Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260 051
гр. Варна,14.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на петнадесети
септември, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Р.
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№257
по описа за 2020г. на ВнАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Образувано е по
жалби, както следва: 1/ въззивна жалба
от „УИНД ПАРК ВАРНА УЕСТ“ ЕООД, гр.София,
чрез адв.М., срещу постановеното решение №1024/19.11.2019г. по
т.д.№1725/2018г. на ВОС.
В жалбата се твърди,
че решението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че
същото е постановено в нарушение на процесуалните правила и разрешенията дадени
в ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като към датата на постановяването е налице
висящо преюдициално производство, до приключване на което делото е следвало да
бъде спряно по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Правните изводи на съда са
основани на административен акт, който не е влязъл в законна сила.
Постановеното решение
е издадено в нарушение на материалния закон и е необосновано. В същото не е
направен анализ на ефекта на измененията на ЗЕВИ от м.юни 2015г. върху
механизма на заплащане на произведената ел.енерия от ВяЕЦ. С последния е
въведено понятието „нетно специфично производство на ел.енергия“, което да се
заплаща по преференциални цени, но не предвижда изменение на пазарните
механизми или нова регламентация на пазара, респ. преуреждане на съществуващите
договори и пазарни практики. В решението не е посочено кои точки от Решение СП
-1 са относими към процесната ВяЕЦ. Не са изследвани и отношенията между
страните, начина на заплащане на произведеното количество енергия до
измененията на закона.
Твърди се още, че съдът неправилно е приложил
последиците от отмяна на решение СП -1/31.07.2015г., като не е съобразил, че
следващото решение е постановено при липса на компетентност и е явно
незаконосъобразно, а с невлязло в сила решение е обявена и неговата нищожност.
В решението съдът е следвало да обсъди и разгледа възраженията за
незаконосъобразност на Решение СП – 5. Сочи се, че решението е и необосновано,
тъй като не са обсъдени всички въведени в производството възражения.
По същество се
претендира отмяна на решението и уважаване на предявените искове в пълен
размер. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна
„Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна с писмен отговор, чрез адв.Т., оспорва
жалбата като неоснователна. Твърди, че решението на първостепенния съд е
валидно, допустимо, правилно и обосновано, постановено въз основа на събраните
по делото доказателства.
Излага, че при
постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и такива на ТР
№1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са налице основания за спиране на
производството. Решение СП-5/28.03.2019г. е предварително изпълняем
индивидуален административен акт, като съобразно чл.13, ал.9 от ЗЕ обжалването
не спира изпълнението му. Дори да не се зачете предварителното изпълнение на
решението, нормата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ е еднозначна – преференциална цена се
дължи за количествата ел.енергия, произведени до достигане на размера на
нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са
определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР. Отмяната на
решението не е преюдициален факт, тъй като след него няма да възникне ново
основание за изкупуване на по-големи обеми, докато не се постанови ново
решение, което да увеличи преференциално изкупувания обем енергия.
Неоснователно е и
оплакването за неосъществен от съда инцидентен контрол на решение СП – 5 по
реда на чл.17, ал.2 от ГПК. Такова задължение за съда би съществувало при
наличие на изрично искане, каквото не е направено в хода на производството.
В обжалваното
решение, съдът е посочил, че новият ЗЕВИ се прилага по отношение на заварените
дългосрочни договори за изкупуване, посочена е изменената нормативна уредба и как
същата се отнася към вече сключените договори. Изводите на съда за приложение
на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ съответстват на материалния закон, както и на неговите
цели, изложени от законодателя в мотивите към изменение на закона.
По същество се
претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението и присъждане на
направените поделото разноски.
Третото лице помагач
„НЕК“ ЕАД, гр. София, редовно уведомено, не е депозирало писмен отговор в срока
по чл.263 от ГПК.
2/ частна жалба от „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“
АД, гр.Варна чрез адв.Т., срещу определение №172/20.01.2020г., с което е
оставено без уважение искането за изменение на решение №1024/19.11.2019г. по
т.д.№1725/2018г. на ВОС в частта за разноските, на основание чл.248 от ГПК.
В
жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при неправилно приложение на Наредба №1/2004г. Твърди се, че при
определяне размера на дължимото възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
по ч.т.д.№433/2019г. на ВнАС следва да се приложи разпоредбата на чл.7, ал.1,
т.7 от Наредбата. В този смисъл е и формираната съдебна практика в
постановените актове по ч.т.д.№2263/2018г. на ВКС, 1-во т.о. и
ч.г.д.№2089/2019г. на ВКС, 1-во г.о. Именно в този размер е определено и
заплатено възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателя,
поради което същото подлежи на възстановяване от насрещната страна, с оглед
изхода на спора.
По същество моли съда
да отмени обжалваното определение и му присъди пълния размер на направените
разноски в производството пред ВОС. Прави възражение за прекомерност на
договореното и заплатено от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Ответникът
по жалбата „УИНД ПАРК ВАРНА УЕСТ“ ЕООД, гр.София, редовно призован, не е
депозирал писмен отговор по частната жалба.
В
съдебно заседание и с писмено становище въззивникът „УИНД ПАРК ВАРНА УЕСТ“
ЕООД, гр.София, чрез адв.П, поддържа
жалбата. По същество моли същата да бъде уважена и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски. По отношение на подадената частна жалба
изразява становище за неоснователност.
Въззиваемата страна „ЕНЕРГО
– ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр.Варна в съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва
подадената въззивна жалба и поддържа депозираната от нея частна жалба. По
същество моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното
решение, отмени определението и му присъди направените разноски в пълен размер.
Претендира и присъждане на разноски за въззивното производство.
Третото
лице помагач „НЕК“ ЕАД, гр. София, с писмено становище в съдебно заседание,
оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че решението на ВОС е допустимо,
правилно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства.
Излага, че не са
налице основания за спиране на производството, тъй като съобразно чл.13, ал.9
от ЗЕ обжалването на решенията на КЕВР не спира тяхното изпълнение. Решение СП
– 5/28.03.2019г. подлежи на изпълнение и има действие в отношенията между
страните. Оспорва твърденията в жалбата, че съдът не е изложил мотиви по
същество на спора и приложението на чл.31, ал.5, т.1 от ЗЕВИ. Твърди, че
спорният въпрос между страните е на каква цена следва да се изкупува от
ответника произведеното от ищеца количество ел.енергия след достигане на нетно
специфично производство от 2000 КВтч., установено в Решение СП-1/31.07.2015г.
Правилен е и формираният извод, че приложението на две преференциални цени в
рамките на произведеното количество ел.енергия, произведена от ВЕИ, не намира опора
в закона. По преференциална цена следва да се изкупуват само произведените
количества енергия го достигане на размера на нетното специфично производство,
според вида на централата. Разделянето на цените в две групи е наложено от
различията в наличния ресурс на първичен енергиен източник на различните
производители. Липсва основание за прилагане на две тарифи спрямо един и същи
производител в рамките на една и съща година.
По същество моли съда
да отхвърли жалбата и потвърди решението на ВОС.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на
първоинстанционния съд водещи до недопустимост на решението.
Производството пред
ВОС е образувано по предявени искове от „УИНД ПАРК КАВАРНА УЕСТ” ЕАД, гр.София,
срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД,
гр. Варна, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер 203 594.82 лева,
съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия
за месец октомври 2015 год., както и сума в размер 59 678.52 лв., представляваща обезщетение за забава за
плащане на сумата от 203 594.82 лв. за периода от 30.11.2015 год. до
датата на предявяване на настоящия иск, както и законната лихва върху
горепосочените суми от подаване на настоящите искове до окончателното им
плащане.
В исковата и
допълнителната искова молба се твърди, че ищецът е производител на електрическа
енергия от възобновяеми енергийни източници, присъединен към
електроразпределителната мрежа на основание договор за присъединяване на обект
на независим производител на електрическа енергия № ТЕИ/2135/07.1105-4003/12.03.2005
от 22.03.2007 год., сключен между ищеца и „Е.ОН България Мрежи“ АД.
Между страните по
делото е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия № 56/20.06.2008
г., въз основа на който ответникът изкупува произведеното количество енергия от
ВяЕЦ „Г1 Лонг Ман“ и „Г2 Лонг Ман“, при условията на Договора, на Закона за
енергията от възобновяеми източници ("ЗЕВИ") и Наредба № 1 от
14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия по
преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г.
Твърди се, че за
месец 10.2015г. е произвел и доставил на ответника електрическа
енергия в размер на 969,440 MWh, за която е издал фактура № 134/31.10.2015 г.
на стойност 215 361,43 лева с ДДС, като продажната цена за енергията от
769,440 MWh е 188,29лв./MWh / приложима до достигане на 2250 часа работа и
преди достигане на 2300 MWh /инсталиран 1 кW мощност/, а за количеството от 200
MWh е 172,95лв. (приложимата цена за енергията произведена след достигане на
2250 часа работа и преди достигане на 2300 MWh /инсталиран 1 кW мощност/. По
издадената фактура ответникът е заплатил единствено сумата от 11 766,61лв.
поради което е налице правен интерес от предявения осъдителен иск.
Във връзка с начина
на формиране цената на произведената енергия са изложени следните твърдения:
Към момента на сключване на договора за изкупуване за процесните централи са се
прилагали преференциални цени, определени в Решение Ц-018/31.03.2010 г. на
ДКЕВР. Съгласно договора за изкупуване тази цена се прилага за срок от
15години, т.е. от 20.06.2008г. до 31.03.2024г.
С влизане в сила на
Закона за енергията от възобновяеми източници /ДВ, бр.35/03.05.2011г./, на
основание пар.7 от ПЗР на същия, договорът за изкупуване, сключен между
страните, запазва действието си, като преференциалната цена за изкупуване е
действащата към датата на влизане в сила на закона, а именно тази по Решение №Ц-10/30.03.2011г.,
приложима и за ищцовото дружество. В последното са определени две цени за
изкупуване в зависимост от това колко работни часа е достигнала централата: до
2500 часа – 188,29лв./МВтч и над 2500часа – 172,95лв./МВтч. С изменението на
закона е предвидено, че на изкупуване по преференциални цени подлежи цялото
произведено количество енергия от възобновяеми източници, но не се изменя срока
на договора за изкупуване, т.е. до 2024г.
С изменение на ЗЕВИ
/в сила от 01.01.2014г./ е въведена промяна в количествата ел.енергия от
възобновяеми източници, които подлежат на изкупуване по преференциална цена,
без последната да се променя. Това количество е определено за енергията
произведена до размера на средногодишната продължителност на работа, определена
от КЕВР за конкретните типове производители, а за количествата над това, по
утвърдена от КЕВР цена. С последващо изменение на ЗЕВИ в ДВ бр.56/2015 г. са
ограничени количествата енергия, подлежащи на изкупуване по преференциална
цена, без същата да се променя, като е предвидено, че се заплащат по
преференциалната цена количествата енергия до размера на „нетното специфично
производство на ел.енергия” /“НСП“/, а количествата енергия, надхвърлящи
нетното специфично производство, следва да се изкупуват по цена за излишък на
балансирания пазар. Понятието „нетно специфично производство” е определено в
пар.1, т.29 от ЗЕВИ. Въз основа на същото с Решение СП-1/31.07.2015 г. е
определено нетното специфично производство на ВяЕЦ, което е определено на
2000kwh за вятърни ел.централи, работещи до 2 250 часа и на 2300 kwh за вятърни
ел.централи, работещи над 2 250часа, както и цената за изкупуване на ел.енергията
от същите в размер на 188,29лв. за първите и 172,95лв. за вторите.
С оглед на горното,
за количеството ел.енергия произведено от централите на ищеца през м.октомври
2015г. следва да се приложи преференциалната цена по т.8 от Решение №Ц-10 до
достигане 2250 часа работа при нетно специфично производство от 2300 kwh, а за
количеството след достигане на 2250 часа ефективна работа да се приложи цената
по т.9 от Решение №Ц-10. Именно на тази основа е издадена и процесната фактура,
която не е заплатена от ответника по делото в пълен размер.
В съдебно заседание
ищецът поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД с писмени отговори и в
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените
искове като неоснователни.
Не оспорва факта на
сключен между страните договор за изкупуване на електрическа енергия
№56/20.06.2008г., но сочи, че приложимата цена за ел.енергията до размера на
нетното специфично производство е преференциалната цена, определена с Решение №
Ц-10/30.03.2011 год., а за количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното
специфично производство, приложима се явява цената за излишък на балансиращия
пазар. Твърди, че „НЕК“ ЕАД отказва да заплати изкупената от производителите ел.енергия
при така фактурираните цени и над първия лимит по преференциалната цена. Излага,
че ищецът е уведомен за становището на НЕК, който изкупува ел.енергията. С оглед
съществуващата неяснота относно тълкуването на Решение СП-1 от 31.07.2015 год.
на КЕВР и доколкото централите на ищеца са достигнали нетното специфично
производство /“НСП“/, цялата произведена ел.енергия през м.10.2015г. е
заплатена по цена за излишък на балансиращия пазар. Произведеното количество
енергия до достигане на „НСП“ е заплатено по преференциалната цена. Ищецът е
получил сумата от 11 766,61лв., което обстоятелство не се оспорва.
Твърдението на ищеца,
че с Решение Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР и Решение СП – 1/31.07.2015г. се
определят две различни преференциални цени, които се прилагат за една и съща
ВяЕЦ в рамките на една година противоречи на императивните разпоредби на
закона. Предявените искове са неоснователни.
По същество моли
същите да бъдат отхвърлени и да му бъдат заплатени направените по делото
разноски.
С определение №1030/15.03.2019г.
по т.д.№1725/2018г. като трето лице-помагач на страната на ответника е
конституирана „НЕК“ ЕАД, гр.София. Същото с писмени становища оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди, че съобразно измененията на
закона и издадените въз основа на същия решения на КЕВР преференциалната цена
се дължи за електрическата енергия произведена от възобновяемите енергийни
източници до достигане на определеното „НСП“, а за количествата произведени
след достигането му се дължи заплащане по цената за излишък на балансиращия пазар.
Именно по този начин е определена и заплатена цената на произведената от
централите на ищеца ел.енергия, като правилно са приложени правилата на Решение
№СП-1/31.07.2015г. на КЕВР и чл.31, ал.5 от ЗЕВИ.
По същество моли съда
да отхвърли предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
В настоящия случай
съдът намира, че постановеното от ВОС решение е валидно и допустимо, поради
което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Между страните не е
налице спор относно фактите по делото, установени надлежно при разглеждане на
производството пред ВОС, както следва: 1/ Ищецът е производител на електрическа
енергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект – вятърна електроцентрала
(ВяЕЦ) „Г1 Лонг Ман“ и ВяЕЦ „Г2 Лонг Ман“ с обща инсталирана мощност от 4 000
kW, която е въведена в експлоатация; 2/ Същата е присъединена към
електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи" АД на основание
Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа
енергия № ТЕИ/2135/07.11.05-02.12.2005-4003/13.03.2005г. 3/ Страните са
сключили Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник № 56/ 20.06.2008г. 4/ За произведените количества
енергия през м.10.2015г. е издадена фактура №134/31.10.2015г. на стойност 215 361,43
лева с ДДС. Цената е определена при последователно прилагане на т.8 и т.9 от
Решение №Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР. Заплатена е част от стойността на фактурата
в размер на 11 766,61лв. с ДДС, като стойността на произведената и
продадена ел.енергия е определена по цена за излишък на балансиращия пазар.
Спорен
пред настоящата инстанция е единствено въпросът за начина на определяне цената
на произведената от ищеца електрическа енергия от възобновяем източник, а
именно дали е налице едновременно приложение на две преференциални ценови
категории за една календарна година при работа на електрическата централа до и
над 2 250 ефективни часа или след достигане на „НСП“, заплащането се
извършва по цена за излишък на балансиращия пазар.
За
да даде отговор на така поставения въпрос съдът съобразява сключените между страните
договори и правната им регламентация: Процесният договор за изкупуване на
ел.енергия, произведена от възобновяем енергиен източник е сключен въз основа
на чл.94а, ал.3 от ЗЕ и Закона за възобновяемите енергийни източници и
биогоривата, който е предвиждал в срок от 15 години изкупуване на цялото производство по преференциални цени, формирани от 80% от средните
на пазара с добавка за стимулиране на този вид производство, определяна
периодично от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен
източник(чл. 16 и 21 от ЗВАЕИБ). Законът е отменен с
приемане на Закона за енергията от възобновяеми източници ( в сила от 3.05.2011
г.), според който общественият доставчик, съответно крайните снабдители,
изкупуват цялото количество електрическа енергия от възобновяеми източници, за
която има издадена гаранция за произход съгласно наредбата по чл. 35, ал. 4, с
изключение на количествата, които производителят: 1. ползва за собствени нужди;
2. по свой избор ползва за собствено потребление и за снабдяване на свои
клонове, предприятия и обекти; 3.продава по свободно договорени цени по реда на
глава 9, раздел 7 от ЗЕ и/или на балансиращия пазар /чл.31, ал.5/, по
определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на съставяне на
констативен акт за завършване изграждането на енергийния обект съгласно чл.
176, ал. 1 от Закона за устройство на територията /чл.31, ал.1/. В пар.7, ал.1
от ПЗР към ЗИДЗЕВИ е предвидено, че за енергийните обекти, с изключение на
водноелектрически централи с обща инсталирана мощност над 10 MW, въведени в
експлоатация към датата на влизане в сила на закона, дългосрочните договори за
изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници запазват
действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към
датата на влизане в сила на закона.
Цените са били
определени с Решение №Ц-10 от 30.03.2011 г. в два варианта: в размер на 188,29
лв/МВтч за ВЯЕЦ, работещи до 2250 часа и 172,95 лв/МВтч за ВЯЕЦ, работещи над
2250 часа годишно.
С изменението на ЗЕВИ
от 01.01.2014г. е предвидено крайният
снабдител да изкупува произведената ел.енергия по преференциална цена за
количествата до размера на определената средна годишна продължителност на
работа, определена от енергийния регулатор за конкретния производител, а над
това количество – по утвърдени цени за крайни потребители.
С ново изменение на
чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., е предвидено, че общественият
доставчик/крайните снабдители изкупуват произведената енергия от възобновяеми
източници при следните условия: 1. по преференциална цена за количествата
енергия до размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа
на което са определени преференциалните цени в решенията на КЕВР; за обектите
по чл.24, т.3 определеното „НСП“ на ел.енергия не се прилага и 2. по нетна цена
за излишък на балансиращия пазар за количествата енергия, надхвърлящи
производството по т.1. Понятието „НСП“ е определено в пар.1, т.29 от ДР на
ЗЕВИ, а в пар.17 от ПЗР на закона е предвидено задължение за КЕВР да приеме решение,
с което да определи „НСП“ на ел.енергия
за отделните видове централи.
Въз основа на същото
е прието Решение №СП – 1/31.07.2015г. на КЕВР, с което е определено нетното
специфично производство на ел.енергия, въз основа на което енергията се заплаща
по преференциални цени, съобразно решение №Ц-10/30.03.2011г., както следва:
т.1.7 2000 КВтЧ по цена 188,29лв., без ДДС за вятърни централи работещи до 2250
часа и т.1.8 – 2300 КВтЧ по цена 172,92лв., без ДДС за централи работещи над
2250часа.
От друга страна, в
чл.16 от договора за изкупуване на ел.енергия е предвидено, че цената за
продажба на ел.енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР, като страните не
могат да договарят различна цена от утвърдената. В случай, че с решение на
компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на ел.енергия от
производителя бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на
влизане на решението в сила, без да е необходимо подписване на допълнително
споразумение по договора.
С оглед на горното
съдът намира, че единият от съществените елементи на сключения между страните
договор – цената на изкупуване на произведената ел.енергия не подлежи на
свободно договаряне, а се определя от регулаторния орган, в рамките на неговите
правомощия и по предвидения в закона ред.
В конкретния случай с
изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ /в сила от 24.07.2015г./ е наложена промяна
на изкупуваното количество енергия по преференциални цени, като същото е
обвързано от нетното специфично производство определено с решението на КЕВР.
С решение
№1777/23.02.2018г. по адм.д.№8522/2015г. на АС София – град, потвърдено с
решение по адм.д.№5284/2018г. на ВАС е отменена т.1.7 от Решение СП –
1/31.07.2015г. на КЕВР.
След решението на ВАС
е постановено Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР, с което е установено „НСП“ на
ел.енергия в размер на 2000КВтЧ за централи работещи до 2250часа по т.8 от
Решение №Ц-10/30.03.2011г. С решение по адм.д.№4422/2019г. на АС София –град
същото е прогласено за нищожно. Решението не е влязло в сила.
При съобразяване на
изложеното, съдът намира, че с изменението на ЗЕВИ през 2015г. е променено
количеството енергия, произведено от възобновяеми източници, което се изкупува
по преференциални цени, като същото е ограничено до размера на „НСП“ за
централите работещи до 2250 часа. Произведеното количество енергия над този
размер се остойностява по цена за излишък на балансиращия пазар. Така приетото
изменение води до промяна в ценообразуването и по отношение на сключения между
страните договор, която промяна е продиктувана от изменените пазарни условия. В
изпълнение на закона, за КЕВР е възникнало задължение да определи размера на
„НСП“ за всяка една от централите, което е и направено с постановените решения,
подлежащи на предварително изпълнение. Нито в закона, нито в издадените въз
основа на него решения на КЕВР е предвидено, че централите могат да преминават
от една ценова категория в друга в зависимост от продължителността на часовете
работа, поради което е и недопустимо разширителното им тълкуване по отношение
начина на определяне на цената за изкупуване на енергия на регулиран пазар.
Целта на изменението на закона е постигане баланс между разходите на
обществения доставчик и нормата на възвращаемост на производителите заложена в
преференциалните цени, без да се достига до възможност за неоснователно
обогатяване.
Ето защо, въведеното
ограничение в изкупуването на произведената ел.енергия по преференциална цена и
липсата на предвидена в закона възможност за преминаване от една в друга ценова
категория, изключва задължението на ответника, като краен снабдител и титуляр
на лицензия за дейността крайно снабдяване с ел.енергия да заплати стойността
на енергията произведена над „НСП“ по претендираната от ищеца цена. Посоченото
обстоятелство, както и предварителната изпълняемост на решенията на КЕВР,
съобразно императивната разпоредба на чл.13, ал.9 от ЗЕ, води до извод за липса
на основание за спиране на настоящото производство до приключване на спора по
адм.д.№4422/2019г. на АС - София, респ.произнасяне по възражението за нищожност
на решението на КЕВР /чл.17 от ГПК/. Основание за заплащане на допълнителни
количества енергия по преференциални цени би съществувало единствено, ако с
ново решение КЕВР промени прага на „НСП“, което по естеството си би
представлявало ново основание на претенцията. Отмяната на решението на КЕВР,
респ. прогласяването му за нищожно не води до възникване на право на ищеца да
получи плащане на по-висока цена. Още повече, че решението е породило действие
към процесния период и неговата отмяна ще бъде нов факт /в този смисъл е и
определение по ч.т.д.№1628/2019г. на ВКС, 2-ро т.о./.
Предвид изложеното и
доколкото по делото е установено от фактическа страна, че на производителя е
заплатено по преференциална цена произведеното количество енергия до достигане
на „НСП“ на собствените му централи, ответникът е изпълнил задължението си за
заплащане на гарантираната от закона цена, а остатъкът коректно е заплатен по
цена за излишък на балансиращия пазар, което обосновава неоснователност на
претенцията.
Неоснователността на
иска за главница води до неоснователност и на претенцията за заплащане на
мораторна лихва за забава, както и на законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
По депозираната
частна жалба срещу определение №172/20.01.2020г., с което е оставено без
уважение искането за изменение на решение №1024/19.11.2019г. по
т.д.№1725/2018г. на ВОС в частта за разноските, на основание чл.248 от ГПК.
Спорният въпрос
поставен с подадената частна жалба е за начина на определяне на адвокатското
възнаграждение в производството по ч.т.д.№433/2019г. на ВнАС, образувано по
жалба срещу протоколно определение за спиране на производството по
т.д.№1725/2018г. на ВОС по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, а именно: по реда
на чл.11 или по реда на чл.7, ал.1, т.7 от Наредба №1/2004г.
От представените по
делото доказателства се установява, че
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за производството по
частната жалба в размер на 2724 лв. с ДДС (л. 196 от делото).
За да даде отговор на
поставения въпрос съдът съобразява обстоятелството, че в производството по
частни жалби се прилагат правилата на чл.78 ГПК, уреждащи отговорността на
страните за разноски, и всяка страна има право на възражение по чл.78, ал.5 ГПК
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано като разноски от
насрещната страна. При направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК съдът се
произнася по размера на дължимото възнаграждение като съобразява минималните
размери, предвидени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът възприема
тълкуването на разпоредбите на Наредба №1/2004г. дадено в определение по
ч.т.д.№ 1249/20г. на ВКС, 2-ро т.о., според което „разпоредбата на чл.7, ал.1,
т.7 следва да се прилага в систематична връзка с разпоредбата на чл.11, което
означава, че при определяне на възнаграждението съдът изхожда от предмета на
делото и от интереса на страната, но в хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК не може да
намали възнаграждението под минималния размер от 200 лв., когато частната жалба
е разгледана в закрито заседание, респ. от 300 лв., когато жалбата е разгледана
в открито заседание.“
Предвид изложеното и
като съобрази обстоятелството, че спорът, предмет на разглеждане в хода на
частното производство, е правен, а именно за наличие или липса на предпоставки
за спиране на производството по делото, като при осъществяване на защитата на
страната е изготвен единствено отговор по жалбата, която е разгледана в закрито
заседание, съдът намира, че не са налице основания размерът на дължимото
адвокатско възнаграждение да се определя според материалния интерес на
предявените искове. Извършените процесуални действия /изготвяне и депозиране на
писмен отговор/ не се характеризират с фактическа и правна сложност, а и
произнасянето на въззивната инстанция не се отнася до съществото на материалния
спор.
Ето защо, съдът
намира, че направеното възражение за прекомерност е основателно и на
жалбоподателя/ответник по иска следва да се присъди възнаграждение в минималния
размер определен в чл.11 от Наредба №1/2004г.
Предвид съвпадане
правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.78 от ГПК въззивникът „УИНД ПАРК КАВАРНА УЕСТ” ЕАД следва да бъде осъден да заплати
на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД сумата от 8160лв., представляваща
направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на
договореното адвокатско възнаграждение, тъй като минималният размер, определен
по реда на чл.7, ал.2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г., възлиза на 6795,47лв. или
8154,57лв. с ДДС, поради което и договореното и заплатено възнаграждение от 8160лв.
с ДДС, не се явява прекомерно.
Водим от горното,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1024/19.11.2019г.
и определение №172/20.01.2020г. по т.д.№1725/2018г. и на ВОС.
ОСЪЖДА „УИНД ПАРК КАВАРНА УЕСТ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Триадица“, бул.
„България“ № 51Б, ет.4, ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н
„Владислав Варненчик“, Варна Таурс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258,
сумата от 8160 лева, представляваща направените пред настоящата инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул.
„Триадица“, № 8 като трето лице – помагач на ответника "ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: