Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 19.07.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет и осми май
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №8935 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявени от М.П. Д. срещу З. „Б.И.“ АД
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр.
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сума в размер на 26000,00лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало
на 27,12,2015год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от
датата на произшествието до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се
доводи, че на 27,12,2015год., след обяд, на автомагистрала „Хемус“, в района на
39,100км, община Ботевград е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек
автомобил, с марка „Форд Галакси“, с рег. ********, управляван от П.Н.П.и
лек автомобил, с марка „Мазда 6“, с ДКН СВ ******, управляван от А.К.. Поддържа
се произшествието да е реализирано по вина на водачът на лек автомобил Форд
Галакси-П.Н.П., който нарушил правилата за движение по пътищата-чл.58, т.2 от
ЗДВП, като навлязъл в активната лента за движение по магистралата, в резултат на което настъпил
удар с лек автомобил Мазда, движещ се по
нея. На ищцата –пътник в лек автомобил Форд Галакси са причинени телесни повреди, подробно
описани в исковата молба, подлежащи на обезщетение. Излагат се доводи, че
гражданската отговорност на делинквента е застрахована при ответното дружество,
поради което за ищеца е възникнало право да претендират обезщетение пряко от
застрахователя на последния.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът –З.Б.и.
АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага
становище за неоснователност на исковата претенция. Релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която
е пътувала без поставен предпазен колан.
При условията на евентуалност твърди претендираното
обезщетение да е прекомерно и несъобразено с принципа за справедливост. Оспорва
настъпване на твърдените телесни увреждания и тяхната причинна връзка с
процесното ПТП. Счита за справедлив размер на обезщетение сумата от 1000,00 лв.
Съобразно
изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция.
Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не
е спорен между страните фактът на настъпилото на дата 27,12,2015год., на автомагистрала Хемус, в района на
39,100км., след обяд, пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил марка „Мазда 6, с ДКН СВ ******, управляван от А.К. и МПС , с
марка „Форд Галакси“, с рег. ********, управляван от П.Н.П..
Приложено е
влязло в сила на 25,03,2017год. решение по описа на
Ботевградски районен съд, 4
състав по НАХД №73/2017год., от което се установява П.Н.П.да е признат за виновен в това, че на 27,12,2015год., на автомагистрала Хемус, в района на 39,100км.,
община Ботевград, при управление
на лек автомобил, с марка „Форд“, модел Галакси, с peг. ********, е
нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл.58, ал.2 от ЗДВП и
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А.В.К., предвид което на осн.чл.78а от НК е освободен от
наказателна отговорност за извършеното
престъпление по чл.343, ал.1,
б.“б“, пр.2, вр.чл.342, ал.1 от НК.
Не е спорно наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение
по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната
отговорност на виновния водач, с ответното дружество за релевирания период. /Определение
постановено по реда на чл.146 от ГПК в съдебно заседание проведено но
28,05,2018год./
От изслушаното по делото заключение на
съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, се установява, че при пътнотранспортното произшествие ищцата е получила следните травматични увреждания:
-контузия на главата с две
разкъсноконтузни рани челно вляво, причинили на пострадалата временно разстройство на здравето неопасно за
живота. По спешност е прегледана в УМБАЛ Света София, консултирана с
неврохирург и хирург, извършени са рентгенографии на череп, гръден кош и УЗД на
коремни органи, раните на челото са обработени хирургически, назначена е
терапия и освободена за домашно лечение. Причинените травматични увреждания
кореспондират с механизма на ПТП. Общия възстановителен период е около 15-20
дни. Болки и страдания търпени от ищцата са били най-интензивни непосредствено след инцидента, след хирургическата
обработка на раните , при сваляне на конците
на 8-ми ден. Констатирани са
белези от двете рани обработени хирургически и зашити-челно ляво. Изложено е
становище травмите да биха могли да бъдат получени и при правилно поставен
предпазен колан.
От събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпит на св.П.Д.– майка на ищцата, ценени по реда на чл.
172 от ГПК се установяват претърпените неимуществени вреди.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с
пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45
от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед наличието на влязло в сила решение по НАХД
№73/2017год. по описа на Ботевградски Районен съд, което е задължително за гражданския съд по аргумент на чл. 300 от ГПК, съдът приема за установено наличието на извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Установи се и реализирането на неимуществени
вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Ето защо съдът намира,
че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно
възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди,
претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по
застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно
дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./
е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в
пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е
налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по
реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че
претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 2000,00лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически увреждания- контузия на главата с две разкъсноконтузни рани челно вляво,
причинили на пострадалата временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Обичайния
възстановителен период за този тип увреждания е около 15-20 дни, като болките и
страданията са били най-интензивни в рамките
до 8 ден при сваляне на конците. Съобрази се
възрастта на пострадалото лице /31години – в активна, работоспособна възраст/. От значение е и психичното отражение от реализирания деликт върху увредения-/ при всички случай
претърпян инцидент от ПТП оказва негативно психоемоционално отражение върху
пострадалия, а в конкретния случай свидетелските показания сочат, че ищцата се
притеснявала от останалите белези по челото/. Същевременно съдът съобрази
обстоятелството, че липсват каквито и да било тежки травми, фрактури или
увреждания на органи като е налице приключил оздравителен процес, липсват
извършени оперативни интервенции, липсва инвалидизация или функционален дефицит
от увредата, обстоятелството, че пострадалата не е била обездвижена, липсват
данни за изпитвани затруднения след ПТП при извършване на обичайните ежедневни
дейности. По отношение констатираните от медицинската експертиза белези, / с
оглед личните възприятия на състава/, съдът намира, че с оглед големината на
същите и местонахождението им не могат да обусловят размер на обезщетение различен от посочения и
обичайно дължим за подобен род травми. Липсват данни за усложнения в психичния статус на пострадалия. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на
ГО за релевирания период, съдът намира, че обезщетение в размер на 2000,00лв.
отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Като законна
последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна
лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта -27,12,2015год. до окончателното
изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на
осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта.
По
разноските:
Ищцата е освободена частично от държавна такса и
разноски на осн.чл.83 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и
разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер
на иска следва да се присъдят общо в размер на 42,60лв., от които 30,00лв.-
държавна такса/ разликата между внесена от ищеца д.т. в размер от 50,00лв. и
дължимия размер от 80,00лв./ и 12,60лв.- от общо 180,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК разноски се дължат на ищеца,
които съдът намира за доказани в размер на 3,50лв. от общо 50,00лв.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 1297,20лв., от общо 1410,00лв., от които 100,00лв.-в.л. и 1310,00лв.-адв.хонорар./Основателно
е релевираното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК заявено от ищеца. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, вида на извършените процесуални
действия, брой проведени съдебни заседания -1, както и цената на исковата
претенция, съдът определя адв.възнаграждение по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ в
размер на 1310,00лв.
На осн.чл.38, ал.2 от Задв. не се присъжда
адв.възнаграждение за процесуален представител на ищцата, тъй като по делото не
е представен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно как е
уговорено.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З."Б.И."АД, с ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на М.П.Д., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***-13, офис 5 на осн.чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 2000,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на 27,12,2015год.
ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 27,12,2015год.
до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за горницата над 2000,00лв. до пълния предявен размер от 26000,00лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА З."Б.И."АД, с ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК
сумата от 42,60лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА З. "Б.И."АД, с ЕИК*********, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на М.П.Д., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***-13, офис 5 на осн.чл.78, ал.1
от ГПК сума в размер на 3,50лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА М.П.Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***-13,
офис 5 да заплати на З. "Б.И." АД, с ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление *** на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК сума в размер на 1297,20лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: