Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 01.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 138 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Г.Г.Х. ***, срещу Решение №
260034/08.03.2021г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНХАД №
209/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № 20-0323-000333/22.05.2020г., издадено от началника на РУ - гр.
Велики Преслав при ОД МВР - гр. Шумен, с което на Г.Г.Х. за нарушение по чл.
104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят
счита, че правото му на защита е засегнато, тъй като е налице противоречие
между мотивите и диспозитива на съдебния акт по отношение на нарушението, което
съдебният състав е възприел за осъществено от дееца. Поддържа и становището за
незаконосъобразност на НП по същество, излагайки съображения за недоказаност на
приписаната му деятелност. Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт
и на потвърденото с него НП, а в условията на евентуалност делото да бъде
върнато на районния съд за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. В
съдебно заседание касаторът се явява лично и с адвокат С.Ж.от Адвокатска
колегия – София.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С., която
оспорва предявената жалба. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 06.05.2020г. около
11.15 часа, на кръстовището на ул. „Септемврийско въстание“ и ул. „Александър
Стамболийски“ - на пътното платно между бензиностанция „Роубак“ и „Автогара
Върбица“ жалбоподателят, като водач на лек автомобил „БМВ 330Д“ с рег. № *******
използвал пътя за други цели освен в съответствие с предназначението му за
превоз на хора и товари, като преднамерено извел МПС извън контрол чрез
презавиване, довеждайки до сцепление на задните гуми при което привел
автомобила в странично движение чрез приплъзване на задните гуми, т.е извършил
тъй наречения „дрифт“.
Служител на РУ - В. Преслав,
Т.Т., бил свидетел-очевидец на това деяние, за което е съставил докладна
записка. Въз основа на съставения официален документ на водача бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение серия АА, № 390221 от
15.05.2020г., като актосъставителят посочил, че с описаното деяние е нарушена
разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Актът бил подписан от нарушителя, който
не посочил възражения. Впоследствие се възползвал от законното си право и
депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз
основа на съставеният акт било издадено обжалваното Наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на
санкционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения,
опорочаващи съставения акт и издаденото НП. Съдебният състав счел още, че
водачът действително е допуснал нарушението, описано в акта и в
констативно-съобразителната част на постановлението, а именно че е използвал
посочения в акта и в НП път не по предназначението му, като преднамерено е
извел МПС извън контрол чрез презавиване, довеждайки до сцеплението на задните
гуми и извършвайки „дрифт“. За да достигне до този си извод съдебният състав
съобразил приобщените по делото писмени и гласни доказателства, формирайки
решаващия си извод, че с поведението си санкционираният субект е нарушил
изискването на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което закономерно му е било наложено
административното наказание, визирано в чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, като в
диспозитива на съдебния акт неправилно посочил, че отговорността на водача се
ангажира на основание първото предложение от санкционния състав.
При извършената служебна
проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението
на районния съд е валидно, като постановено от материално и териториално
компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното решение е
постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе по спора
районен съд и по редовно подадена жалба срещу подлежащо на съдебно оспорване
наказателно постановление, поради което е допустимо.
В хода на въззивното
съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Събрани са исканите от страните доказателства, които са анализирани
подробно и мотивирано от въззивния съд. В тази връзка, касационната инстанция
не споделя твърденията на жалбоподателя, че правото му на защита е било
засегнато в съществена степен от неправилното посочване на конкретното
предложение от чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП в диспозитива на съдебния акт.
Погрешното възпроизвеждане на относимия санкционен текст в случая се отдава
изцяло на техническа грешка и по никакъв начин това опущение не е рефлектирало
върху възможността деецът да разбере за какво деяние се ангажира отговорността
му. АНО прецизно е посочил, че основанието е чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП,
която разпоредба въздига в административно нарушение ползването на пътища,
отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на товари и хора. Още от момента на съставяне на АУАН
и издаването на НП касаторът е бил наясно по какъв ред и на какво основание се
привлича към административнонаказателна отговорност, а видно от мотивите на
районния съд, предходната инстанция е обследвала напълно акуратно и в унисон с
изискванията на закона наличието на предпоставките за приложение на чл. 175а, ал. 1, предл. 3
от ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 104б, т. 2 от същия закон, излагайки и
необходимите мотиви в подкрепа на решаващото си становище за реализирана
простъпка, свеждаща се до ползване на
отворените за обществено ползване пътища за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Поради изложеното
касационният състав не намира основание да удовлетвори обективираната претенция
за отмяна на съдебния акт.
Не се споделят и
твърденията на касатора за недоказаност на приписаното му нарушение. Настоящият
състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи относно
доказаността на приписаното на водача нарушение. В унисон с мотивите на
районния съд касационната инстанция приема, че със своите действия
жалбоподателят е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което правилно е ангажирана административно
наказателната му отговорност. С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят
въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че
касаторът е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за
обществено ползване не по предназначение, като ясно и точно са описани
извършените от него действия – като
преднамерено е извел МПС извън контрол чрез презавиване, довеждайки до
сцеплението на задните гуми и извършвайки „дрифт“. При това положение правилен
се явява изводът на АНО, че в случая водачът е допуснал виновно опасно
шофиране, посредством приплъзването на превозното средство, което в никакъв
случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие
с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение в
градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, в
това число и на останалите пътници в превозното средство, а също така и на
случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен
на обществена опасност. Районният съд е достигнал до аналогичен правен извод,
който се споделя напълно от настоящата инстанция. От тази гледна точка,
настоящата инстанция намира за неоснователни твърденията на касатора за
недоказаността на приписаното му нарушение. Извършването ѝ се установява
от задълбочения прочит на приобщените доказателства, като от същество значение
са показанията на свидетелите Д.П.и Т.Т., който е и очевидец на осъществяването
на простъпката. Не са налице основание за тяхната заинтересованост, поради
което същите правилно са били ценени в пълнота като обективен и достоверен
източник на правнорелевантна информация. От друга страна, изложеното от
свидетеля Е.Р., приятел на дееца, не кореспондира с наличния доказателствен
материал и правилно е било възприето от съда като проявление на защитното
поведение на Г.Х.. При това положение резонно въззивният съд е формирал извод
за законосъобразност на НП по същество.
В обобщение на
изложеното касационната инстанция счита, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установява виновното
извършване на нарушението, вменено на касатора. Издирен е относимият санкционен
състав, въздигащ в състав на административно нарушение именно поведение от
категорията на допуснатото от страна на водача. Районният съд е достигнал до
аналогични изводи, поради което постановеното от него решение следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на спора
и предвид отправената претенция от страна на ответника за присъждане на
разноски за юрисконсулт, в полза на ОД на МВР - Шумен и на основание чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да
заплати разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260034/08.03.2021г.
на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНХАД № 209/2020г. по описа на
съда.
ОСЪЖДА
Г.Г.Х.
да заплати на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 01.06.2021 г