е изграждал е била само за питейна вода, но при извеждане на мръсната вода не е участвал. Спомня си, че е сменил може би три тръби от по 2-3 м. По отношение на оградата посочи, че е участвал само в груб строеж и частично до изграждане на 1,20 м. Заяви, че в последните години, преди около 2 години, е бил викан в процесното жилище, тъй като имало проблеми, течове. Ищецът го питал как да ги отстрани. Свидетелят видял влага по таваните, и казал на ищеца, че се почва от покрива и по-надолу, ако има спукани тръби. Когато преди две години ходил в имота видял външната ограда, но не е обърнал внимание дали е имало вътрешна. Този свидетел заяви, че при консултирането на ищеца откъде може да са течовете в първия етаж, той е видял с очите си щетите, тъй като на тавана е имало мухъл и петна в три стаи, в които е влязъл. Предположил е, че може да са от покрива или от ВиК на горния етаж. Погледнал отдалеч покрива, който не изглеждал разрушен, но ищеца му казал, че има проблеми с ответника и не могат да се разбират. Свидетелят уточни, че помощта за оградата и копаенето на каналите е било около 2007 г. По отношение на правенето на оградата свидетелят не е посочил дали е имало проект за нея, но ищеца му е давал наставления къде да забие коловете.

Св. ***приятел на ищеца, посочи, че знае имота и твърди, че е извършвал СМР на обекта по предварително изготвени количествено стойностни сметки. Работил във фирмата ***, отговарял за СМР и бил като технически ръководител. Посочи, че е със средно специално образование – двигатели с вътрешно горене, но е придобил знания в строителството и затова бил назначен в дружеството ***. Заяви, че е работил по оградата на лицевата фасада и отзад в черния двор, като твърди, че външната и вътрешната ограда не били една цяла ограда. Не се опирали една с друга. Заяви, че е имало кофражни работи, строителни работи, бетонни, че редовно си получавали възнаграждения от ищеца като собственик и поръчител. Каза, че знае, че има друг съсобственик в имота, но не го е виждал, не са му правени никакви забележки за извършените ремонти. Заявява, че продавач на имота е ответника, тъй като той бил собственик на този имот, а новия собственик е плащал на фирма ***, за да изпълнява свидетеля тези СМР. Този свидетел заяви, че е работил само по оградата и не е влизал в имота. Посочи, че първоначално оградата била много ниска и те направили височина да не се вижда вътре, надстроили над нея до 1,80 м., като оградата завършвала с тухли. По отношение на вътрешната ограда посочи, че е била изцяло тухлена и непрозрачна, и че една част от вътрешната ограда изграждали те, а друг я завършил. Посочи, че това е станало преди 2010 г., че помни, че вътрешната ограда е била малко по-висока от височината на външната ограда. Вътрешната ограда, според него, би трябвало ищецът да я е платил, но не лично на него, като собственикът не му помагал с други хора за работа, а са работили само работници от фирмата. Заяви, че за външната ограда са работили по документи – количествено стойностна сметка и скица без печат, но за вътрешната нямало нищо като документи. На въпроса дали свидетелят е знаел кой е собственик на имота, когато са били извършени работите свидетеля заяви, че е знаел, че ищецът е придобил част от този имот, а да работи го е изпратил управителя на дружеството ***.

Съгласно изявление на ответника в съдебно заседание от 20.12.2021г., той е продал на дружеството *** първия етаж на сградата, и до 2011г. не е имал проблеми. Имали са устно споразумение за ползването на имота. От 2007г. до 2011г. Ищецът, като работник в *** е живял на първия етаж на основание, което ответникът не знае, но имотът му бил продаден едва през 2011г. Заяви, че не е знаел по чие нареждане са правени оградите, като вътрешната е съществувала до 2011г., след което имало жалби и било наредено вътрешната част да бъде премахната. Твърди, че ищецът е премахнал вътрешната ограда, а той е махнал незаконна баня, построена върху част от тази ограда. Твърди, че от 2011 г. до момента, ищецът не е правил нищо като съсобственик. На въпроса по реда на чл.176 от ГПК дали е било налице искане за поправяне на покрива на сградата, ответникът заяви, че никой не му е казвал, че има течове, и че веднъж е имало пускане на човек, който да смени 2-3 цигли, защото капело от покрива. Помни, че е било през 2015 – 2017 г. Отрича след сменянето да е имало повече течове. Отрича и на втория етаж на къщата след 2011г. да е имало ВиК инсталация като заявява, че вторият етаж е необитаем, няма вода, няма тоалетна, а той живее в лятна кухня до къщата. Потвърждава, че след като ищецът е станал собственик има решение да осигури достъп до общите части, включително и покрива на сградата.

При така събраните доказателства, съдът прави следните изводи: Първите три предявени иска са квалифицирани като такива по чл. 61 ал. 2 от ЗЗД, който урежда воденето на чужда работа без пълномощие, но когато същата е била предприета от пълномощника и в собствен интерес. В този случай заинтересуваният, от чието име е предприета работата, отговаря само до размера на обогатяването си. Т.е. в този случай не се касае за връщане на необходимите и полезни разноски, направени от управител на чуждата работа /гестор/, каквато е хипотезата на чл. 61 ал. 1 от ЗЗД, а само за  само съответната част от направените разноски, до размера на обогатяването и то само ако работата /извършените СМР/ е предприета уместно /в т.см. Решение № 85 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1157/2014 г., II г. о., ГК/. По тези искове ищците следваше да докажат извършването на СМР по всяка една от претенциите си и периода, в който те са извършени, размера на увеличение на стойността на имота вследствие на СМР, и съгласие/липса на противопоставяне от страна на ответника за тези дейности. Действително, от събраните доказателства, а и от изявленията на самия ответник, се установява, че ищецът П.С. е демонстрирал фактическо владение на част от имота през периода от 2007г. до покупката на ½ ид.ч. от него през 2011г., и то до степен да бъде възприеман като собственик. Реално обаче през 2007г., когато се твърди извършването на СМР, увеличаващи стойността на имота, той не е бил съсобственик и по делото не се изясниха отношенията между него и реалният собственик *** – 2000. Това дружество, през 2018г., е издало Удостоверение, че ищецът му е заплатил задължения за извършени СМР, които по твърденията в исковата молба са били извършени от *** , през 2007г., докато то е било собственик на имота. Съдът не кредитира това удостоверение като доказателство за извършени СМР, в него нито са посочени конкретни СМР, нито година на извършването им, нито по какъв договор между страните са извършени сочените плащания. Удостоверението от ООД представлява частен свидетелстващ документ, то няма обвързваща съда доказателствена сила, още повече, че съдържанието му, без никакви други строителни книжа, фактури, платежни документи, може да се приравни на писмени свидетелски показания без конкретика. За извършване на СМР от ищците бяха разпитани и свидетели, чиито показания не предполагат доказване на извършването на СМР за посочените в удостоверението видове и стойности. Показанията на св. Г. и И., въпреки, че и двамата твърдят, че са работили по оградите в дворното място, си противоречат относно разположението на оградите една спрямо друга, а показанията на св. Г. са вътрешно противоречиви относно това кой му е заплащал за работата – веднъж той твърди, че му е плащал ищецът, а втори път - *** като негов работодател. Свидетелите сочат отделни строителни работи, които не са били пълни, а частични, за част от тях дори се твърди, че не е имало заплащане. Като се има предвид, че съобразно събраните писмени доказателства, през 2007г.  *** – ***е била собственик на ½ ид. част от имота, и че именно ***  е извършвала СМР, като краен се налага изводът, че за извършени от собственика през 2007г. СМР, дори и да е имало плащания от страна на ищците, то те не биха могли да се приемат като плащания по хипотетичен договор за изработка, а като плащания на продажна цена по сделка – покупко-продажба, осъществена впоследствие през 2011г. По тази причина съдът не приема за доказано, че именно ищците са извършили СМР в имота през 2007г., когато не са били негови собственици, които да довели до увеличаване на неговата стойност.  Отделно от това, показанията на св. ***, сочат, че на първия етаж в жилищната сграда, когато той е работил по част от ел. и ВиК инсталациите, е имало ел.захранване и вода, което разколебава евентуален извод на съда, че работата по първия предявен иск е предприета уместно, доколкото не се доказа необходимостта от извършване на тези СМР, а за необходимост от другите СМР – изграждане на огради, дори не бяха наведени твърдения. Не на последно място следва да се отбележи, че от ответника се претендират в пълен размер всички суми, които ищците твърдят, че са заплатили за СМР /а не според тях за покупка на ид.части от имота/, а собствеността на ответника е само в размер на ½ ид.ч. от имота, при което при доказване на увеличение на неговата стойност вследствие СМР от ищците, той би дължал само част от това увеличение, съответна на неговата идеална част.

По отношение на четвъртия предявен иск – обезщетение за вреди, настъпили през 2012г. за ищците, когато те вече са придобили имота, причинени от поведението на ответника, по делото не бяха събрани доказателства. За да се реализира деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД, следва да са налице няколко кумулативно предвидени предпоставки. На първо място трябва да е извършено определено деяние /действие или бездействие/, което да е противоправно и виновно. Противоправността е свързана с нарушаването на определени правни норми. Вината се предполага до доказване на противното, т.е. причинителят на увреждането може да доказва, че не е действал виновно и да се освободи от отговорност. Следващ съществен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя може да бъде имуществена и неимуществена, но във всички случаи подлежи на възстановяване, само ако е в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца. В случая ищците не доказаха през 2012г. да е имало течове в частта от имота, която са ползвали – първия етаж от жилищната сграда. Показанията на св. *** за петна и мухъл по таваните на стаите от първия етаж, са за момент /2018 или 2019г./, следващ твърдяния от ищците ремонт през 2012г. на обща стойност 3134.46лв. Не се доказа бездействие от страна на ответника или активни действия – недопускане до втория етаж и покрива на сградата, в момент, предхождащ ремонт през 2012г., който да поправя вреди от течове. Не се доказаха също така нито извършени ремонтни дейности на определена стойност, които да могат да се приемат за вреди на ищците.

Поради всичко дотук изложено, съдът намира, че и четирите предявени от ищците осъдителни искове се явяват неоснователни и недоказани, и като такива следва да се отхвърлят.

С оглед изхода на спора, и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски в производството по делото, които са в общ размер от 764лв. /500лв. адв. хонорар по ***на ***и 264лв. ДТ по ***на ПлОС/

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения на осн. чл. 61 ал. 2 от ЗЗД, иск от П.З.С., ЕГН ********** и П.С.С., ЕГН **********,***, против Т.Г.Т., ЕГН **********,***, за заплащане на сумата от 4574.86лв. – разноски за проектиране и изпълнение на СМР за обособяване на електро и ВиК инсталации, монтиране на четири измервателни уреда за ел. захранването, които представляват цялостно изграждане на електро и ВиК инсталация на първия етаж на сградата, и връзка между сградата и улицата на електро и ВиК захранването, както и четири електроизмервателни уреда, монтирани на улично табло, извършени през 2007г. в недвижим имот в ***, УПИ с идентификатор ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения на осн. чл. 61 ал. 2 от ЗЗД иск от П.З.С., ЕГН ********** и П.С.С., ЕГН **********,***, против Т.Г.Т., ЕГН **********,***, за заплащане на сумата от 2471.62лв. – разноски за изграждане през 2007г. на вътрешна ограда в недвижим имот в ***, УПИ с идентификатор ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения на осн. чл. 61 ал. 2 от ЗЗД иск от П.З.С., ЕГН ********** и П.С.С., ЕГН **********,***, против Т.Г.Т., ЕГН **********,***, за заплащане на сумата от 3025.53лв. – разноски за изграждане през 2007г. на външна ограда /изграждане на бетонна шапка/ откъм улицата в недвижим имот в ***, УПИ с идентификатор ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения на осн. чл. 45 ал. 1 от ЗЗД иск от П.З.С., ЕГН ********** и П.С.С., ЕГН **********,***, против Т.Г.Т., ЕГН **********,***, за заплащане на сумата от 3 134.46лв., представляваща имуществени вреди от непозволено увреждане –отстраняване на последици от течове през 2012г. на първи етаж от сграда с идентификатор ***, поради липса на достъп до втория етаж на сградата, ползван от ответника, и до покрива, за да могат да отстранят течовете, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА П.З.С., ЕГН ********** и П.С.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА Т.Г.Т., ЕГН **********,***, направените разноски по делото в размер на 764лв.

 

Решението може да се обжалва пред ***с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.        

                                   

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: