РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Карлово, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320101430 по описа за 2021 година
Производството е по искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45
ЗЗД и по чл.86 ЗЗД, предявени от П. Н. М., ЕГН: **********, от гр. К., обл.
П., ул. „А. С.“ №**, вх.*, ет.*, чрез адв. С.П. - К. против „Е. Ю.“ ЕАД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Х. Г. Д.“ № **,
представлявано от З. О. Б., Й. Г., С. З. В. – членове на Съвета на директорите -
заедно от всеки двама от членовете на Съвета на директорите или заедно от
един прокурист и един член на Съвета на директорите.
ИЩЕЦЪТ твърди, че по силата на нотариален акт № 43, том I, рег. №
2264, дело № 39/2006 г. на нотариус Д. Н. - с регистрационен № 144 в
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – района на П. р. с., и
наследяване по закон от Н. П. М., ЕГН **********, починал на ****** г., бил
собственик на 1/6 ид. част от следния недвижим имот, а именно: ДВОРНО
МЯСТО, находящо се в с. М., община Х., област П., ведно с построените в
него двуетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м,
състояща се от сутеренен / избен / етаж и етаж, както и две паянтови
второстепенни постройки — навес и стопанска сграда, съставляващо
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 202 в квартал **по КРП на с. М. от 1956 г., целият със
1
застроена и незастроена площ от 760 кв. м, от които 690 кв. м попадат в УПИ
№ VI1-202 в кв. **, с неприложена регулация, при граници и съседи на
поземления имот: от юг и югоизток път, от север и североизток - дере, от
запад – ПИ 201.
Твърди, че в югоизточния ъгъл на гореописаното дворно място била
изградена сграда – трафопост, собственост на „Е. Ю.“ ЕАД – гр. П., което
дружество ползвало същата.
Твърди, че от няколко години покривът на сградата на трафопоста бил в
много лошо състояние и при бури, снеговалежи, топене на снега и други
природни стихии падали керемиди. Трафопостът граничел с улица, по която
непрекъснато минавали хора в близост до него. Оттам минавал и трафикът за
гр. Х.. До трафопоста имало изградена стопанска постройка в дворното място.
През 2020 г. се наложило ищецът да направи основен ремонт на нейния
покрив, тъй като имало много счупени керемиди от падащите от трафопоста
такива. Многократно сигнализирал на работници на ответното дружество,
поддържащи съоръженията в трафопоста, че трябва да се ремонтира неговия
покрив, но нямало никакъв резултат.
Твърди, че на 22.04.2021 г. вечерта почиствал и обработвал дворното
място в близост до трафопоста. Времето било спокойно. Майка му В. А. М.
била на чешмата в двора, от което място имала пряка видимост към това,
където бил ищецът. Същата видяла падането на три керемиди от покрива на
трафопоста, след което ищецът паднал на земята. Притекла му се на помощ и
го намерила в безсъзнание. С много усилия успяла да го довлече до банята,
тъй като бил целият в кръв. Първият спомен на ищеца бил, че тя се опитва да
му почисти раните на главата. Тъй като бил зашеметен и имал силна болка в
главата, единственото усилие, което направил, било да си легне. Майка му се
обадила по телефона на кметицата на селото, която звъннала на Спешна
помощ в гр. Х., но оттам не реагирали адекватно. Притеснена за него, майката
на ищеца се свързала със сестра му Ч. Н. М. и нейния съпруг Г. Р. Р., които се
обадили на тел. ***от тел. номер **********, за да потърсят помощ. Бил
откаран в ЦСМП – П., филиал К., където бил прегледан. Общото му
здравословно състояние било лошо, тъй като се чувствал зле, имал
непрекъснати позиви за повръщане, виело му се свят и го боляла главата.
Имал множество открити рани на главата, в т.ч. на челото и на брадичката.
2
Същите били обработени от хирург, като му били направени четири шева на
челото и три шева на брадичката, след което бил транспортиран в Клиника по
л.-ч. х. при УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД - гр. П.. Тъй като се установила фрактура на
долната челюст в областта на десния кондиларен израстък, била извършена
оперативна интервенция, изразяваща се в поставяне на метални шини на
горна и долна челюст и междучелюстна фиксация с меко-еластична тяга. Били
обработени и установените разкъсно-контузни рани на темето и на брадата.
Пролежал в клиниката два дни, след което бил изписан и бил в болнични от
23.04.2021 г. до 26.05.2021 г. на домашно-амбулаторен режим. В Епикриза от
26.04.2021 г. на Клиниката по ЛЧХ била записана окончателна диагноза:
***********************************************************************************************.
От съдебно-медицинско удостоверение № 678/06.07.2021 г. на д-р М. П.
С. - лекар в Отделение по С. м. при УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД - П., издадено въз
основа на медицински документи, описани в същото, се установявало, че в
резултат на удара по главата от падналите керемиди от покрива на
трафопоста, последван от загуба на съзнанието и падане на земята, при което
се счупва долната челюст, ищецът получил множество травматични
увреждания. В удостоверението било записано, че по главата по предната част
на челото срединно, към окосмената част на главата се установява белег с
дължина 4 см, на 3 см от него в посока надясно – втори белег с дължина 6 см.,
като двата белега са под нивото на околната кожа, розови на цвят; по
предната част на брадичката вляво се установява белег с характеристика на
гореописаните и размер 4 см. Като заключение било посочено, че при
прегледа и от представената медицинска документация се установява:
счупване на долна челюст; три разкъсно-контузни рани в областта на главата;
контузия на главата; мозъчно сътресение. Сътресението на мозъка, което е
протекло със степенно разстройство на съзнанието /зашеметяване/ без данни
за пълна загуба на съзнание до степен на травматична кома, се преценявало
като довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от
НК; разкъсно-контузните рани поотделно и в съвкупност причинили
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК; контузията
на главата довела до болка и страдание без разстройство на здравето.
Счупването на долната челюст представлявало средна телесна повреда.
Причинените на ищеца травматични увреждания били в пряка
причинно-следствена връзка от удара по главата от падналите от покрива на
3
трафопоста керемиди, загубата на съзнание и падането му на земята.
От травматичните увреждания претърпял значителни по степен и
продължителни по време болки и страдания. В продължение на 6-7 дни
изпитвал силни болки в главата, имал световъртеж, придружен с гадене и
повръщане. По няколко пъти на ден приемал болкоуспокояващи лекарства.
Тъй като бил изгубил доста кръв, при пролежаването му в болницата и една
седмица след изписването не можел да се движи сам и използвал чужда
помощ. Констатирал, че има частична загуба на памет, която започна
постепенно да се възстановява след втория месец от травмата. Силно го
боляла счупената челюст. Не можел да се храни нормално. Почти месец се
хранел със сламка, след което един месец бил на каши. Било затруднено и
говоренето в рамките на два месеца. След зарастване на челюстта се
установило, че устата му не можела да се затваря, което налагало в бъдеще да
се прави селективно изпиляване на зъби.
В продължение на 2-3 месеца, освен главоболието, което имал
периодично, страдал и от безсъние, умора, липса на тонус и обща
отпадналост. Имал и притеснения да не настъпят усложнения, както и че няма
да възвърне напълно паметта си, която била нарушена вследствие на
мозъчната травма. Физическите болки и негативните психо-емоционални
състояния, в които изпадал, страхът, който изпитвал от евентуално влошаване
на състоянието му, както и непълноценния му начин на живот, понякога
предизвиквали в ищеца тревожност и потиснатост.
От инцидента претърпял и материални вреди, изразяващи се в
направени разходи за изследвания, болничния престой в УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД
– гр. П., и за медицинското удостоверение, в общ размер 114 лв.
Ответникът по делото бил собственик на сградата-трафопост и
същевременно стопанисвал и ползвал съоръженията в нея. Същият бил
длъжен да поддържа имотите и вещите, собственост на дружеството, в добро
състояние и по начин да не се причиняват вреди на трети лица. Описаните по-
горе вреди, които ищецът претърпял от инцидента, били резултат от лошото
състояние на сградата - трафопост и по-специално – на нейния покрив, който
се рушал, съответно от недоброто й поддържане от страна на служителите на
дружеството-ответник, на които им била възложена поддръжката.
Предвид гореизложеното за ищеца бил налице правен интерес от
4
предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество
да му заплати обезщетение за претърпени от него вреди вследствие на
нанесени му травматични увреждания на 22.04.2021 г. от удар по главата от
паднали керемиди от покрива на сграда-трафопост, причинил загуба на
съзнанието и падане на земята, която сграда се намира в югоизточния ъгъл на
поземлен имот № 202 в квартал **по КРП на с. М., община Х., област П., от
1956 г., целият със застроена и незастроена площ от 760 кв. м, от които 690
кв. м попадат в УПИ№ VII- 202 в кв. **, както следва:
- 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2021 г. до
окончателното плащане – за неимуществени вреди, представляващи болки и
страдания, свързани с причинени средна телесна повреда – счупване на долна
челюст, и леки телесни повреди: три разкъсно-контузни рани в областта на
главата и мозъчно сътресение, причинили разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК, и контузията на главата, довела до болка и
страдание без разстройство на здравето, който иск е частичен от общо
дължими 8000 лв.;
- 114 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане – за имуществени вреди,
представляващи направени разходи за изследвания, болничен престой в
УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД - гр. П., в периода от 23.04.2021 г. до 26.04.2021 г. и за
издаване на съдебно-медицинско удостоверение, от които: потребителска
такса – 29 лв., за рентгенова снимка – 25 лв., за удостоверение – 60 лв.
Претендират се и направените по делото разноски.
ОТВЕТНОТО ДРУЖЕСТВО, чрез процесуалния си представител юрк.
С.Р. намира предявения иск за недопустим и неоснователен.
Не оспорва факта, че „Е. Ю.“ ЕАД е собственик на трафопост с
диспечерско наименование „ТП * М.“, находящ се в имота на ищеца в с. М.,
община Х., област П..
Оспорва останалите факти, изложени от ищеца в исковата молба, а
именно: че ищецът „многократно е сигнализирал работниците на ответното
дружество, поддържащи съоръженията в трафопоста, че трябва да се
ремонтира неговия покрив…“ – подобен сигнал не бил налице; че
5
злополуката е настъпила по начина описан в искова молба; че настъпилите
вреди са в причинно - следствена връзка със състоянието на трафопоста към
момента на настъпване на злополуката; че на 22.04.2021 г. е имало нередности
по керемидите на трафопоста, както и че са падали керемиди, които пък са
причина за падането на ищеца на земята, а от тук и за травматичните
увреждания на ищеца, описани в исковата молба;
Твърди, че фактически предпоставки и правно основание за ангажиране
на отговорността на дружеството липсват. Следвало да се има предвид, че
утвърдената практика на съдилищата относно отговорността по чл. 49 ЗЗД
сочи, че тя настъпва след като натоварено лице при или по повод
изпълнението на възложената му работа причини виновно вреди на
пострадалия, т.е. за да е налице фактическия състав на чл. 49 ЗЗД са
необходими следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия
(ищеца); вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49
ЗЗД (ответникът) е възложил работа; вредите да са причинени при или по
повод изпълнението на работата, възложена от ответника; работникът да има
вина за причинените вреди; лицето, причинило вредата е действало
противоправно. Отговорността на лицата, които са възложили другиму
извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на
тази работа, била за чужди противоправни и виновни действия и бездействия.
Тази отговорност имала обезпечително - гаранционна функция и произтичала
от вината на натоварените с извършването на работата лица. В конкретния
случай не се установявало наличие на нито една от посочените предпоставки
и най-вече по въпроса за вината – не били налице работници, които да имат
вина за причинените вреди и да са действали противоправно. Вина, както и
противоправно действие от страна на служители на „Е.“ ЕАД, не били налице.
В този смисъл отговорността на „Е.“ ЕАД, като лице, което е възложило
работа, не можела да бъде ангажирана.
Във връзка с отговорността по чл.50 от ЗЗД, следвало да се има
предвид следното: в тази хипотеза отговорността била обективна, но за да
възникне изобщо отговорност следвало да са налице следните предпоставки:
наличие на настъпили вреди (за ищеца); вредите да се произтекли от вещ;
вещта да е собственост на лицето, от което се търси отговорност или да се
намира под негов надзор (ответника); бездействие от страна на собственика
или лицето упражняващо надзор (ответника); причинна връзка между
6
бездействието и настъпването на вредите - вредите трябва да са пряка и
непосредствена последица от това, че собственикът или този, който е бил
длъжен да упражнява надзор, са бездействали и не са препятствали
възможността вещта да причини щети. В конкретния случай, дори и
ответникът да е собственик на вещта, то не се установявало бездействие от
негова страна, нито причинна връзка между него и настъпването на вредите –
вредите не били пряка и непосредствена последица от това, че собственикът
или този, който е бил длъжен да упражнява надзор, са бездействали и не са
препятствали възможността вещта да причини щети.
Ответникът твърди наличие на изключителен принос за настъпване на
вредите от страна на ищеца.
На първо място, следвало да се има предвид, че трафопостьт е енергиен
обект, а около енергийните обекти съществува сервитутна зона. За трафопост,
какъвто бил „ТП * М.“ сервитутната зона била: около външните стени на
сградата на ТП или стените на КТП - сервитутни ивици с широчина: към
стени с врати за трафокилии - 4,5 м; към стени с врати за уредба СН и НН -
2,5 м; към стени без обслужващи врати - 1,5 м.
Ищецът не следвало да извършва каквито и да било действия в
периметъра на сервитутната зона – в близост до трафопоста и още по-малко
да прави поддръжка на зоната или да обработва дворното място, каквото сам
твърди, че е правил. Ако не бил използвал дворното място в частта, в която се
разпростира сервитутната зона, ищецът нямало да пострада, дори да имало
падащи керемиди.
На второ място, само по себе си падането на керемиди, дори и да е
имало подобно събитие, не можело да породи твърдените в исковата молба
заболявания и неимуществени вреди. Те се дължали на наследствени фактори
и други факти от живота на ищеца, несвързани със състоянието на
трафопоста. Причинно-следствената връзка между тях била хипотетична и
пресилена.
Ответникът счита, че изложената фактическа и правна обстановка
обосновава неоснователността на предявените искове, поради което моли
съда да постанови решение, с което да ги отхвърли. Претендира разноските
по делото.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ по делото на страната на ответника – ЗК
7
„У.“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. С. ****,
р-н „В.“, бул. „Т. А.“ №**, чрез юрк. В. Д., оспорва иска както по основание,
така и по размер. Излага следните съображения:
Не оспорва, че е налице валиден застрахователен договор между ЗК
„У.“ АД и „Е. Ю.“ ЕАД, инкорпориран в застрахователна полица №
21005F21006 със срок на действие 01.01.2020 г. - 31.12.2021 г.
Изцяло подкрепя изложеното в отговора на исковата молба възражение
от страна на ответника, че искът, предявен срещу „Е. Ю.“ ЕАД е
неоснователен. Твърди, че не било налице основание за ангажиране
отговорността на ответното дружество, което водело до освобождаване от
отговорност и на третото лице помагач. Вярно било твърдението относно
изискуемите предпоставки по чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД, наличието на които не се
доказвало с предявения иск. Напълно споделя становището на ответника, че
не била налице причинно-следствена връзка между настъпилите вреди за
ищеца и противоправно деяние на ответника. Следвало да се подчертае също
така, че както ответникът правилно бил отбелязал, територията около
трафопостовете се явява сервитутна зона. Специалният режим на
сервитутните зони на енергийните обекти бил определен в НАРЕДБА № 16 от
09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Съгласно чл. 14, ал. 2 от
същата в сервитутната зона се допускало извършване на определени
строително-монтажни дейности и осъществяването на ремонтни дейности,
„след писмено съгласие от титуляря на сервитутните права и при спазване на
съответните технически изисквания“. В случай, че посочената от ищеца
сграда, чийто ремонт той бил „правил“ попада в сервитутната зона, то тези
негови действия били извършени в нарушение на нормативните правила и
ответникът не носел отговорност за настъпилите неимуществени и
имуществени вреди. Видно било и от представените към отговора на на
искова молба медицински документи, които били изготвени по анамнеза на
пострадалия (ищеца), че никъде не се упоменавало точно начинът, по който
били получени нараняванията. Навсякъде бил записано, че той е „паднал на
пода вкъщи... се случило от умора“ (Фиш за спешна медицинска помощ),
„през нощта паднал“ (Амбулаторен лист № 000858 от 23.04.2021), „след
физическа и психическа умора паднал“ (Амбулаторен лист №
000678/23.04.2021 г.) – т.е. не се съобщавало от ищеца при първоначалните
8
му прегледи причината за възникване на вредите да е падането на керемиди
от покрива на трафопоста, което поставяло под съмнение наличието на
причинно-следствена връзка, което същия се домогвал да докаже, между
лошото състояние на сградата, собственост на ответното дружество и
възникването на уврежданията.
По отношение на претендираните обезщетения, намира същите за
прекомерни.
Моли съда да отхвърли иска срещу „Е. Ю.“ ЕАД като неоснователен и
недоказан. В случай, че уважи предявения от ищеца иск, моли съда да не
присъжда в цялост претендираната сума, доколкото счита нейния размер за
неоснователно и прекомерно завишен.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК са приети за безспорни и
ненуждаещи се следните факти, които се признават от страните: че „Е. Ю.“
ЕАД е собственик на трафопост с диспечерско наименование „ТП * М.“,
находящ се в имота на ищеца в с. М., община Х., област П.; че е налице
валиден застрахователен договор между ЗК „У.“ АД и „Е. Ю.“ ЕАД,
инкорпориран в застрахователна полица № 21005F21006 със срок на действие
01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. Тези факти се установяват и от представените от
страните писмени доказателства – нот. акт № 43, том I, рег. № 2264, дело №
39/2006 г. на нотариус Д. Н. – с рег.№ 144 в регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие - района на П. р. с.; удостоверение за наследници
с изх. № 1711/08.07.2015 г. на Община К.; скица № 283/29.05.2008 г. на
Община Х.; Извлечение от Т. р. по партидата на ЗК „У.“ АД; застрахователна
полица № 21005F21006 със срок на действие 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г.
От представената с исковата молба медицинска документация – фиш за
спешна медицинска помощ от 23.04.2021 г. на ЦСМП – гр. П., филиал К.;
амбулаторен лист № 858/23.04.2021 г. на д-р Ц. И.; Епикриза от 26.04.2021 г.
на Клиниката по ЛЧХ при УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД - гр. П.; болничен лист №
Е20211083502/26.04.2021 г. на ЛКК – ЛЧХ - хирургична при УМБАЛ „С. Г.“
ЕАД - гр. П.; съдебно-медицинско удостоверение № 678/06.07.2021 г. на д-р
М. П. С. – лекар в Отделение по С. м. при УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД – П. и
изготвената по писмени данни съдебно-медицинска експертиза, се
9
установява, че ищецът е получил посочените в исковата молба травматични
увреждания. Вещото лице посочва, че на ищеца е било причинено: счупване
на долна челюст, разкъсно-контузни рани на главата и мозъчно сътресение.
Уврежданията на главата са били причинени от действието на твърд тъп
предмет, а счупването на долната челюст отговаря да е получено при падане
от ръст по лице върху земната настилка. Разкъсно - контузиите рани може да
са резултат както от падане, така и от удар с керемида. Сътресението на
мозъка е в резултат на увреждане на главата, което може да е в резултат на
удряне на главата в неподвижен предмет /напр. след падане от ръст/ или
когато глава в покой е ударена от движещ се предмет. Посочва се, че
сътресението на мозъка има следните клинични прояви: нарушение на
съзнанието; обърканост; дезориентираност; антероградна и ретроградна
амнезия (липса на спомен за събития преди и след травмата), сериозно
главоболие; световъртеж; гадене; повръщане; сънливост; промени в зрението
със замъгляване, неясно виждане, „размазано виждане“; промени в слуха с
глухота; звънене в ушите; нарушение в мириса (аносомия); трудност в
концентрацията,обща отпадналост. Продължителността на оплакванията е
най-малко седмица, понякога месеци и години, като в късния период се
наблюдават: депресия, нарушение в паметта, лоша концентрация, безсъница,
психо-емоционални нарушения и др. Характерен признак на тежестта на
сътресението на мозъка е продължителността на объркаността на пострадалия
без или със загуба на съзнанието. Според експертното заключение,
механизмът, начинът и силата, необходими за причиняване на сътресение на
мозъка, отговарят на механизма, начина и силата на причиняване на
уврежданията в областта на главата на пострадалия. В резултат на
уврежданията ищецът е претърпял леки до средно-тежки по характер и
интензитет болки, като най-силната е причинена от счупването на долната
челюст, при което продължителността на оздравителните процеси е между 4-
6 седмици. Умерена по интензитет е болката, получена в резултат на
мозъчното сътресение, с продължителност на оздравителния процес между 2
и 3 седмици. Леки до умерени са болките от разкъсно-контузните рани по
главата, като оздравителният процес е в рамките на 1 до 3 седмици.
Установява се от експертизата, че на ищеца е причинена средна телесна
повреда – счупване на долна челюст, както и леки телесни повреди – три
разкъсно-контузни рани в областта на главата и мозъчно сътресение,
10
причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, и
контузията на главата, довела до болка и страдание без разстройство на
здравето.
Ищецът представя доказателства за извършени разходи във връзка с
болничния престой и лечението му – фактура № **********/11.05.2021 г. с
фискален бон; фактура № **********/06.07.2021 г. с фискален бон и фактура
№ **********/26.04.2021 г. с фискален бон – всички на УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД
- П.; фискален бон от 09.05.2021 г. – общо 114 лева, от които:
потребителска такса – 29 лв., за рентгенова снимка – 25 лв., за издаване на
удостоверение – 60 лв.
В представения обходен лист на ТП * М. е отразено, че С. М. М. е
извършил инспекция на трафопоста на 21.04.2021 г. Единствените
неизправности относно сградата, които са установени и отбелязани в
документа, касаят замърсяването й – вътрешно и външно (растителност) и
осветителната инсталация.
По делото е приложена справка от Дирекция „Н. с. ***“ – Р. ц. К., ведно
с компактдиск, съдържащ аудио-запис на подаден сигнал от Ч. М.. От
справката и след изслушване по реда на чл.204 ГПК на приложения СD, се
установява, че на 23.04.2021 г. в 01:38:32 ч. лице, представило се като Ч. М.,
се е обадила от тел. **********, съобщавайки, че е получила обаждане от
майка си, живуща в с. М.. Ч. М.а посочва, че от разговора с майка си
разбрала, че брат й – П.М., е пострадал при падане. Майка й не можела да й
обясни какво точно се е случило, тъй като по време на инцидента спяла. В
момента пострадалият бил в съзнание, но от главата му обилно течала кръв.
По делото е приложена справка от Д. „Н. с. ***“ – Р. ц. К., ведно с
компактдиск, съдържащ аудио-запис на подаден сигнал от Г. Р.. От справката
и след изслушване по реда на чл.204 ГПК на приложения СD, се установява,
че на 23.04.2021 г. в 08:27:18 ч. лицето Г. Р. се е обадил от тел.
*************, съобщавайки, че предната вечер братът на жена му – П.М., е
паднал в дома си в с. М. и е получил наранявания, придружени с кръвозагуба.
Посетен е бил от екип на Спешна помощ, който е констатирал ниско ниво на
кръвната захар на пострадалия и тежка депресия. След тяхното заминаване,
по-късно същата вечер П.М. повторно паднал. Г. Р. заявява, че П.М. има
нужда от специализиран транспорт до болнично заведение.
11
Разпитана в качеството на свидетел, Ч. Н. М. потвърждава, че е сестра
на ищеца. Твърди, че се намирала дома си в гр. К., когато през нощта по
телефона й се обадила силно разтревожена майка й. Казала й да се обади на
Бърза помощ, защото брат й пострадал от паднали на главата му керемиди от
трафопоста, който се намирал в двора им в с. М.. С големи усилия успяла да
го издърпа вътре в къщата. Майката на ищеца била свидетел на падането на
керемидите, тъй като в този момент се намирала до чешмата в двора, от което
място имала пряка видимост към трафопоста. Свидетелката посочва, че от
години от този покрив редовно падали керемиди. Там земята не се
обработвала и никой не ходел в близост до 1.5 м от стената на трафопоста.
Друго падане на ищеца същата нощ нямало. Тя посетила дома на майка си на
другия ден и там всичко било в кръв – стаята, коридорите, леглото. След
изписването на брат й болницата, свидетелката го видяла, бил в ужасно
състояние – с шини, не можел да говори, главата му била превързана. Хранел
със сламка повече от един месец, не можел да говори, отслабнал, бил
стресиран, около 2 месеца не можел да ходи на работа. След инцидента
отслабнал изключително много както физически, така и психчески. Налагало
се до него винаги да има човек, защото се притеснявали да не падне отново.
Получил и частична амнезия – имало някои спомени, които не можел да
възстанови, спомнял си само, че когато бил в двора, получил удар от падане
на керемиди и оттам майка му го влачила към къщата и го е сложила на
леглото. На свидетелката било известно, че баща й и брат й устно са молили
служители на ответното дружество да решат проблема с този покрив. След
случая, на трафопоста сложили нови керемиди, пред вратата, която е на
улицата, изградили циментови стълби и го оградили с метален парапет.
От показанията на свидетеля Н. П. М. се установява, че е син на ищеца и
живее от 7 години в гр. П.. Известно му е, че през 2021 г. баща му пострадал в
дома си в с. М.. Инцидентът станал късно вечерта, а той разбрал от майка си
на другия ден. Тя му разказала, че от покрива на трафопоста паднали
керемиди и ударили баща му. Когато отишъл при баща си видял, че е в
безпомощно състояние – не можел да говори и му пишел на лист. Написал му,
че е ударен от паднали от трафопоста керемиди. От удара паднал и си счупил
челюстта. Това било потвърдено на свидетеля и от баба му, която оказала
помощ на ищеца непосредствено след удара, помагайки му да допълзи до
къщата. Свидетелят посочва, че баща му бил около месец с шини, не можел
12
да говори нормално и се хранел със сламка. След седмица започнал да става
от леглото, като в началото изобщо не можел да ходи. Понастоящем челюстта
му не била зараснала правилно, изпитвал болка и трябвало да му се пилят
зъбите, понеже не можел да си затваря устата изцяло. Инцидентът
предизвикал у ищеца психологически стрес, станал раздразнителен, избухлив,
изнервен, а на моменти бил тъжен и отчаян. Болките продължили около месец
- два. След инцидента взимал лекарства, в т.ч. антибиотици. Свидетелят
заявява, че през м. март 2022 г. посетил имота в с. М. и видял, че на покрива
на трафопоста има празни места от липсващи керемиди. От малък му било
казвано да не се приближава до този трафопост, тъй като падали кермиди от
покрива. Не му било известно да са подавани сигнали в тази връзка.
От показанията на свидетеля С. М. М. се установява, че работи в
ответното дружество от около 3 години и заема длъжността „Е.“. Заявява, че
знае за инцидент в с. М., свързан с обект –трафопост, собственост на „Е. Ю.“
ЕАД. При предявяване на протокола за инспекция (обходния лист) от
21.04.2021 г., свидетелят потвърждава, че е съставен от него, на отразената в
документа дата – 21.04.2021 г. Пояснява, че когато се извършва инспекция на
обекти, обикновено това се прави от двама служители на дружеството..
Оглежда се съоръжението отвън и отвътре, проверява се за течове,
пукнатини, паднала мазилка. Ако се установи нещо, което представлява
потенциална опасност, това се отразява в протокола. В случая, свидетелят по
изключение бил сам. Заявява, че не е видял паднали около трафопоста
керемиди, покривът му е бил в добро състояние и не е констатирал нищо
притеснително.
От показанията на свидетеля Т. В. Г. се установява, че работи в
ответното дружество от повече от 25 години, а от 16-17 г. е ръководител на
група „П.“ в КЕЦ К.. Посочва, че познава трафопоста на дружеството,
разположен в имота на ищеца в с. М.. Известно му е, че има оплакване от
човек, за паднали на главата му керемиди от този трафопост. По този повод
свидетелят и негов колега посетили обекта, за да проверят състоянието му и
най-вече това на покрива. Констатирали липсата на една керемида на покрива,
която не намерили и на земята. Всичко си било наред, трафопостът бил в
изправност и в добро състояние. Не знаел за предишни оплаквания и сигнали,
че покривът е опасен. Нямало забрана за влизане в сервитутната зона на този
13
трафопост.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са от П. Н. М. обективно съединени искове с правно чл.49,
вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно Решение № 71 от 2.02.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 138/2009 г., III г. о., ищецът не е длъжен да квалифицира
спорното право. Достатъчно е да го индивидуализира в исковата молба чрез
излагане на релевантните факти и обстоятелства (основание на иска) и чрез
посочване на искането, с което се сезира съда (петитум на иска). Ищецът
може да посочи правна квалификация на спора, но тя не е задължителна за
съда. Определянето на действителното правно естество на очертания от
ищеца предмет на делото е дейност на съда по приложението на закона.
Надлежната процесуална легитимация на страните се извежда от правното
твърдение на ищеца относно спорното право, индивидуализирано чрез
основанието и петитума на иска. Надлежен ответник по иск за вреди в
хипотезата на чл. 49 ЗЗД е възложителят на работата, при или по повод
изпълнението на която са причинени вредите. Твърдението на ищеца, че
претендираните за обезщетяване вреди са причинени от противоправното
бездействие на лица, на които „Е. Ю.“ ЕАД – гр. П. е възложило
осъществяването на определена работа, определят Дружеството като
легитимиран ответник по този иск. „Е. Ю.“ ЕАД – гр. П. разполага
процесуална правоспособност и доколкото няма процесуална норма, която да
изключва типичната процесуална легитимация при реализиране на неговата
отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД в зависимост от характера на възложената
работа, не може да се отрече възможността искът за вреди да бъде предявен
пряко срещу него. Съгласно константната съдебна практика възложителят на
работата по смисъла на чл. 49 ЗЗД и прекият причинител отговарят солидарно
спрямо пострадалия за причинените вреди – това е общоприето в практиката
и теорията, макар, че солидарността произтича от закон или договор, а за тази
хипотеза ЗЗД не я предвижда изрично. Пострадалият може да реализира
правата си като предяви иск или срещу прекия причинител на непозволеното
увреждане по чл. 45 ЗЗД или срещу възложителя на работата на основание чл.
49 ЗЗД или и срещу двамата за реализиране на солидарната им отговорност. В
случая искът е предявен само срещу възложителя.
14
Във връзка с правната квалификация на иска, съдът намира за
необходимо да внесе следните пояснения:
Според ППВС №7/1958 г., ППВС №17/1963 г. и ППВС №4/1975 г.,
когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани
правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл.45 ЗЗД или чл.49 ЗЗД,
а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от свойства
на самата вещ, отговорността е по чл.50 ЗЗД. Отговорността по чл.50 ЗЗД не е
отговорност за лично деяние, нито е такава за чужди действия или
бездействия. Тя е обективна и безвиновна, за разлика от отговорността по
чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД. Тази отговорност се основава главно на
обстоятелството, че техниката на производството изпреварва в някои случаи
техниката на безопасност, в резултат на което е налице производство на вещи,
които крият потенциална опасност от причиняване на вреди при тяхната
експлоатация без обективно да има възможност настъпването им да бъде
предотвратено. В тази връзка обезщетение по чл. 50 ЗЗД се дължи когато
вредите са произлезли от машини, машинни съоръжения инструменти и други
вещи, когато те са предадени от производителя като обезопасени и не
съществува техническа възможност за пълно отстраняване на опасността от
вреди. Установената по делото фактическа обстановка не дава основание за
такъв извод. Падането на керемиди от покрива на трафопоста (в случай, че се
установи такова) не се дължи на свойствата на конкретната вещ (било то на
целия трафопост или части от него), а би било последица от безотговорното
отношение на служители на ответното дружество, които не са взели
необходимите мерки за неговия ремонт и обезопасяване. Следователно в
случая искът не е по чл.50 ЗЗД, а по чл.49 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди
противоправни действия или бездействия. Тази отговорност възниква, когато
има вреди, тези вреди са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49
ЗЗД е възложил някаква работа, вредите са причинени при или по повод
изпълнение на работата. Тази отговорност произтича не от вината на лицето,
което е възложило работата, а от вината на лицето – изпълнител на
възложената работа. Тоест отговорността по чл. 49 ЗЗД е налице винаги,
15
когато вредите са резултат на виновно поведение – действие или бездействие,
на лицето на което е възложено извършването на определена работа. От
установената фактическа обстановка се налага изводът, че за поддържането
на процесния трафопост е отговорен собственикът му „Е. Ю.“ ЕАД – гр. П.,
което се твърди, че е проявило бездействие, изразило се в бездействие на
служителите му, натоварени да установяват и отстраняват повреди в
конструкцията на съоръжението.
Съгласно разпределената доказателствена тежест ищецът е следвало
при условията на пълно и главно доказаване да установи следните елементи
от фактическия състав на чл.49 ЗЗД: че е извършено съответното
противоправното действие или бездействие (неполагане на дължимата грижа)
и то е извършено от лице, на което е възложена работа от ответника; че
деянието е неправомерно – извършено е в нарушение на специални закони
или в нарушение на общия принцип да не се вреди другиму; че деянието е
причинило вреди – имуществени или неимуществени; че е налице причинна
връзка между деянието и настъпилите вреди последици; размера на
имуществените и неимуществените вреди.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото не се доказа
причинната връзка между деянието и настъпилите вреди последици, поради
което искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
От анализа на събраните гласни доказателства е видно, че показанията
на двете групи свидетели относно състоянието на процесния трафопост са
противоречиви и взаимно изключващи се. Свидетелските показания следва да
се преценяват по реда на чл.172 ГПК, доколкото са дадени от заинтересовани
лица – сестрата и синът на ищеца, от една страна, и служители на ответното
дружество – от друга. Съпоставяйки показанията на св. Ч. М. с изслушания в
с. з. по реда на чл.204 ГПК аудиозапис, съдът констатира противоречия
относно това как са причинени травматичните увреждания на ищеца. В
разговора си с диспечер на тел. 112 тя заявява, че майка й не може да й обясни
какво точно се е случило и как е пострадал брат й, тъй като по време на
инцидента е спяла. В показанията си, обаче Ч. М. заявява, че майка й била
очевидец на това как керемиди от покрива на трафопоста падат върху главата
му. Наред с това, в качеството си на свидетел М. заявява, че при този
инцидент брат й паднал само веднъж. Г. Р., обаче заявява в разговора си с
16
диспечер на тел. ***, че след като медицинският екип е оказал помощ на
пострадалия, по късно същата вечер П.М. повторно е паднал.
Следва да се отбележи, че при подаване на сигналите на тел. ***нито Ч.
М., нито Г. Р. споменават, че ищецът е пострадал от паднали върху главата му
керемиди, което от своя страна да е довело до падане по лице и счупване на
челюстта му. Ч. М. заявява, че не знае какво се е случило, защото
информацията й е от майка й, която спяла по това време, а Г. Р. посочва, че
пристигналият на място екип на Спешна помощ е установил ниско ниво на
кръвната захар на пострадалия и тежка депресия.
В съставената непосредствено след инцидента медицинска
документация също не се открива информация за паднали върху главата на
ищеца керемиди. Фиш за спешна медицинска помощ помощ карта №
22387/23.04.2021 г.: „Снощи паднал вкъщи на пода, споделя че му причерняло
пред очите и се случило от умора от .... /не се чете/.“; Амбулаторен лист №
000858/23.04.2021 г.: „През нощта паднал - с нараняване на главата, в
окосмената част и по брадичката“;Амбулаторен лист № 000678/23.04.2021
г. „ На 22.04.2021 г. след физическа и психическа преумора паднал с открита
рана на теменната част на брадичката“; Епикриза от Клиника по ЛЧХ при
УМБАЛ „С.. Г.“ ЕАД - П. с ИЗ № 24850-779/2021. „Двукратно му е
прилошало днес и вчера вечерта. Паднал и си ударил главата и лицето в
областта на брадата. Раните са били обработени и зашити в гр. К. от
дежурен лекар в спешно хирургично звено“.
Тази медицинска документация ищецът е представил при
освидетелстването му на 06.07.2021 г., при което е издадено съдебно-
медицинско удостоверение № 678 на д-р М. П. С. - лекар в Отделение по С. м.
при УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД – П.. Едва тогава – почти три месеца след
инцидента, за първи път ищецът е споделил с медицинско лице, че е
пострадал от паднали от трафопост керемиди върху главата му и последващо
падане на земята. Това му твърдение, обаче не кореспондира с представената
пред същото медицинско лице медицинска документация, изготвена
непосредствено след инцидента. Не кореспондира и с показанията на
свидетелите С.М. и Т.Г. и аудиозаписите от тел. ***. Тезата на ищеца не се
доказа и от свидетелите Ч. М. и Н. М., които съдът не кредитира в частта,
касаеща механизма на причиняване на уврежданията на ищеца. Както вече се
17
посочи, същите са дадени от заинтересовани лица и противоречат на
останалите доказателства по делото (медицинската документация, издадена
непосредствено след инцидента и аудозаписите от тел.***).
От гореизложеното може да се направи категоричен извод, че на ищеца
са причинени описаните в исковата молба травматични увреждания. В
същото време, обаче, дори да не се кредитират показанията на служтелите на
ответното дружество относно състоянието на трафопоста, по делото не се
доказа, че настъпилите вреди са в причинно - следствена връзка с
противоправното бездействие на лица, на които „Е. Ю.“ ЕАД – гр. П. е
възложило да полагат дължимата грижа за съоръжението.
С оглед изхода на спора и на осн чл. 78 ал.3 ГПК, ищецът следва да
бъде осъден да заплати направените и доказани по делото разноски от „Е.
Ю.“ ЕАД – гр. П. в размер на 300.00 лева за юрисконсултско възнаграждение
и 120 лева за внесен депозит за свидетели при режим на призоваване.
С протоколно определение от 28.03.2022 г. съдът е увеличил депозита
за вещо лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза със 112 лева.
Указано е на ищеца, че следва да внесе сумата, тъй като в противен случай ще
бъде присъдена със съдебното решение. По делото не са представени
доказателства за внесени от ищеца 112 лева, поради което и с оглед
отхвърляне на иска, същият следва да бъде осъден да ги заплати на вещото
лице П. Т. Т..
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от
П. Н. М., ЕГН: **********, от гр. К., обл. П., ул. „А. С.“ №**, вх.*, ет.*против
„Е. Ю.“ ЕАД, ЕИК: ***********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
„Х. Г. Д.“ № **, представлявано от З. О. Б., Й. Г., С. З. В. – членове на Съвета
на директорите - заедно от всеки двама от членовете на Съвета на
директорите или заедно от един прокурист и един член на Съвета на
директорите иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца
обезщетение за претърпени от него вреди, вследствие на нанесени му
травматични увреждания на 22.04.2021 г. от удар по главата от паднали
18
керемиди от покрива на сграда-трафопост, причинил загуба на съзнанието и
падане на земята, която сграда се намира в югоизточния ъгъл на поземлен
имот № 202 в квартал **по КРП на с. М., община Х., област П., от 1956 г.,
целият със застроена и незастроена площ от 760 кв. м, от които 690 кв. м
попадат в УПИ№ VII- 202 в кв. **, както следва:
- 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2021 г. до
окончателното плащане – за неимуществени вреди, представляващи болки и
страдания, свързани с причинени средна телесна повреда – счупване на долна
челюст, и леки телесни повреди: три разкъсно-контузни рани в областта на
главата и мозъчно сътресение, причинили разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК, и контузията на главата, довела до болка и
страдание без разстройство на здравето, който иск е частичен от общо
дължими 8000 лв.;
- 114 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане – за имуществени вреди,
представляващи направени разходи за изследвания, болничен престой в
УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД - гр. П. в периода от 23.04.2021 г. до 26.04.2021 г. и за
издаване на съдебно-медицинско удостоверение, от които: потребителска
такса – 29 лв., за рентгенова снимка – 25 лв., за удостоверение – 60 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК П. Н. М., ЕГН: **********,
от гр. К., обл. П., ул. „А. С.“ №**, вх.*, ет.*да заплати на „Е. Ю.“ ЕАД, ЕИК:
************- гр. П., сумата от общо 420.00 лв. /четиристотин и двадесет
лева/ представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА П. Н. М., ЕГН: **********, от гр. К., обл. П., ул. „А. С.“
№**, вх.*, ет.*да заплати на П. Т. Т. от гр. П., бул. „Ц.“ №**сумата от 112 лв.
/сто и дванадесет лева/, представляваща възнаграждение за за изготвеназа
изготвена в качеството му на вещо лице съдебно-медицинска експертиза.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТРЕТОТО ЛИЦЕ -
ПОМАГАЧ на страната на ответника, а именно: ЗК „У.“ АД, ЕИК:
*************, със седалище и адрес на управление: гр. С. ****, р-н „В.“,
бул. „Т. А.“ №**, представлявано от изпълнителните директори Н. Г. И. и Н.
Г. К..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред П. о. с..
19
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
20