Присъда по дело №4695/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 43
Дата: 17 март 2025 г. (в сила от 2 април 2025 г.)
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20232120204695
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 43
гр. Бургас, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
СъдебниАТАНАС Д. МЕГДАНСКИ

заседатЕ.:СВЕТЛАНА СТ. БЕЛЧЕВА
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д.
и прокурора Г. Д. П.
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Наказателно дело от общ
характер № 20232120204695 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия З. Д. З., роден на .............., ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 31.03.2022 г., в гр. Бургас, при условията на продължавано
престъпление с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение
у Н. И. Д., роден на ....... г. и Р. И. К., роден на ... г., че срещу възнаграждение, ще им
изработи, достави и монтира 3 броя жилищни контейнери /преносими къщи/ на „ДЕЙТЪН“
2
с размери 28,8 м и с това им причинил имотна вреда общо в размер на 12 598,50 лева, както
следва:
1. На 31.03.2022 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал заблуждение у Н. И. Д., роден на ....... г. от с.А..., че срещу
възнаграждение, ще му изработи, достави и монтира 2 броя жилищни контейнери
/преносими къщи/ на „ДЕЙТЪН“ с размери 28,8 м2 и с това му причинил имотна вреда
в размер на 8 398,50 лева;
2. На 31.03.2022 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал заблуждение у Р. И. К., роден на ... г. от с.А..., че срещу
възнаграждение, ще му изработи, достави и монтира 1 /един/ брой жилищен контейнер
/преносима къща/ на „ДЕЙТЪН“ с размери 28,8 м2 и с това му причинил имотна вреда
в размер на 4 200 лева – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, чл. 26, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК, го ОСЪЖДА на наказание лишаване
1
от свобода за срок от 1 ГОДИНА и 6 МЕСЕЦА.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на така наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца за изпитателен срок от 4
години.
ОСЪЖДА подсъдимия З. Д. З., ЕГН **********, да заплати на гражданския ищец Н.
И. Д., ЕГН: **********, обезщетение за претърпени от същия имуществени вреди в резултат
на престъплението, в размер на 8 398,50 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието 31.03.2022 г. до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА подсъдимия З. Д. З., ЕГН **********, да заплати на гражданския ищец Р.
И. К., ЕГН: **********, обезщетение за претърпени от същия имуществени вреди в резултат
на престъплението, в размер на 4 200 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието 31.03.2022 г. до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА подсъдимия З. Д. З., ЕГН **********, да заплати на гражданския ищец Н.
И. Д., ЕГН: **********, сумата от 1 200 лева, представляваща разноски за адвокатски
хонорар.
ОСЪЖДА подсъдимия З. Д. З., ЕГН **********, да заплати на гражданския ищец Р.
И. К., ЕГН: **********, сумата от 750 лева, представляваща разноски за адвокатски
хонорар.
ОСЪЖДА подсъдимия З. Д. З., ЕГН **********, да заплати държавна такса върху
уважените граждански искове в полза на държавата, по сметка на БРС, в размер на 503.94
лв., както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 189 НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия З. Д. З., ЕГН **********, да заплати разноските, направени в
хода на съдебното производство в размер на 139.95 лв. по сметка на Районен съд – Бургас,
както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 189 НПК.
ПОСТАНОВЯВА веществено доказателство – диск на лист 23 от ДП ДА ОСТАНЕ
по делото за срока на неговото съхранение, след което да се унищожи заедно с делото по
реда на ПАС.
ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана и протестирана в 15-дневен срок пред
Окръжен съд - Бургас.
Председател: _______________________
ЗаседатЕ.:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 43/17.03.2025 г. по НОХД № 4695/2023 г. по описа
на Районен съд - Б..., LI наказателен състав






Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура - Б...
против подсъдимия З. Д. З., ЕГН **********, срещу който е повдигнато обвинение за
това, че на 31.03.2022 г., в гр. Б..., при условията на продължавано престъпление, с цел
да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Н. И. Д.,
роден на ....... г., и Р. И. К., роден на ... г., че срещу възнаграждение, ще им изработи,
достави и монтира 3 броя жилищни контейнери /преносими къщи/ на „Д...“, с размери
28,8 м2, и с това им причинил имотна вреда общо в размер на 12 598,50 лв., както
следва:
1. На 31.03.2022 г., в гр. Б..., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
и поддържал заблуждение у Н. И. Д., роден на ....... г., че срещу възнаграждение ще му
изработи, достави и монтира 2 броя жилищни контейнери (преносими къщи) на „Д...“,
с размери 28,8 м2, и с това му причинил имотна вреда в размер на 8 398,50 лв.;
2. На 31.03.2022 г., в гр. Б..., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
и поддържал заблуждение у Р. И. К., роден на ... г., че срещу възнаграждение ще му
изработи, достави и монтира 1 брой жилищен контейнер (преносима къща) на „Д...“, с
размери 28,8 м2, и с това му причинил имотна вреда в размер на 4 200 лв. -
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството протече по общия ред, като по делото бяха приети за съвместно
разглеждане два граждански иска за имуществени вреди (л. 25, л. 67).
Прокурорът поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда. Предлага
на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода е среден размер, което да
се изтърпи ефективно при първоначален строг режим.
Повереникът поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда, както и
да бъдат уважени гражданските искове.
Гражданските ищци поддържат изложеното от техния повереник.
Защитникът на подсъдимия пледира за неговото оправдаване.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание. Разбира обвинението. Поддържа
изложеното от защитника, а в последната си дума заявява, че не е получил пари за
договора.






1






Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 от НПК и чл. 18 от НПК, намери
за установено следното от фактическа страна:




Подсъдимият З. Д. З. е роден на ......................... г., в гр.
П................................................................, б..., с постоянен адрес в гр. Б..... П. К. № ..., с
настоящ адрес в гр. Д...., ул. Г. Д. № ..., с... образование, ...., с ЕГН **********.
В началото на 2022 г. свидетелят Н. Д. решил да си закупи две сглобяеми
бунгала. За тази цел преглеждал сайта „alo.bg“ и попаднал на обява за продажба на
такива бунгала. В обявата имало посочен телефон за връзка № ...., регистриран като
„a.“ с имена на регистратора А.Н. (л. 44). Свидетелят Н. Д. се обадил на посочения
телефонен номер и се свързал с подсъдимия З. З.. Последният обяснил на св. Н. Д., че
продава обявените бунгала (контейнери) „Д...“, с размери 28,8 м2, които внася от Т..,
както и че няма складова база в Б......, където да ги държи. След проведения разговор
св. Н. Д. проявил интерес към бунгалата и се разбрали с подсъдимия да се срещнат
лично. Свидетелят Н. Д. сподЕ.л със своя познат св. Р. К. за въпросните бунгала, който
също проявил интерес да закупи едно за себе си.
Така, на 30.03.2022 г., тримата се срещнали в гр. Н...бър за да обсъдят покупката
на бунгалата, на която среща подсъдимият З. им заявил, че ще им изработи, достави и
монтира три броя бунгала (контейнери) “Д...“ - две за св. Н. Д. и едно за св. Р. К., на
цена за бунгало в размер на 8398,50 лв. Подсъдимият З. поискал от двамата свидетЕ.
да му заплатят авансово 50 % от цената на бунгалата, като им казал също, че в
момента има промоция за предложената им от него цена. СвидетЕ.те Н. Д. и Р. К. се
съгласили с поставените условия, но поискали да сключат писмен договор пред
нотариус, за по-сигурно.
На следващия ден - 31.03.2022 г., в гр. Б..., тримата отишли в кантората на
нотариус Ц... А. и подписали писмени договори за въпросните бунгала - жилищни
контейнери „Д...“ с размери 28,8 м2. Подсъдимият З. подписал от името на фирма
„С...“ ЕООД, като изпълнител, а за възложител подписи положили св. Д., респ. св. К.,
след което същите били нотариално заверени от помощник - нотариуса св. К. Г.а.
Подсъдимият З. поискал от св. Д. веднага да му заплати на ръка половината цена от
8398,50 лв., а остатъкът от 8398,50 лв., след това по банков път на посочена от него
сметка IBAN BG ..........., а по отношение на св. К. да му заплати веднага на ръка
сумата от 4199,25 лв., а остатъкът от 4199,25 лв. по банков път по същата сметка.
Посочената сметка била в „И....“ АД, открита на името на лицето С... И. Д. (л. 43). Тъй
като св. К. носел в себе си само 3500 лв., поискал от св. Д. да му даде 700 лв., за да
2
може да плати на подс. З. поисканата сума от 4199,25 лв. Свидетелят Д. дал на св. К.
сумата от 700 лв. и последният още в кантората на нотариуса дал на подсъдимия З.
сумата от 4200 лв. Понеже свидетелят Д. нямал в себе си достатъчно пари, той казал
на подсъдимия, че сега ще изтегли пари от банката и ще му даде поисканата сума от
8398,50 лв.
След това подсъдимият, свидетЕ.те Д., К. и Д. Д., се придвижили с автомобил от
кантората на нотариуса до място в близост до банка „У...“, в гр. Б... на ул. А..., срещу
хотел „Б......“. Свидетелят Д. и подсъдимият слезли от автомобила и влезли в банката
за да може св. Д. да изтегли пари и да плати на подсъдимия. Свидетелят Д. изтеглил
пари и още докато били в банката заплатил на подсъдимия сумата от 8398,50 лв. на
ръка, след което се качили в автомобила, където ги чакали св. Д. Д. и св. К.. За
извършените плащания подс. З. не издал никакви документи на св. Д. и св. К..
След няколко дни подс. З. отишъл в с. А..., където св. Д. му показал къде ще
бъдат разположени бунгалата, като тогава телефонът на подс. З. звъннал и той
обяснил, че камион с негови работници се е обърнал и трябва да тръгва и при св. К.
щял да отиде друг път. След няколко дни подс. З. се обадил на св. Д. и го уведомил, че
е в Т.. и ще поръча въпросните бунгала, но желае да получи и останалата сума.
Свидетелят Д. му отказал и заявил, че трябва да се придържа към договора, на което
подс. З. отвърнал „няма договор, няма бунгала“. Освен това подс. З. му казал, че ще
пусне жалба срещу св. Д. и ще каже, че не му е дал никакви пари. Свидетелят Д. казал,
че има записи в банката, а св. З. отвърнал, че той щял да каже, че е дал назаем пари на
Д., а св. Д. му ги е върнал в банката. От този ден вече двамата не са установявали
контакт, а процесните контейнери /бунгала/ не били доставени от подс. З..
На 14.04.2022 г. св. Д. подал сигнал до МВР за случилото се.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
доказателствата и доказателствените средства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, както следва: от показанията на свидетЕ.те К. Г.а (л. 213 от делото), Т. Д.
(л. 213 - гръб - 214 от делото), В....на Д. (л. 214 - гръб - 215 от делото), Н. Д. (л. 215 -
гръб - л. 217 от делото, включително и от приобщените показания от досъдебното
производство (л. 30 и 31 от ДП), Р. К. (л. 217 - гръб - л. 219 от делото, включително и
от приобщените показания от досъдебното производство (л. 35 от ДП), частично от
показанията на Д. Д. (л. 219 от делото) и частично от обясненията на подсъдимия (л.
220 от делото); от вещественото доказателство - диск на лист 23 от ДП; от писмените
доказателства - справки за съдимост (л. 23 - 24, л. 84 - 86 от делото), справка от НБДН
и от НАП (л. 18 - 19 от делото), съобщение до МВР (л. 11 от ДП), договори (л. 13 - 15
и л. 17 - 19 от делото), писмо (л. 22 от ДП), банково удостоверение и извлечение (л. 33
- 34 от ДП), справка от търговския регистър (л. 41), както и от приложените по делото
справки (л. 43 - 53, л. 93 - 94, л. 103 - 107, л. 111 от ДП).
На първо място, описаните обстоятелства се установяват по безспорен начин от
показанията на пострадалите лица Н. Д. и Р. К., които допринасят за изясняване на
фактическата обстановка по делото досежно съби...та около извършване на деянието
(преди, по време и след деянието) - как са се свързали с подсъдимия, уверявайки ги,
че ще им продаде бунгала, като ги вн... от Т.., след което ще им ги достави и монтира
на място; предаване на парите в кантората на нотариуса и в банката от страна на
свидетЕ.те на подсъдимия; след като взел парите не им доставил контейнери, въпреки
и последващите уверения, че бунгалата ще бъдат доставени; искането на останалите
3
пари и заявеното от подсъдимия, че няма да има бунгала. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетЕ.те, доколкото ги намира за логични, последователни и
кореспондират с останалия по делото доказателствен материал. Съдът не намира
причина да се съмнява в добросъвестността на тези свидетЕ., поради което и взима
предвид заявеното от тях при формиране на вътрешното си убеждение.
По отношение на възражението, че в договора е уговорено плащане по банков
път, следва да се отбележи, че, да, действително това е така, но в конкретния случая
подсъдимият е поискал и е получил парите на ръка в нотариалната кантора и в офиса
на банката. В това поведение на пострадалите няма нищо странно, напротив, както и
самите те на няколко пъти отбелязаха, че това се е случило, защото подсъдимият
многократно е настоявал плащането да стане на ръка, а не по банков път, изтъквайки
като причина блокиране на сметките му и че плащането трябвало да стане бързо за да
„хванат промоцията“. А в действителност е нямало нито промоция, нито сметките му
са били блокирани, видно и от самопризнанията му по делото (л. 220). Наред с това
следва да се посочи и че от гражданскоправна гледна точка, именно във волята на
страните по един договор стои възможността по всяко едно време те да могат да
променят неговото съдържание, вкл. и начина на плащане (арг. чл. 8 и чл. 9 от ЗЗД),
поради което е напълно допустимо първоначално да е уговорено плащане по един
начин, а след това се извърши по друг. И на края, въпросът за плащането (дали е по
банков път или кеш) в случая е ирелевантен, доколкото по един безспорен начин се
установи, че пострадалите лица реално са платили въпросните сумите на подсъдимия,
а с получаването им той е причинил имотна вреда.
Изложеното се потвърждава и от показанията на Т. Д. и В....на Д., които също
установиха, че Н. Д. и Р. К. са платили на подсъдимия на ръка въпросните суми от 8
398,50 лв. и 4 200 лв., а след това същият нито им е доставил контейнерите, нито им е
върнал парите. Практиката на касационната инстанция се е ориентирала във
виждането, че производните доказателства могат да послужат като средство за
разкриване и проверка на първичните доказателства или да ги заменят тогава, когато
първичните доказателства са недостъпни (Решение № 282/09.03.2017 г. по д. №
1222/2016 г., I н. о., ВКС, в този смисъл е и Решение № 113/23.06.2015 по д. № 93/2015
г., II н. о., ВКС, където също се приема, че липсва процесуална пречка производните
доказателства да бъдат използвани като средство за разкриване на първични
доказателства, за проверка на първичните доказателства и за замяна на първичните,
ако последните са недостъпни). Показанията на свидетЕ.те Т. Д. и В....на Д.,
действително в една част не са в резултат на техни преки впечатления, а им е
предадено от св. Н. Д., но в тези части показанията им са ценни от гледна точка на
това, че възпроизвеждат възприя...та им преди, по време и след деянието. Съдът не
намира основания да се съмнява, че действително св. Н. Д. е разказал на свидетЕ.те за
случилото се, което те й възпроизвеждат, но това не води до извод за недостоверност
на разказаното. Отделно от това, както е прието и в Решение № 48/29.06.2020 г. по д.
№ 121/2020 г., ВКС, III н.о., в правната теория и съдебната практика е еднозначно и
последователно застъпено становището, че е напълно допустимо осъдителна присъда
да бъде постановена на базата само на косвени доказателства и това да покрива
стандарта, въведен в разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК. Изискването е тези
доказателства да представляват единна и непрекъсната верига, от която да се направи
единствено възможния извод за виновността на дееца, като се изключат други
възможни предположения (също и Решение № 428/19.11.2015 г. по н. д. № 1149/2015 г.,
I н. о., ВКС). С оглед на горното и доколкото показанията им са във връзка с
4
останалите писмени, веществено и гласни доказателства, съдът ги приема за
правдоподобни и цени изложеното от тях.
Фактическата обстановка намира подкрепа и в показанията на св. К. Г.а от които
също става ясно, че подс. З. З., св. Н. Д. и св. Р. К. са посетили нотариалната кантора и
св. Г.а е заверила подписите им, положени по двата договора от 31.03.2022 г. А
относно липсата на спомен за извършеното плащане в кантората, от страна на св. К. на
подсъдимия З., това съвсем не означава, че този факт не се е осъществил в
действителност, защото е напълно възможно св. Г.а да не е възприела самата размяна
на парите (по закон тя дори няма подобно задължение), а може и да няма спомен за
този факт, предвид текучеството на работа в нотариалната кантора и изминалия
период от време. А и както посочи самият свидетел, когато става въпрос за суми под
10000 лв. често хората се разплащали в самата кантора, но нотариусът не следи за това
обстоятелство.
Съдът счита, че тези свидетЕ. добросъвестно изложиха своите показания, в
които отразиха своите възприя... по отношение на обстоятелствата, свързани със
случая.
По отношение на показанията на св. Д. Д. съдът ги цени като достоверни само в
частта, в която заявява, че на въпросната дата подсъдимият е посетил нотариалната
кантора заедно с двамата пострадали, за да подпишат двата договора, след което подс.
З. З. и св. Н. Д. отишли до банката и после си тръгнали. В тази част те отговарят на
събраните по делото писмени доказателства и на показанията на посочените по-горе
свидетЕ..
Съдът обаче не кредитира показанията на св. Д. Д. досежно следните твърдения:
че св. Р. К. е заявил в автомобила, че в рамките на деня ще преведат авансово плащане
по банковата сметка; че подсъдимият не е получавал пари от пострадалите; че не знае
защо са отишли в банката. Посоченото от свидетелката не отговаря на действителното
положение, явявайки се в пълно противоречие със събраните по делото писмени и
гласни доказателства. На първо място, показанията й са в пълно противоречие с
показанията на кредитираните вече свидетЕ. Н. Д., Р. К., Т. Д. и В....на Д.. Видно от
показанията на преките очевидци Н. Д. и Р. К. парите са били дадени на ръка лично на
подсъдимия първо в нотариалната кантора на нотариус Ц... А. в гр. Б..., а след това и в
офиса на банка „У...“, в гр. Б... на ул. А..., срещу хотел „Б......“. На второ място, не само
че са в пълно противоречие с доказателствата по делото, но показанията са й
логически неиздържани, защото няма как при положение, че св. К. вече е платил
своята част от парите в нотариалната кантора и знае, че св. Д. отива да изтегли пари в
брой за да плати на подсъдимия, да води разговор със св. Д. Д. за банков превод по
посочената в договора сметка и за авансово плащане по банков път. Липса на здрава
житейска логика е и твърдението на свидетелката, че не знае причината за
посещението в банката от страна на подсъдимия и св. Н. Д., като се има предвид
обстоятелството, че тя е била през цялото време в колата с подсъдимия и е свидетел на
разговорите с пострадалите, включително и че знае в подробности за текущото
финансово състояние на своя приятел. И накрая, съдът намира, че свидетелката се
явява заинтересована от изхода на делото, доколкото е приятелка на самия подсъдим и
по мнение на съда показанията й сочат на субективност и пристрастност, както и
лесно обясним стремеж да представи фактите в максимално изгодна светлина за него.
Досежно обясненията на подсъдимия, същите се явяват средство за защита, но в
същото време са и доказателствено средство, като в случая няма причина съдът да не
5
се довери на обясненията на подсъдимия в онези техни части, които се подкрепят от
останалия събран по делото доказателствен материал и не кредитира онези техни
части, които остават изолирани от доказателствената съвкупност. В подкрепа на
изложената фактическа обстановка са обясненията на подсъдимия в частта, че
действително св. Н. Д. се е свързал с него по телефона за закупуване на контейнери,
след това си уговорили лична среща, подписали два договора при нотариус, че не е
доставил контейнери, както и относно фактите, че е нямало промоция за контейнерите,
че сметките му не са били блокирани и че не знае от къде се доставят контейнери. В
останалата част обаче, и в частност, че е искал плащане само по банков път и че
пострадалите не са му плащали никакви пари, че в банката са отишли само за да
проверят дали сестра му е изпратила пари и че все още не била изпратена сумата, те се
явяват защитна теза и опит да бъде оневинен, които обаче не намират доказателствена
упора, нито в показанията на свидетЕ.те, които съдът кредитира, нито в писмените и
вещественото доказателство. Поради което и съдът не възприема изложеното от
подсъдимия, че не е получил парите. Обясненията му в тази част не само че са в
противоречие с останалите доказателства, но и по един безспорен начин се установи
точно обратно, че свидетЕ.те Н. Д. и Р. К. са били измамени и като резултат от това са
загубили предоставените на подсъдимия пари.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя и от приложените по делото
писмени доказателства. В допълнение на горното, от предоставените банково
удостоверение и извлечение (л. 33 - 34 от ДП) се доказва по един безспорен начин, че
пострадалият Н. Д. действително е имал открита разплащателна левова банкова сметка
в „У... Б....“ АД (BG 20 ......), по която на 31.03.2022 г. е постъпила сумата от 8 000 лв.,
предоставена в заем от св. Т. Д., като на същата дата св. Н. Д. е изтеглил на каса сумата
от 2300 лв., а от банкомат на три пъти е изтеглил суми от по 2000 лв., или общата сума,
която е изтеглил в банката е била 8300 лв. От трафичните данни на А... ЕООД (л. 44 -
53 от ДП) се установява, че е имало 17 броя обяви от абонат „a.“, с име А.Н., с
телефон за връзка № ......., както и че същите са изтрити на дата 04.04.2022 г. Една от
тези обяви, публикувана на 28.03.2022 г., е процесната - за бунгало/контейнер „Д...“, с
квадратура от 28,8 м2, с цена от 6 999 лв. От справката на БНБ става ясно, че към
датата на деянието подсъдимият е имал една банкова сметка в „Ю....“ и една в И....
АД. Против приемането на документите не са депозирани никакви възражения, поради
което и доколкото са приобщени по предвидения за това в НПК ред, съдът ги оценя
като достоверни и ги взима предвид при формиране на вътрешното си убеждение.
Съдът счете, че няма пречка да се довери и да постави в основата на изводите
си приобщения по делото видеозапис (с наименование „Kasa 2“ - л. 23 от ДП),
доколкото няма данни за интервенция върху видеофайла. Касае се за случайно
създаден запис от камера, поставена в банката, от който ясно се вижда подсъдимия и
св. Д.. Същият потвърждава обстоятелството, че на въпросната дата подсъдимият и св.
Н. Д. са посетили заедно банката за да може последният да изтегли пари и да заплати
на подсъдимия въпросната сума, както и е станало. Настоящият състав цени
вещественото доказателство, доколкото е приобщено по предвидения ред, не е
оспорено по никакъв начин от страните и напълно хармонира с останалите материали.
Посочените доказателствени източници допринасят за категоричното
установяване на гореописаната фактическа обстановка.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна
6
присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав
счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички
признаци от състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК, чл. 26, ал. 1 НК.
Обект на наказателнa закрила са обществените отношения, свързани със
свободното формиране на воля при разпореждане с движимо или недвижимо
имущество.
Престъплението по чл. 209 от НК се намира в раздел IV "Измама" на глава V от
Особената част на Наказателния кодекс. В практиката на ВКС последователно се
застъпва, че криминализираната измама по чл. 209 НК от обективна страна
представлява неправомерна дейност по въвеждане и/или поддържане на заблуждение у
физическо лице, чрез което се формира невярна представа за действителността,
мотивираща го да извърши акт на имуществено разпореждане, с произтичащите от
това имотни вреди. За да се приеме за осъществен състава на престъплението измама
от обективна страна следва да са налице следните предпоставки: 1) два предмета -
измамено лице и ощетено имущество; 2) ощетеното имущество да се е намирало във
фактическа или разпоредителна власт на измамения; 3) да е налице неправилна
представа на пострадалия по отношение на условията, при които той ще извърши акт
на имуществено разпореждане и 4) причиняване на имотна вреда.
От обективна страна, изпълнителното деяние по чл. 209, ал. 1 от НК може да
бъде осъществено в две форми: първата е възбуждане на заблуждение - създаване на
начални неверни представи у пострадалия относно съществуването, несъществуването
или естеството на определени факти и обстоятелства от обективната действителност,
свързани с основанието или условията, при които се осъществява имущественото
разпореждане; ако не беше създадена тази невярна представа, пострадалият не би се
разпоредил с имуществото си; и втората форма е поддържане на заблуждение -
затвърждаване на подобни неверни представи, които са съществували изначално в
съзнанието на жертвата или вече са били създадени от подсъдимия или от друго лице.
При измамата винаги се лъже друг човек, който при това трябва да притежава
фактическа власт върху имуществото, с което се разпорежда поради заблуждението,
създадено или поддържано от дееца. Въвежда се в заблуждение само физическо лице,
защото само то притежава съзнание и може да формира правно валидна воля.
В настоящия случай безспорно се установява наличието на всички белези от
обективна страна на престъплението измама - на 31.03.2022 г., в гр. Б..., подс. З., с
активни действия, е възбудил и поддържал заблуждение у св. Н. Д. и св. Р. К., че срещу
възнаграждение ще им изработи, достави и монтира три броя жилищни контейнери
(преносими къщи) „Д...“, с размери 28,8 м2, и с това им причинил имотна вреда общо в
размер на 12598,50 лв. - на св. Н. Д. в размер на 8398,50 лв., а на св. Р. К. в размер на 4
200 лв.
Тук неизпълнението на двата договора се дължи на изначална липса на
намерение у подсъдимия да изпълни договореностите. Наказателна измама е възможна
и при съществуващи договорни отношения между подсъдимия и пострадалите лица,
като разграничителния критерий между обикновеното неизпълнение на договорни
отношения и наказателна измама е в субективното отношение на дееца към момента
на съвпадане на волеизявленията при сключване на сделката. При гражданската
измама деецът към момента на сключване на сделката желае правомерното развитие на
7
облигационното правоотношение, постигането на неговия общественополезен
резултат, явяващ се изпълнението на насрещните задължения на двете страни по
правоотношението, но впоследствие по една или друга, обективна или субективна
причина не съумява да стори това. При наказателната измама обаче деецът още
изначално не желае постигането на правомерния резултат, а цЕ. само получаване на
имотната облага, без да изпълни каквото и да било. Деецът влиза в облигационни
отношения не с цел да ги изпълни, а още изначално той вижда в тях - метод, средство,
чрез които да въведе пострадалото лице в заблуждение и по този начин да го мотивира
към имуществено разпореждане, което би се явило без правно основание (Решение №
433 по д. 902/2015, Решение № 329 по д. № 1105/2015 г., Решение № 337/2015 г. по д.
№ 716/2015 г. на ВКС). В случая като безспорна индиция за наличието на първоначално
намерение деецът да не изпълни поетите от него договорни задължения е и отсъствието на
обективна възможност за изпълнение на задължението към момента на сключване на
договора предвид и направеното от него самопризнание в хода на съдебното следствие, че
не знае от къде се доставя контейнера, „аз се занимавам с монтаж“ (л. 220 от делото)
(Решение № 330/17.11.2015 г. по д. № 882/2015 г. на ВКС, Решение № 453/31.10.2011 г. по д.
№ 2098/2011 г. на ВКС). В този смисъл са неоснователни възраженията на защитника, че
се касае за гражданска, а не наказателна измама.
Касае се за резултатно увреждащо престъпление, чийто резултат е
причиняването имотна вреда другиму. В резултат на заблуждаването у адресатите на
заблудата са се формирали и затвърдили неверни представи за гражданскоправни
обстоятелства, от значение за осъществяване на имуществено разпореждане, и
вследствие на тези създадени неверни представи адресатите на измамата предприЕ.
имуществено разпореждане, което не биха направили, ако имаха верни представи
относно действителното положение на нещата (Р-337-77-І и Р-48-96-І), с което се е
стигнало до имотна вреда за тях самите. Престъплението е довършено с
неоснователното излизане на парите от патримониума на пострадалите лица, т.е. то е
довършено с настъпването на имотната вреда, тъй като тя е в причинно-следствена
връзка с измамливите действия.
Налице е причинна връзка между поведението на подсъдимия и престъпния
резултат. Последният - имотната вреда, настъпва като пряко следствие от
имущественото разпореждане, осъществено от измамените, а разпореждането пък е
следствие от неправилно изградената увереност, че подсъдимият ще им достави
бунгалата.
В същото време е налице продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК,
при което са извършени две деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Извършеното от подсъдимия не представлява маловажен случай, тъй като
същото не разкрива липса или незначителност на вредните последици.
В случая е ирелевантно обстоятелството, че пострадалите са тези, които са
избрали при кой нотариус да отидат за да се заверят подписите на договорите. По
делото се установи, че пострадалите са поискали договорите да бъдат заверени,
водени единствено от мисълта, че по този начин ще имат по - голяма сигурност при
закупуване на бунгалата. А това, че изборът на нотариална кантора е направен от тях, а
не от подсъдимия, по никакъв начин не променя направените доказателствени и
правни изводи от съда за авторството на деянието в лицето на подсъдимия.
8
По отношение на възражението на защитата, че срокът за изпълнение на
договора не бил изтекъл, съдът намира, че в случая това не е и необходимо, именно
поради характеристиките на този договор като средство, чрез което се въвеждат в
заблуждение пострадалите, а не като облигационна връзка по която могат да чакат
надлежно изпълнение. И не само това, но и поведението на подсъдимия е било такова
в тази ситуация, че пострадалите са разбрали по един недвусмислен начин, че няма да
получат въпросните контейнери, а след това и парите си. Подсъдимият след като
получил парите е започнал да иска и останалата част, като при отказ от страна на св.
Д. да му даде повече пари, подс. З. му заявил, че не му е давал никакви пари, че ще
подаде жалба в полицията, че няма да види бунгала, че няма договор между тях. Освен
това, когато св. Д. му е съобщил, че има камери в банката и от записите ще се види
предаването на парите, подсъдимият отвърнал, че ще се оправдае, че му връща пари от
предоставен по-рано паричен заем. Именно тези обстоятелства са продиктували
пострадалия Д. да се усъмни в началните намерения на подсъдимия и да подаде сигнал
в полицията. Поведението на Д. е било съвсем своевременно, човешки оправдано и
законосъобразно, в съответствие с разпоредбата на чл. 205 от НПК, задължаваща всеки
един гражданин, когато узнае за извършено престъпление от общ характер да уведоми
незабавно държавните органи, а не да чака и да бездейства. Не случайно законодателят
е предвидил уведомяването да стане незабавно, защото именно факторът време е от
особеното значение за разкриването на деянието и наказване на дееца, и всяко едно
забавяне се явява пречка (препятствие) за реализиране цЕ.те на наказателното
правоотношение. Ето защо и според настоящия съдебен състав, когато става въпрос за
извършване на наказателно-правна измама, страните по договора не са длъжни да
чакат „задължението“ да падежира, да предоставят допълнителни срокове, да
изпращат покани, да предявяват искове за унищожаване на договора и пр. пр., а следва
да проявят активно поведение сезиращо компетентните органи, както е направил
пострадалия в случая.
Субект на престъплението e вменяемо наказателноотговорно лице.
Характеризиращи субективните измерения на престъплението са прекият
умисъл на дееца и специалната цел - имотна облага.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им. С действията си пряко е
целял да въведе в заблуждение пострадалите досежно обстоятелствата, поради които
същите се разпореждат със сумите, предмет на обвинението, като целенасочено
подсъдимият е формирал у пострадалите неверните представи, че ще им осигури
въпросните преносими обекти. Подсъдимият е предвиждал, че с тези свои действия ще
предизвика имотна вреда в патримониума на пострадалите лица с процесните суми,
като е действал именно с тази користна цел, типична за престъплението измама, което
е користно такова, да облагодетелства себе си с процесната сума за сметка на всяко
едно от пострадалите лица.
Деянието се извършва при наличието на специфична користна цел - да набави за
себе си имотна облага, като е съзнавал неизбежността на настъпилата имотна вреда за
измамените лица. За наличието на специалната цел по чл. 209, ал. 1 от НК може да се
съди и от поведението на подсъдимия непосредствено преди и след действията му по
възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалите. От значение е и това, че
след като е получил неправомерната имотна облага, при телефонните разговори
подсъдимият е започнал да разиграва различни фактически и правни ситуации, които
9
в крайна сметка са довЕ. до престъпния резултат.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия за виновен в извършване
на престъплението за която му е повдигнато обвинение в настоящото производство.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание
лишаване от свобода за срок от една до шест години.
Настоящият състав счита, че в случая не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства относно подсъдимия, които да оправдаят
приложението на чл. 55 от НК, поради което размерът на наказанието беше определен
от съда съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК.
Смекчаващо отговорността обстоятелство е чистото съдебно минало.
При индивидуализиране на наказанието, като отегчаващи обстоятелства, съдът
отчете високата стойност на причинената имотна вреда, надхвърляща в пъти размера
на минималната работна заплата към датата на деянието (съгласно ПМС №
331/26.11.2020 г. МРЗ е била 650 лв.); тук съдът отчете и че деянието е насочено срещу
собствеността на две различни лица и правото им на свободно разпореждане с
имуществото им. В случая се касае за проявена престъпна упоритост, поради което
съдът счете, че обществената опасност на конкретното деяние и на извършителя е
висока, и мотивираха съда да опредЕ. наказанието над минимума, при приложение на
разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК. С оглед на така изложеното съдът наложи
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 м...ца.
Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият не е бил
осъждан, поради което по отношение на същия са налице предпоставките за
приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. За поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия не е наложително наложеното наказание лишаване от свобода да се търпи
ефективно, поради което на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението
му за срок от 4 години, считано от влизане в сила на настоящата присъда.
Съдът намира, че това наказание е справедливо и съразмерно с тежестта и
обществената опасност на извършеното от подсъдимия престъпление и неговата
личност и е съобразено с цЕ.те по чл. 36 от НК, като едновременно ще способства за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и наред с това ще въздейства върху
същия предупредително, без да му отнема възможността да работи, да се издържа и по
този начин да бъде пълноценен член на обществото. Освен всичко горепосочено, с
така определеното наказание биха се постигнали и цЕ.те на генералната превенция,
като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
По гражданските искове:
Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, предмет на
обвинението по конкретното дело. Когато това деяние осъществява състава на
престъпление и с него са причинени имуществени вреди, гражданският иск е доказан
по основание. В случая извършените от подсъдимия две деяния са съставомерни по чл.
209, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, и от тях Н. Д. и Р. К. са претърпЕ.
имуществени вреди, съответно в размер на 8 398,50 лв. за св. Н. Д., и в размер на 4 200
лв. за св. Р. К.. Налице е пряка причинна връзка между противоправните действия на
подсъдимия и щетите, причинени на пострадалите, за които те следва да бъдат
обезщетени. Предявените граждански искове са за суми, които попадат в рамките на
10
претърпяната от измамените вреда, поради което и съдът счете, че исковете, като
доказани по основание и размер, следва да бъдат уважени изцяло.
Предвид на това съдът осъди подсъдимия З. З. да заплати на Н. Д. обезщетение
за претърпени от същия имуществени вреди в резултат на престъплението, в размер на
8 398,50 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деянието - 31.03.2022 г.,
до окончателното заплащане на сумата. Съдът осъди подсъдимия З. З. да заплати и на
Р. К. обезщетение за претърпени от същия имуществени вреди в резултат на
престъплението, в размер на 4 200 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието - 31.03.2022 г., до окончателното заплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен,
съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското
възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и
разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили
такова искане.
В случая подсъдимият беше осъден да заплати на гражданския ищец Н. Д.
сумата в размер на 1200 лв., а на гражданския ищец Р. К. сумата в размер на 750 лв. (л.
25 - 27, л. 223 - гръб от делото), представляващи заплатено от последните адвокатско
възнаграждение на повереника им за процесуално представителство пред съда.
Подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на Районен съд - Б... сумата от 503.94 лв.,
представляваща държавна такса върху уважените граждански искове, както и 5 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
В хода на съдебното производство са сторени разноски (л. 143-149 и л. 156 от
делото) в размер на 139.95 лв., поради което и подсъдимият следва да бъде осъден да
ги заплати по сметка на РС - Б..., както и сумата от 5 лв., по сметка на Районен съд -
Б..., за служебно издаване на изпълнителен лист.
По вещественото доказателство:
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, вещественото доказателство - диск (л.
23 от ДП), съдът постанови да остане по делото в срока на съхранението му и да бъде
унищожено заедно с него по реда на ПАС.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
11
Съобщи за изтекли лични данни