Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.
Ловеч, 26.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........Петя Маринова.............................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1720 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази:
Установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от М.В.Д. ***,
против Д.Ц.А. *** и „ТУРИСТ ТРЪСТ“ ЕООД – гр. София, на основание чл. 124 ал. 1
от ГПК, за установяване право на собственост върху поземлен имот, находящ се в
гр. Л., заедно с находящите се в имота две сгради.
В
исковата молба се твърди, че ищецът от раждането си до настоящия момент живее в
свой наследствен имот, който представлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в урбанизирана
територия на **********, целият с площ от 835 кв.м., с идентификатор
43476.315.1026 по КККР на гр. Л., начин на трайно ползване - ниско застрояване
/до 10 м/, номер по предходен план: 1026, парцел 13, кв. 55, при съседи на
имота по скица: имот № 43476.315.1027, имот № 43476.315.1025 и имот №
43476.315.1986, заедно с находящите се в имота едноетажна паянтова жилищна
сграда с идентификатор № 43476.315.1026.1, със застроена площ от 53 кв.м., на
един етаж, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, едноетажна паянтова
жилищна сграда - лятна кухня, с идентификатор № 43476.315.1026.2, със застроена
площ от 23 кв.м., на един етаж, предназначение - жилищна еднофамилна сграда
заедно с другите подобрения в имота.
Посочва
се, че имотът, видно от извършените вписвания в разписната книга при Община Л.
за собствеността, се е водил на наследници на Г.Т.Д., който е прадядо на ищеца,
а впоследствие в декларация за оценка на недвижим имот, облагаем с данък
сградите и застраховка от 1964 година, е вписан на бащата на ищеца В.А.Д., и по-долу
е вписан ищецът като негов наследник. След смъртта на наследодателите си,
ищецът посочва, че е декларирал имота и до края на 2019 година заплащал по
негова партида за имота местен данък и такса.
Ищецът
твърди, че никой никога не е претендирал, че е собственик на имота или да
оспорва неговата собственост и владение върху този имот и през цялото време на
владението си е подобрявал имота.
Посочва
още, че през 1995 година, поради това, че съпругата му се разболяла тежко и
нямал възможност да плаща за лечението, теглил заем от „Балканбанк“, като
правоприемника й впоследствие е „ДЗИ Банк“ АД. Заемът го плащал периодично
колкото имал възможност и по негова преценка го изплатил, като след това
получил съобщение от Държавен съдебен изпълнител при Ловешкия районен съд по
изп.д. № 245/95 година арх. № 97/98 година, че същото е прекратено като изпълнено
към дата 16.06.2005 година. Към настоящия момент изпълнителното дело било
унищожено.
Ищецът
посочва, че останал изненадан, след като му били връчени книжа по образувано
пред Ловешкия районен съд гражданско дело № 844/2020 година с правно основание
чл. 108 ЗС, с ищец първия ответник, и му станало ясно, че той е закупил имота
от втория ответник с нотариален акт за покупко-продажба вх. рег.№ 119, акт 44,
том 1, дело 46 от 14.01.2020 година на Служба по вписванията - Ловеч. След
закупуването на имота от първия ответник, същият подал заявление, за да бъде
преустановено електрозахранването му, като и до настоящия момент ищецът
посочва, че живее без ел. захранване в имота, въпреки че е инвалид с минимални
доходи.
Ищецът
твърди, че след направена от него проверка в имотен регистър установил, че „ДЗИ
Банк“ АД се е снабдила с констативен нотариален акт вх.рег. № 7499, акт 195,
том 21, дело 4533 от 29.09.2006 година, като в приложението в описаните
документи ставало ясно, че за основание за констатиране на собствеността им е
послужило Постановление за възлагане на недвижим имот на съдия-изпълнител при
ЛРС от 12.01.1996 година, вписано в Агенция по вписванията под №
7161/19.09.2006 година. След това с нотариален акт за покупко-продажба вх. рeг. № 8745, акт 83, том 27, дело 5747 от 09.12.2008 година
на Службата по вписвания при ЛРС, имотът бил прехвърлен на втория ответник.
Ищецът
посочва още, че през цялото това време единствено той е живял в имота, никой не
го е уведомявал за всичките тези прехвърляния, владението му е било
необезпокоявано, трайно и непрекъснато като собственик. Не бил правен нито
въвод във владение от Съдебния изпълнител, нито е било оспорвано владението му
от банката, на която е бил възложен имота, а впоследствие и от дружеството – ответник,
придобило имота.
Наведени
са доводи за изтекла в полза на ищеца придобивна давност по отношение на
процесния имот, тъй като през целия период единствено той е ползвал имота,
владял го като собственик, плащал всички данъци и такси за него, никой не е
предприел действия да оспорва това или да го отстранява от имота, от една страна,
а от друга постановлението за възлагане на имота на „ДЗИ Банк“ АД е с дата
12.01.1996 година, като не са предприети действия за въвод във владение, не е
уведомяван за промяната на собствеността от тази дата до датата на вписване на
постановлението за възлагане - 19.09.2006 година, при което ищецът счита, че е
придобил собствеността върху имота по давност, тъй като са изминали 10 години и
половина. Освен това, ищецът изтъква, че след прехвърлянето на имота през 2008
година на дружеството - ответник до извършването на последната сделка,
обективирана през януари 2020 година, са изминали 12 години, нов период, през
който той владял и ползвал имота като собственик и счита, че е придобил същия
чрез непрекъснато владение повече от 10 години, поради което застъпва
становище, че първият ответник не би могъл да придобие имота от втория
ответник, тъй като последният не е бил собственик на имота и сключеният между
тях договор не би могъл да породи вещно-прехвърлителен
ефект.
В
предвид на изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответниците, че той е собственик въз
основа на давностно владение на описания по-горе недвижим имот, заедно с
находящите се в него две сгради и другите подобрения в имота.
Претендира
присъждане и на сторените в производството разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен
отговор от ответника „Турист Тръст“ ЕООД, чрез управителя М.И.Д., с който е
изразено становище за недопустимост на предявения иск, с аргумент, че между
ищеца и първия ответник, но в разменено процесуално качество, е налице висящ
спор по чл. 108 от ЗС по отношение на същия недвижим имот, предмет на по-рано
образувано гр.дело № 844/2020 г. по
описа на РС-Ловеч. При условията на евентуалност, ответникът „Турист Тръст“
ЕООД излага съображения за неоснователност на предявения иск, като оспорва
изложените в исковата молба факти, с които се обосновава претенцията за
собственост, и излага аргументи, че тези факти не са се осъществили. Моли за
присъждане на направените разноски по делото.
В срок е постъпил отговор и от адвокат С.Т., назначена
за особен представител на ответника Д.Ц.А.. Изразява становище, че искът е
допустим, но неоснователен и излага аргументи, че дори ищецът да е осъществявал
владение върху имота, то не е било годно да го направи собственик през целия
претендиран период.
В съдебно заседание,
ищецът лично и с процесуалния си представител адв. М.В., поддържа предявения
иск и моли да бъде уважен. В писмена защита на процесуалния представител са
развити съображения за доказаност на претенцията за собственост на заявеното
основание.
Ответникът Д.Ц.А., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител в лицето на
адвокат С.Д., която моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените
разноски по делото. В писмена защита на процесуалния представител са изложени
съображения за неоснователност и недоказаност на претенцията с оглед неосъществен
фактически състав на чл. 79 от ЗС.
Ответникът „Турист Тръст“ ЕООД не изпраща
представител в съдебно заседание. В писмено становище, подадено от управителя
на дружеството, същият поддържа отговора на исковата молба с изложените в него
съображения за недопустимост, а в условията на евентуалност, за неоснователност
на предявения иск.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и от доводите на страните, всички,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
Не се спори, че в
разписния лист за собственост при Община Л., процесният имот е записан на
наследници на Г.Т.Д. по нотариален акт от 1919 г., с площ на имота от 830
кв.м., с № по план 1026,
парцел XIII,
кв. 55. Впоследствие, с вх. № 327/25.03.1996 г., т. 299, стр. 93, имотът е
записан на собственик ТБ „Балканбанк“ АД – клон Ловеч /видно от извършените
вписвания в приложения разписен лист/.
Г.Т.Д. /или Д./ е починал на 08.05.1924 г. и
един от наследниците му по закон е неговият внук В.А.Д., починал на 11.11.1988
г., чийто пряк наследник е синът му - ищецът по делото М.В.Д. /видно от удостоверение за наследници изх.№ АО-1252/13.11.2020 г.
на Община Л./.
Не
се спори, че с приложената декларация за оценка на недвижим имот, облагаем с
данък върху сградите и застраховка за 1964 година, имотът е деклариран на
17.05.1963 г. от бащата на ищеца – В.А.Д., а впоследствие като негов наследник
са вписани в декларацията имената на ищеца.
Безспорно
е също, че през 1995 година ищецът е изтеглил заем от ТБ „Балканбанк“, като още
същата година срещу него е било образувано изп.дело № 245/1995 г. на СИС при
Районен съд-Ловеч, за събиране на непогасените вземания на Банката, а имотът на
ищеца – възбранен и изнесен на публична продан.
Въз
основа на издадено Постановление за възлагане на недвижим имот на
съдия-изпълнител при ЛРС от 12.01.1996 г. по изп.дело № 245/1995 г. по описа на
СИС, вписано в Агенция по вписванията под № 7161/19.09.2006 г., том IX, е съставен Нотариален акт за
собственост № 136, т. VIII, рег.№ 8373, дело № 927/29.09.2006 г. на Нотариус Нели Хаджикръстева,
с който за собственик на процесния поземлен имот, находящ се в гр. Л., *****, заедно с построените в
него полумасивна жилищна сграда и лятна кухня, е призната „ДЗИ БАНК“ АД, с
предишно наименование „Росексимбанк“ АД, която е правоприемник на взискателя ТБ
„Балканбанк“ АД /обявена в несъстоятелност/.
Преди
това е изпратено съобщение от 16.06.2005 г. по изп.дело № 245/1995 г. на СИС –
Ловеч /арх.№ 97/98 г./, адресирано до ищеца, но без данни за дата на връчване,
че съдебният изпълнител при РС-Ловеч вдига наложената възбрана върху имота му,
а изпълнителното дело е унищожено, като изпълнено.
С
договор за покупко-продажба, оформен с Нотариален акт № 62, том VIII, рег.№ 7857, дело № 993/09.12.2008 г.
на Нотариус Младен Дойнов, процесният имот е продаден от „Юробанк и Еф Джи
България“ АД, като правоприемник на „ДЗИ Банк“ АД, на втория ответник „ТУРИСТ
ТРЪСТ“ ЕООД – гр. София.
На
14.01.2020 г. е сключен договор за покупко-продажба, оформен с Нотариален акт №
3, том I,
рег.№ 58, дело № 3/2020 г. на Нотариус Младен Дойнов, по силата на който „ТУРИСТ
ТРЪСТ“ ЕООД е продало имота на първия ответник Д.Ц.А. /видно от т. 1, б. А от
Нот.акт/.
Във връзка с
владението на процесния имот, по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Т.С.К., Н.С.К., О.Т.К./посочени от ищеца/ и Е.Д.Т., Г.С.С.и Б.Т.И./посочени от първия ответник/.
Всички свидетели
заявиха, че живеят в гр. Л., познават ищеца от много години и знаят за имота,
който представлява двор с къща и малка пристройка отстрани /наричана „пещник“/. Имотът бил в лошо състояние и не се поддържал. По-конкретно
свидетелите на ищеца знаят, че имотът е останал от родителите му, които са
живеели в него, а след смъртта им, ищецът продължил да живее в имота, заедно
със съпругата си и сина си. Съпругата му вече е починала, а ищецът със сина му
и към настоящия момент живеят в имота, като обитават само пристройката, за да
не изкачват стълби към къщата, тъй като и двамата имат здравословни проблеми с
краката. Преди време се разчуло в Л., че имотът е ипотекиран и друго лице е
купило имота от банка. След това купувачът спрял електроснабдяването в имота и
заминал за чужбина. Св. Ц.знае, че купувачът се казва Д..
Другата група свидетели също знаят, че ищецът и сина му
винаги са живели в имота, че преди
години ищецът е изтеглил кредит от банка и заложил имота, а впоследствие имотът
е купен от трето лице. Въпреки това, ищецът и сина му продължили да живеят в
имота, защото няма къде да живеят. По-конкретно свидетелите дадоха следните
показания: св. Т.: „…М. много пъти се е оплаквал, че не си е платил кредита и
са му взели имота, казвал си е сам, че живее там и допреди тази продажба не е
имало купувач и той си живее там…М. ми е споделял, че къщата е взета от
банката. Цяла Л. знае това…Казвал ми е М., че Д. му купил къщата, защото я е
заложил в банката, но няма къде да живее…“; св. С.: „…чувал съм, че М. е
заложил къщата и банката я взела….М. знае, че къщата е чужда. Самият М. го е
казал. От други хора съм го чувал, от хората в Л.…“; св. И.: „…чувал съм в
годините, че М. е заложил къщата…М. продължава да живее в къщата със сина
си…Къщата само дето не е рухнала…,вътре в двора е обрасло, в голяма мизерия
живее…Момчето, което купи къщата, не е в България, не спори момчето за къщата,
защото не е тук…“.
По делото е
безспорно, а и при направена служебна справка, с оглед възражението на втория
ответник за недопустимост на настоящия установителен иск, съдът констатира, че
на 30.06.2020 г., т.е. преди предявяване на настоящия иск /23.10.2020 г./, е
образувано гр.дело № 844/2020 г. по описа на РС-Ловеч, по повод ревандикационен
иск по чл. 108 от ЗС, предявен от последния купувач на имота – ответника Д.Ц.А.
против ищеца М.В.Д., с искане да бъде установено, че купувачът е собственик на
процесния имот и да бъде осъден Д. да му предаде владението върху имота.
Установи се също, че
производството по гр.дело № 844/2020 г. е спряно до приключване на настоящото
производство по предявения от М.В.Д. иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, за установяване право на собственост върху същия имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 124 ал. 1 от ГПК,
всеки може да предяви иск, за да установи съществуването на едно право, когато
има интерес от това. Съдът счита, че за ищеца е налице правен интерес от
предявения иск, за да се внесе яснота, определеност и безспорност в отношенията
му с ответниците, които отричат той да е придобил имота на заявеното основание
– изтекла в негова полза придобивна давност. Нещо повече, както стана ясно,
няколко месеца преди завеждане на настоящия иск, ответникът Д.Ц.А. е предявил
против ищеца ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС относно същия имот. С
протоколно определение от 25.05.2021 г. по настоящото дело, отхвърляйки
възражението на двамата ответници за недопустимост на установителния
иск, включително и искането на дружеството-ответник за спиране на
производството до решаване на делото по ревандикационния
иск, съдът е приел, че няма пречка за търсене на защита от настоящия ищец с
отделен иск, какъвто е положителния установителен иск за собственост,
независимо че в предходно образуваното гр.дело № 844/2020 г. той е ответник по
предявения срещу него от Д.Ц.А. иск по чл. 108 от ЗС. Действително, трайна е
съдебната практика на ВКС, че осъдителният иск по чл. 108 от ЗС съдържа и
претенция за установяване на правото на собственост, поради което осъдителният
иск поглъща установителния. За да се приложи принципа
на „непререшаемост“, т.е. „силата на присъдено нещо“,
обаче следва да е налице влязло в сила съдебно решение по първия иск, каквото в
случая няма, а производството по него е спряно с влязло в сила определение до
решаване на положителния установителен иск. Ето защо, съдът намира, че
предявеният отделно положителен установителен иск за собственост относно
процесния имот е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
За да се уважи този иск, на основание изтекла
придобивна давност, следва да са налице установените от закона предпоставки на давностното владение. Съгласно разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от Закона за собствеността, правото на
собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, а съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно,
правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5
години. Следователно, за да се признае на едно физическо лице правото на
изключителна собственост по отношение на конкретен недвижим имот, е необходимо
претендиращият несобственик да е упражнявал в период не по-малък от 10 години
фактическа власт върху този имот /corpus/,
без противопоставяне от страна на титуляра на правото
на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия
собственик на имота поведение на пълноправен собственик /animus/, т.е. поведение, което несъмнено сочи, че упражнява
собственически правомощия в пълен обем единствено и само за себе си.
В Тълкувателно
решение № 4/17.12.2012 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2012
г., ОСГК, е прието, че обективният елемент на владението – упражняването на
фактическа власт – съвпада с този при държането. Субективният елемент определя
упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл. 69 от
ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта. До момента, в който
предполагаемото от закона намерение за своене не бъде
потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост.
Позоваването на придобивна давност има за последица придобиване на правото на
собственост само при осъществен фактически състав по чл. 79 от ЗС.
С доклада по делото в съдебно заседание на 25.05.2021 г., съдът е разпределил доказателствената тежест на страните и указал, че ищецът следва да докаже твърденията си на упражнявано владение /фактическа власт/ върху имота, като установи началния период на владението и че същото е било явно, спокойно и непрекъснато в предвидения от закона срок.
По
делото безспорно се установи, че ищецът е притежавал процесния имот по
наследство от своя баща В.А.Д., починал през 1988 г. Безспорно е също, че поради
неизпълнени задължения на ищеца за връщане на изтеглен кредит от ТБ
„Балканбанк“, принудителното изпълнение по образуваното срещу него изп.дело №
245/1995 г. на СИС при РС-Ловеч е приключило с изнасяне на процесния имот на
публична продан и възлагането му на „ДЗИ БАНК“ АД, като правоприемник на взискателя, с Постановление на съдебния изпълнител от 12.01.1996
г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 373 и сл. ГПК (отм.) в
редакцията от 1952 г., изпълнението върху недвижим имот се извършва чрез
публична продан. При възлагане, на основание чл. 384, ал.
2 ГПК (отм.) правото на собственост се придобива
от купувача от деня на постановлението за възлагане, дори и то да е обжалвано,
тъй като възлагането се извършва по силата на едностранен властнически акт на
съдия изпълнителя в качеството му на орган, осъществяващ вменената му държавна
функция.
В
случая не се спори, че и след постановлението за възлагане, т.е. от 1996 г. и
до настоящия момент ищецът продължава да владее имота, т.е. да упражнява
фактическа власт върху него.
Неоснователни обаче са доводите на ищеца, че
от момента на постановлението за възлагане /12.01.1996 г./ до датата на
вписването му /19.09.2006 г./, след като е упражнявал владение върху имота
повече от 10 години, е придобил същия по давност. Както се посочи по-горе, необходим
елемент от фактическия състав на придобивната
давност, е не само фактическото владение, но и намерението за своене, т.е. касае се за
субективен елемент, поведение, което несъмнено сочи, че лицето упражнява
собственически правомощия в пълен обем единствено и само за себе си.
Намерението за своене не трябва да остане скрито, то
трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия, които да
станат достояние на собственика и да показват несъмнено, че лицето, което
упражнява фактическа власт, отрича правата на собственика върху вещта и я държи
за себе си. В конкретния случай не се събраха убедителни и категорични
доказателства намерението на ищеца за своене да е
манифестирано открито и несъмнено. Действително не се установи по делото други лица,
освен ищецът и сина му, да са ползвали процесния имот както в периода
12.01.1996 г. – 19.09.2006 г., така и в претендирания от ищеца още един период
на изтекла давност – 09.12.2008 г. /датата на първата прехвърлителна
сделка, осъществена в полза на ответника „Турист Тръст“ ЕООД/ до 14.01.2020 г.
/датата на втората сделка с имота, осъществена в полза на ответника Д.Ц.А./. Обикновеното
неползване на имота от приобретателите обаче не води
до изгубване на правото на собственост, тъй като неупражняването на фактическа
власт върху собствения имот, само по себе си, не представлява отказ от права. Същевременно,
обективният факт на владение на имота в рамките на периода, без да е съчетан с
намерение за своене, не е достатъчен, за да направи
владелеца собственик и да опровергае законовата презумпция на чл. 69 от ЗС,
приемаща, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи
за другиго. В случая сред събраните по делото доказателства, включително
гласните, няма данни за това ищецът да е предприемал действия, демонстриращи своене, които да са ставали достояние на първоначалния и последващите приобретатели.
Показанията на всички свидетели бяха в насока, че имотът се владее и ползва
единствено от ищеца и сина му, но свидетелите на ответника Д.А. в конкретика пресъздадоха впечатленията си от субективното
отношение на ищеца към имота. От техните показания категорично се установи, че
ищецът е споделял и в целия град се знае, че не е изплатил кредита си и имотът
вече не е негов, но продължава да живее там, защото няма къде да живее, т.е.
само този факт е достатъчен, за да се приеме, че ищецът има качеството на
държател по отношение на имота, упражнявайки фактическа власт върху него не за
себе си. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите на ответника А., тъй
като са еднопосочни и непротиворечиви и не се опровергават от другите
доказателства по делото.
Въз основа на горните съображения, следва извода, че ищецът, въпреки указаната му доказателствена тежест, не е доказал в негова полза да е осъществен и завършен фактическия състав на придобивната давност по отношение на процесния имот в нито един от заявените два периода на изтекъл 10-годишен давностен срок, поради установената липса на субективния елемент за своене на имота. За пълнота следва да се отбележи, че твърдяното от ищеца негово действие по заплащане на данъците на имота в рамките на заявените периоди, макар и да не се доказа, не би променило горния извод дори и да беше доказано, тъй като заплащането на данъци се приема в съдебната практика за обикновено действие и не представлява своене на вещта /в т.см. решение № 239/1996 г. по гр. д. № 91/96 г. на ВС, I г. о./.
С оглед на изложеното, предявеният
положителен установителен иск за собственост по чл. 124 ал. 1 от ГПК, се явява
неоснователен и недоказан на заявеното придобивно
основание и следва да бъде отхвърлен.
Ответниците са претендирали разноски по
делото, но няма данни да са направили такива, поради което не им се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от М.В.Д., ЕГН **********, с адрес:
***, против Д.Ц.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, и „ТУРИСТ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Никола Тесла“ № 3, ет. 9, Бизнес Център „София 1“,
представлявано от управителя М.И.Д., иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, за установяване право на собственост въз основа на давностно владение
върху следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ
се в урбанизираната територия на гр. Л., ************, целият с площ от 835
кв.м., с идентификатор 43476.315.1026 по КККР на гр. Л., начин на трайно
ползване - ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 1026, парцел
13, кв. 55, при съседи на имота по скица: имот № 43476.315.1808, имот №
43476.315.1027, имот № 43476.315.785, имот № 43476.315.1025 и имот №
43476.315.1986, заедно с находящите се в имота ЕДНОЕТАЖНА
ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор № 43476.315.1026.1, със застроена площ
от 53 кв.м., на един етаж, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, ЕДНОЕТАЖНА
ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА - лятна кухня, с идентификатор № 43476.315.1026.2, със
застроена площ от 23 кв.м., на един етаж, предназначение - жилищна еднофамилна
сграда, заедно с другите подобрения в имота.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: