№ 17
гр. П. , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание
на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивета Б. Парпулова
Членове:Коста Ст. Стоянов
Кристина Л. Пунтева
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
в присъствието на прокурора Стоян Божинов Пешев (ОП-П.)
като разгледа докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20215200600277 по описа за 2021 година
Производството е въззивно,по реда на Глава Двадесет и първа НПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на служебният защитник на подс.Н.
К. Ш. против присъда от 10.02.2021г по НОХД№1439/2019г на РС П. .
С постановената присъда подсъдимият Н. К. Ш.
е признат за ЗА НЕ ВИНОВЕН в това, че на 15.04.2019 г., в гр. П., е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото - отправил е обидни думи към СТ. З. Н. от
гр. П., поради което и на осн. чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДАЛ по обвинението
в престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
ПРИЗНАЛ подсъдимия Н. К. Ш. ЗА ВИНОВЕН в това, че на 15.04.2019
г. в гр. П. е извършил непристойна проява изразяваща се в ругатни и псувни
към СТ. З. Н. на публично място, с които е нарушил обществения ред и
спокойствие, но поради ниската степен на обществена опасност не
представлява престъпление по чл. 325 от НК, поради което и на осн. чл. 305,
1
ал. 6, във връзка с чл. 301, ал. 4 от НПК и чл.1, ал.3, във връзка с ал.1, т. 2 от
УБДХ му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 200
/двеста/ лева, платима по сметка на Районен съд – П..
ПРИЗНАЛ подсъдимия Н. К. Ш., ЗА ВИНОВЕН в това, че на
15.04.2019 г., в гр. П., с думи и действия се е заканил с убийство на СТ. З. Н.
от гр. П., като заканата е възбудила основателен страх за осъществяването,
поради което и на основание чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, във връзка с
чл. 54 от НК го ОСЪДИЛ на ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така наложеното
наказание лишаване от свобода отложил за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.
ОСЪДИЛ подсъдимия Н. К. Ш. да заплати на СТ. З. Н. сумата от 1500
/хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
15.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сторените по делото
разноски в размер на 150.00 лева, като ОТХВЪРЛИЛ гражданския иск за
разликата от 1500 лева до 3000 лева, ведно със законна лихва върху сумата
считано от 15.04.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪДИЛ Н. К. Ш. да заплати направените по делото разноски в размер
на 800 лева, както и ДТ върху уважената част от гражданския иск в размер на
60.00лева, и двете платими по сметка Районен съд- П..
Постановил веществените доказателства - 1 бр. пистолет с кобур и 1 бр.
нож с кобур да се отнемат в полза на държавата.
Поради липса на протест и в оправдателната част присъдата е добила
законна сила.
Във жалбата се твърди се,че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна и необоснована,че е постановена в нарушение на
материалният и процесуален закон..Иска се да бъде отменена и изцяло
оправдан подсъдимия и отхвърлен уваженият граждански иск.
В съдебно заседание жалбата е поддържана със заявеното в нея искане.
2
Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че атакуваният
съдебен акт е правилен и законосъобразен и пледира за несъстоятелност на
предложената аргументация на защитата.
Граждански ищец ,чрез повереника си застъпва,че жалбата е
неоснователна.
Окръжният съд като се съобрази с доводите изложени във въззивната
жалба и като провери законността,обосноваността и справедливостта на
обжалваната присъда и при съобразяване с разпоредбите на чл.314 НПК
,прие следното:
За да постанови присъдата си, районният съд провел съдебно следствие
по общия ред като изслушал обясненията на подсъдимия, разпитал множество
свидетели. След обстоен анализ на събраните по делото доказателства, съдът
е приел от фактическа страна, че:
Свидетелят С.Н. живеел в гр.П. и бил собственик на пункт на „Е.“,
намиращ се в гр. П., бул.„***“ №**
На 15.04.2019 г. свидетелят Н. се намирал в пункта заедно със
свидетелите А.П. и А.Г., последният работник в пункта, като тримата гледали
футболни мачове. Неочаквано след 19 ч. на вратата на пункта се появил
подсъдимият Н.Ш., който живеел в съседната къща, и директно се обърнал
към пострадалия С.Н. с думите: „*********“. След това подсъдимият бръкнал
в носената от него пазарска чанта и извадил оттам пистолет и нож и насочил
пистолета спрямо свидетеля Н., а ножа държал с другата ръка, като
продължил да се заканва и отправя обидни думи и реплики към пострадалия.
В този момент свидетелят А.П., който бил най-близо до вратата, се намесил и
успял да изведе подсъдимия Ш. навън на тротоара. Свидетелят С.Н. също
излязъл навън, като подсъдимият продължил да вика по него и му отправил
различни обиди и псувни, сред които: „**********“. Пострадалият, уплашен
и възмутен от поведението на подсъдимия сигнализирал на тел.112, при което
подсъдимият преустановил противоправното си поведение и се прибрал в
дома си. След около 5 минути пристигнал полицейски патрул и свидетелят Н.
разказал на полицаите за развилия се инцидент. Те отишли до дома на
3
подсъдимия Н.Ш., който след известно време отключил входната врата и след
това бил отведен за изясняване на случая. Ш. предал на полицаите с протокол
за доброволно предаване 1 бр. газов пистолет 9 кал. с 2 бр. сигнални патрони,
1 бр. кожен кобур, 1 бр. нож с пластмасови чирепи и 1 бр. камуфлажен калъф
за него. Подсъдимият бил задържан с полицейска заповед за 24 ч., по случая
била образувана преписка, а след това и ДП.
По делото е назначена психиатрична-психологична експертиза. От
заключението на същата се установява, че подсъдимият Н.Ш. е *********.
**********. Експертите дават заключение, че същият към датата на деянието
и по време на прегледа е бил в състояние да разбира свойството и значението
на извършеното, както и да ръководи постъпките си. Подсъдимият може да
пълноценно да участва в наказателното производство.
Приетата за установена фактическа обстановка по делото е подкрепена
от доказателствата по делото и сочи на извършено от подсъдимият
престъпления по чл.144ал.3,във вр. С ал.1 от НК и непристойна проява на
дребно хулиганство по чл.1, ал.3 от УБДХ,като при осъществяване на
деянията той е действал при пряк умисъл съгласно материално правната
характеристика визирана в разпоредбата на чл.11 ал.2 от НК.
Тази фактическа обстановка по делото се споделя и от настоящата
инстанция и се подкрепя от доказателствата по делото.
Заключението на първата инстанция относно съставомерните признаци
на деяниято и участието на подсъдимият в него са основани на
обективен,пълен и точен анализ на доказателствените
материали,включително и на направените от него обяснения.Настоящата
инстанция изцяло споделя направеният доказателствен анализ.Правилно Рс
не е кредитирал обясненията на подсъдимият,които седят изолирани от
събраният по делото доказателствен материал, които в своята съвкупност и
логическа връзка изключват достоверността им.
Несъгласието на жалбоподателяс кредитирането от районният съд
изцяло на показанията на свидетелят С.Н. , потвърдени от свидетелите А.Г. и
А.П., Ф. и Т. за отделни обстоятелства, които са им били известни, относими
са към предмета на доказване, и които те са възпроизвели , в
4
последователните съдебни следствия, проведени при неколкократното
разглеждане на делото, съобразно предложената от него аргументация, не
сочи на нарушения в доказателствената дейност на районният съд.
Действията на подсъдимия Ш., състоящи се в отправени към Н., ругатни,
заплахи и насочване на пистолет, косвено се потвърждават и от показанията
на свидетеля Ч., пристигнал след инцидента в качеството на полицейски
служител по подаден сигнал, на когото пострадалият Н. е съобщил за
случилото се.
Показания на свидетелите Н., Г. и П., касаещи времето, мястото на
инцидента и заплахата с действия, чрез насочване на пистолет от страна на
подсъдимия, се потвърждават от аудио записа, регистриран в центъра за
спешни повиквания 112.
Правилно съдът не се е доверил на обясненията на подсъдимия,че на
инкриминираната дата въобще не е влизал в пункта и не се заканвал и псувал
Н.,както и тези в насока че при връщането си от поликлиника, взел от
автомобила се ножа и пистолета, защото не можел да избяга, ако Н. излезе от
пункта. Минавайки покрай отворената врата на пункта, Н. бил излязъл и нещо
му викнал. Затова се върнал, извадил пистолета и ножа и му казал:
„**********“.
Обясненията на подсъдимия, че на инкриминираната дата, свидетел на
случващото се е станал свидетелят Б.Г., също са изолирани.
Отсъствието на свидетеля Г. на мястото на инцидента на
инкриминираната дата и липсата на възприятия за случилото се установява,
както от показанията на свидетелите Н. и Г., така и от показанията на самия
свидетел Г..
Като е кредитирал едни доказателствени източници за сметка на други,
но е изложил подробни, убедително мотивирани съображения за това,
съответни на закона, първоинстанционният съд не е допуснал изтъкваното
процесуално нарушение. Не може да се приеме също, че с отказа да приеме за
доказани обстоятелствата, твърдени от самият подсъдим съдът е допуснал
нарушение на процесуалните правила. Това е така, защото напълно
законосъобразно обясненията му са оценени като обслужващи поддържаната
5
от всеки него защитна теза, и от друга, се явяват опровергани от останалите
доказателства, в рамките на формираната съвкупност. Районният съд
задълбочено и обективно е обсъдил наличните противоречия в гласните
доказателствени средства, несъответствията относно отделни факти или
детайли от конкретиката на произтеклите събития, мотивирайки по този
начин решението си на кои от тях основава фактическите си констатации.
Нещо повече съдът изрично е визирал кои и в коя част от тях намира за
годни източници на доказателства, въз основа на които приема за доказани
релевантните фактически обстоятелства, предпоставили осъждането на всеки
от подсъдимият.
Няма данни, въз основа на които да се счете, че първата инстанция е
изградила изводите си по фактите на негодни доказателствени средства, или
на несъществуваща доказателствена основа, или че формирането на неговото
вътрешно убеждение е било опорочено от незаконосъобразна процесуална
дейност.
Така установената от районния съд фактическа обстановка се
възприема изцяло от въззивния съд. Както фактическите констатации, така и
правните изводи на районния съд, се споделят изцяло от настоящия съдебен
състав, защото почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по
делото доказателства. Въпросът за авторството на деянието е намерил своето
правилно разрешение в обжалваната присъда. Обосновано първата инстанция
е приела, че подсъдимият се е заканил с убийство на пострадалият,както и че
той е осъществил непристойна проява на дребно хулиганство изразяващо се в
употреба на ругатни и псувни към СТ. З. Н. на публично място, с които е
нарушил обществения ред и спокойствие, но поради ниската степен на
обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК.
Мотивите на Пазарджишкият районен съд по отношение на обективната
страна на деянието съответстват изцяло на събрания доказателствен материал.
Те са пълни, обстойни, безпротиворечиви и така обсъдени доказателствата
водят до единствено възможния извод за авторството на деянията.Районният
съд е обсъдил всички елементи на инкриминираните деяния, тяхното наличие,
причинните връзки – като правилни и законосъобразни тези изводи се
6
споделят изцяло от настоящия състав и поради това ПОС намира, че не
следва да ги преповтаря.
Подсъдимият се е бил снабдил с пистолет и нож. Този инструменти по
своето естество са годно оръжие, с което ефективно пострадалия може да
бъде лишен от живот. Артикулациите на дееца са давали израз на ярост и
ожесточеност, съпроводена и с вербална агресия. Съвсем отчетливо са
възприети думите на дееца,“ *********“ че желае да лиши пострадалия от
живот. Насочването на пистолет към СТ. З. Н. и размахване на нож в другата
ръка са отново израз на недвусмислени намерения, които неминуемо са
породили изискуемия се основателен страх от осъществяване на отправените
закани.
Трябва да бъде отбелязано, че за да е съставомерно деянието по чл.144,
ал.3 от НК далеч не е необходимо деецът да е имал намерение да убие, това
не е изискуема се от закона цел – така и ТР №53/18.09.1989г. ро н.д. № 47/89,
ОСНК на ВС. В този аспект възраженията на защитата са изцяло
неоснователни. От обективна страна действията на подс.Ш. са оценени
правилно и законосъобразно, в съответствие с правната и житейска логика, но
деянието е съставомерно и по отношение на неговата субективна страна. Като
неведнъж е отбелязвано, не е необходимо действията на подсъдимия, ведно с
отправената съставомерна закана за убийство да са възбудили основателен
страх у пострадалия (по най-различни казуистични причини), достатъчно е по
естеството си заканата да би могла да възбуди този страх. В крайна сметка, за
да е извършено деянието и от субективна страна, е достатъчно деецът да е
съзнавал общественоопасния характер на отправената закана и да е искал или
допускал настъпването на общественоопасните последици, които е
предвиждал.
От характера на действията, осъществени от подс.Ш., е изводимо, че
той е искал настъпването на тези последици - възбуждането на основателен
страх от осъществяване на неговата закана у пострадалият, със сигурност е
предизвикал страх от възможното лишаване от живот. Логичен и
законосъобразен в такъв случай е изводът на първата инстанция, че деянието
е извършено при наличието на пряк умисъл.
7
По тези съображения и при събрания доказателствен материал,
доводите на подсъдимият изложени лично,както и чрез защитникът му в
съдебно заседание пред настоящата инстанция по отношение на тези деяния
не се споделят от настоящия състав на съда.
Относно наложеното наказание.
Наказанието по чл.144 ал.3 от НК е наложено при условията на чл.54 от
НК ,при обективно наличие на чисто съдебно минало , , напредналата
възраст, множеството заболявания и при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, поради което не се налага задълбоченото им
обсъждане. Наложеното наказание по вид, размер, както и начина на
изтърпяване на наказанието ЛОС,за изпитателен срок от три години е
съобразено с целите по чл. **от НК.Наказанието е справедливо и съответно
на извършеното.
Като е изходил от степента на вината съдът правилно е определил и
административното наказание за извършеното деяние по чл.1, ал.3, от УБДХ
като е наложил глоба в размер на 200 /двеста/ лева,която също е при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства и е съобразено с целите по чл.
чл.12 от ЗАНН .
Няма основание за отмяна или изменение на присъдата в гражданската
й част. Правилно първата инстанциия е приела, че предявеният граждански
иск против подс.Ш. по чл. 45 ЗЗД е за установен като претърпени от
гражданският ищец действителни неимуществени вреди, причинени този
подсъдим. От неправомерното му поведение по чл.144 ал.3 от НК е настъпил
вредоносния резултат. Размерът съответства на действително извършеното
от подсъдимия.
Присъденото обезщетения съответства на критерия за справедливост по
смисъла на чл. 52 ЗЗД, приложен на основата на конкретните обстоятелства,
свързани с увреждането.
ДТ и разноските пред РС са правилно изчислени,но в тежест на
подсъдимият следва да се присъдят и направените в тази инстанция от
гражданският ищец по делото за адвокатско възнаграждение в размер на
8
400лева/виж договор за правна помощ/.
Законосъобразно е процедирано и с веществените доказателства по
делото.
Воден от горното и на чл.338 от НПК Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАДВА присъда от 10.02.2021г по НОХД№1439/2019г на
РС П. .
ОСЪЖДА Н. К. Ш. ЕГН ********** да заплати на СТ. З. Н. ЕГН ****
сторените по делото разноски в размер на 400лева.
Решението на съда е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9