Определение по дело №185/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 20
Дата: 3 януари 2020 г.
Съдия: Мария Иванова Райкинска
Дело: 20171100900185
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 януари 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. С., 03.01.2020 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VІ ТО, 5 състав, в открито заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

разгледа докладваното от съдия Райкинска т. д. № 185 по описа за 2017  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 692 ТЗ.

С решение от 23.06.2017 г. е обявена неплатежоспособността на длъжника "К.М." АД, определена е началната й дата, открито е производство по несъстоятелност и е назначен временен синдик, на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ. Същото е обявено в търговския регистър на 27.06.2017 г.  

В изпълнение на правомощията си, синдикът е изготвил Допълнителен списък № 2 на приетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, който е обявен в търговския регистър на 26.09.2019 г.

 В срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ е постъпило възражение вх. № 120331/04.10.2019 г. от кредитора „Б.Д.“ ЕАД срещу Допълнителен списък № 2 с приетите от синдика на "К.М." АД (н), ЕИК ********(наричано по-долу Длъжника) вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 688, ал.3 ТЗ.    , по което своевременно и в срока по чл. 690, ал. 2 ТЗ е постъпило становище от синдика. Възражението е разгледано в открито съдебно заседание на 19.12.2019 г. 

Възражение вх. № 120331/04.10.2019 г. от кредитора „Б.Д.“ ЕАД е срещу включването в Допълнителен списък № 2 на приетите вземания на „К.М.“ АД (н) на вземане, предявено от „М.2.“ АД в размер на 373 460 лева. Същото произтича от обявяването като относително недействителна по отношение кредиторите на „К.М.“ АД на сделка по покупко-продажба на недвижим имот, сключена между „К.М.“ АД и „М.2.“ АД и обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 37557/02.08.2013 г., т. LXXXIX, на Службата по вписвания – С., с решение по т.д. № 1323/2018 г. на СГС, по иск на „Б.Д.“ ЕАД.

Според „Б.Д.“ ЕАД на основание чл. 648 ТЗ могат да се претендират вземания при наличие на уважени искове по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ, но не и искове по чл. 135 ТЗ  и нормата не може да се тълкува разширително. Банката моли оспореното вземане да бъде изключено от Допълнителния списък № 2 на приетите вземания на кредиторите на „К.М.“ АД.

В срока по чл. 690, ал. 2 ТЗ синдикът е депозирал становище за неоснователност на възражението на кредитора „Б.Д.“ ЕАД.

В съдебно заседание възразилият кредитор „Б.Д.“ ЕАД, оспореният кредитор „М.2.“ АД и длъжникът не изпращат представители. Синдикът поддържа даденото писмено становище.

Съдът, след като разгледа възражението, изложените доводи и събраните писмени доказателства, намира следното:

Възражението е допустимо, като депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ и от процесуално легитимирано лице. Разгледано по същество същото е неоснователно, предвид следното:

С молба за предявяване на вземане вх. № 106924/28.08.2019 г. по описа на СГС „М.2.“ АД е предявило на основание чл. 648 ТЗ вр. чл. 649 ТЗ вземане в размер на 373 460 лева, представляващи заплатена цена по сключен във формата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 37557/02.08.2013 г., Акт 192, т. LXXXIX, на Службата по вписвания – С. договор за покупко-продажба на недвижим имот – „Хижа М.ург“ с „К.М.“ АД. Посочено е, че същият договор за покупко-продажба на недвижим имот е обявен за относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.М.“ АД (н) с решение по т.д. № 1323/2018 г. на СГС, VІ-4 състав, влязло в сила на 20.06.2019 г.

Съгласно чл. 648 ТЗ при сделка, по отношение на която са приложени разпоредбите на чл. 646 или 647,  даденото от третото лице се връща, а ако даденото не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат пари, третото лице става кредитор. Посочените искове са такива за попълване масата на несъстоятелността. В чл. 646 ТЗ са уредени две групи искове – такива, които възстановяват установения в производството ред – чл. 646, ал. 1 ТЗ и преферентни искове – чл. 646, ал. 2-8 ТЗ (такива, които възстановяват реда по чл. 722 ТЗ за удовлетворяване на кредиторите, като не позволяват един кредитор да бъде поставен в по-благоприятно положение отколкото предвижда чл. 722 ТЗ). В чл. 647 ТЗ са уредени отменителните искове, основани на противоправността на действия и сделки, които увреждат кредиторите, тъй като накърняват тяхното общо обезпечение – масата на несъстоятелността.

От своя страна искът по чл. 135 ЗЗД също е основан на противоправността на действия и сделки, които увреждат даден кредитор или кредитори. В чл. 649, ал. 1 и ал. 4 ТЗ е уредена специфична негова разновидност,  която касае активно легитимираните лица и срокът, в който те могат да го предявят пред съда по несъстоятелността. Спецификите му идват от обстоятелството, че по отношение на длъжника е открито производство по несъстоятелност и съответните негови особености. Искът по чл. 135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, се различава от исковете по чл. 647 ТЗ само по общата формулировка на противоправността на действия и сделки, накърняващи масата на несъстоятелността и по това, че при исковете по чл. 647 ТЗ е улеснено доказването на тази противоправност чрез въведените от закона презумпции (напр., в хипотезите на чл. 646, ал. 1-3 ТЗ е достатъчно да бъде доказана нееквивалентност на престациите, за да се приеме наличие на увреждане). Ето защо исковете по чл. 647 ТЗ и този по чл. 135 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ са еднородни, като първите са специални по отношение на вторите, които имат субсидиарен характер.

Уважаването на исковете по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ чрез прогласяване относителната недействителност по отношение кредиторите на несъстоятелността на действия и сделки имат като специална правна последица реституция на даденото, съгласно чл. 648 ТЗ, каквото действие прогласяването на относителната недействителност в общото гражданско право няма (чл. 135 ТЗ). Доколкото обаче ТЗ урежда специалният иск по чл. 649, ал. 1 вр. чл. 135 ЗЗД и същият се отнася с исковете по чл. 647 ТЗ като общ към специални, като законодателят е предвидил възможност същият да бъде предявен от синдика или кредитор за попълване масата на несъстоятелността, то макар законодателят да не му е придал изрично реституционни последици в чл. 648 ТЗ, няма основание наличието на такива да бъдат отречени, предвид общата филоС., която има с исковете по чл. 647 ТЗ. Целта на този специален иск е попълване масата на несъстоятелността чрез прогласяване относителна недействителност на действия и сделки, увреждащи масата на несъстоятелността, съотв. – последиците от уважаването му следва да се приеме, че са идентични с последиците на исковете по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ, включително, че даденото от третото лице подлежи на връщане, а ако се дължат пари, то става кредитор.

В случая е представено влязло в сила решение по т.д. № 1323/2018 г. на СГС, VІ-4 състав, с което е обявена за относително недействителен по отношение кредиторите на несъстоятелността на „К.М.“ АД (н) Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 37557/02.08.2013 г., Акт 192, т. LXXXIX, на Службата по вписвания – С., сключен между „К.М.“ АД – продавач и „М.2010“ АД – купувач, по иск на кредитора „Б.Д.“ ЕАД, на основание чл. 135 ЗЗД. Предвид посоченото по-горе и на основание чл. 648 ТЗ, решението има реституционни последици, като продаденият имот се връща в масата на несъстоятелността, а купувачът придобива вземане за връщане на платената цена. Видно от представения нотариален акт, същата е в размер на 373 460 лева, а видно от представените фактура № 422/02.08.2013 г. и платежни нареждания от 11.09.2013 г. за 99 600 лева, 12.09.2013 г. за 94 800 лева, 13.09.2013 г. за 114 000 лева, 16.09.2013 г. за 60 000 лева и 31.10.2013 г. за 5 060 лева, същата е платена от купувача. Ето защо „М.2.“ АД има вземане към „К.М.“ АД в размер на 373 460 лева за връщане цената на имота, прехвърлен с относително недействителния Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 37557/02.08.2013 г., Акт 192, т. LXXXIX, на Службата по вписвания – С..

Възражението на „Б.Д.“ ЕАД е предвид изложеното неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Воден от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Възражение вх. № 120331/04.10.2019 г. по описа на СГС, депозирано от кредитора „Б.Д.“ ЕАД срещу включването в Допълнителен списък № 2 на приетите вземания на „К.М.“ АД (н), обявен в търговския регистър на 26.09.2019 г.  на вземане, предявено от „М.2.“ АД в размер на 373 460 лева, представляващо цена по обявена с решение по т.д. № 1323/2018 г. на СГС за относително недействителна по отношение кредиторите на „К.М.“ АД на сделка по покупко-продажба на недвижим имот, сключена между „К.М.“ АД и „М.2.“ АД и обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 37557/02.08.2013 г., т. LXXXIX, на Службата по вписвания – С.,  на основание чл. 135 ЗЗД.

ОДОБРЯВА Допълнителен списък № 2 на приетите вземания на кредиторите на „К.М.“ АД (н), ЕИК ********обявен в търговския регистър на 26.09.2019 г.

 

Определението не подлежи на обжалване.

            Определението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ, водена при СГС.

 

            ПРЕПИС от определението да се изпрати за вписване на Агенцията по вписвания, Търговски регистър, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.

 

 

                                                                                                          СЪДИЯ: