Р Е Ш Е Н И Е
№
260293 / 16.02.2021 год., град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на осми февруари две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 6868 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „Заложна къща А* и Д* 3“ ООД против Н.Р.Т., за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 1500 лв. – договорна неустойка, дължима по договор за залог, сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2020 год. до окончателното изплащане на вземането.
В проведеното на 08.02.2021 год. съдебно заседание, по искане на процесуалния представител на ищцовото дружество и след положителното становище на процесуалния представител на ответницата, е прието изменение на исковете - за осъждане на Т. да заплати на „Заложна къща А* и Д* 3“ ООД сумата от 1299.90 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на сключен между страните на 08.11.2013 год. договор за заем, обезпечен с договор за залог на движима вещ, в т.ч. 650 лв. - върната продажна цена на заложения телефон, 349.90 лв. - разноски по водене на заповедно производство и 300 лв. - заплатен адвокатски хонорар за изготвена, но недепозирана искова молба, ведно със законната лихва за забава върху сборната главница, начиная от 02.11.2020 год. до окончателното й изплащане.
Исковете са с правно основание в чл.79, ал.1, пр.2 вр. с чл.82 от ЗЗД, както и в чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание се поддържат от адвокатския пълномощник на ищцовото дружество, който моли за уважаването им и присъждане на разноски. Ангажира доказателства.
Процесуалният
представител на ответницата оспорва основателността на исковете по подробно
развити в отговора на исковата молба съображения.
Бургаският районен съд, след като обсъди наличните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.11.2013 год. между „Заложна къща А* и Д* 3“ ООД и Я* Г* М* е сключен договор за паричен заем, по силата на който дружеството е предало в заем на М* сумата от 500 лв., а последната се е задължила да я върне в срок до 23.11.2013 год., ведно с договорна лихва в размер на 3 % месечно и общ размер на разходите - 9 %. Връщането на заема е обезпечено със залог, учреден върху мобилен телефон „*********, за който при учредяването на залога е декларирано от заемополучателя, че е собственик на заложената вещ, придобита чрез покупка.
По заявление на „А* и Д* 3“ ООД, депозирано пред Благоевградския районен съд, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Я* Г* М* за сумата от 2245 лв., от която 500 лв. - невърнат заем, предоставен й съгласно заложен билет с № 8153857/08.11.2013 год. и 1500 лв. - неустойка по договор за залог, ведно със законната лихва върху сборната главница, начиная от 14.04.2014 год. до окончателното й изплащане, както и за разноски в общ размер на 349.90 лв.
Така издадената заповед е обезсилена с определение от 31.07.2014 год., постановено по посоченото дело на основание чл.415, ал.2 от ГПК - поради непредявяване на иск за установяване на вземанията по заповедта, след подадено в срок възражение от длъжника.
С определение по нохд № ****/2017 год. на БРС е одобрено споразумение между Бургаската районна прокуратура и ответницата, с което последната се е признала за виновна в това, че на 08.11.2013 год., около 18:15 часа в гр. Бургас, на бул. ********, в съучастие с трети за спора лица, в качеството й на помагач и подбудител, в офис на „Космо България Мобайл” ЕАД на посоченият адрес, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала у служители на „Космо България Мобайл” ЕАД заблуждение, че е лицето Я* Г* М* и под тази самоличност сключила договор за ползване на мобилни услуги, включващи клауза за изплащане на лизинг на мобилен телефон марка „********” и с това причинила имотна вреда в размер на 1099.44 лв. на „Космо България Мобайл” ЕАД - престъпление чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, вр.ал. 1 от НК.
Въпросният
телефон е иззет на 14.03.2014 год. от заложна къща, стопанисвана от „* А* и Д*
3“ ООД, за което е съставен протокол по ДП № ********/2014 год. на Второ РУП -
гр.Бургас, находящо се в кориците на нодх № ********/2017
год. на БРС, приложено в цялост към настоящото дело.
Страните не спорят, че на същата дата, със същата чужда лична карта, ответницата се е представила за лицето Я* М*, като е сключило процесния договор за заем, обезпечен със залог на движима вещ.
Няма спор също, а няма и твърдения в обратна насока, че заемът не е погасен на падежа.
По делото са представени договор за правна помощ и пълномощно, с което управителят на ищцовото дружество, упълномощавайки адв.К. да го представлява пред разследващите органи на МВР, прокуратурата и съда, относно иззети или доброволно предадени заложени вещи, завеждане и защита по заповедни производства и установителни искове в компетентните съдилища и всички държавни и общински органи, му е възложил, а последният е приел „осъществяването на правни и фактически действия, изразяващи се в проучване на преписки и досъдебни производства по иззети и доброволно предадени на разследващите ограни на МВР, прокуратурата и съда заложени вещи, както и завеждане и защита по заповедни производства и установителни искове пред компетентните съдилища в страната при предварително уговорено възнаграждение за всеки отделен случай“.
В договора за правна помощ е вписано възнаграждение за адвоката, в размер на 300 лв., платено в брой.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира исковете за неоснователни.
Обезщетението за неизпълнение на договорно задължение, дължимо според чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД, предполага изначално наличието на договор, по който изправната страна да търси от неизправната репариране на всички преки и непосредствени вреди от неизпълнението.
Ответницата е осъдена за това, че представяйки се за друго лице, е получила от „Космо България Мобайл” ЕАД мобилен телефон и СИМ-карта. Щом тя го е получила, само тя, но не лицето, за което се е представила, е могла да го даде в залог, с цел да обезпечи получен от нея самата заем. Следователно, независимо под чие име се е представила, щом личността на й е категорично изяснена и тя е участвала в неговото сключване, налага се еднозначният извод, че процесният договор за заем е бил сключен между страните по делото.
Понеже заемът не е бил издължен, в което се състои неизпълнението на договорното задължение от страна на ответницата, то тя дължи репариране на произтеклите от него преки и непосредствени вреди. В общия случай, при неизпълнение на парично задължение, доколкото същото, при съобразяване на принципа „родът не погива“, е възможно само във времеви аспект, обезщетението е парично и се изразява в заплащане на лихва за забава или договорна неустойка за забава.
Изземването на заложената вещ, доколкото касае вещта, служеща за обезпечаване връщането на заема, но не и изпълнението, съотв. неизпълнението на задължението на заемателя по договора за заем, не би могло да се постави в пряка връзка с претендираните вреди. То евентуално лишава заемодателя от обезпечение, но не е еднозначно за неизпълнението (невръщането на заема). Нещо повече - по твърдения на ищеца-заемодател и заложен кредитор, останали недоказани в настоящия процес, той е върнал на купувача на заложената вещ цената, която последният е платил, но е получил обратно вещта. Оттук се налага заключението, че е налице свързано/еквивалентно имуществено разместване „цена-вещ“ и обратно, но не и имуществен ущърб за заемодателя, който е върнал получената продажна цена срещу върнатата вещ.
Не могат да се поставят в пряка връзка с договорно неизпълнение и сторените пред съд разноски, които да се претендират впоследствие като вреди. Те са с деликтен характер и макар да са във връзка с неизпълнението, тяхната връзка не е пряка, доколкото обезщетяват вреди от основателно/неоснователно воден процес. Затова се присъждат от съда, занимаващ се с проблема от неизпълнението и като такива няма как да бъдат претендирани втори път като вреди. Впрочем, в случая дори не е така - разноските, които ищцовото дружество е направило, са в резултат на неоснователни процесуални действия срещу ненадлежен ответник. Отделен е въпросът, че тези вреди са и недоказани - представените договор за правна помощ и пълномощно са за неопределен брой дела с идентичен предмет.
Ето защо, главният иск, а оттам - и акцесорния, по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за заплащане на лихва за забава, са неоснователни, без съдът да се произнася по възражението на ответницата за погасителна давност.
Горното налага да се
постанови решение, с което исковете
на „Заложна къща А* и Д* 3“ ООД да се отхвърлят,
като на ответницата,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, се присъдят разноски в размер на 500 лв.
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Заложна къща А* и Д* 3“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.С*, ул********, представлявано от Д* К*, предявени против Н.Р.Т. ***, ЕГН - **********, за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 1299.90 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на сключен между страните на 08.11.2013 год. договор за заем, обезпечен с договор за залог на движима вещ, в т.ч. 650 лв. - върната продажна цена на заложен телефон, 349.90 лв. - разноски по водене на заповедно производство и 300 лв. - заплатен адвокатски хонорар за изготвена, но недепозирана искова молба, ведно със законната лихва за забава върху сборната главница, начиная от 02.11.2020 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Заложна къща А* и Д* 3“ ООД да заплати на Н.Р.Т. деловодни разноски в размер на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: /п/
Вярно с оригинала: М Е