№ 46
гр. Нови пазар, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Г. Николова
при участието на секретаря Г. Ал. И.а
като разгледа докладваното от Г. Николова Административно наказателно
дело № 20243620200094 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят К. К. К. от гр. Р. обжалва НП № 23-0307-001077/29.12.2023 г.,
издадено от Началник РУ в ОДМВР-Шумен, РУ Нови пазар, с което за нарушение на чл. 20,
ал.2 ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв.
Счита, че административно-наказателната преписка страда от пороци, нА.це са
съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото му на защита.
Жалбоподателят сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено в разрез с
основни разпоредби в ЗАНН, поради което моли съда да го отмени изцяло.
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител в открито съдебно
заседание. Същата е заявила в писмено становище, че издаденото НП е законосъобразно и
следва да се потвърди.
Предвид на горното, моли съда да потвърди издаденото НП, като правилно и
законосъобразно.
Относно обстоятелствата, налагащи прекратяване на съдебното производство.
По делото не е представено от жалбоподателя доказателство за извършено от него
доброволно плащане на наложеното с НП наказание – глоба, поради което и по арг. на
противното от чл. 79б, ал.2 ЗАНН, не са нА.це основания за прекратяване на производството
в тази му част и делото следва да се разгледа по същество.
1
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо
правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява
процесуално допустима.
На 25.11.2023 г. е бил съставен АУАН Серия GA №*604361, л. 6 от делото, от
посоченото в него длъжностно лице, Т. М. на длъжност мл. Автоконтрольор при РУ Нови
пазар, и в присъствието на свидетелите К. К., и Д. Д., с който е установено, че
жалбоподателят К. К., като водач на лек автомобил - *** ***, КУПЕ, вид ППС –л.а, с Рег. №
***, на същата дата - 25.11.2023 г. в 12,20 ч. в Община Каспичан, на път София – София,
регион - Ловеч / Шумен – Варна, по АМ"Хемус" при км 369+100 до Бензиностанция Шел в
посока към гр. Варна управлява собственият си лек автомобил *** *** КУПЕ С
регистрационен номер ***, като движейки се в лента за изпреварване не съобразява
скоростта си на движение с атмосферните условия /интензивен дъжд/, видимостта и
интензивността на движението, мокра настилка губи контрол над управлявания автомобил и
блъска странично лек автомобил *** с peг. № ***, който се движи в активна лента за
движение, в следствие на което лекият автомобил *** се блъска в еластична ограда, с което
възниква ПТП с материални щети.
В акта е посочено е, че водачът виновно е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като водачът не
избира скоростта на движение съобразно атмосф. Условия, релефа, условията на видимост,
интензивността на движение и др.обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие
или създадена опасност за движението.
Жалбоподателят е подписал акта, в който е вписано, че има възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило възражение с рег.№
**********/05.12.2023 г., л. 7 от делото.
Съгласно посоченото в него, жалбоподателят е оспорил констатациите по акта, както
и посоченото според него, че „няма възражения“. Не са посочени факти и обстоятелства,
различни от посоченото в АУАН.
Във връзка с постъпилото писмено възражение са изготвени 2 бр. докладни записки,
на 14.12.2023 г. л. 9 от делото от мл.инсп. Т. М. и на 28.12.2023 г. от инсп. Д.Д.. Въз основа
на тях, жалбоподателят е бил уведомен от Началник РУ Нови пазар с писмо от 28.12.2023 г.,
л. 11 от делото, че възраженията не са били приети и ще бъде изготвено НП.
Издадено е било Наказателно постановление (НП) № 23-0307-001077/29.12.2023 г., на
Началник ОДМВР Шумен, РУ Нови пазар, л. 12 от делото, с което за установеното
нарушение на чл.20 ал. 2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 25.11.2023 г.в 12,20 ч. в
Община Каспичан, на път София – София, регион - Ловеч / Шумен – Варна, по АМ"Хемус"
2
при км 369+100 до Бензиностанция Шел в посока към гр. Варна жалбоподателят управлява
собственият си лек автомобил *** *** КУПЕ С регистрационен номер ***, като движейки се
в лента за изпреварване не съобразява скоростта си на движение с атмосферните условия
/интензивен дъжд/, видимостта и интензивността на движението, мокра настилка губи
контрол над управлявания автомобил и блъска странично лек автомобил *** с peг. № ***,
който се движи в активна лента за движение, в следствие на което лекият автомобил *** се
блъска в еластична ограда, с което възниква ПТП с материални щети, и на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 179, ал.2, пр. 1 ЗДвП, му е било наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв.
НП е връчено на жалбоподателя на 18.01.2024 г.
Съдът намира, че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при установяване на нарушението и издаване на НП, както и правото на защита на
жалбоподателя не е нарушено, доколкото той има правото и се е възползвал от него, да
обжалва издаденото санкциониращо го НП.
Съдът счита, че наказателното постановление е издадено от съответния компетентен
за това орган, предвид приложеното по делото заверено копие на заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР, л. 15 от делото. Със същата са определени лицата,
които могат да осъществяват контролна дейност по ЗдВП и да съставят актове за
административни нарушения, както и тези които следва да издават наказателни
постановления, и е видно, че наказващият орган е сред определените за това лица.
Наказателното постановление отговаря на всички императивни изисквания по чл.57,
ал.1 от ЗАНН и не са допуснати формални нарушения, налагащи отмяна на НП на това
основание. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
препятстват или ограничават правото на защита на жалбоподателя и които да налагат отмяна
на наказателното постановление на това основание.
По делото не е представено от жалбоподателя доказателство за извършено от него
доброволно плащане на наложените с НП наказания – глоба, поради което и по арг. на
противното от чл. 79б, ал.2 ЗАНН, не са нА.це основания за прекратяване на производството
в тази му част и делото следва да се разгледа по същество.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за
безспорно установена следната фактическа обстановка:
На 25.11.2023 г. жалбоподателят К. К., управлявал собствения си лек автомобил - ***
***, купе, с Рег. № *** по АМ „Хемус“ в посока към гр. Варна. Заедно с жалбоподателя
пътувА. свидетелите Г. Г., А. В. и малолетното дете на св. Г..
Валял силен дъжд, и пътят бил мокър. Като по данни на НИМХ, филиал Варна,
3
количеството на валежите е било 12,2 мм (л/кв.м.), съгласно справка на л. 315 от делото.
На същия ден по същия маршрут се движел и л.а „***“ с peг. № ***, управляван от
св. Б. П.. В автомобилът, управляван от св. П. е нямало други пътуващи лица.
След пътен възел Каспичан и към участъка от пътя до бензиностанция Шел – юг, от
двете страни на пътя (отляво и отдясно) по АМ „Хемус“ има поставени пътни знаци, като
отдясно преди бензиностанция „Шел“ са поставени пътни знаци: А15 – „опасност от
хлъзгане“, В26 "Забранено е движение със скорост, по-висока от означената", при километър
368+358 – „90“ и при километър 368+758 – „70“, както и с допълнителна табела Т14.1 „При
сняг и зимни условия“, Т14.2 „при дъжд и мокра настилка“, като в схемата на л. 70 от
делото е уточнено, че е посочено, че е „при дъжд и сняг“. Пътните знаци с ограничения от 90
и съответно 70 км/ч се повтарят неколкократно, като последното преди входа на
бензиностанция Шел е ограничението от 70 км/ч.
Пътят в участъка на км. 369 от АМ Хемус има напречен наклон на пътя от около 2,5
%-3%, низходящ към левия край на пътното платно и 0% надлъжен наклон. При лявата
граница на пътя има три последователни отводнителни шахти, намиращи се след приетия от
вещото лице П. П. ориентир (западния край на изхода на бензиностанция „Шел“-юг).
В резултат на дъжда, който валял през деня и в момента на настъпване на инцидента,
пътят е бил мокър, а в лявата лента (изпреварващата) в посоката, в която се е движел
жалбоподателят е имало образувана локва от събралата се вода, която била с площ от около
4-5 кв.м., според св. М., л. 35, и на около 40-50 (според св. Д. И.), непосредствено до лявата
мантинела на платното, граничещо с бордюр с височина от около 6 см.
В 12:13 ч. л.а *** е преминал през камерата на Тол-системата, монтирана на надлеза
на пътното платно в посока Шумен – Варна, при пътен възел Каспичан, съгласно справката
от Тол-управлението, л. 319,
В 12:14:40 ч. л.а „***“ е преминал през същата камера на Тол-системата, на пътното
платно в посока Шумен – Варна, при пътен възел Каспичан, съгласно справката от Тол-
управлението, л. 213.
Лекият автомобил *** се е движел в дясната лента за движение, а л.а *** в лявата
лента за движение. Лекият автомобил *** е изпреварвал л.а ***.
При преминаването на левите колелета на л.а *** през участъка с насъбрала се вода
от около 4-5 кв.м. в лявата изпреварваща лента за движение, водният пласт е оказал
съпротивление върху левите колелета, при което се е образувало явлението „Аквапланинг“
(хидропланинг), при което л.а „***“ се е занесъл към мантинелата в лявата част на пътното
платно, в резултат на което се е получило простъргване на джантата на задна лява гума. Това
занасяне на автомобила към лявата мантинела е било видяно от св. Б. П. в лявото огледало
за обратно виждане като поднасяне наляво към мантинелата, л. 76 от делото. След това
занасяне, л.а *** се е отклонил надясно към дясната лента за движение, продължил е да се
движи надясно с по – висока от движещият се в дясната лента л. а. *** и е навлязъл в
4
неговата лента за движение, при което и в този момент го е ударил. Това е станало на км.
369+150 от АМ Хемус. След това протъркване между двата автомобила и в резултат на
разликата в скоростите и теглата на две превозни средства, предната дясна част л.а *** се е
насочила надясно и с предната дясна част (предно дясно колело) автомобилът се е ударил в
мантинелата в дясно от пътното платно непосредствено след изхода на бензиностанция Шел
– юг. След удара на л.а *** в мантинелата, той се е завъртял със задната си част по часовата
стрелка на около 90 градуса и останал в дясната лента за движение. От своя страна, след
удара с л.а ***, л.а ***, е продължил косо през дясната лента и преустановил движението си
в аварийната лента до пълното му спиране.
След като водачите на двете превозни средства излезли от тях, жалбоподателят се
обадил в 12,20 ч. на тел. 112, където е бил подаден сигнал за настъпилото ПТП, съгласно
справката на л. 327 от делото. В същото време св. Б. П. поставил обезопасителни
триъгълници на пътя, за да подсигури безопасността на останА.те водачи по пътя. В същия
час е било прието и служебно подаден от автомобил *** сигнал за ПТП в РЗ 112 Русе от Кол
център на Бош.
След като е бил приет сигнала за ПТП, екип на МВР пристигнал на мястото на
инцидента. Водачите били изпробвани за алкохол и наркотици, пробите им били
отрицателни. Екипът на МВР установил настъпилото ПТП и актосъставителят, св. Т. М.
съставил констативен протокол за същото. Пристигнала е и линейка, която откарала св. Г. Г.
в гр. Шумен.
Съгласно КП за ПТП с пострадА. лица № 307р-17927/27.11.2023 г., л. 17 от делото, е
записано, че ПТП-то е настъпило на 25.11.2023 г. около 12:20 ч. на АМ Хемус, в платното за
+ 100
движение по посока към Варна, км 369 , до бензиностанция Шел между участник 1 - л.а.
*** с per. № ***, управляван от К. К. К. и участник 2 - л.а. *** с рег. № ***, управляван от Б.
П. П..
В КП са посочени видимите щети по двете МПС-та, които са описани, съответно: на
л.а. ***: предна дясна врата, задна дясна врата, задна броня, заден десен калник, задна дясна
джанта. Направена е схема за разположението на нанесените повреди по лекия автомобил
***. Описани са и щетите по л.а. ***: предна броня, преден капак, десен и ляв преден
калник, десен и ляв фар, предна лява и предна дясна врата. Направена е схема за
разположението на нанесените повреди по лекия автомобил ***.
Посочено е в КП, че при произшествието са увредени още: еластична ограда тип
(мантинела) двойна 10 метра, метален парапет, колчета за мантинела 7 броя.
Съгласно посоченото в КП, относно обстоятелствата и причините за произшествието,
участник 1 се движил в изпреварваща лента, не съобразил скоростта си на движение с
атмосферните условия, (интензивен валеж на дъжд), навлязъл в локва, загубил контрол над
управляваното МПС и блъснал странично участник 2 вследствие на което участник 2 се
блъснал в мантинелата. Направена е схема на настъпилото ПТП.
5
Посочени са като пострадА. лица, само св. Г. Г., и като свидетел А. В..
По делото са събрани допълнителни доказателства за причинените на двете МПС
щети, съгласно данните от застрахователните компании и извършените по тях сервизни
дейности.
Изготвени са и АТЕ – основна, допълнителна и повторна, като последната е
комплексна от три вещи лица. Относно доказателствената стойност на дадените експертизи,
съдът съобрази нормата на чл. 154, ал.1 НПК, приложима субсидиарно съгласно чл. 84
ЗАНН, съгласно която експертното заключение не е задължително за съда и за органите на
досъдебното производство, като при оценката на отделните експертизи и тяхната тежест към
предмета на делото, съдът съобрази обосноваността им с останА.те доказателства по делото.
За съставомерността на отговорността на санкционираното лице, съгласно
посоченото в НП, е нА.чието или не на нарушението посочено в АУАН и в НП, конкретно на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Съгласно посоченото в НП, жалбоподателят е нарушил нормата на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, като е управлявал л.а ***, със скорост на движение, несъобразена с
атмосферните условия (интензивен дъжд), видимостта и интензивността на движение, мокра
настилка, губи контрол над управлявания автомобил и блъска странично л.а *** , който се
движи в активната лента за движение, в следствие на което л.а *** се блъска в еластичната
ограда с което възниква ПТП с материални щети.
Установените и санкционирани нарушения, съгласно посоченото в НП са за
управление на л.а *** със скорост, несъобразена, със следните фактори:
1/ с атмосферните условия;
2/ релефа;
2/ условията на видимост;
3/ интензивността на движение и
4/ други обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движението.
Относно всяко от посочените в НП нарушения, съдът установи следното:
На първо място, когато се говори за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП винаги следва да
се установи, с какви рискови фактори за безопасното движение по пътищата не е била
съобразена скоростта на движение на посочения в НП нарушител. Това следва от
съдържанието на нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съгласно която водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
6
възникне опасност за движението.
Следва да се посочи и нормата на чл. 21, ал.1 ЗДвП, съгласно която при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в таблицата стойности на скоростта в km/h, а за движение по магистрала те са от
140 км/ч.
Когато се обсъжда нарушението на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, следва да се посочи и това, че
управлението на МПС с „несъобразена скорост“ изисква преценка с какви рискови фактори
тя не е била съобразена. Не е възможно да има съставомерно осъществено нарушение, ако
тези рискови фактори не са посочени конкретно за всеки определен случай. В този смисъл
посоченото в НП, че водачът не е съобразил скоростта си на движение с „други
обстоятелства“ не дава основание да се счита, че е нА.це съставомерно, противозаконно
управление на МПС от страна на водача, доколкото тези „други обстоятелства“ не са
посочени, както в АУАН, така и в НП.
Поради горното, съдът намира, че НП относно нарушението на чл. 20, ал.2 ЗДвП
поради управление на МПС с несъобразена „с други обстоятелства“ скорост е необосновано
и незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се събраха достатъчно
доказателства, основно от свидетелските показания, вкл. и на самите участници в
движението, че интензивността на пътя е била ниска. Единствените в момента на
настъпване на ПТП участници на пътя са били двете МПС-та. Други пътуващи преди и след
тях не е имало и това се установява от показанията на всички свидетели, които не сочат
нА.чие на други МПС -та в тяхното платно за движение. Свидетелят Л., който
жалбоподателят посочи е бил спрял с изпробвания от него и приятелите му автомобил на
входа на бензиностанцията Шел, в платното за движение към гр. Варна, л. 339, след като
преди това са изпробвА. леката кола, която е прегряла и нА.вал вода в колата. На снимката
на л. 112 се вижда движещ се в посока гр. Варна в изпреварващата лента за движение един
автомобил, както и насрещното платно, идващ от гр. Варна един автомобил. Други движещи
се коли, освен участниците в ПТП-то, по време на неговото настъпване, по това платно е
нямало.
Предвид на горепосоченото, съдът намира, че по делото не се установява нА.чие на
нарушение от страна на жалбоподателя при управлението на собствения му лек автомобил
поради скорост, несъобразена с „интензивността на пътя“. НП в тази част се явява също
необосновано и незаконосъобразно и подлежи на отмяна, в тази част.
Относно посоченото в НП нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП относно управлението на
МПС със скорост, несъобразена с атмосферните условия. Това, което е безспорно установено
7
по делото е нА.чието в този ден на интензивен дъжд, довел до образуване на локви в лявата
пътна лента за движение (изпреварващата) в посока гр. Варна. Относно нА.чието на този
рисков фактор, съдът се основава на посоченото от една страна в справката на НИМХ, л.
315, според която средното за деня количество на валежите, измерено на валежомерна
станция Нови пазар, за деня е 12,2 л./кв.м. Посоченото не отчита количеството на валежа във
времето преди и по време на ПТП -то, но свидетелските показания на свидетелите Т. М., К.
К., Д. И., св. Б. П., л. 35-40. Съдът не кредитиира показанията на свидетелките Г. Г. и А. В.
относно количеството на валежа, поради обвързаността им с жалбоподателя, според които
дъжда не бил силен както и на св. А. Л., л. 340, според когото е „не е бил пороен дъжд“,
вървял дъжд през цялото време, имало вадички с вода по самото шосе. После свидетелят
уточнява, че „валеше, ръмеше, водата беше от лявата страна, в лявата лента, покрай
бордюра“. Свидетелят сочи, че в платното на л.а *** е нямало вода, а само мокра настилка.
Съдът намира, че показанията на св. Л. са противоречиви, доколкото веднъж сочи, че е валял
дъжд, в резултат на който е имало дори „вадички“, а след това сочи, че само ръмяло. Според
свидетеля, скоростта на движение на л.а *** е била около 100 км/ч.
При определяне на атмосферните условия, съдът отчете и снимковия материал по
делото, конкретно снимки на л. 115, 118, 119-120 (на първата от изброените и на последните
две личат следи от дъжда върху превозните средства), л. 122 (освен мокра пътна настилка, се
вижда и към левия бордюр на пътното платно, към лявата мантинела – събрала се вода с
площ от около 4-5 кв.м., според св. М., л. 35. Съдът приема въз основа на цялостния анА.з,
че количеството на дъжда в момента на настъпване на ПТП- то е бил интензивен.
НА.чието на дъжд и особеностите на пътното платно, за което всички експертизи
сочат, че надлъжният му наклон е 0%, но напречният наклон според тройната експертиза е
2,5-3% (според единичната експертиза на вещото лице П. П., тя е 2 %, което се доближава до
измерванията на трите вещи лица) и опасността от събиране на вода, която води до поява на
аквапланинг, е било взето от АПИ при маркиране на пътния участък преди и след
бензиностанция Шел с пътни знаци. В този пътен участък се редуват от двете страни на
пътното платно в посока гр. Варна пътни знаци, които са задължителни, от група „В“ са, на
скоростта съответно на 90 и на 70 км/ч. при нА.чие на сняг и дъжд – означени с
допълнителни табели Т14.1 и Т14.2, л. 318 от делото (нА.чна и на диск на л. 324). Това са
пътни знаци от Раздел ІІІ на ППЗДвП, като конкретно пътен знак В26 означава "Забранено е
движение със скорост, по-висока от означената" при посочените на допълнителните табели
условия. Следователно в пътния участък преди бензиностанция Шел, ограничението на
скоростта на движение на МПС- та, в пътното платно посока гр. Варна при дъжд и сняг е 70
км/ч.
Като се е движел със скорост от 74,3 км/ч. жалбоподателят е нарушил посочените от
пътните знаци забрани. Приетата от съда скорост от 74,3 км/ч. е най – ниската измерена от
всички експертизи, въпреки, че дори св. Л. сочи на л. 341 от делото, че вероятната скорост
на движение на л.а *** е била около 100-110 км/ч.
Това показва и доказва, че жалбоподателят се е движел със скорост несъобразена с
8
атмосферните условия и наложените от АПИ ограничения на скоростта, сигнА.зирани чрез
пътен знак „В26“ с ограничение до 70 км/ч.
В този смисъл, установеното в АУАН и в НП нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП,
конкретно, че жалбоподателят се е движел със скорост несъобразена с атмосферните условия
е обосновано и доказано.
Относно управлението на автомобила с несъобразена с „релефа“ скорост, съдът
установи следното: съгласно практиката на ВКС, към факторите, имащи отношение за
отговорността за настъпило ПТП при управление на МПС с несъобразена с релефа скорост
се има предвид, релефа на самия път. В този смисъл е посоченото в Решение № 557 от
7.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1745/2013 г., I н. о., НК, което сочи, че задължението на
водача на МПС да съобрази релефа на местността при избор на скорост се отнася до
платното за движение, като избраната скорост трябва да е такава, че да му позволи да спре
пред всяко предвидимо препятствие. Същото е и Решение № 64/2014 г. по н.д. № 2384/2013
г. на ІІІ н.о ВКС, Решение № 557/07 януари 2014 г.по н.д. № 1745/2013 г. на І н.о ВКС и др.
В случая, особеностите на пътното платно в посока гр. Варна са били известни на водача –
жалбоподателя, който сам сочи, че пътува много често до гр. Варна и му е известно, че при
дъжд се натрупва вода и лентата се наводнява (л. 35).
В този смисъл, съдът намира, че обосновано и законосъобразно е посоченото в АУАН
и в НП нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП, относно несъобразяването на скоростта на движение
на л.а *** с релефа на пътното платно за движение.
Относно посоченото в АУАН и в НП нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП, относно
несъобразяването на скоростта на движение на л.а *** с условията на видимост на пътното
платно за движение, съдът приема, че същото е необосновано и недоказано.
Събраните по делото доказателства от разпитаните по делото свидетели, единствено
показанията на св. Т. М. (л. 36) и на св. Б. П. (л. 75), сочат че видимостта е била намалена.
ОстанА.те свидетели К. К. (л. 39), Г. Г. (л. 73) и А. В. (л. 75) сочат, че въпреки валежа
видимостта е била добра. ОстанА.те свидетели Д. И. и А. Л. не сочат данни за видимостта на
пътя.
Вследствие на съвкупния анА.з на доказателствата по делото, вкл.и приложените
снимки от мястото на ПТП, макар и направени минути след инцидента (л. 117, л. 118 и л.
123) се вижда, че видимостта е добра. Това показва, че въпреки дъжда, видимостта е била
добра и посоченото в АУАН и в НП относно това нарушение не е нА.це.
Предвид на горепосоченото, съдът намира, че по делото не се установява нА.чие на
нарушение от страна на жалбоподателя при управлението на собствения му лек автомобил
поради скорост, несъобразена с „условията на видимост“. НП в тази част се явява също
9
необосновано и незаконосъобразно и подлежи на отмяна, в тази част.
В обобщение, от посочените в НП нарушения, се доказват тези от тях, които
представляват нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП, изразяващи се в управлението на МПС, ***
***, КУПЕ, с Рег. № ***, от жалбоподателя, поради движение със скорост, несъобразена с
атмосферните условия и с релефа.
По делото не се доказва управление от страна на жалбоподателя, на МПС-то със
скорост, която не е съобразена с останА.те фактори, влияещи върху избора на безопасната
скорост на движение, а именно условията на видимост; интензивността на движение и други
обстоятелства.
Нормата на чл. 20, ал.2 ЗДвП, изисква освен съобразяване с изброените в нея рискови
фактори за движение по пътищата, но и възможността на водачите на МПС да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съдът намира, че макар и движейки се с ниска за движение по магистрала, но не и
спрямо конкретните пътни условия и със задължителните пътни знаци за този участък от
пътя, водачът на л.а. *** и настоящ жалбоподател е бил длъжен да се съобрази с нА.чието на
натрупана вода по пътя и движещия се пред него л.а *** и да съобрази скоростта си на
движение с поставените пътни знаци, които го задължават да се ограничи до 70 км/ч., което
би му позволило да спре при необходимост, когато възникне опасност за движението.
Самото крайно спиране на л.а *** е било резултат от направлявано от жалбоподателя
поведение, след удара с другия участник в движението, което той самия сочи, че било за да
спре в аварийната лента (л. 271). Самия жалбоподател твърди, че ***а „го спрял, чрез
маневриране, тъй като първоначално усетил удар …“, „значи, автомобила аз си го спрях,
както е косата мантинела, в която се ударила ***та, аз после видях къде, аз го спрях
непосредствено след това. Аз автомобила го преместих по – напред в последствие“.
Като предвидимо в конкретния случай препятствие е нА.чието на образувА.те се
локви в неговата лента за движение, за които му е било известно, че са предпоставка за
образуването на аквапланинг. НА.чието на образувА. се локви в лявата лента за движение и
преминаването през тях при изпреварване на движещ се вдясно л.а е ситуация, която е
следвало да заостри вниманието на водача – жалбоподател към възможните опасности при
извършване на маневра по изпреварване.
Съдът намира, че използваната скорост на движение от жалбоподателя преди
настъпването на ПТП и при нА.чието на приетите от съда рискови фактори за безопасното
му движение не е позволявала на същия да спре пред предвидимите препятствия, каквито са
били натрупаната вода и движещия се автомобил безопасно. В случая, поради движението
на л.а *** в дясната лента, спирането спрямо него е следвало да бъде зад него, а не преди
него.
10
За съставомерното поведение с оглед на наложената санкция по чл. 179, ал.2 ЗДвП е
необходимо и нА.чието на специфичен фактически състав. Това е според посоченото в
закона освен движението с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение
по ал. 1, е причиняване на пътнотранспортно произшествие. В хипотезиса на санкционната
норма е посочено като изрично изискване причиняването на ПТП. Така посочената
формулировка на закона презумира виновно поведение на нарушителя, резултат на
допуснатите от него нарушения, изразяващи се в движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1.
От събрания по делото доказателствен материал по безспорен начин се установи, че
жалбоподателят се е движел с несъобразена скорост. Отделните характеристики на това
понятие „несъобразена скорост“ бяха установени и доказани в хипотезите на чл. 20, ал. 2
ЗДвП относно , несъобразена с атмосферните условия и с релефа от една страна и нА.чието
на предвидими опасности, каквито се явяват нА.чието на образувани локви в лявата лента за
движене, предпоставка за аквапланинг и нА.чието вдясно на движещ се л.а ***.
Съобразно посоченото в чл. 179, ал. 2 ЗДвП, нА.це е несъобразяване на
жалбоподателя с конкретните пътни знаци, поставени от двете страни на пътя, което
представлява нарушение на чл. 179, ал.1, т. 5 ЗДвП.
Спорът по настоящето дело се концентрира върху причината за настъпилото ПТП,
което е безспорен факт, установен от контролните органи и от самите участници в
движението.
Съдът приема, че причина за настъпилото ПТП е поведението на самия
жалбоподател.
Съдът приема причината за настъпване на ПТП на база комплексното съпоставяне на
изготвените по делото експертизи, единични и комплексна, като преди да пристъпи към
цялостният им анА.з намира за необходимо да се подчертаят някои техни характеристики,
като на основание чл. 154, ал.1 НПК приема само някои изводи на тройната експертиза, но
не и всички.
На първо място отделните експертизи се различават по времето на тяхното изготвяне,
като тази на ВЛ П. е на база извършен оглед на мястото на ПТП към 27.09.2024 г., докато
тройната АТЕ е изготвена при оглед, извършен на 08.02.2025 г.
На следващо място използваните от вещото лице (ВЛ) П. П. и от вещите лица по
тройната експертиза ориентири са различни, което има значение за направените от всяка
експертна оценка крайни резултати. Използваният от ВЛ П. ориентир е „западният край на
изхода на бензиностанция Шел-юг“, л. 233, т. ІV.2 от експертизата от 27.09.2024 г., и л. 253
от съдебния протокол, където изрично уточнява на въпроси на жалбоподателя, че това е
„изхода“ на бензиностанцията, като самият ориентир е ясен и конкретен.
Вещите лица по тройната експертиза ползват за ориентир, посочения на л. 413
„бетонната площадка след която започват деформациите и нарушението на почвения слой
11
пред мантинелата“. Тази бетонна площадка е видима на снимките на л. 123 и на л. 429. Този
ориентир е след ориентира на единичните АТЕ, а самата бетонна площадка е с дължина от
4,70м. (л. 414) и не е ясно от коя нейна част се правят замерванията.
Тройната АТЕ се основава приоритетно освен на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, но и на нанесените по двата автомобила щети (л. 416, т. 3.3), докато
единичните АТЕ се основават на траекториите на двата автомобила след удара.
Тези разлики имат значение, доколкото голяма част от щетите по двата автомобила и
конкретно по л.а *** са били причинени след първоначалния удар между двете МПС и
последвалото му завъртане и удряне в мантинелата.
И двете групи вещи лица отчитат като слабости в експертизите си липсата на точни
измервания в момента на настъпване на ПТП -то от контролните органи, конкретно липса на
извършен оглед на местопроизшествието от разследващи органи.
Предвид на горното, съдът възприема като възможен механизъм за настъпване на
ПТП-то следното поведение на участниците в движението:
Според посоченото в КП № 307р-17927/27.11.2023 г. и АУАН, мястото на ПТП-то,
според посоченото на схемата е на км. 369+150 срещу изхода на южната бензиностанция
ШЕЛ и се характеризира с последващ много плавен ляв завой с възходящ наклон след
мястото на ПТП при изкачване в началото около в 1% и в последствие 2%.
След км. 369, ширината на платното е 11 м. и е разделено на три ленти и се
характеризира с напречен наклон, низходящ от дясно наляво (от юг към север) от 2%, л. 232
от делото. В този участък не е отчетен надлъжен наклон.
От км. 369 до изхода на бензиностанция Шел разстоянието е 156 м.
Измерените от тройната АТЕ параметри на пътното платно са спрямо ориентира,
използван за нея, а именно бетонната площадка, след изхода на бензиностанцията, чиято
дължина е 4,70м. (л. 414). Измерените там параметри са: обща ширина на платното 10,70 м.,
като лявата лента е с ширина 4,20м., а заедно с дясната общата ширина е 8 м. (Това означава,
че дясната лента е с ширина от 3,80м.) Аварийната лента е 2,70м. Напречният наклон е 2,5-
3%, а надлъжния 0% (л. 413-141, напречният наклон измерен в тази част на платното е почти
равна на измерения напречен наклон от ВЛ П. при км. 369).
Съдът установи, че разстоянието между двата ориентира, използвани при двете групи
експертизи (от западния край на изхода на бензиностанцията по АТЕ на П. и до бетонната
площадка на тройната АТЕ) е около 10 м., съгласно схемата на л. 436, на която едно
квадратче отговаря на 1 м дължина. За установяване на това разстояние не е необходима
експертна помощ, доколкото това е просто математическо действие.
Посочените измервания от двете експертизи дават основание да се направи извода, че
при км. 369 пътното платно е с напречен наклон от 2%, и около 1% надлъжен наклон, докато
в края на бензиностанция Шел, при бетонната площадка надлъжния наклон е 0%, а
напречният наклон е 2,5-3%.
12
Този извод на съда, се подкрепя от данните по двете експертизи, но същия означава и
това, че в участъка от км.369 до изхода на бензиностанция Шел, който е на км. 369+150 м.
има лек надлъжен наклон от 1 до 0% и напречен наклон от 2 до 2,5-3%, което при
установеното по делото нА.чие на бордюр с височина от 6 см. при лявата мантинела е
предпоставка за натрупване на дъждовна вода в случай на валеж в лявата лента за
движение, конкретно към лявата мантинела на платното за движение в посока гр. Варна.
На 25.11.2023 г. между 12,14 и 12,20 ч. в дясната лента за движение в посока гр.
Варна се е движел л.а ***, управляван от св. П., с приблизителна скорост от 558,3 км/ч
(съдът приема тази скорост на база посоченото от тройната АТЕ, поради това, че приема
като най – благоприятна за нарушителя, пак на база тази експертиза, определената в нея
скорост от 74,3 км/ч. за л.а ***).
В изпреварващата лента за движение се е движел л.а ***, управляван от
жалбоподателя със скорост от около 74,3 км/ч., който е бил предприел маневра изпреварване.
В този пътен участък има три отводнителни шахти, съответно на 50м., 67 м. и на 92 м. преди
използвания от ВЛ П. ориентир (западния край на изхода на бензиностанцията). В този
участък и на разстояние около 30 м. преди изхода на бензиностанцията се събира дъждовна
вода, поради това, че шахтите не могат да поемат и отведат количеството вода, идващо от
двете посоки на южното платно. При дъжд, събралата се в лявата лента вода създава
предпоставки за аквапланинг. Според ВЛ П. П., мястото на финала на ПТП-то е в този
участък от пътя (л. 233). Конкретното място, както сочат и двете експертизи е трудно да се
определи поради липсата на точни данни и липсата на оглед от разследващи органи, които да
извършат по – точни измервания.
При преминаването през събралата се дъждовна вода с площ от около 4-5 кв.м., в
лявата лента за движение, и на разстояние около 30 м. преди изхода на бензиностанцията,
л.а. *** се е занесъл наляво, но след излизането от аквапланинга е променил посоката си на
движение надясно. При тази промяна на посоката на движение, задната част на автомобила
се е протъркала в мантинелата на разстояние от 26 метра преди ориентира до 22 метра преди
западния край на изхода на бензиностанцията. Тази промяна в посоката на движение е
станала поради попадането на левите колелета върху водната площ, като водата е оказала
съпротивление върху тях и така е отклонила автомобила леко наляво. След това протъркване
и под действието на аквапланинга ***ът е продължил да се движи като се е насочил кьм
дясната лента за движение, където се е намирал л.а *** се е протъркал този път в този
автомобил. При тази промяна в посоката на движение и както се сочи в АТЕ на л. 235,
вследствие на разликата в скоростите и теглата на двете МПС-та и неголямото сцепление на
гумите с пътното платно предната, дясна част л а ***“ се е насочила надясно и с предната
дясна част (предно дясно колело) автомобилът се е ударил в мантинелата вдясно от пътното
платно непосредствено след изхода на бензиностанция Шел - юг (снимки на л. 112 и 113).
Вследствие на удара с предната дясна част л а „***“ се е завъртял по часовата стрелка със
13
задната си част на около 90 градуса и останал в дясната лента, както е видно на лист 112 от
делото. След удара в л.а. „***“, л.а. „***“ е продължил косо през дясната лента и е
преустановил движението си в аварийната лента, л. 112.
Съдът намира за необходимо да посочи, че на база съвкупната оценка на показанията
на св. П. и на св. Г. и св. В., може да се направи извод и за това, че жалбопоадтелят не е
предприемал изпреварване по смисъла на чл. 41 и следв. От ЗДвП по отношение на л.а ***, а
се е движел в нарушение на чл. 15, ал.1 ЗДвП, като се е движел с висока скорост в
изпреварващата лента за движение, въпреки изискването на закона да се движи възможно
най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка, да използва най-дясната свободна лента. Съдът прави този извод въз основа на
посоченото от св. П. на л. 76, че е видял в лявото огледало за обратно виждане, преди изхода
на бензиностанцията, „наближаващ автомобил с по – висока скорост в изпреварващата
лента, който беше изгубил сцепление поднасяйки наляво км мантинелата.“ поднасяне
наляво към мантинелата. Свидетелките Г. и В. макар да сочат, че „са предприели
изпреварване“, никоя от тях не сочи да са се движили в дясната лента за движение, водачът
да е подавал мигач за изпреварване и едва след това да са предприемА. такова изпреварване.
Всичко това, в своята съвкупност дава основание да се счита, че по – скоро жалбоподателят
се е движел с висока (има данни по делото и за скорост от 100-110км/ч св. Л., както и самия
жалбоподател сочи, че се е движел с по – висока скорост) или просто с по – висока от л.а ***
скорост в лявата лента (изпреварващата), но не за да извършва конкретна маневра по
изпреварване, а поради нарушаване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗДвП, движейки се в
лявата лента за движене.
Съдът приема, като възможен механизъм за настъпване на ПТП- то именно описания
от ВЛ П. П., поради нА.чието в него на ясни ориентири, описващи движението на л.а *** в
участъка от км. 369 до мястото на ПТП-то, а самото място на удара между двете МПС-та е
станало в дясната лента за движение, когато след сблъсъка са се задействА. и защитните
системи на л.а ***, което е станало няколко минути преди 12,20 ч., след което е бил подаден
от самия жалбоподател сигналът за ПТП тел. 112. Съгласно справката на л. 327, в 12,20 ч. е
бил приет в РЦ 112-Варна сигналът на жалбоподателя, както и в същия час в РЦ 112-Русе е
бил приет сигнал от Кол – център на Бош, който е резултат на подаден от л.а *** сигнал до
сервиз на Бош.
Съдът не приема поддържаната от тройната експертиза теза за настъпване на ПТП-то
по описания в нея Вариант 1, както и отхвърлянето на Вариант 2 като възможен. При двата
варианта тройната експертиза не отчита в пълнота казаното от св. П., че докато той е
управлявал л.а *** е видял в огледалата за задно и странично наблюдение, че ***ът, който се
е движел с висока скорост в лявата лента се е занесъл наляво към мантинелата е възможно
оставените по този автомобил следи от протъркване в мантинелата отляво да са оставени
вследствие на това, предшестващо ПТП -то протъркване, а не на занасянето в резултат на
което след това е настъпило ПТП-то.
14
След попадането на левите колела на л.а *** в събралата се вода, в резултат на
образувА.я се аквапланинг, автомобилът се е занесъл към лявата мантинела, което е било
видяно в лявото огледало за обратно виждане от св. П., след което автомобилът е бил
отклонен надясно. В резултат на променената посока на движение и по – високата от
движещият се в дясната лента л. а. *** скорост, л.а *** е бил по – напред от л.а *** и е
навлязъл в неговата лента за движение (дясната лента), при което е последвало
протъркването между двата автомобила. ***ът е бил разположен косо спрямо предната част
и оста на пътя, след коего двата автомобила са започнА. да се движат успоредно на
протриването, като ***а е изпреварил предната му част. Според вещото лице П., мястото на
удара е около шахтата, предшестваща изхода на бензиностанцията, т.е при тази, която отстои
на около 20 м. (според съдебния протокол на л. 270) или на 50м.(според експертизата на л.
232), като точното място на удара е невъзможно да се определи според всички приети по
делото експертизи. Във връзка с полученото от аквапланинга занасяне на л.а ***, са
установените по него протърквания в задната му част и по задна лява джанта, като ВЛ П. е
констатирал при огледа на мантинелата нА.чни такива протърквания на посочените в
експертизата места, л. 233, като за относимо към конкретния инцидент е това на разстояние
от 26 метра преди ориентира до 22 метра преди ориентира, л. 234. След протъркването
между двата автомобила, разликите в скоростите и масата им л.а *** се е ударил в л.а ***,
като за ***та той е станал между предната лява част и предната дясна врата на л.а ***.
Ударът е бил кос. При това приплъзване л.а *** се е завъртял надясно, към дясната
мантинела. Това се установява, както от експертизата на л. 235 от ВЛ П., така и в тройната
АТЕ на л. 419. Лек автомобил *** се е ударил в мантинелата отдясно с предната си дясна
част, завъртял се е на 90 º, след което е останал в дясната лента (л. 112). След удара в л.а ***,
от своя страна л.а *** е продължил косо през дясната лента насочил се към аварийната
лента, където е спрял (л.112)
Съдът не приема посоченото в тройната експертиза, че при така описаното движение
на автомобилите на пътя след тяхното протъркване и сблъсък „би следвало л.а *** да се
завърти също дясноокръжно и при него да се удари в мантинелата, което противоречи на
намерените находки. По тези съображения трите вещи лица са отхвърлили този вариант като
възможен. Съдът намира, че тази чест от експертизата не отчита посоченото от самия
жалбоподател, че той самия е насочил автомобила си към аварийната лента, което той
оправдава със задължението на водача на МПС да спре, л. 266. Самият жалбоподател,
подчертава, че имал задължението да спре. Това показва, че след излизането от
аквапланинга, управлението на автомобила чрез кормилната уредба е било възможно и то е
било насочвано от самия жалбоподател конкретно към аварийната лента.
Тук е мястото да се посочи, че нормата на чл. 123, ал.1, т. 2, б. „г“ ЗДвП сочи, че
водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен когато при произшествието са пострадА. хора да не премества превозното средство,
ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идването на
органите на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да
15
превози до лечебното заведение пострадА.те, след което е длъжен веднага да се завърне на
мястото на произшествието. Нормата на чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ ЗДвП от своя страна
задължава водача, на МПС, участващо в ПТП, когато при произшествието са причинени
само имуществени вреди ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на
която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
В случая нормата на чл. 123, ал.1, т. 2, б. „г“ ЗДвП изключва общата норма на чл. 123,
ал.1, т. 1 ЗДвП, съгласно която водачът е длъжен без да създава опасност за движението по
пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. При положение, че
подадения от самия жалбоподател сигнал е бил и за евентуално пострадА. лица,
обстоятелство заявено от него на тел. 112, както и посочено в Констативния протокол, като
такова лице е посочил св. Г. П.а, което след пристигането на екип на спешна помощ от
ЦСМП тя е била откарана в гр. Шумен, то той е бил длъжен да не премества автомобила си
към аварийната лента, а да го остави там където той самия би спрял. Нормата на чл. 123,
ал.1, т. 2, б. „г“ ЗДвП изключва с още по – голяма сила и общата норма на чл. 59, ал.1 ЗДвП,
съгласно която водачът на пътно превозно средство, принуден да спре поради независещи от
него обстоятелства, може да направи това върху лентата за принудително спиране извън
платното за движение, като през нощта и при намалена видимост сигнА.зира спряното
пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен
авариен сигнал.
В този смисъл, съдът намира, за необосновани изводите по тройната експертиза,
конкретно, че ПТП е настъпило при механизма на вариант 1, както и направените от трите
вещи лица изводи за невъзможното осъществяване на вариант 2.
Съдът не приема извода от тройната АТЕ, че причина за ПТП е поведението на водача
на л.а ***, развит във Вариант 1. Този вариант се крепи на показанията на св. Г. и В., както и
настъпилите след удара между двете МПС увреждания по двата автомобила. В този вариант
не се сочи, конкретното място на удара на двете МПС-та, описан е механизма на
протъркването и завиването им (ротацията), но не и мястото на сблъсъка. Той е изобразен на
сн. № 9 на л. 434, и отразява навлизане на л.а *** в изпреварващата лента за движение и
последващите промени в разположението на двете МПС-та.
По делото няма категорични данни за излизане на л.а *** от дясната лента за
движение и промяна на посоката към лявата изпреварваща лента. Съдът не кредитира
показанията на двете свидетелки, пътувА. с жалбоподателя, според които ***та ги била
ударила в тяхната лента за движение, поради липса на съответствие на техните показания с
установеното по делото, че в дясната лента за движение не е имало събрала се вода, а пътя е
бил само мокър. Поради очевидната обвързаност на тези свидетелки (социална или
служебна) с жалбоподателя, за когото сочат, че бил „техен познат“, съдът приема техните
показания за пристрастни. Тези свидетелки описват ясно, че е имало поточе, но не сочат
каква е била посоката на водата по него. Сочат, че е имало бордюр, като св. Г. уточнява и
16
неговата височина и пр., но всичко това при нА.чието на интензивен дъжд, движещ се
вдясно лек автомобил и нА.чието на дете в колата, е трудно да се приеме, че е било лично
възприето от тях. По – скоро особеностите на пътя те са ги видели след инцидента, когато са
спрели в аварийната лента за движене, а не по време на самото движение. Свидетелката В.
сочи, че огледалото на л.а *** било ударило нейната задна дясна врата (л.74), но това не
означава, че е резултат на навлизането на л.а *** в тяхната лента за движение.
Основна причина за настъпилото ПТП, според съда е управлението на л.а *** от
жалбоподателя със скорост по – висока от предвидената при нА.чие на дъжд, конкретно от
74,3 км/ч.
Тройната експертиза не даде отговор на въпроса на въззиваемата страна в съдебно
заседание, дА. при движение с по – ниска от 70 км/ч. скорост от жалбоподателя, би се
стигнало до ПТП, л. 443. Това което посочи инж. Ж., е че според тях причина за
произшествието е водачът на л.а ***. Липсата на ясен отговор на въпроса относно
зависимостта между скоростта и аквапланинга, както и необоснованото твърдение, че
според тях (тримата експерти) причина за ПТП е водачът на ***та, силно дискредитира
направените от тройната експертиза предположения за механизма и причините за
настъпване на ПТП-то, на база едностранно анА.зирани данни, без цялостен и всеобхватен
анА.з на установеното по делото.
Гумите на двете ППС не са били причина за настъпилото ПТП, макар тези на л.а ***
да са били всесезонни, а тези на л.а *** различни при предното и задно окачване (отзад са
били летни гуми). Дълбочината на протекторите им е позволявала безопасното управление и
на двата автомобила.
Съдът преди да направи цялостната оценка за причините за ПТП-то, обърна внимание
и на засиления акцент на жалбоподателя върху системите за сигурност, с които е бил
оборудван л.а ***.
Съгласно подробното изложение относно системата „активен асистент“, описано в
тройната АТЕ, се установява, че л.а *** е оборудван с такъв. Активният асистент за следене
на пътната лента наблюдава зоната пред автомобила с мултифункционалната камера и може
да предпази от неволно напускане на пътната лента. Системата може да върне автомобила в
пътната му лента чрез коригираща намеса в управлението на волана и допълнително да
предупреди чрез осезаемо вибриране на волана. Посочено е, че активният асистент за
следене на пътната лента е на разположение в скоростния диапазон от около 60 км/ч до
около 200 км/ч. това е система, която разпознава маркировка на пътната лента. При включен
пътепоказател (мигач), активният асистент не осъществява намеса в управлението на волана.
Когато автомобилът напуска лентата без активиране на пътепоказател, но е разпозната
опасност от сблъсък с движещо се препятствие в собствената пътна лента, не се осъществява
намеса в управлението на волана. Това означава, че тази система действа при нА.чието на
видимост и разпозната от камерата в МПС-то маркировка пред автомобила. Тази система не
би действала при нА.чие на странична опасност. Освен това при установения от тройната
експертиза ширина на лентата за изпреварване от 4,20 м., спрямо ширината на дясната лента
17
от 3,80 м., не е посочено дА. промяната на посоката на движение – от лявата мантинела към
косо дясно до границата на осевата линия между двете ленти, би била разпозната от тази
система като опасност. До момента на напускане на лявата лента и настъпване на
протъркването с л.а ***, което е станало в дясната лента, очевидно системата не би
реагирала, а би реагирала едва след преминаването на разделителната линия между двете
ленти за движение, и то само ако видимостта на пътя е позволявала ясното разграничаване
на пътната маркировка между отделните ленти за движение.
В тройната АТЕ е посочено, че ако автомобилът пресече разпозната маркировка на
пътната лента, се подава предупредителен сигнал чрез осезаемо вибриране на волана.
Посочено е също, че устойчивостта на движение на автомобила и последващо
отклоняване наляво може да възникне когато съпротивлението върху левите колела на
автомобила е по-голямо от съпротивлението върху десните му колела. Това може да бъде
предизвикано от разликата на дълбочината на водния слой пред леви и десни колела. Друга
причина за загубата на устойчивост на автомобила може да бъде увеличаване на налягането
пред предните колела на автомобила, което да предизвика тяхното повдигане нагоре и
невъзможност автомобила да бъде управляван. Това явление, както и предишното при
преминаване през воден слой, е известно като аквапланинг или хидравлично плъзгане.
Посочено е, че то възниква при движение по мокра повърхност с дълбочина над 30 мм и при
скорост на движение над 80 км/ч. То възниква предимно за предните колела на автомобила,
поради което водачът няма възможност да го управлява (например при скорост на движение
22,5 м/сек (81 км/ч) и при надлъжна база 2,94 м задните колела, които се движат в следата на
предните достигат мястото, където са били предните след 0,13 секунди - време, през което
водата не може да се върне в следата оставена от предните колела). В резултат на посочените
причини, при попадане в такива пътни условия се нарушава устойчивостта на движение на
автомобила. При попадане на автомобила в аквапланинг не е възможно той да се контролира
от водача (не може да се управлява с действия с кормилото) тоест при такива условия
активният асистент за следене на пътната лента не е ефективен. В този смисъл е и
посоченото от инж. Ж. от тройната АТЕ в съдебно заседание, че при аквапланинг
„кормилният механизъм не е в състояние да отклони автомобила наляво и надясно“, л. 444.
Според тройната експертиза (л. 420), към момента на настъпване на произшествието
най- вероятно не са били нА.чни предпоставки за образуване на аквапланинг в района на
мястото където е настъпило пътно- транспортното произшествие. Това сочи и ВЛ инж. К. от
тройната АТЕ в съдебно заседание, л. 441, че експертизата „предполага“, че не е имало
условия за аквапланинг към момента на произшествието.
Съдът не приема това предположение на тройната АТЕ, поради това, че всички
събрани гласни доказателства сочат, че е имало дълбока локва вода, с площ от около 4-5
кв.м., л.а *** е преминал през нея и се е образувал се е аквапланинг. Това се установява от
18
свидетелите М., И., К., както и отчасти от св. Г. и В., които говорят за нА.чие на
поточе/рекичка и пр. Свидетелката Г. напълно в разрез с всички доказателства по делото,
вкл. и от експертизите сочи, че в дясната лента имало много вода, което всички експерти
изключват като възможно предвид напречния наклон на пътя наляво и установеното от тях
единствено в дясното платно на мокра настилка, но не и на насъбрала се вода.
Съдът намира, че акцентирането върху системите за безопасно управление на МПС,
нА.чни при л.а *** цели единствено да оправдае и оневини поведението на самия водач на
автомобила, доколкото при управлението на лекия автомобил с по – висока от допустимата
при конкретните условия скорост, преминаването през насъбралата се в лявата пътна лента
вода, водеща до аквапланинг и целенасоченото преместване на автомобила в аварийната
лента, самият той е станал причина за настъпването на ПТП-то, а преместването му в
аварийната лента, е попречило и на пристигнА.те на място служители на РУ Нови пазар да
извършат достоверно в максимална степен заснемане и опис на установеното произшествие.
От изисканата допълнителна справка от официалното представителство на *** гр.
Варна се установява, че л.а *** с ***, л. 457, не е оборудван със система „Активен асистент
за следене на активната лента“. Оборудван е със спирачен асистент, асистент за потегляне
при наклон, задни паркинг сензори и въздушни възглавници.
Липсата на система „Активен асистент за следене на активната лента“ при л.а ***,
съответно нА.чието й при л.а ***, не означава, че последният не може да носи отговорност
за настъпилото ПТП, още по – малко че отговорността е на л.а ***. В случая не нА.чието
или не на определени системи за сигурност е от значение, а поведението на управляващите
съответните МПС-та водачи.
Хората, водачите на МПС-та, а не автомобилите стават причина за ПТП.
В обобщение, съдът приема, че причина за настъпилото ПТП е поведението на
жалбоподателя.
Съгласно чл. 11 ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се
предвижда друго.
Във връзка с горното, съдът намери, че жалбоподателят е осъществил посоченото в
чл. 20, ал. 2 ЗДвП нарушение непредпазливо по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК, доколкото не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди.
Самото ПТП е резултат на непредпазливо, поведение на водача на л.а ***, който е бил
длъжен да съобрази рисковите фактори за безопасното движение в този пътен участък на
АМ Хемус в посока гр. Варна, още повече, че те са му били добре известни.
Извършването на нарушенето, предмет на настоящето дело при условията на
19
непредпазливост не освобождава дееца от административнонаказателната му отговорност,
доколкото съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН, непредпазливите нарушения, не се наказват само в
предвидените от закона случаи. Конкретния случай не е такъв и подлежи на
административно наказване.
Относно обстоятелствата по чл. 11 ЗАНН, които изключват отговорността на
нарушителя.
Съгласно чл. 11 ЗАНН, освен по въпросите на вината и вменяемостта,
обстоятелствата, съдът следва да се произнесе и относно евентуалното нА.чие на
изключващи отговорността обстоятелства, като за тях са приложими правилата на НК.
От посочените в чл. 12-16а НК обстоятелства, изключващи отговорността на
жалбоподателя относимо е единствено това по чл. 15 НК, евентуалното нА.чие на случайно
деяние. ОстанА.те са неприложими и не следва да се обсъждат.
Съдът намира, че настъпилото ПТП не е резултат на случайно деяние по смисъла на
чл. 15 НК, доколкото такова за да е нА.це, следва водачът на МПС-то, причинило ПТП-то да
е изпълнил задълженията си по правилата за движение досежно скоростта. В този смисъл е
ТР № 28/28.11.1984 г. на ОСНК на ВС. Когато обаче жалбоподателят сам се е поставил в
положението, довело до невъзможността вредните последици да бъдат предотвратени не
може да се говори за случайно деяние.
Липсват основания за третиране на процесния случай като маловажен по смисъла
на чл. 28 ЗАНН, доколкото от неспазването на правилата за движение по пътищата и
настъпилото в резултат на това ПТП, щетите биха могли да бъдат много по – значими и
големи от причинените материални щети по двете МПС-та.
Предвид на горното, съдът приема, че водачът на л.а ***, жалбоподателят е нарушил
разпоредбите на чл. 20, ал. 2 ЗДвП в резултат на което е настъпило ПТП и с това е изпълнен
фактическия състав на санкционната норма на чл. 179, ал.2 ЗДвП.
Относно законосъобразността и справедливостта на наложеното наказание.
Съгласно посоченото в чл. 179, ал.2 ЗДвП, който поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
С НП № 23-0307-001077/29.12.2023 г. на жалбоподателят е наложено за нарушение на
чл. 20, ал.2 ЗДвП и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал.2, пр.1-во ЗДвП, за което му е
наложено административно наказание глоба в размер на 200лв.
Наложеното наказание съответства на предвиденото от закона, поради което се явява
20
законосъобразно и справедливо.
В обобщение, съдът приема, че издаденото срещу жалбоподателя НП е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Обстоятелството, че по делото не се доказаха посочените в НП нарушения на чл. 20,
ал.2 ЗДвП относно несъобразяване на скоростта на движение условията на видимост,
интензивността на движение и др.обстоятелства, не е основание за отмяна на издаденото
НП, доколкото дори и само едно от посочените в чл. 20, ал.2 ЗДвП нарушения е достатъчно
за санкционирането на виновното лице. За недоказаните нарушения следва да се пирзнае, че
нарушителят не е виновен.
Относно разноските, съгл. чл. 63д, ал.3 от ЗАНН.
Доколкото разпоредбата на чл. 63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните
в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи
следното:
Жалбоподателят не е направил разноски по делото.
Искане за разноски е направено от страна на въззиваемата страна.
Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАН сочи, че в полза на учреждението или организацията,
чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование.
Посочено е в ал. 5, че размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 38 от ЗПП, определянето на размера на възнаграждението се определя
от нарочна наредба, а според чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ по
административни дела е от 80 до 150 лв.
Съдът намира, че предвид на обема на участието на представителя на въззиваемата
страна, следва да се определи възнаграждение от 150 лв.
Относно разноските, направени от съда.
По делото от бюджета на РС Нови пазар са изплатени за назначените по делото
експертизи общо 4716,30 лв. (одери на л.л. 275, 347 и 447-449 от делото).
Съгласно нормата на чл. 84 ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 3 НПК и съобразно т. 2, б. "а"
от Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 г. на ОСНК на ВС
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати същите в полза на РС Нови пазар,
21
доколкото тези разноски са извършени единствено във връзка с вмененото му нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 2 НПК въззивникът следва да се осъди да
заплати и сумата от 5, 00 лева, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен
лист за събиране на присъдените парични средства.
По делото въззиваемата страна е била защитавана от двамата си юрисконсулти,
съответно И. Симеонова и В. Д., които са участвА. в съдебните заседания, вкл. и с писмени
становища, поради което им се дължи възнаграждение
Поради това, че чл.63д, ал.1 от ЗАНН препраща към чл.143 от АПК, субсидиарно
приложим. Съгласно чл.143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има
право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.
37 от Закона за правната помощ.
Поради това, че НП следва да бъде потвърдено, а жалбата (оспорването) отхвърлена,
то разноските по делото, направени от въззиваемата страна следва да се платят от
жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 23-0307-001077/29.12.2023 г., издадено от
началник РУ в ОДМВР-Шумен, РУ Нови пазар, с което за нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 25.11.2023 г. като водач на лек автомобил - *** ***, КУПЕ, вид
ППС –л.а, с Рег. № ***, на път София – София, регион - Ловеч / Шумен – Варна, по АМ
„Хемус“ при км 369+100 до Бензиностанция Шел в посока към гр. Варна управлява
собственият си лек автомобил *** *** КУПЕ С регистрационен номер ***, като движейки се
в лента за изпреварване не съобразява скоростта си на движение с атмосферните условия и
релефа на пътя за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за
движението и блъска странично лек автомобил *** с peг. № ***, който се движи в активна
лента за движение, в следствие на което възниква ПТП с материални щети и за което на
основание чл. 53 ЗАНН вр. Чл. 179, ал.2, предл. 1-во ЗДвП на К. К. К. с ЕГН: ********** с
постоянен адрес: гр.Р., общ.Р., обл.Р., ул. „***“, №*, вх.*, ет. З, ап.*, с адрес за призоваване:
гр.Р., обл.Р., ул.“***“, №*. ет.*. оф.*, е наложено административно наказание глоба в размер
на 200.00 (двеста) лева, като не признава жалбоподателят за виновен в нарушаване на чл. 20,
ал.2 ЗДвП относно несъобразяване на скоростта на движение условията на видимост,
интензивността на движение и др.обстоятелства.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, К. К. К. с ЕГН: ********** с постоянен
22
адрес: гр.Р., общ.Р., обл.Р., ул. „***“, №*, вх.*, ет. З, ап.*, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР град
Шумен по сметка IBAN UBBS 8002 3106 1018 04, BIC UBBSBGSF, банка ОББ, клон Шумен,
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).
ОСЪЖДА, на основание чл. 84 ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 НПК, К. К.
К. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр.Р., общ.Р., обл.Р., ул. „***“, №*, вх.*, ет. З, ап.*,
ДА ЗАПЛАТИ РС Нови пазар направените по делото разноски в размер на 4716,30 лв.
(четири хиляди седемстотин и шестнадесет лева и тридесет ст.), както и сумата от 5,00 лв.
(пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред
Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на
съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
23