№ 130
гр. Балчик, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА П. Д.А
при участието на секретаря ГАЛЯ КР. И.
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. Д.А Гражданско дело №
20243210100024 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от С. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: г****, срещу
Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,
чрез Р. Г. Р. – областен управител на обл. Добрич, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът не е собственик на 2234 кв. м. ид. части, обособени в реална част, от поземлен
имот с идентификатор №**** по КККР на гр. Балчик, одобрени със Заповед № 300-5-
5/04.02.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в **** целия с площ 4117
кв. м., вид собственост: частна, вид територия: урбанизирана, при граници: ПИ №№ ****,
****, ****.
По твърдения в исковата молба, по силата на договор за покупко – продажба,
обективиран в Нотариален акт №**** г. наследодателят на ищеца - Т. Д. С. е придобил
процесния имот. Ищецът сочи, че 1883 кв. м. от имот с идентификатор №**** е придобил по
наследство, а 2234 кв. м. ид. части от същия имот - по силата на давностно владение.
Излага, че във връзка с предприети действия за снабдяване с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка по отношение на 2234 кв. м. от процесния имот, бил уведомен, че
имотът е държавна собственост по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗДС. Изтъква, че за процесната
част няма съставен АДС. Поддържа, че липсва основание, по силата на което Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството да е станала
собственик на имота. Сочи, че същият никога не е бил коопериран в ТКЗС, ДЗС или друга
селскостопанска организация. Твърди, че е започнал да осъществява владението върху имота
още през 1992 г., когато ищецът подал молба за реституция. Сочи, че имотът е ограден от
всички страни, има портална врата, която се заключва и ключовете са в него. Излага, че през
годините го е почиствал и рязал дърветата, заедно със сина му и приятелите му, както и е
плащал данъци за него. Така владението било продължило от **** г. до **** г. и от **** г.
до настоящия момент. По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който
1
излага становище за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск по
отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, тъй като не е надлежна страна. Излага, че за 2234 кв. м. ид. части от
поземлен имот с идентификатор №**** по КККР на гр. Балчик, одобрени със Заповед №
300-5-5/04.02.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК няма съставен АДС, но същият е
държавна собственост по силата на закона и собствеността и ползването на земеделски земи
са под управление на Министъра на земеделието и храните. В тази връзка поддържа, че
поземлен имот с идентификатор №**** по КККР на гр. Балчик представлява земеделска
земя. В условията на евентуалност счита иска за неоснователен. Сочи, че с Решение №4054
на Общинска служба по земеделие гр. Балчик правото на собственост върху 1883 кв. м. от
имот с идентификатор №**** по КККР на гр. Балчик е възстановено на наследниците на Т.
С. от **** г., поради което намира, че ищецът не би могъл да придобие 2234 кв. м. идеална
част от ПИ с идентификатор №**** по КККР на гр. Балчик въз основа на осъществено
давностно владение в периода **** г. - **** г. и от **** г. до настоящия момент. По тези
съображения моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторени в
производството разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Д. Г.,
поддържа исковата молба. По същество моли за уважаване на предявения иск и претендира
разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът, представляван от гл. юрик. Р. Б., поддържа отговора. Представя писмена
защита, в която излага съображения по същество на спора.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното удостоверение № **** г., издадено от Областен управител на област
Добрич (л. 6), се установява, че за 2234 кв. м. ид. част от ПИ **** по КККР на ****, целият с
площ от 4117 кв. м., няма съставен акт за държавна собственост.
С молба-декларация от **** г. (л. 7) С. Т. Д. е инициирал производство по снабдяване
с нотариален акт за собственост за 2234 кв. м. от процесния недвижим имот.
От представения договор за покупко-продажба от **** г., вписан под №128/1923 г. в
секретариата на Румънския окръжен съд, в превод от румънски език (л. 10) се изяснява, че
Т. Д. С. е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ лозе с площ от 8000
кв. м./ 8 дка в ****.
Видно от приложеното удостоверение за наследници № 76/12.10.2004 г. (л. 14) Т. Д. С.
е починал на **** г. и е оставил за свои законни наследници В. Д. С. (съпруга) и С. Т. Д.
(син).
Приложено е също удостоверение за наследници изх. №549/Н/БЧ/11.10.2012 г. (л. 13),
от което е видно, че В. Д. С. е починала на 12.01.1989 г. и неин наследник по закон е С. Т. Д.
(син).
Видно от решение на Общинска служба по земеделие гр. Балчик № 4054/18.02.2013 г.
(л. 133), на основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ се възстановява правото на
собственост в полза на наследниците на Т. Д. С. в съществуващи възстановими стари реални
граници по отношение на няколко имота, сред които имот с площ от 1.883 дка, находящ се в
землището на **** с №3020, парцел №01 по кадастрален план, изработен 1995 г. Към
делото е приложена преписката по посоченото решение.
С Решение №109/29.07.2010 г., постановено по АД №2/2007 г. по описа на Районен
съд – Балчик (л. 211), потвърдено с Решение №377/02.11.2010 г. по КАД № 673/2010 г. по
описа на Административен съд – Добрич, се отменя протоколно решение №3000/10.02.2003
г. по преписка №БВ14/24.02.1992 г. на ОбСЗ- Балчик в частта му относно отказа да бъде
2
признато правото на възстановяване на наследниците на Т. Д. С. на собствеността в стари
възстановими граници върху 8000 кв. м. в с. ****, като вместо това се възстановява на
наследниците на Т. Д. С. правото на собственост върху 1883 кв. м. в съществуващи на терена
стари реални граници, попадащи сега в ПИ **** по плана м. ****, на основание чл. 14, ал. 3
от ЗСПЗЗ.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-
техническа експертиза по делото (л. 179 и сл.), което съдът кредитира като обективно и
правилно, се установява, че за територията, в която попада процесният ПИ ****, са
действали и действат следните кадастрални и регулационни планове:
- неодобрен кадастрален и регулационен план – т. нар. регулационен план „Овчарски
плаж“, според който територията върху която попада процесният имот е означена като „НПК
Изток“ без регулационен и кадастрален номер;
- кадастрален план от 1992 г., според който зоната, в която попада процесният имот е
означена като имот пл. №3020, отреден за РПО гр. Пловдив;
- план, одобрен със Заповед №1125/13.10.1995 г. на кмета на общ. Балчик, който е
изработен по реда на чл. 18б, ал. 1 от ППЗСПЗЗ върху извадка от кадастрална карта, върху
която ПИ 3020 е обозначен като ПИ с идентификатор **** с обща площ 4117 кв. м. Според
експерта в рамките на процесния имот, попада стар имот с №01 и площ 1883 кв. м.;
- кадастрална карта, одобрена със Заповед № 300-5-5/04.02.2004 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, върху която ПИ 3020 от КП 1992 г. е означен с идентификатор 02508.5.0.
Според експертизата е налице частична идентичност между процесния имот и ПИ с
номер 02 по КП, одобрен със заповед №1125/13.10.1995 г. на кмета на общ. Балчик с площ
от 1883 кв. м. реални части, посочен в Решение №4054 от 18.02.2013 г. по описа на ОСЗ гр.
Балчик.
За установяване фактическата власт върху имота по делото са събрани и гласни
доказателствени средства посредством разпита на ангажираните от страните свидетели.
От показанията на свид. В. Б. Т., воден от ищеца, (л. 111 и сл.) се изяснява, че същият
е бил съученик и съсед на сина на ищеца. Сочи, че от 90-те години почти всяко лято е ходил
в имот на ищеца с площ около 4 дка в местността „Овчаровски плаж“, намиращ се в близост
до трафопост, за да го почистват от храсти и тръни. Сочи, че в момента имотът е обрасъл.
Описва, че същият е с правоъгълна форма, ограден е от всички страни и има портални врати.
Споделя, че навремето в долната част на имота е имало бунгала, които през 2005 г. ищецът
съборил, тъй като същите започнали да се разпадат. По данни на свидетеля реституционната
процедура по отношение на имота е започнала през 1992 г., а ищецът е започнал да го владее
още през 1991 г. Същият сочи, че не му е известно някой да оспорва собствеността на ищеца
върху имота.
От показанията на ангажирания от ищците втори свидетел - И. Д. С. (л. 113 и сл.) се
изяснява, че същият е идвал 5 – 6 пъти в имот на ищеца, който се намира в началото на гр.
Балчик от към гр. Варна, в близост до един трафопост и е с площ от около 3 дка. Разказва, че
за пръв път посетил имота 1996 – 1997 г., като по него време в него е имало бунгала, които
впоследствие ищецът премахнал.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Според чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си,
когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 и т. 2 от Тълкувателно решение №
8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
3
иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно
право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да
придобие права, ако отрече правата на ответника.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса в
тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване твърденията, с
които обосновава правния си интерес от търсената защита, като установи наличието на свое
защитимо материално право, като докаже изложените в исковата молба твърдения, че е
собственик на реална част от ПИ **** по КККР на гр. Балчик с площ от 2234 кв. м.,
придобит на посоченото в исковата молба основание - по давност (упражнявана
фактическата власт върху частта от имота постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и
спокойно над 10 години, като е държал вещта като собствена, чрез извършване на
фактически и правни действия, които съответстват на вещните правомощия, част от
предметното съдържание на сложното вещно право на собственост). При липса на правен
интерес производството се прекратява. Правен интерес от предявяване на установителен иск
за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да
предяви осъдителен иск за същото право.
В тежест на ответника е да установи противопоставимо свое право на собственост,
породено на твърдяното основание, както и наведените правоизключващи възражения, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т. ч. че 2234 кв. м. от процесния
имот е бил придобит от държавата на соченото основание – по силата на закона, както да
докаже възражението си, като представи доказателства за наличието на обстоятелство,
изключващо възможността за настъпване на ефекта на придобивната давност.
В случая правният интерес на ищеца от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост е налице, тъй същият има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника според ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 8/2012 г., ОСГТК.
Безспорно е между страните, а се установява и от обсъдените по-горе писмени
доказателствени средства, че:
- на **** г. наследодателят на ищеца Т. Д. С. е придобил чрез покупко - продажба
лозе с площ от 8000 кв. м./ 8 дка в ****;
- със заявление вх. № 14/25.02.1992 г. наследниците на Т. Д. С. са заявили
възстановяване правата му върху 9656 дка земеделска земя в землището на ****;
- с Решение№3000/10.02.2003 г. ПК Балчик е възстановила правата на наследодателя
на собственост в стари реални граници върху 1.656 дка земеделска земя в землището на
**** и е отказала възстановяване правата на собственост върху останалата част от търсеното
количество земеделска земя в стари реални граници с мотив, че върху имота има
осъществено мероприятие;
- с Решение №109/29.07.2010 г., постановено по АД №2/2007 г. по описа на Районен
съд – Балчик, потвърдено с Решение №377/02.11.2010 г., постановено по КАД № 673/2010 г.
по описа на Административен съд – Добри, се отменя протоколно решение
№3000/10.02.2003 г. по преписка №БВ14/24.02.1992 г. на ОбСЗ- Балчик в частта му относно
отказа да бъде признато правото на възстановяване на наследниците на Т. Д. С. на
собствеността в стари възстановими граници върху 8000 кв. м. в с. ****, като вместо това се
възстановява на наследниците на Т. Д. С. правото на собственост върху 1883 кв. м. в
съществуващи на терена стари реални граници, попадащи сега в ПИ **** по плана м. ****,
на основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ;
- с Решение № 4054/18.02.2013 г. на Общинска служба по земеделие гр. Балчик, на
основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост в
полза на наследниците на Т. Д. С. в съществуващи възстановими стари реални граници по
отношение на няколко имота, сред които имот с площ от 1.883 дка, находящ се в землището
4
на **** с №3020, парцел №01 по кадастрален план, изработен 1995 г.;
- че имот 3020 е нанесен в КК от 2004 г. като ПИ с идентификатор № **** с обща
площ 4117 кв. м., както и че
- е налице частична идентичност между процесния имот и ПИ с номер 02 по КП,
одобрен със заповед №1125/13.10.1995 г. на кмета на общ. Балчик с площ от 1883 кв. м.
реални части, посочен в Решение №4054 от 18.02.2013 г. по описа на ОСЗ гр. Балчик.
Настоящият състав счита, че критериите за преценка коя собственост е такава на
гражданите, държавата и общините, коя е частна или публична, се дефинира както от чл. 17
на Конституция от 1991 г., така и със ЗМСМА /ДВ, бр. 77/1991 г. / и конкретно на § 6 на ПЗР
на закона за изменения на чл. 6 от ЗС. Държавата се позовава на разпоредбата на чл. 6 от
ЗС в първоначалната му редакция от 1951 г., действала до 1990 г., съгласно който става
собственик на имотите, които придобива по силата на законите, а също така и на имотите,
които нямат друг собственик. Съдебна практика по приложението на чл. 6, предл. 2 от ЗС
(първоначална редакция) приема, че ако по време на отреждането на имотите със съответния
план (кадастрален, уличнорегулационен, план за обществени мероприятия,
дворищнорегулационен план) един имот е с неизвестен собственик, той се води като
безстопанствен. Принадлежността на правото на собственост следва да бъде установена в
спорния исков процес по категоричен начин с оглед на всички данни по делото. Данни за
придобиване на правото на собственост по предвиден в закона придобивен способ обаче по
делото липсват. И в съответствие с Решение №72 от 03.07.2018 г. по гр. д. № 3005/2017 г. на
ІІ г. о. на ВКС доколкото по време на отреждането със съответния план имотът е с
неизвестен собственик (без посочени актове за собственост в разписния лист), той се води за
безстопанствен и в този случай се приема, че той е станал държавна собственост по силата
на чл. 6 от ЗС (1951 г.).
По делото се установен, че незастроената част от одържавения от наследодателя на
ищеца недвижим имот, е възстановена на наследниците на Т. Д. С., на основание чл. 14, ал.
3 от ЗСПЗЗ. Същата е с площ от 1883 кв. м. в съществуващи на терена стари реални граници,
попадащи сега в ПИ **** по плана м. ****. Безспорно е между страните, а се установява и
от приобщените документи и експертното заключение, че е налице частична идентичност
между ПИ с идентификатор №**** по КККР на гр. Балчик и ПИ с номер 02 по КП, одобрен
със заповед №1125/13.10.1995 г. на кмета на общ. Балчик с площ от 1883 кв. м. реални части,
посочен в Решение №4054 от 18.02.2013 г. по описа на ОСЗ гр. Балчик. От тук следва
изводът, че невъзстановената част от имот с идентификатор ****, възлизаща на 2234 кв. м.
понастоящем е частна държавна собственост. От заключението на съдебно-техническата
експертиза, изготвено от инж. Д. П., което съдът кредитира напълно като компетентно
изготвено, правилно и обосновано, се установи, че територията, върху която попада
процесния недвижим имот съгласно по – старите планове е била земеделска земя.
Установени са данни за проведена реституционна процедура за възстановяване на
собствеността на ПИ с идентификатор № **** с обща площ 4117 кв. м., в който попада
процесната реална част от 2234 кв. м. В съдебната практика е утвърдено становище, че
придобивна давност не тече срещу претендиращия реституция до момента на приключване
на реституционната административна процедура (така – решение № 54 от 14.05.2019 г. по
гр. д. № № 2800/2018 г. на ВКС, II г.о., решение № 17/19.02.2016 г. по гр.д. № 4335/2015 г. на
ВКС, II г.о. и др.). В разглеждания случай приключването на процедурата по възстановяване
на процесния имот, релевантен за определяне начало на давностния срок в полза на ищеца,
съвпада с момента, от който е настъпил конститутивният ефект на решение №
4054/18.02.2013 г на Общинска служба по земеделие гр. Балчик.
Безспорно е, че с влизане в сила на изменението на чл. 6 ЗС, според което
"собствеността на държавата и на общините е публична и частна" и разпоредбата на чл. 86
от ЗС, в действащата към този момент редакция /ДВ, бр. 31/1990 г./ на основание
5
придобивна давност не може да се придобие правото на собственост на вещ, която е
държавна или общинска собственост. В случая с тълкувателно решение от 14.02.2018 г. по
тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че 10-годишния срок започнал да тече от
**** г. изтича на 01.06.2006 г., а не на **** г., от когато е в сила мораториумът, установен с
параграф 1 ЗР на ЗД на ЗС ( ДВ. Брой 46/1996 г.), с който е поставено спиране на давността
за определен период от време, удължен до 31.12.2022 г. Давността за придобиване на имот,
частна държавна собственост или общинска такава спира да тече до 31.12.2022 г., считано от
**** г., включително за земеделски земи възстановени по реда на ЗСПЗЗ, включително и
тези възстановени на държавни или общински училища или други образователни
институции. Тъй като Конституционния съд е обявил за противоконституционна
разпоредбата на параграф 1 ЗД на ЗС, а решенията на Конституционния съд нямат обратно
действие - действат 3 дни след обнародването им в ДВ, за в бъдеще, то мораториумът
действащ до постановяване на конституционното решение да се зачита. При това положение
придобивната давност за имот частна държавна и общинска собственост започва да тече на
общо основание от влизане в сила на конституционно решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. №
16/2012 г. Изтеклият след това срок се явява очевидно недостатъчен за да направи ищецът
собственик на 2234 кв. м. реална част от процесния имот по силата на твърдяното от него
давностно владение. Поради тази причина изследването на обективните и субективни
елементи на същото се явява ирелевантно.
В обобщение на изложеното, съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид отправеното искане, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответната страна направените от последния разноски съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК общ размер на 560 лв., от които 200 лв. - депозит за
вещо лице и 360 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: г****, срещу
Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,
чрез Р. Г. Р. – областен управител на обл. Добрич, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,
чрез Р. Г. Р. – Областен управител на обл. Добрич, не е собственик на 2234 кв. м. ид. части,
обособени в реална част, от поземлен имот с идентификатор №**** по КККР на гр. Балчик,
одобрени със Заповед № 300-5-5/04.02.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в **** целия с площ 4117 кв. м., вид собственост: частна, вид територия:
урбанизирана, при граници: ПИ №№ ****, ****, ****.
ОСЪЖДА С. Т. Д., ЕГН **********, с адрес г****, да заплати Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Р. Г. Р. –
Областен управител на обл. Добрич, сумата от 560 лв. (петстотин и шестдесет лева),
представляваща направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
7