Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 13.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Антоанета Петрова разгледа
гр.д. № 9535 по описа за 2018г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от К.Б.Д. против П.НА
Р.Б.и СДВР субективно и обективно съединени осъдителни искове за солидарното
заплащане на сумата 50 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди и за сумата
1100лв.-обезщетение за имуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ,
ведно със законната лихва от 20.03.2015г. до изплащането.
Ищецът твърди, че през 2011г. против него било образувано
наказателно производство ДП № ЗМ-1744/2011г. по описа на 08 РУП при СДВР, по
което с постановление от 30.11.2011г. на разследващ полицай му било повдигнато
обвинение и привлечен в качеството на обвиняем за тежко умишлено престъпление
по чл.198 НК с взета мярка „задържане под стража“ за срок от 72 часа.
Впоследствие прокурор от СРП внесъл искане в съда и с определение от
02.12.2011г. спрямо него била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“, която търпял в продължение на 8 месеца за периода
30.11.2011г.-04.07.2012г. С определение на СРС от 04.07.2012г. мярката била
изменена в „парична гаранция“. С влязла в сила присъда от 20.03.2015г. по НОХД
№ 10718/2012г. по описа на СРС бил оправдан по повдигнатото му обвинение.
Твърди като последица от проведеното спрямо него наказателно производство и приложените мерки за принуда да е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания-изживял стрес,
тревожност, безсъние, станал затворен и ограничил социалните си контакти, а
поради задържането му под стража бил лишен от възможността за свободно
придвижване, от правото на труд и реализиране на доходи, за които претендира заплащането
на обезщетение. За защитата си по наказателното дело заплатил възнаграждение за
адвокат в размер на 1100лв., което твърди да съставлява имуществена вреда. Претендира
осъждането на ответниците в условията на солидарност с доводи, че осъществяването
на наказателната репресия спрямо него в хода на досъдебното производство е
комплекс от действия и актове на служители на П.НА Р.Б.и на СДВР-оперативни
работници и разследващи полицаи.
Ответникът П.НА Р.Б.оспорва исковете по основание и
размер. Навежда, че по същото време спрямо ищеца имало и други водени наказателни
производства, поради което и да са налице неимуществени вреди, те не се намират
изцяло в причинно-следствена връзка с посоченото наказателно производство.Оспорва
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди по размер с доводи за силно
завишен размер. Противопоставя възражение за погасителна давност на
претендирата лихва за забава.
Ответникът СДВР счита, че не е
пасивно легитимиран по исковете, както и излага доводи за липса на основание да
бъде ангажирана отговорността му за вреди. Оспорва иска за неимуществени вреди
по размер.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Отговорността на държавата за вреди причинени
на граждани от незаконосъобразни действия и/или бездействия на нейни органи е деликтна и се реализира по реда на ЗОДОВ при наличието на
изчерпателно посочените в него хипотези. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и
прокуратурата, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че деянието не съставлява
престъпление.
Възражението на втория ответник
СДВР за недопустимост на производството спрямо него е неоснователно. П.НА Р.Б.е
компетентният да повдига и поддържа обвинението в извършване на престъпление от
общ характер, както и упражнява надзор върху дейността на разследващите органи
в досъдебното производство и указанията му са задължителни за тях. Но това не
изключва отговорността на разследващите органи, от чиито действия и актове в
рамките на досъдебното производство са
причинени вреди, доколкото са в упражняване на самостоятелно възложени по ЗМВР
и НПК правомощия свързани с разследването на престъпления и повдигането и
предявяването на обвинения. В трайно установената съдебна практика се приема,
че осъществяването на тази дейност определя разследващите полицаи като
правозащитни органи по смисъла на чл.2 ЗОДОВ, за вредите от чиито действия във
връзка с незаконно обвинение отговаря структурното звено на МВР, с което се
намират в служебни правоотношения.
Твърденията на ищеца са, че
претърпените вреди произтичат както от действията на прокуратурата във връзка с
повдигнатото му обвинение, така и от действия на разследващите органи-служители
при СДВР по досъдебното производство, поради което този орган се явява
процесуално пасивно легитимиран по делото.
По делото не е спорно, че против
ищеца е водено досъдебно производство № ЗМ 1744/2011г. по описа на СДВР, по
което бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление от общ характер по
чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, а впоследствие след внесен от СРП
обвинителен акт образувано НОХД № 10718/2012г. по описа на СРС, 104 състав. С
присъда от 20.03.2015г. е признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото
обвинение, влязла в сила на 07.04.2015г.
Досъдебното производство започнало на 06.11.2011г. първоначално
против неизвестен извършител, а след това против ищеца К.Д., който със Заповед
от 29.11.2011г. на длъжностно лице при СДВР бил задържан за срок от 24 часа. С
постановление от 30.11.2011г. на разследващ полицай бил привлечен в качеството
на обвиняем за извършено на 06.11.2011г. престъпление по чл.198, ал.1 НК-грабеж
на движими вещи и на същата дата с постановление на СРП задържан за срок от 72
часа. По предложение на разследващия полицай и въз основа искане на СРП с
определение от 02.12.2011г. постановено по НЧД № 23062/2011г. на СРС, 112
състав, на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която впоследствие
е изменена в „парична гаранция“ с определение от 04.07.2012г. по НОХД №
10718/2012г. на СРС, 104 състав. След събиране на доказателствата и предявяване
на разследването разследващият полицай съставил писмено мнение за предаване на
съд на ищеца, с последващо внасяне от прокурор при СРП на обвинителен акт и неговото
поддържане в рамките на проведенето съдебно производство.
Влязлата в сила оправдателна присъда предпоставя
незаконност на обвинението, поради което е налице основанието по чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ. Воденото против ищеца наказателно производство в неговата досъдебна
и съдебна фаза обхваща поредица от последователни процесуални действия и
постановени актове, както от разследващия орган по разследването, привличането
като обвиняем и задържане по ЗМВР, така и от прокурора по повдигане с
обвинителен акт на обвинение и поддържането му пред съда, внасяне на искане за
мярка за неотклонение „задържане под стража“, които в своята съвкупност са били
насочени към ангажиране наказателната му отговорност, но като последица от
оправдателната присъда също се явяват незаконни. Предвид това и съобразно
разпоредбата на чл.53 ЗЗД вр. §1 от ПР на ЗОДОВ ответниците отговорят солидарно
за причинените вреди.
Според чл.4 ЗОДОВ отговорността
на държавата е обективна и обхваща всички претърпени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали се дължат на виновното
поведение на длъжностно лице. Обезщетението за неимуществени
вреди се определя в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. При
определяне на размера съдът следва да съобрази тежестта на повдигнатото
обвинение, продължителността на воденото наказателно производство, взета ли е и
каква мярка за неотклонение, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет са били, личността
на увредения, положението му в обществото, как и дали са настъпили промени в
отношенията със семейството, близкото обкръжение и/или, професионалната среда и
др. обстоятелства, които имат значение за съразмерността на обезщетението с
принципа за справедливост.
Съгласно т.13 от ТР №
3/22.04.2005г. по тълк.д.№ 3/2004г. ОСГК на ВКС, обезщетението за неимуществени
вреди от деликтите по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ обхваща и обезщетението за вреди
от незаконно наложената мярка за неотклонение "задържане под стража",
а обезщетението за имуществени вреди се присъжда самостоятелно.
В случая ищецът е бил привлечен
към наказателна отговорност за престъпление от общ характер-грабеж по чл.198,
ал.1 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет
години /тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК/. На досъдебното производство е бил
задържан за срок от 24 часа по ЗМВР, за срок от 72 часа с постановление на
прокурора, а след това взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ на
02.12.2011г., която е търпял до 04.07.2012г., в което време е бил лишен от
възможността да се придвижва свободно. Наказателното производство в досъдебната
фаза продължило около 5 месеца, а производството в съдебната фаза за период
около 2 години и 9 месеца.
От приетата като доказателство
справка за съдимост е видно, че ищецът е осъждан няколко пъти за различни
престъпления от общ характер в периода 2009г.-2013г.-управление на МПС след
употреба на алкохол, управление на МПС без свидетелство за правоуправление, за
подкуп на длъжностно лице, за обсебване на чуждо имущество, с наложени различни
по вид и тежест наказания, в тази част лишаване от свобода. По време на
разглеждане НОХД № 10718/2012г. на СРС, 104 състав, е изтърпявал едно от
наложените му наказания лишаване от свобода.
По делото е разпитана
свидетелката Б.В., която знае за задържането на ищеца през 2011г., но не го е
виждала до лятото на 2019г. При срещи след това бил асоциален, не искал да
контактува с никой, затворил се в себе си, видимо много отслабнал; имал
приятелка, с която се разделил. Свидетелката не знае дали е осъждан, но знае да
е имал проблеми с книжката за колата и да е бил в затвора.
Въз основа тези доказателства
съдът приема ищецът да е претърпял неимуществени вреди в причинна връзка с
незаконното обвинение, които не могат да се изключат поради обремененото му
съдебно минало с множество осъждания и обстоятелството, че е търпял наказание
лишаване от свобода. В редица решения на ВКС се приема, че по време на воденото
наказателно производство по обвинение в престъпление, по което е постановена
оправдателна присъда, лицето нормално изпитва негативни изживявания като
безпокойство, тревожност, стрес, несигурност, ограничения и смущения в
социалното общуване, нарушения в общото здравословно състояние и др. Тези
душевни болки и страдания са в рамките на обичайните за личност подведена под
наказателна отговорност, поради което за тяхното наличие не е необходимо
провеждането на главно и пълно доказване. Заявените с исковата молба морални
вреди са именно от посоченото естество-ищецът изпитвал тревожност, стрес,
безсъние, станал затворен и намалил интензивността на социалния си живот, изпитвал
притеснения от евентуално осъждане. Наред с тях при определяне размера на
обезщетението съдът съобрази и тежестта на престъплението по повдигнатото
обвинение, продължителността на наказателното производство-общо около 3години и
4 месеца, приложената мярка за неотклонение „задържане под стража“, търпяна в
период около 8 месеца, в който е бил лишен от свободно придвижване и допринесла
за интензивността на негативните изживявания. Същевременно следва да се отчетат
миналите осъждания, включително търпяно наказание лишаване от свобода по време
на съдебния процес по обвинението, които безспорно са се отразили на личността
му и съставляват източник на душевни болки и страдания. Но то е в по-малка
степен от негативните изживявания на лице, което не е било обект на наказателно
преследване. Поради това претендираното обезщетение за неимуществени вреди от
50 000лв. е значително завишено и явно несъразмерно с действително
търпените. Извън обичайните в сходни случаи не се твърдят, поради което съдът
приема съответен на принципа на чл.52 ЗЗД размер от 2500лв., до който искът
следва да се уважи.
На основание чл.4 ЗОДОВ на обезщетение подлежат и
претърпените имуществени вреди, когато се намират в причинна връзка с
увреждането.
Ищецът претендира сумата от 1100лв., представляваща
платено адвокатско възнаграждение за защитата му по досъдебното производство и
по НОХД № 10718/2012г. на СРС, 104 състав.
В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че платените
възнаграждения от пострадалия за
адвокатска защита в хипотезите на чл.2 ЗОДОВ са пряка и
непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл.4 ЗОДОВ, макар и да не е
задължителна, тъй като разходите по ангажирането на адвокатска защита
представляват непосредствена вреда от неправомерното обвинение, чието пряко
следствие е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната
защита, необходима на лицето, с оглед повдигнатото обвинение.
В досъдебното производство ищецът е
упълномощил и сключил договор за правна защита и съдействие с двама адвокати
/адв.Б.Б.и адв.В.И./ с уговорено възнаграждение за всеки един по 300лв. В
договорите не е посочено възнагражденията да са платени, както и не са
представени доказателства за това. При разглеждане на наказателното дело в съда
е упълномощил адв.Е.Н. при уговорено със сключения договор за правна защита и
съдействие възнаграждение от 500лв. с отбелязване за неговото плащане в брой.
При тези данни искът се явява основателен до
сумата от 500лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за защита и
процесуално представителство по НОХД № 10718/2012г. на СРС. В останалата част
липсват доказателства за плащане на възнагражденията, поради което не може да
се приеме ищецът да е претърпял имуществена вреда.
Отговорността на държавата в
хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗООВ от незаконни действия на правозащитни органи
възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление. От този момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва
върху размера на присъденото обезщетение при съответно приложение на чл.84,
ал.3 ЗЗД / ТР № 3/2004г., ОСГК на ВКС/.
В случая присъдата, с която ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение, е влязла в сила на 07.04.2015г., от когато ответниците се считат в
забава и дължат законна лихва.
Възражението за погасяване по давност е основателно. Съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД
вземанията за наем, за лихви и други периодични плащания се погасяват с
изтичането на три годишна давност, считано от настъпване на изискуемостта.
Исковата молба е подадена на 13.07.2018г. и в приложение на тази норма
законната лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди е
погасена по давност за периода до 13.07.2015г. Предвид това върху обезщетенията
следва да се присъди такава от тази дата до изплащането.
При този изход на делото и на
основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно
на ищеца разноски по делото от 53.42лв. за платена държавна такса и възнаграждение
за адвокат, съобразно уважената част от
исковете. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца
/900лв./ е неоснователно, тъй като този размер съответства на фактическата и
правна сложност на делото и на минимално установените в Наредба № 1/09.07.2004г.
на ВАдв.С размери.
Ответникът СДВР е представляван
по делото от юрисконсулт, чието възнаграждение на основание Наредбата за
заплащането на правната помощ вр. чл.10, ал.4 ЗОДОВ съдът определя на 150лв.
Поради това и на основание чл.10, ал.4 ЗОДОВ ищецът следва да му заплати
разноски от 141.19лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА
Р.Б., гр.София, бул.********, и Столична дирекция на вътрешните работи,
гр.София, ул.********, да заплатят солидарно на К.Б.Д., ЕГН **********, с адрес
***, сумата от 2500лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди причинени от незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл.198, ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в
сила присъда по НОХД № № 10718/2012г. на СРС, 104 състав, и сумата от 500лв. на
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в наказателното производство, ведно със законната лихва от
13.07.2015г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер
50 000лв., иска за имуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер 1100лв. и искането за законна лихва за периода 20.03.2015г.-13.07.2015г.
ОСЪЖДА П.НА
Р.Б.и Столична дирекция на вътрешните работи да заплатят солидарно на К.Б.Д., ЕГН **********,***, разноски по делото на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ от 53.42лв.
ОСЪЖДА К.Б.Д.,
ЕГН **********,***, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи,
гр.София, разноски по делото на основание чл.10, ал.4 ЗОДОВ от 141.19лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: