МОТИВИ : НОХД № 474 /2008г.
Подсъдимият Т.М.М. е обвинен в това, че на 08.02.2008
година в землището на село Габровница, обл. Монтана без редовно писмено
позволително сякъл, добивал и извозвал от държавния горски фонд 2 кубика дърва
за огрев на обща стойност от 50.00 лв., като случаят е маловажен- престъпление
по чл.235 ал.6 във вр. с ал.1 от НК.
Прокурорът подържа
обвинението. Предлага на съда да наложи на подсъдимия М. наказание Пробация, като
на основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 му се наложат задължителните пробационни
мерки за срок от по шест месеца.
Подсъдимият М. се признава за
виновен по предявеното му обвинение и се възползва от правото да не дава обяснения.
Защитникът на подсъдимия предлага на съда да му наложи наказание Глоба, като
при определянето на нейния размер да се съобрази социалното му положение.
Производството
се разви при условията и реда на чл.370 ал.1 и сл. от НПК /чл.371 т.1 от НПК-
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. На основание чл.373 ал.1 във вр/ка с чл.372 ал.3
от НПК във вр/ка с чл.283 от НПК съдът прие, прочете и огласи доказателствения
материал, без да извършва разпит на подсъдимият, свидетелите и вещото лице.
Съдът
след като прецени събраните но делото доказателства в тяхната взаимна връзка и
логическо единство и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема
за установено следното :
Подсъдимият Т.М.М. xxx. Същият е безработен и
е осъждан четири пъти с влезли в сила присъди за извършени престъпления от общ характер.
На 08.02.2008 година подсъдимият М. заедно с баща си Мино М. xxx с помощта
на кон и каруца отишли в района на село Габровница, обл. Монтана в горски
масив. След като пристигнали там започнали да режат и дървета, без да имат
редовно писмено позволително за извършване на сеч на дърва и извозване. По това
време свидетелят В. Ц. Б. горски стражар при ДЛ -Монтана при извършен обход в
местността “Л. Д.” видял, че М. и синът му, подсъдимия М. са отрязали 2 кубика
дърва за огрев и ги товарели в каруца. Последните, след като видели свидетеля
Борисов избягали с каруцата. По- късно по отношение на подсъдимия М. е съставен
акт за административно нарушение .
От
назначената при разследването оценъчна експертиза се установява, че стойността
на незаконно добитите и извозвани дърва е в размер на 50.00 лв., съгласно
заключението на вещото лице.
Гореизложената
фактическа обстановка се установи от събраните в хода на производството писмени
доказателства, показанията на всички разпитани свидетели на досъдебното
производство, както и самопризнанието на подсъдимият дадено в хода на съдебното
следствие.
Налице са всички условия на чл.303, ал.2 НПК
и съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин за извършено
престъпление по чл.235 ал.6 във вр. с ал.1 от НК.
При така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира, че подсъдимият Т.М.М. е осъществил
от обективна страна състава на чл.235
ал.6 във вр. с ал.1 от НК- на 08.02.2008 година в землището на село Габровница,
обл. Монтана без редовно писмено позволително сякъл, добивал и извозвал от
държавния горски фонд 2 кубика дърва за огрев на обща стойност от 50.00 лв., като
случаят е маловажен.
От субективна страна, подсъдимият
М. е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е допускал тяхното настъпване.
Смекчаващо
отговорността обстоятелство в случая е признаването на вината, с което
подсъдимият М. спомага на органите на досъдебното производство за разкриване на
обективната истина.
Отегчаващи вината обстоятелства в случая са
предишните осъждания на подсъдимия и степента на обществена опасност на
деянието.
Причини и мотив за извършване на
престъплението са корист, ниско съзнание и култура, стремеж за
облагодетелстване по престъпен начин и престъпни наклонности.
Предвид гореизложеното
съдът призна подсъдимият Т.М.М. за ВИНОВЕН по предявеното му обвинение и му
наложи съответно наказание, а именно ПРОБАЦИЯ, като на основание чл.42а, ал.2, т.1,
т.2 и т.6 от НК ОПРЕДЕЛИ и пробационни мерки- “ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО
НАСТОЯЩ АДРЕС” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и “ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и “СТО ЧАСА БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В
ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО” в рамките на ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане на присъдата
в сила.
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства
с правно значение за неговата индивидуализация. Съдът определи наказанието на подсъдимият
М. при превес на смекчаващи вината обстоятелства. Съобрази й обстоятелството, че
подсъдимия М. е безработен и едно наказание глоба, както и лишаване от свобода
до една година, каквито наказания предвижда правната норма/ чл.235 ал.6 във вр.
с ал.1 от НК/, не биха изпълнили целите на личната и на генералната превенция.
С
така наложеното по вид и размер наказание съдът счита, че ще могат да се
постигнат целите и задачите на личната и на генералната превенция, а
наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по
отношение на този подсъдим и по отношение на останалите граждани.
При този изход на делото подсъдимият Т.М.М. следва да
заплати по сметка на ВСС- София сумата от 45.00 лева разноски по водене на
делото, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Водим
от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: