№ 708
гр. Варна , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Галина С. Стефанова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100500378 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 288828/14.12.2020г. от
„Милтекс КК“ ЕООД с ЕИК *********“, със седалище и адрес на управление: гр.Варна
район Одесос ул.“Осми Приморски полк“ № 54 ет.2,чрез процесуален представител срещу
Решение № 260973/30.10.2020г. по гр.д. № 1130/2020г. на ВРС,30 св., с което съдът е
осъдил въззивника ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. Р., с ЕГН **********, с адрес: с. Л.К., община
Аксаково, обл. Варна сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на настъпилата средна телесна
повреда на 24.10.2019 г., - „Травматична ампутация на друг пръст на ръката“ (частична), IV-
ти пръст, вдясно, изразяващи се претърпени физически болки, страдания и силен стрес,
основателен страх за начина на живот, непрестанни и основателни притеснения за
бъдещето, за предстоящото отглеждане на дете в семейството, което предстои да се роди,
чувство за малоценност и дискомфорт, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
настъпване на трудовата злополука - 24.10.2019 г., до окончателното изплащане, на
основание чл. 200 от КТ.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната
му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Оспорва се извода на съда,
че ищеца е извършил възложената й работа без нареждане, но в интерес на работодателя по
см. на чл.200 ал.2 от КТ, в резултат на което е претърпяла трудовата злополука. Излага се
твърдения, че от пострадалата са предприети действия излизащи извън трудовата и функция
по поставяне на пакетчета с масло в кашони и то същите са предприети при липса на
1
елементарно старание и внимание, без предварително машината да бъде изключена от
електрическото захранване, което е против правилата за безопасност, за които й е проведен
инструктаж. Поддържат доводите от отговора на исковата молба за съпричиняване на
вредоносния резултат чрез допускане на груба небрежност. Оспорва се и размера на
присъденото обезщетение, като прекомерно завишен, поради което в условията на
евентуалност се претендира намаляване на присъденото в полза на ищцата обезщетение.
Претендира присъждане на сторените по далото разноски.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител, с писмена молба
поддържа доводите от въззивната жалба, моли за уважаването й. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски , за които представя списък по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.Оспорва всички
наведени доводи за съпричиняване от страната на пострадалия. Моли за потвърждаване на
решението и присъждане на разноски.
В съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора, оспорва възраженията от въззивната жалба. Моли за потвърждаване на
решението.Претендира присъждане на разноски.Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Г. С. Р., с ЕГН **********
срещу „Милтекс КК“ ЕООД с ЕИК *********“, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна район Одесос ул.“Осми Приморски полк“ № 54 ет.2 иск с правно основание
чл.200 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 15 000 (петнадесет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на
настъпилата средна телесна повреда на 24.10.2019 г., - „Травматична ампутация на друг
пръст на ръката“ (частична), IV-ти пръст, вдясно, изразяващи се в претърпени физически
болки, страдания и силен стрес, основателен страх за начина на живот, непрестанни и
основателни притеснения за бъдещето, за предстоящото отглеждане на дете в семейството,
което предстои да се роди, чувство за малоценност и дискомфорт, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на настъпване на трудовата злополука - 24.10.2019 г. до
окончателното изплащане на паричното задължение.
В исковата молба се твърди, че на 24.10.2019 г. Г.Р. била редовна смяна на работа в
ответното дружество, където изпълнявала длъжността „пакетировач“. Около 16:30 ч.
подпомагала в работата колежката си В.Р.К., като сипвала масло в шпека (част от
елементите на машината за пълнене и пакетиране), намиращ се до контролния панел на
машината, непосредствено пред оператора (опериращият с машината, като в случая това е
била В.К.).В опит да почисти въртящата се маса /тава/ ръката на Г. С. Р. била увлечена, като
2
пръстът попаднал в обсега на „сгъвачния апарат“, при което буталото, което формова
опаковъчно фолио през сгъвачния апарат, притиска пръста в металния ръб на „гнездото“,
от което пръстът е премазан и откъснат. Вследствие механичното въздействие върху
пръста на пострадалата, същата е получила „Травматична ампутация на друг пръст на
ръката“ (частична), IV-ти пръст, вдясно“ Последвало издаването на болничен лист с
причина: трудова злополука по чл.55 ал.1 КСО и диагноза: Травматична ампутация на друг
пръст на ръката/частична/.Трудовата злополука била призната и декларирана от
работодателя в съответното ТП на НОИ с Декларация за трудова злополука вх.№5101-03237
от 04.11.2019г. на ТП на НОИ-Варна, а също така е и призната за такава с Разпореждане №
5104-03-277 от 27.12.2019г. на ТП-Варна на НОИ по чл.55, ал.1 от КСО, което не е
обжалвано и е влязло в законна сила. Претендира се обезвреда на неимуществени вреди
изразяващи се в претърпени физически болки, страдания и силен стрес, основателен страх за
начина на живот, непрестанни и основателни притеснения за бъдещето, за предстоящото
отглеждане на дете в семейството, което предстои да се роди. Твърди, че чувството за
малоценност и дискомфорт са съпътстващи обстоятелства обострени от факта, че
пострадалата е жена и че ръката освен, че не е в естетичен вид, няма да може да служи
пълноценно. Счита за ограничени и възможностите да си намери работа, несвързана от
цялостта и функцията на дясната ръка, предвид нейното образование и професионална
квалификация. Заявената претенция от 15 000 лева е уважена изцяло.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва иска като изцяло неоснователен, а в условията на евентуалност счита
искането обезщетение за прекомерно и прави възражение за съпричиняване от ищцата
поради проявена „груба небрежност" от нейна страна в процеса на осъществяване на
трудовите й задължения и респективно по време на настъпване на трудовата злополука.
Твърди, че отговорността на работодателя следва да се намали до 90% от размера и
стойността на претърпените вреди, тъй като пострадалата е допринесла изключително за
настъпване на злополуката, като е допуснала „груба небрежност", изразяваща се в пълно
неспазване на правилата за безопасност за работа с машината за пакетиране на масло, с
които ищцата е запозната посредством инструктаж. Не е положила грижа, каквато и най-
небрежния би положил в подобна обстановка, зает със съответната дейност, при подобни
условия. Вината в случая се изразява в знанието на пострадалата за вредоносния резултат,
който ще настъпи и съответно неправилната преценка, че може да го предотврати. Твърди,
че работодателят е осигурил безопасни условия на труд в предприятието си, като е провел
както начален, така и периодични, вкл. всекидневни инструктажи на ищцата за безопасна
работа с машината. Също така твърди, че ищцата е изпълнява трудовите си задължения по
сключения трудов договор за период повече от четири месеца в същото предприятие и на
същата длъжност, което е достатъчно време за придобиване на опит и знания за работа с
машината за пакетиране на масло.
В открито съдебно заседание страните поддържат тезите си.
3
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбите оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
изводи от фактическа и правна страна:
Налице е основанието на чл.200 КТ за ангажиране на обективната отговорност на
ответника за неимуществени вреди, причинени на ищцата в резултат на претърпяната от
нея трудова злополука, поради което за ответника, е възникнало задължение за заплащане на
дължимото по чл.200 КТ обезщетение.
Безспорно между страните и доказано от трудов договор № 15/04.06.2019 г., е че
към дата 24.10.2019 г. ищцата Г.Р. е била в трудово правоотношение с ответника, като е
изпълнявала длъжността „пакетировач“- извършва дейността пакетиране на готовата
продукция, почиства работните помещения от отпадъчните материали и брака, като ги
отнася на предварително определените за това места, води отчета за опакованата продукция;
спазва санитарно-хигиенните изисквания при работа с продукти за пряка консумация;
помага при извършване на ремонтни работи като подготвя площадката за извършване на
ремонтна дейност; изпълнява и други задачи, възложени от ръководството на
предприятието; спазва правилника за вътрешния трудов ред и носи фирмено облекло по
време на работа/видно от представената длъжностна характеристика за длъжността,с която
по делото няма спор , че ищцата е запозната/. Трудовото правоотношение е прекратено по
взаимно съгласие на основание чл.325 т.1 от КТ/Заповед № 49/06.08.2020г./
Не се оспорва и механизма на злополуката описан в исковата молба,а именно:На
24.10.2019 г. Г.Р. била редовна смяна.Около 16:30 ч. подпомагайки в работата колежката си
В.Р.К. като сипвала масло в шпека (част от елементите на машината за пълнене и
4
пакетиране), намиращ се до контролния панел на машината, непосредствено пред оператора
(опериращият с машината, като в случая това е била В.К.), в опит да почисти въртящата се
маса /тава/ ръката на Г. С. Р. бива увлечена, като пръстът попада в обсега на „сгъвачния
апарат“, при което буталото, което формова опаковъчно фолио през сгъвачния апарат,
притиска пръста ѝ в металния ръб на „гнездото“, от което пръстът ѝ е премазан и откъснат.
Между страните няма спор, че станалата злополука е трудова. Приети по делото са
: копие на досие на трудова злополука № 258/2019г. , станала на 24.10.2019г. с Г. С. Р. на
ТП на НОИ – Варна /л.65-128/.
Приобщен по делото е Протокол №5101-03-237#7 от 19.12.2019 г. на ТП на НОИ
Варна за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 24.10.2019 г.,
по повод получени документи от ТП –Варна на декларирана злополука, станала с лицето Г.
С. Р. .В същия са посочени изчерпателно допуснатите нарушения на Наредба №7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работно оборудване,Закон за здравословни и безопасни условия на
труд,КТ за което на лицата допуснали нарушенията – „Милтекс КК“ ЕООД е съставен
АУАН/л.17-21/.
Пред настоящата инстанция от въззивника не са направени възражения относно
вида и характера на получените от ищцата в следствие на трудовата злополука травматични
увреждания. От представените по делото писмени доказателства / болнични листи №
Е20190013949/29.10.2019 год.; №Е20198597097/26.11.2019 год.; №Е20198597204/23.01.2020
год.; №Е20198597205/23.01.2020 год.; №Е20198597161/30.12.2019 год.;
№Е20198597434/14.05.2020 год. и №Е20198597327/26.03.2020 год., Амбулаторен лист №
811/30.12.2019 год. и Експертно решение № 1574/086/12.05.2020 год. /и заключението на
вещото лице по приетата по дело СМЕ, което съда кредитира, се установява, че в резултат
на възникналия на 24.10.2019г. инцидент Г.Р. е претърпяла ампутация на четвърти пръст
на дясната ръка, средна фаланга. Ампутационният чукан е с гладки ръбове, моравочервен
цвят, при докосване силно болезнен. От направената рентгенография се установява
остеопороза на костите на пръстите на дясната ръка, най-вече на четвърти пръст.
Движенията на десния горен крайник, основната му функция-хващането, са запазени в
основния си обем. Оздравителният процес на това травматично увреждане е довело до т.н.
болест на Зудек, която се характеризира с болки и изтръпвания в областта на травмата,
провеждащи се по дължината на десния горен крайник, болки при докосване до
ампутационния чукан, нощно мравучкане, изпотяване на крайника, което налага комплексно
медикаментозно и физиотерапевтично лечение, вкл. хирургично доколкото ще се наложи
отстраняване на невриноми /туморни образувания в краищата на травмираните нерви/. В
този смисъл това е травматично увреждане и свързаните с него усложнения са обусловили
постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. След отзвучаване на
симптоматиката дължаща се на заболяването на Зудек, пострадалата ще има възможност да
упражнява пълноценно трудова дейност. Към момента на изготвяне на заключението –
5
м.09.2020г. описаната по-горе симптоматика е изразена в пълния си интензитет. В съдебно
заседание вещото лице разяснява, че е налице причинно-следствена връзка между трудовата
злополука и болестта на Зудек. Излага, че условно може да се разграничат три стадия на
болестта: в първите два лечението протича сравнително леко, то е комплексно,
медикаментозно и физиотерапия и най-често тези методи изчерпват симптоматиката. В
трети стадий, където процесите са напреднали, най-често са налице остатъчни явления,
които не могат да бъдат компенсирани. Тогава лечението е по-трудно, пак комплексно, но
така или иначе не постига комплексен ефект. При правилно лечение симптомите ще
отзвучат за година и повече, тъй като при ищцата е налице максимум втори стадий.
Продължителността на възстановяването е индивидуална, като при жените протича по-
тежко. Най-често лечението е медикаментозно, физиотерапия, в някои случаи се налага
оперативно лечение, когато са налице нервни окончания в близост до ампутационния чукан
и там се налага да се коригират краищата на нервите. Процесният случай вещото лице
определя като нуждаещ се от оперативна намеса, тъй като ищцата реагира на всяко
докосване. Установената остеопороза на ръката, която е следствие на инцидента е един от
симптомите на втори стадий и е в причинно следствена-връзка от травмата. Възможно е
остеопорозата да има обратно развитие при правилно лечение, приемане на калциеви и
други препарати да се възстанови твърдостта и порезността на костта.
Въз основа на събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява
и че ищцата е претърпяла описаните в исковата молба неимуществени вреди, изразравящи
се в претърпените от нея болки и страдания. В тази връзка освен посочените вече писмени
доказателства, съда кредитира и гласните такива – показанията на св. В.К./свекърва на
ищцата/, Д.К. /Свекър на ищцата/ и Р.Р. – съпруг. Макар и свидетелите да са близки
роднини пострадалата, показанията им относно състоянието на Г.Р. след инцидента съда
преценява като непосредствени и обективни. Единствено следва да се посочи,че не е налице
връзка между инцидента и образованието на лицето, с оглед наведените в исковата молба
твърдения за евентуални затруднения при намиране на работа.
Настоящия съдебен състав приема, че заявения от ищцата размер на обезщетение
от 15 000 лева покрива критерия за справедливост, визиран в нормата на чл.52 от ЗЗД
предвид обективно съществуващите обстоятелства и съобразно представените от страните
доказателства.
Възраженията на въззивника, относно прилагането на разпоредбата на чл. 201 ал. 2
от КТ за съпричиняването на вредоностния резултат от страна на пострадалия, съда приема
за основателни по следните съображения:
По делото не се спори, че пострадалата е преминала инструктаж за работа с
машината за пакитиране, както и, че е запозната с правилника за вътрешния трудов ред. В
тази връзка съда цени освен представените писмени доказателства – копия на книги за
инструктаж – начален и периодичен , така и гласните такива, чрез разпита на свидетелите –
6
С.П. и Д.С.. Съвкупно от последните се установява, че на ищцата е обяснено и тя е
възприела какви са трудовите и функции, както и как следва да се процедира при работа с
процесната машина, респективно как следва същата да бъде почиствана. Безспорно в деня
на инцидента машината пакетираща масло BENHIL 8304 BUTTE е била без монтирана
предпазна вратичка, която ограничава достъпа до тавата. /така в Протокол №5101-03-237#7
от 19.12.2019 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на
24.10.2019 г., където пише: „Допусната е до експлоатация машина пакетираща масло … без
предпазни устройства и защитни ограждения за осуетяване на достъпа до опасната зона на
движещите се части – ремъци, валове, бутала, колела и др., с което се създава риск за
злополуки, с което е нарушен чл. 186, ал.1 от Наредба 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно
оборудване/. Безспорно констатираното нарушение създава риск за работниците.
Създаването на риск обаче не обяснява поведението на пострадалата , която при работещ
механизъм на ножовете самоволно и самонадеяно е пъхнала ръката си в тях за да почисти
масло. Съда не кредитира показанията на св. В.Р.К., за това , че: „никой не им е чел
инструкциите за работа, а само са ги разписали“. От една страна св. К. е тази , в чиято
помощ Г.Р. е предприела почистване на машината без това да влиза в пряката й трудовата
функция , а от друга същата не оспорва подписа си под инструктажа. Доколкото по делото
няма наведени твърдения и доказателства , че някой от работниците вкл. пострадалата и
св.К. са подписвали инструктажите под някаква форма на заплаха/натиск , съда приема , че с
полагането на подписа си същите са инструктирани и са запознати с начина на работа и
правилата за безопасни условия на труд. Показания на св.К. в тази връзка не следва да бъдат
ценени и с оглед вътрешното им противоречие. Самата тя излага , че не и влиза в работата
да чисти машината, че затова има назначен човек, но когато той бил далеко не го викала,
защото халето било голямо. Че машината може да се почисти без да се спира, но само от
опитен човек . Че св.С.П. –машинен оператор в ответното дружество им е правил забележка
да не чистят при работеща машина, забранявал им е :“Не пипайте“ и т.н. Следва да се има
предвид , че за реализиране отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е без значение
дали и други негови служители са действали виновно. Релевантно за обезщетяването и то
относно размера, но не и до степен изключване отговорността на работодателя, е
евентуалното съпричиняване от страна на работника. Настоящия съдебен състав счита, че от
събранието по делото доказателства , безспорно се установява , че въпреки
необезопасяването на машината, трудовата злополука не е единствено по вина на
работодателя, организирал работния процес и не е негова преимуществена вина.Че не
липсата на предпазител е причината Г.Р. да предприеме почистване на тавата в работещо
състояние на машината, а по-скоро собствената й преценка,че може да го направи без да
пострада./ Така в Решение № 1052/2001 г. по гр.д.№1948/2000 г. на ВКС, III ГО - трудова
злополука настъпила при опит на работник да почисти ръчно задръстена машина за мелене
на пластмасови отпадъци, без предварително да изключи електрическото й захранване/
Трайна е практиката на ВКС ,че според разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, груба
7
небрежност при трудова злополука е налице когато пострадалият е предвиждал
настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че
ще ги предотврати. Приема се, че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата
грижа при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката,
каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не би могъл да го допусне.
Такова поведение е правно укоримо защото пострадалият е бил длъжен да избегне
злополуката, ако беше положил дължимата грижа. Именно поради факта, че пострадалият
участва в увреждането, това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на
дължимото се обезщетение.
Ето защо настоящия съдебен състав счита, че в конкретната хипотеза следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, като размерът на дължимото от
работодателя обезщетение за вредите от трудовата злополука се намали с 50%., с какъвто
процент и съда намира, че пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат.
Съобразявайки всички доказателства по делото, съда приема, че критерият за
справедливост за репариране на претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания,отчитайки съпричиняването, би бил удовлетворен чрез определяне
обезщетение в размер на 7500 лева. Следва да се има предвид,че частичното уважаване на
иска за по-малък от претендирания размер на обезщетението, не е с оглед преценката на
съда за справедлива обезвреда на доказаните от ищеца настъпили неимуществени вреди , а с
оглед наличие на съпричиняване на вредоносния резултат.
Депозираната въззивна жалба е частично основателна, а обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което размера на присъденото обезщетение да бъде определен съобразно изложените
мотиви.
Предвид различните изводи на двете инстанции първоинстанционното решение
следва да бъде отменено и в частта за присъдените разноски.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
150.00 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат за първа инстанция. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ВРС дължимата сума за държавна такса в
размер на 300,00 лв. и възнаграждение на вещото лице по допусната съдебно-медицинска
експертиза в размер на 130,00 лв.,или сумата от 430,00 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК.
За въззивното производство на въззивника следва да се присъдят разноски в размер
на 705.00 лева заплатено възнаграждение за един адвокат, като възражението на
процесуалния представител на въззиваемия по чл.78 ал.5 от ГПК съда намира за
основателно .
На въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 150.00 лева
представляващи заплатено възнаграждение на един адвокат.
8
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, Решение № 260973/30.10.2020г. по гр.д. № 1130/2020г. на ВРС,30 св., с
което „Милтекс КК“ ЕООД с ЕИК *********“, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна район Одесос ул.“Осми Приморски полк“ № 54 ет.2 Е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ
на Г. С. Р., с ЕГН **********, с адрес: с. Л.К., община Аксаково, обл. Варна, сума за
размера над 7500.00 /седем хиляди и петстотин /лева до присъдените 15 000 /петнадесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на
настъпилата средна телесна повреда на 24.10.2019 г. - „Травматична ампутация на друг
пръст на ръката“ (частична), IV-ти пръст, вдясно, изразяващи се в претърпени физически
болки, страдания и силен стрес, основателен страх за начина на живот, непрестанни и
основателни притеснения за бъдещето, за предстоящото отглеждане на дете в семейството,
което предстои да се роди, чувство за малоценност и дискомфорт, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на настъпване на трудовата злополука - 24.10.2019 г., до
окончателното изплащане, на основание чл. 200 от КТ; както и в частта за разноските,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Г. С. Р., с ЕГН **********, с адрес:
с. Л.К., община Аксаково, обл. Варна срещу „Милтекс КК“ ЕООД с ЕИК *********“, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна район Одесос ул.“Осми Приморски полк“ № 54
ет.2 , иск за заплащане на сумата за разликата над 7500.00 /седем хиляди и петстотин
/лева до присъдените 15 000 /петнадесет хиляди/ лева представляваща обезщетение за
претърпени болки и страдания в резултат на настъпилата средна телесна повреда на
24.10.2019 г. - „Травматична ампутация на друг пръст на ръката“ (частична), IV-ти пръст,
вдясно, изразяващи се в претърпени физически болки, страдания и силен стрес, основателен
страх за начина на живот, непрестанни и основателни притеснения за бъдещето, за
предстоящото отглеждане на дете в семейството, което предстои да се роди, чувство за
малоценност и дискомфорт, ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване
на трудовата злополука - 24.10.2019 г., до окончателното изплащане, на основание чл. 200
от КТ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260973/30.10.2020г. по гр.д. № 1130/2020г. на
ВРС,30 св., с което „Милтекс КК“ ЕООД с ЕИК *********“, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна район Одесос ул.“Осми Приморски полк“ № 54 ет.2 Е ОСЪДЕН ДА
ЗАПЛАТИ на Г. С. Р., с ЕГН **********, с адрес: с. Л.К., община Аксаково, обл. Варна,
сумата от 7500.00 /седем хиляди и петстотин /лева, представляваща обезщетение за
9
претърпени болки и страдания в резултат на настъпилата средна телесна повреда на
24.10.2019 г. - „Травматична ампутация на друг пръст на ръката“ (частична), IV-ти пръст,
вдясно, изразяващи се в претърпени физически болки, страдания и силен стрес, основателен
страх за начина на живот, непрестанни и основателни притеснения за бъдещето, за
предстоящото отглеждане на дете в семейството, което предстои да се роди, чувство за
малоценност и дискомфорт, ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване
на трудовата злополука - 24.10.2019 г., до окончателното изплащане, на основание чл. 200
от КТ.
ОСЪЖДА „Милтекс КК“ ЕООД с ЕИК *********“, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна район Одесос ул.“Осми Приморски полк“ № 54 ет.2 ДА ЗАПЛАТИ
на Г. С. Р., с ЕГН **********, с адрес: с. Л.К., община Аксаково, обл. Варна, сумата от
150.00/сто и петдесет/лева представляваща сторени разноски пред ВРС и сумата от
150.00/сто и петдесет/лева сторени разноски пред въззивна инстанция, на основание чл.78
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Милтекс КК“ ЕООД с ЕИК *********“, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна район Одесос ул.“Осми Приморски полк“ № 54 ет.2 ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджата на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 430.00/четиристотин и
тридесет/лева , на основание чл. 78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. С. Р., с ЕГН **********, с адрес: с. Л.К., община Аксаково, обл.
Варна ДА ЗАПЛАТИ на „Милтекс КК“ ЕООД с ЕИК *********“, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна район Одесос ул.“Осми Приморски полк“ № 54 ет.2, сумата от
705.00/седемстотин и пет/лева, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11