Определение по дело №1783/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 456
Дата: 12 март 2018 г.
Съдия: Радостина Костова Калиманова
Дело: 20172100101783
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                       

Номер  456                           Година, 2018                                        Град  Бургас

Бургаският окръжен съд…..…….……… граждански състав …………………………..

На дванадесети март .….………….…………. Година две хиляди и седемнадесета

в закрито заседание в следния състав:

                                                                       

                                                             Председател: Радостина Калиманова

    Членове: ……………………………………..

                                                     Съдебни заседатели: ……………………………………..

 

Секретар ………………………………………………………………………………..………

Прокурор ………………………………………………………………………….……………. 

като разгледа докладваното от …….....… Р. Калиманова …………………………….

гражданско дело № ……… 1783 ....…. по описа за ………. 2017 …………. година.

 

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковите претенции на Л.Н.С. и Людмила Григорьевна Саксеева, и двамата граждани на Руската Федерация, с постоянен адрес *** им. Фрунзе, вила №2 чрез процесуалния им пълномощник със съдебен адрес *** против „Монолит”ООД, ЕИК *********, със седалище град Черноморец, община Созопол и адрес на управление ул.„Славянска“ № 10 за осъждане на ответното дружество да им заплати сумата от по 20000 евро на всеки един от тях, представляваща половината от платената от двамата обща цена в размер на 40000 евро, с която същото се е обогатило поради отпадане на основанието за нейното получаване, ведно със законната лихва върху претендираните размери главница, считано от датата на депозиране на исковата молба до тяхното окончателно изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че на 02.12.2012 година между ищците от една страна като купувачи и ответното дружество от друга страна като продавач бил сключен предварителен договор №06-М/09 за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент №6, на 2-ри етаж в съществуваща жилищна сграда, с площ от 74.24 кв. м., при граници и съседи, подробно описани в същия и с адрес град Черноморец, ул. „Славянска“ №10. Ищците изпълнили изцяло своите задължения по договора, като платили пълната покупна цена в размер на 40000 евро, както било записано в чл.7.1 от предварителния договор.

Съобразно клаузите на същия, продавачът се задължил да изпълни строителните работи, да получи разрешение за използване на обекта не по-късно от 01.01.2014 година и прехвърли собствеността върху имота на купувача. Независимо, обаче от многобройни разговори и обещания, ответното дружество не изпълнило задълженията си. В тази връзка и с нарочна нотариална покана с рег.№ 6155 от 21.09.2017 година чрез нотариус с район на действие Бургаския районен съд, получена от него по реда на чл.47 ал.1 на ГПК на 08.11.2017 година, ищците го поканили за изпълни задълженията си в петнадесетдневен срок, считано от датата на получаване на същата. Изпълнение от страна на ответника не последвало и в така дадения допълнителен срок.

Ищците твърдят, че по така създалата се между тях и ответника валидна облигационна връзка били напълно изправна страна, а ответникът не изпълнил задълженията си поради причина, за която отговаря. Такова изпълнение от негова страна не последвало и в допълнително дадения му срок, поради което именно обстоятелство същата следвало да се счита развалена с депозирането на исковата молба в съда и получаването на препис от нея от ответното дружество. Като следствие от развалянето на договора, последното било длъжно да върне получените суми поради отпадане на основанието за тяхното престиране от страна на ищците. Всичко така казано обуславяло и правния интерес на ищците от предявяването на настоящите осъдителни искови претенции.

Ответникът, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея, в указания от закона и съда срок е депозирал писмен отговор, изразил е становище по така предявените против него искови претенции,  представил е доказателства. Със същия не са оспорени твърденията по искова молба и по-специално не е оспорено наличието на сключен между страните по делото предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, така също и постигнатата уговорка за получаване на разрешение за ползване до 01.01.2014 година. Изтъква се, обаче, че този срок бил сложен в зависимост и от редица допълнителни обстоятелства. В договора не бил посочен конкретен срок за прехвърляне на недвижимия имот след получаване на разрешението за ползване. Указано било единствено, че страните следва да подпишат протокол за извършените строително-монтажни работи не по-рано от 14 дни от уведомяването на купувачите за полученото разрешение за ползване. Пак там не било посочено, че прехвърлянето на имота до определена дата е от съществено значение за ищците и по-късно изпълнение е безполезно; такова изрично посочване липсвало и в изпратената от тях до него нотариална покана.

С последната единствено се предоставял срок за прехвърляне на недвижимия имот. Ищците, обаче били наясно, а това било отразено и в имотния регистър към Агенция по вписванията, че към момента на получаване на разрешение за ползване през февруари 2017 година била вписана /и все още в сила и действие/ възбрана върху 1/3 идеална част от сградата, в която се намирал недвижимият имот, поради което не било възможно прехвърляне на отделен обект от сградата, т.е. налице била обективна пречка за изповядване на сделката, предмет предварителния договор. Същевременно ответникът изрично бил заявявал, че веднага след вдигане на посочената възбрана ще пристъпи към изповядване на сделката във формата на нотариален акт съобразно поетите с предварителния договор задължения.

Едва с исковата молба ищците заявили, че нямат интерес от реално изпълнение на договора и претендирали неговото разваляне и връщане на платените по него суми; такова волеизявление липсвало в нотариалната покана и за пръв път било въведено с исковата молба; претендирали се и разноски за образуваното с нея исково производство. Ответникът не бил дал повод за завеждане на делото с оглед искането за връщане на платени суми - доколкото по никакъв начин до този момент не бил уведомяван за развалянето на договора и не му бил предоставян срок за връщане на реално заплатени суми.

Независимо от липсата на доказателства, че срокът за прехвърляне на процесния недвижим имот бил от съществено значение за ищците и по-късно изпълнение щяло да бъде безполезно за тях, то ответната страна не оспорва правото им да развалят договора и получат връщане на платеното по него, но при представяне на издадените разписки за плащането, упоменати в самия договор.

Като се има предвид, че ответникът никога не е оспорвал факта на наличие на предварителния договор и задължението за прехвърляне на недвижим имот /възпрепятствано понастоящем поради обективни причини/, искането за разваляне на предварителния договор и респективно връщане на платени суми било въведено едва с исковата молба, но не и преди това, то същият отправя искане да се имат предвид разпоредбите на чл.78 ГПК относно присъждането на разноски. Във връзка с нарочно дадените му указания ответникът е направил пояснения на заявеното от него с отговора на исковата молба, които следва да се разбират с смисъл, че оспорването на претенциите е само по размер. По-точно същият изтъква, че при него не се съхраняват документи, сочещи на извършено плащане на уговорената продажна цена по предварителния договор от страна на ищците, а същевременно до настоящия момент измежду кориците на делото липсват представени такива, съобразно уговорките в самия от него, а именно разписка за платената сума.

При съобразяване на така изложеното по-горе, съдът намира, че предявените от ищците искови претенции с правно основание чл.55 ал.1 предл.3-то от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са допустими и не съществува пречка да бъдат разгледани по същество. Съдът намира, че представените към исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към правния спор, който е местно и родово подсъден на настоящия съд, поради което и като такива същите следва да бъдат приети от него. С отговора на исковата молба не са представени от ответната страна писмени доказателства, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока. По направеното от същата с него доказателствено искане съдът ще се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание след изслушване на ищците, на които следва да бъде предоставена възможност за вземат становище по твърденията в него, които от своя страна са корелативно свързани със същото. Както ищците, така и ответното дружество с исковата молба, съответно с отговора на същата не са направили други доказателствени искания, освен обсъдените по-горе и по които съдът е изразил становище.

С настоящото си определение, освен това, съдът следва на основание чл.154 от ГПК да укаже на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. За безспорно в настоящото производство и поради това ненуждаещо се от доказване следва да се приеме сключването между страните по делото на предварителния договор с предмет описания в същия недвижим имот, както и неговото разваляне с получаването от страна на ответника на преписа от исковата молба и доказателствата към нея. Разпределението на доказателствената тежест следва непосредствено от приложимата правна норма.

При съобразяване на посоченото от съда по-горе правно основание на предявените искове, въведените с исковата молба факти, твърдения и съобразно посочените от ищците като основание на исковете по чл.55 ал.1 от ЗЗД обстоятелства, а също и изразеното от ответната страна с отговора на исковата молба и последващото негово уточнение становище по всички тях, ищците са тези, които следва да докажат при условията на пълно и главно доказване, че са платили на ответното дружество търсената от тях сума общо от 40000 евро или по 20000 евро от всеки един от тях по процесния предварителен договор.

Ето защо, по изложените съображения и на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд

                                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРИЕМА за разглеждане предявените от Л.Н.С. и Людмила Григорьевна Саксеева, и двамата граждани на Руската Федерация, с постоянен адрес *** им. Фрунзе, вила №2 чрез процесуалния им пълномощник със съдебен адрес *** против „Монолит”ООД, ЕИК *********, със седалище град Черноморец, община Созопол и адрес на управление ул.„Славянска“ № 10 искови претенции за осъждане на ответното дружество да им заплати сумата от по 20000 евро на всеки един от тях, представляваща половината от платената от двамата обща цена в размер на 40000 евро, с която същото се е обогатило поради отпадане на основанието за нейното получаване, ведно със законната лихва върху претендираните размери главница, считано от датата на депозиране на исковата молба до тяхното окончателно изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски.

ПРИЕМА представените от ищцовата страна с депозираната от нея искова молба, по повод на която е образувано настоящото производство, писмени доказателства.

ОБЯВЯВА, че по направеното от ответника с отговора на исковата молба доказателствено искане ще се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание след изслушване на ищците.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.04.2018  година - 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните по делото, а препис от отговора на исковата молба и допълнително постъпилата писмена молба в негово уточнение да се изпратят на ищците чрез процесуалния им представител на посочения от тях съдебен адрес.

                                                                                                                                 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: