Р Е Ш Е Н И Е
Номер 281 от 20.03.2023г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на девети март две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2. Тодор Икономов
при секретаря И Г. и прокурор Соня
Петрова като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно
административен характер дело номер 111 по
описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Й.И.Й. ***,
с ЕГН **********, чрез адв.А.Г., против Решение №151/13.12.2022г., постановено
по НАХД №304/2022г. по описа на Районен съд – Айтос, с което е потвърдено
наказателно постановление № 21-0237-000212 от 16.12.2021 г., издадено от Н.С.-началник
Група към ОДМВР - Бургас, РУ - Айтос, с което за нарушение на разпоредбата на чл.6,
т.1 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.7 от ЗДвП на касатора е наложена
глоба в размер на 300. 00 (триста) лева и лишаване от право да управлявам МПС
за 1 месец.
В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно
и несправедливо, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила
и материалния закон. Касаторът оспорва обстоятелството,
че е транзитно преминаващ и единствено възможния маршрут е бил този, който е
изпълнил. Сочи, че е нарушено право му защита, тъй като чл.6, т.1 от ЗДвП
включва няколко хипотези. Моли се за отмяна на оспореното съдебно решение и
отмяна на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, се представлява от адв.Г., която поддържа жалбата. Пледира за
отмяна решението на РС –Айтос и за отмяна на наказателното постановление, както
и за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по касация, редовно уведомен, не
изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас, дава мнение за оставяне в сила на решението на първата инстанция.
Административен съд - Бургас, ХV-ти състав
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд - Айтос е
потвърдил наказателно постановление № 21-0237-000212/16.12.2021г., издадено от Н.С.-началник
Група към ОДМВР - Бургас, РУ - Айтос, с което за нарушение на разпоредбата на чл.6,
т.1 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.7 от ЗДвП на касатора е наложена
глоба в размер на 300 (триста) лева и лишаване от право да управлявам МПС за 1
месец.
За да постанови оспореното съдебно решение
съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 21.11.2021 г., около
11. 30 ч., в гр. Айтос, на ул. "Хаджи Димитър" в посока на движение третокласен
път № 208, Й.Й. управлявал състав на ППС - влекач Рено АЕ
480, с рег. №А7357 МС с прикачено полуремарке,
собственост на „Транс Ню Тайм“, като водача навлязъл
след знак, забраняващ навлизане на съответното ППС В-18 до 12 т., поставен на
кръстовището на ул. "Хаджи Димитър", при въведена временна забрана за
движение на товарни автомобили над 12 т. със Заповед № РД -11-109 от 27.09.2021
г., изм. и доп. със заповед № РД-11-111 от 30.09.2021 г. на ОПУ-Бургас. Съдът е
намерил нарушението за доказано, предвид показанията на свидетелите и
приложените по делото писмени доказателства.
От правна страна, въззивният съд е приел, че АУАН е
издаден от компетентен орган при спазване на чл.42 от ЗАНН. Наказателното
постановление е издадено в срока по
чл.34, ал.3 от ЗАНН – от компетентен орган, като същото съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН. Посочил е, че административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, както и че вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано чрез описание на същото и
посочване на нарушените законови норми в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и да организира адекватно защитата си. Изложени са и аргументи,че
до приключване на съдебното следствие жалбоподателят не е представил
доказателства във връзка с твърдението, че разполага с документ, който му
позволява на влиза в границите на града, което е било позволена на автомобилите
за доставка. Съдът е приел, че фактите по делото са установени по несъмнен
начин, а оплакванията в жалбата са неоснователни, като жалбоподателят не се е
съобразил с въведената забрана, чрез поставяне на съответния забранителен знак.
Посочил е и че наложените на водача административни наказания глоба от 300 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец са в абсолютно
определените от закона размери, които не могат да бъдат изменяни от съда.
Така постановеното решение е валидно,
допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата
от РС-Айтос фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото
факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При
постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с
чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от
непосредствения му контакт с разпитаните свидетели и представените писмени
доказателства. Не са налице допуснати в първоинстанционното
производство процесуални нарушения.
Изложените в касационната жалба оплаквания,
настоящият съдебен състав намира за неоснователни, като счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия
орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на касатора. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението,
която да ограничава право на защита на нарушителя и да ограничава правото му по
чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него. Атакуваното наказателно постановление също съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци,
водещи до накърняване правото на защита.
От представената пред РС схема /л. 35 от НАХД
№ 304/2022 г. по описа на Районен съд – Айтос/, става ясно, че път III-208
започва от кръстовището на ул. "Хаджи Димитър", където именно е имало
поставени знаци от категорията В-18, забраняващи влизането на съответното ППС с
посочена максимална маса при въведена временна забрана за движение.
Относно приложението на материалния закон
съдът е на становище, че от събраните по делото доказателства – писмени и
гласни такива по безспорен начин се установява, че касаторът
е осъществил нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП,
а именно, че е навлязъл след знак, забраняващ навлизане на съответното ППС,
В-18 до 12, т., поставен на кръстовището на ул. "Хаджи Димитър".
Нарушението е ясно описано, като не е налице твърдяното несъответствие между
описаното нарушение и правната квалификация. Представените пред въззивната инстанция документи не касаят навлизане в град
Айтос, т.е не става въпрос за автомобил за доставки в гр.Айтос, поради което и
възражението в тази насока е неоснователно.
Случаят не и маловажен. Това е така, тъй като
с оглед постигане на целите на наказанието и при съобразяване на защитимия
обществен интерес не може да се приеме, че неизпълнението на задължение на
водача да спази забранителен пътен знак е маловажно административно нарушение.
Обоснован е и извода на въззивния
съд, че наложените административни наказания съответства по вид и размер на
предвиденото в закона.
По тези съображения настоящата инстанция
намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния
закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените
правила. В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението
на въззивния съд, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас,
петнадесети състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №151/13.12.2022г.,
постановено по НАХД №304/2022г. по описа на Районен съд – Айтос.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.