РЕШЕНИЕ
Номер 23002.11.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникТрети граждански състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20201700500474 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв. М. Г. – като особен представител по чл. 47,
ал. 6 ГПК на К. Ц., против Решение № 804 от 22.06.2020 г. по гр. д. № 3066/2019 г. на РС –
Перник, с което по предявените от „Топлофикация Перник“ АД срещу К. Ц. искове по реда
на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1246, 30
лева - стойност (главница) на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в *** за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.; сумата 122, 22 лв.
- законна лихва за забава за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от заявлението по чл. 410 ГПК – 20.12.2018 г. до
окончателното й изплащане.
В жалбата са развити подробни съображения за неправилност и необоснованост на
решението. Твърди, че е налице разминаване и неточности в изчисленията между
твърдяното за доставено общо количество топлинна енергия в АС и претендираното
разпределение по индивидуални абонати в АС, вкл. относно исковите претенции. Не е
извършена задължителна метрологическа проверка на топломера в АС за проц. период.
Оспорено е наличието на система за дялово разпределения в АС за проц. период и
наличието на реално потребление в същата, относно показанията на топломера на АС, на
ИРУ на радиаторите и водомера за БГВ, както и относно СИ. Оспорват се изводите на РС за
реално потребление на ТЕ, които противоречат на СТЕ, като не е доказано основанието и
размера на претенциите. СТЕ не е обсъдена с оглед изричното оспорване на реалното
потребление на ТЕ в процесното жилище или е възприето в противоречие на СТЕ /лист 5,
абз. последен/. Реалното потребление на ТЕ в процесното жилище не е доказано, поради
1
недоказаност на всички компоненти на твърдяното реално потребление на ТЕ. Оспорва се,
че от страна на ищеца е установено наличието на основание за начисляване на служебен
разход за БГВ на базата на един потребител, тъй като няма как кол. ТЕ да се изчислява при
разход на топла вода от 140 до 280 литра, и това да са точни изчисления. Изводът на съда за
дължимостта на съответните суми е основан на СТЕ, която прави заключение по документи,
които не са представени по делото, а СТЕ не може да бъде ценено като док. средство. Иска
се отмяна на решението и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с
отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият не е подал отговор на жалбата и в с.з. не
се представлява.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
проверка, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките,
поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Обстоятелството, че ответникът има качеството "клиент" на топлинна енергия за
битови нужди съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ се установява от събраните пред районният съд
доказателства – договор от ***г. за продабжба, декл. по чл. 14 ЗМДТ и удостоверение за скл.
гр. брак, според които ответникът е собственик на процесния топлоснабден недвижим имот
в режим на СИО в топлоснабдена сграда в етажна собственост и е отговорен изцяло за
заплащане ТЕ, тъй като представлява задължение за задоволяване на общи за семейството
нужди - чл. 32, ал.2 СК, като ищецът-кредитор може сам да реши от кого от солидарните
длъжници да търси вземането си - чл. 122, ал.1 ЗЗД. Това доказва, че в процесния период
между ищеца – като снабдител на топлинна енергия и ответника, в качеството на клиент на
ТЕ за битови нужди, по силата на закона /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ са възникнали и са съществували
облигационни отношения относно продажбата на топлинна енергия при публично известни
общи условия на ищцовото дружество. От приложените по делото доказателства по
несъмнен начин се установява, че ищцовото дружество е изпълнило процедурата по чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, като е публикувало Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от "Топлофикация Перник" АД на потребителите в ***.
Установено е от съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ пред районния съд, че в
сградата където е имотът на въззивника- ответник за процесния период е доставяна и
използвана ТЕ за топлоотдаване от сградната инсталация (СИ), от отоплително тяло щранг-
лира в помещение баня – без монтирано индивидуално разпределително устройство (ИРУ),
като в имота няма отоплителни тела с монтирани ИРУ, за които да е начислявана ТЕ за
отопление, но е начисляван разход за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ за периода на
база брой обитатели на имота – 1 лице с дневен разход от 140 до 280 литра дневно, поради
това, че в имота не е монтиран уред за измерване на топла вода. Разпределяна е нетната ТЕ с
2
приспаднати технологични разходи в АС, която е идентична общо по отчетни периоди с
отразената в индивидуалните изравнителни сметки. Уредът за търговски измерване,
монтиран в АС е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да
се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни.
Извършен е редовен отчет на показанията на топломера в АС, което е констатирано от
карнетите водени от топлофикационното дружество. Изчислените технологични разходи на
АС са за сметка на ищеца и са изчислени вярно, съгласно т. 4. 1 от Приложението към чл. 61,
ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Разпределяна е ежемесечно ТЕ и
количества БГВ съобразно прогнозни начисления, като след отчетните периоди е
извършвано изравняване на прогнозните начисления. Нетното количеството топлинна
енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната
топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е
изискването на посочената наредба за разпределение на нетното количество потребена ТЕ
между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана
разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. Съгласно чл.
153, ал. 6 ЗЕ потребители в сградата етажна собственост с прекратено топлоподаване към
отоплителните тела в имотите си /с техническа възможност за това/ остават потребители на
ТЕ, отдадена от СИ и от отоплителните тела в общите части на сградата /както и от такива
отоплителни тела в имот, за които няма техническа възможност за отделяне/. В чл. 140, ал. 3
ЗЕ е посочено, че СИ за отопление и БГВ са обща етажна собственост и съответно
отдадената от тях ТЕ се разпределя между отделните потребители от етажната собственост
като ТЕ, отдадена от сградната инсталация. ТЕ, отдадена от сградната инсталация за СЕС, е
определяна по изчислителен път, съгласно Наредба № 16-334 и т. 6.1.1 от Приложението
към чл. 61, ал. 1 от наредбата, и е разпределяна в съответствие с т. 6.1.3. – пропорционално
на отопляемия обем на всеки един имот от сградата етажна собственост. Отоплителното
тяло в помещение баня е щранг-лира е свързано към сградната инсталация, което е
проектирано да отдава ТЕ, както всяко друго отоплително тяло, но е без индивидуален
разпределител поради техническа невъзможност за монтиране на такъв и отдава
непрекъснато ТЕ по време на отоплителните периоди, и е определяна по изчислителен път в
съответствие с т. 6.9. от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г.,
съобразно разпоредбата на т.6.5., в съответствие с топлинната мощност на щранг-лирата и
максималния специфичен разход на сградата. Съобразявайки констатираните стойности на
доставената ТЕ и дяловото разпределение на енергия (ТЕ за отопление в имота, за сградна
инсталация и за топла вода) след приспадане на изравнителни сметки и корекции, СТЕ
достига до извод, че за процесния период потребената ТЕ в процесния имот е общо
1246,30лв., от които 1226,62 лв. - за БГВ, 229,36 лв. - за отопление, 4,32 лв. - за дялово
разпределение и - /минус/ 214,00 лв. - изравнителни сметки и корекции. Неоснователни са
възраженията в жалбата, че съдът е основал изводите си на заключението на СТЕ, дадено
въз основана по документи, които не са представени по делото. СТЕ не е задължена да
прави заключението единствено по приложените по делото документи, а може и въз основа
на такива, които не са представени по делото – справка и проверки в счетоводството и
3
ведомостите на страните или трети лица и пр., включително ако при извършването на
експертизата се открият нови материали, които имат значение по делото, но по които не му
е била поставена задача, като в последния случай вещото лице е длъжно само да ги посочи в
заключението си. При гореустановените факти по делото, въззивният съд приема, че е
доказано по несъмнен начин, че за процесния имот е доставена и използвана ТЕ, поради
което оплакването в жалбата в противен смисъл е неоснователно.
Относно конкретното възражение на жалбоподателя относно дължимостта на
начислената топлинна енергия за БГВ на база съответния брой потребители, въззивният съд
съобразява, че съгласно чл. 69, ал.2, т.2, вр. с чл. 68 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отменена, но действаща през процесния период), количеството
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване в сграда – етажна собственост, се
определя въз основа на изразходваните от клиентите количества гореща вода, като ако не е
осигурен достъп за отчитане, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се
разпределя при норма за разход от 140 л. на обитател за едно денонощие. Установено е, че в
имота не е монтиран уред за измерване на топла вода. Същевременно при изрично
оспорване от ответника на начислените суми за БГВ, доказването на наличието на
основание за начисляване на служебен разход за битова гореща вода на базата на повече от
един потребител е в тежест на въззиваемия – ищец, тъй като този брой не може да се
предполага, а рефлектира директно върху дължимите за БГВ суми. Такова доказване не е
направено от ищеца, включително въззивният състав намира за ирелевантно заявеното от
СТЕ, че е начисляван разход за БГВ за периода на база брой обитатели на имота – 1 лице,
защото не се потвърждава от даденото в табличен вид в същата СТЕ за разпределението
като МВтч и начисленото количество остойностена ТЕ за БГВ по месечни периоди, от които
данни не може да се направи категоричен извод, че начисляваното служебно количество
потребена БГВ за процесния имот е при норма за разход от 140 л., т.е. за един обитател за
едно денонощие. Това противоречи и затова не може да промени по същество отразеното в
констативно-съобразителната част на СТЕ, където изрично е посочено, че изразходваното
количество гореща вода в процесния имот е разпределено при норма за разход от 140 до 280
литра дневно. Така или иначе данните от СТЕ сочат именно към извод, че начисляваното
служебно количество потребена БГВ за процесния имот за 1 денонощие е над 140литра,
които обаче са максимумът за 1 обитател за едно денонощие, т.е начисленото количество
остойностена ТЕ за БГВ е начислена служебно на база повече от 1 брой обитатели на имота.
Посоченият начин на изчисление на БГВ не съответства на начина, определен в чл. 69, ал.2,
т.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./, поради което е
незаконосъобразен. Ето защо и при приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, въззивният състав приема, че за
процесния период изразходваното количество гореща вода в топлоснабдения имот е
трябвало да бъде разпределено при норма за разход на потребление за 1 обитател - от 140 л.
за едно денонощие. Следователно претенцията за стойността на доставената ТЕ е установена
в своето основание, но доколкото липсват данни за размера за ТЕ за БГВ за целия процесен
4
период, въззивният съд го определя по реда на чл. 162 ГПК на 613,31 лв. - половината от
установената от СТЕ общата стойност на БГВ за периода /1/2 от общата стойност на БГВ за
периода в размер от 1226,62 лв./. Над този размер до пълния предявен такъв в частта от
иска, представляваща равностойност на ТЕ, доставена за битова гореща вода, следва да бъде
отхвърлен.
По изложените мотиви за БГВ, ответникът е задължен за мораторната лихва върху
главницата, но само за 1/2 върху главницата за БГВ за периода, която определена по реда на
чл. 162 ГПК възлиза на 90,38 лв. /формирана от общата претендирана главница от
1246,30лв. минус 613,31 лв. от недължимата главница за стойност на БГВ/.
С оглед частичното съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът за главница
е уважен за разликата над 632,99 лв. до приетата от РС като дължима сума от 1246,30 лева, и
в частта, с която искът за лихви е уважен за разликата над 90,38 лв. до приетата от РС като
дължима сума от 122,22 лв., като вместо това се постанови решение за отхвърляне на
исковете в посочените части. В останалата обжалвана част решението следва да бъде
потвърдено. Въззивната жалба е частично основателна.
По разноските
С оглед изхода на спора, обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с
която са присъдени на ищеца разноски в първонистанционното производство
/претендираните и доказани от последния разноски в заповедното и исковото производство
са общо 654,74 лв./, а именно – за сумата от 308,66 лв., съставляваща разликата между
дължимите на основание чл.78, ал.1 от ГПК съобразно уважената част от исковете разноски
в размер на 346,08 лв. и присъдените с първоинстанционното решение 654,74 лв. разноски.
Ответникът не доказва разноски в първонистанционното производство, поради което
такива не му се дължат.
Жалбоподателят не доказва разноски по въззивното производство, поради което
такива не му се дължат.
Въззиваемото търговско дружество не претендира изрично разноски по въззивното
производство, поради което такива не му се дължат.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 804 от 22.06.2020 г. по гр. д. № 3066/2019 г. по описа на
Районен съд – Перник, в частта с която по предявените по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 410
5
ГПК искове е признато за установено, че К. Г. Ц. , ЕГН ********** от ***, дължи на
“Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, ***, сумата над 632,99 лв. до 1246,30 лв. –
стойност (главница) на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент,
находящ се в *** за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК –
20.12.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата над 90,38 лв. до 122,22 лв. – законна
лихва за забава за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г., както и в частта, в която К. Г. Ц.
, ЕГН ********** е осъден да заплати на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********
разноски за заповедното и исковото производство - над сумата от 346,08 лв. до 657,74 лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 410 ГПК искове от
“Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, *** срещу К. Г. Ц. , ЕГН ********** от ***,
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца разликата над сумата от 632,99
лв. до 1246,30 лв. – стойност (главница) на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в *** за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението
по чл. 410 ГПК – 20.12.2018 г. до окончателното й изплащане; разликата над сумата от 90,38
лв. до 122,22 лв. - законна лихва за забава за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г., за
които суми по ч.гр. дело № 09103/2018 г. по описа на РС - Перник е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 804 от 22.06.2020 г. по гр. д. № 3066/2019 г. по описа
на Районен съд – Перник, в останалите обжалвани части.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6