Р Е Ш Е Н И Е
№ 260079
гр.Варна ; 19.08.2020год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ състав в публично
заседание на двадесет и
девети юли през две хиляди и двадесета година , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря Г.ДАМЯНОВА като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16377 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
Производството по делото
е образувано по повод искова молба предявена от М.С.П., ЕГН ********** с адрес:
***., **, представляван от адв. С.Т., вписан във ВАК със служ.адрес: *** -
„Консултантска кантора – Б*" СРЕЩУ Главна дирекция "Гранична
полиция" при МВР, със седалище и адрес на управление: ***, с която са
предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове, след допуснато изменение на исковата претенция на основание
чл.214 от ГПК, както следва:
- с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5,
т.2 от ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1259.43 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 178часа за периода от 01.06.2017г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата ,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението;
- с правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 126.88лв., представляваща сбор от
дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително
възнаграждение за положен в периода от 01.06.2017г. до 30.09.2019г. извънреден
труд, изчислени, считано от падежа на всяко задължение до датата на предявяване
на исковата молба в съда.
Присъдени в полза на
ищеца сума да бъдат заплатен по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, при Р. Б.
Моли да му бъдат
присъдени всички направени по делото съдебно-деловодни разноски,вкл. и
адв.хонорар.
В исковата молба се
излагат твърдения, че през периода от 01.06.2017г. до 30.09.2019г. ищецът е
полагал труд като „полицай“ в ГПУ летище-град Варна към РДГП Аерогара, което е
на структурно подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция“при МВР град
София. Ищецът е със статут на държавен служител .
В чл. 176 от ЗМВР е
предвидено че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Нормалната
продължителност на работното време е регламентирана в чл. 187 от ЗМВР, като
съгласно ал.1 от същия член тя е с продължителност 8ч. дневно и 40ч. седмично
при 5-дневна работна седмица.
Съгласно чл.187 ал.З от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- по
дневно, а за работещите на 8,12, или 24- часови смени -сумирано на тримесечен
период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън работното време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.
В разпоредбата на чл.178
ал.1 т.З към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горепосоченото кореспондира и
на Закона за държавния служител. Съгласно чл. 67 ал. 1 от същия брутната
заплата се състои от основната заплата и допълнителни възнаграждения.
В Чл. 67 ал.7 т.2 ЗДСЛ е
посочено, че допълнителни възнаграждения са допълнителни възнаграждение за
извънреден труд.
В Наредба №8121з-407 от
11.08.2014г. /отм./ изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата), Наредба №8121з-407 от
11.08.2014г. е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на
министъра на вътрешните работи, тя от своя страна е отменена с Решение № 8585
от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г.
В настоящия случай в
процесния период е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г., издадена от
Министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи.Текста на чл.3, ал.3
от същата наредба посочва, че „при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период". Но в действащата
Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на
часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г.
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.,която в нормата на чл. 31, ал.2
регламентира при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00ч.и 6.00 ч. за отчетния Период се умножава по 0.143.
Липсата на такава норма
не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична
забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
В случая при наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (обн.ДВ от 26.01.2007г.). В чл.9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните чарове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
Така положеният от ищеца
нощен труд от 22.00ч. до 06,00ч. за периода 01.06.2017г. до 30.09.2019г. е в
размер на 1240 часа, които следва да бъдат приравнени към дневен труд с
коефициент 1.143, които възлизат на 1417.32 часа. Преизчисляването на нощния
към дневен труд води до извънреден труд от 177.32 часа, който следва да бъде
допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден
час следва да бъде компенсиран с по 6.00 лв., като задължението на ответника
към ищеца за целия период възлиза на
1063.92 лв.
Така положеният
извънреден труд от ищеца по месеци и по тримесечие за периода от 01.06.2017г.
до 30.09.2019г., както и неизплатеното допълнително възнаграждение умножен по
часова ставка за трите години по месеци е както следва:Месец април 2017г. -0
часа -0 лв.Месец май 2017г. - 0 часа -0 лв.Месец юни 2017г. - 9.15 часа -54.90
лв.Съответно общият сбор от часове за тримесечие е 9.15 часа, равняващи се на
54.90 лв.Месец юли 2017г. -8 часа -48 лв.Месеца август 2017г. - 9.15 часа
-54.90 лв.Месец септември 2017г. - 9.15 часа -54.90 лв.Съответно общият сбор от
часове за тримесечие е 26.30 часа, равняващи се на 157.80 лв.Месец октомври
2017г. -8 часа -48 лв. Месец ноември 2017г. -2.28 часа -13.68 лв. месец
декември 2017г. - 5.72 часа -34.32 лв.Съответно общият сбор от часове за
тримесечие е 16 часа, равняващи се на 96 лв.Месец януари 2018г. -6.86 часа
-41.16 лв. Месец февруари 2018г. -4.58 часа -27.48 лв. Месец март 2019г. - 0
часа -0 лв.Съответно общият сбор от часове за тримесечие е 11.44 часа,
равняващи се на 68.64 лв.Месец април 2018г. - 0 часа - 0 лв. Месец май 2018г. -
9.15 часа -54.90 лв. Месец юни 2018г. - 8 часа - 48 лв.Съответно общият сбор от
часове за тримесечие е 17.15 часа, равняващи се на 102.90 лв.Месец юли 2018г. -
9.15 часа -54.90 лв. Месеца август 2018г. - 10.30 часа -61.80 лв. Месец
септември 2018г. - 6.86 часа -41.16 лв.Съответно общият сбор от часове за
тримесечие е 26.30 часа, равняващи се на 157.80 лв.Месец октомври 2018г. -4.58
часа -27.48 лв. Месец ноември 2018г. -0 часа -0 лв. Месец декември 2018г. -
3.43 часа -20.58 лв.Съответно общият сбор от часове за тримесечие е 8 часа, равняващи
се на 48 лв.Месец януари 2019г. -8 часа -48 лв. Месец февруари 2019г. -3.43
часа -20.58 лв. Месец март 2019г. - 5.72 часа -34.32 лв.Съответно общият сбор
от часове за тримесечие е 17.15 часа, равняващи се на 102.90 лв.Месец април
2019г. -6.86 часа -41.16 лв. Месец май 2019г. -5.72 часа -34.32 лв. Месец юни
2019г. - 8 часа - 48 лв.Съответно общият сбор от часове за тримесечие е 20.58
часа, равняващи се на 123.48 лв.Месец юли 2019г. -5.72 часа -34.32 лв. Месец
август 2019г. - 9.15 часа - 54.90 лв. Месец септември 2019г. -10.30 часа -
61.80 лв.Съответно общият сбор от часове за тримесечие е 25.15 часа, равняващи
се на 150.90 лв.
Всички претенции са
посочени в нетен размер.
Предвид на това, че през
процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения в ГПУ летище -гр.
Варна към РДГП Аерогари, предявява настоящият иск пред Районен съд - гр. Варна.
Моли да му бъдат
присъдени всички направени по делото съдебно-деловодни разноски,вкл. и
адв.хонорар.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника.
Ответникът оспорва иска.
Излага, че за процесния
период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и
нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е
изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане
на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния
период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му
е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като
извънреден труд.
При изчисляване на
времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден
труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР. На основание
чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
С Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. (обн. ДВ, бр. 69 от 2014 г., изм. и доп., бр. 15 от 2015 г.,
отменена с § 4. от ДР на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от
02.08.2016 г.) е регламентиран редът, касаещ спорния въпрос преди посочения в
исковата молба период, тъй като действащата към този момент наредба е била
отменена, а сега действащата - е влязла в сила на 02.08.2016 г. Съгласно чл.
31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 2014 г. при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период.
Към настоящия момент,
редът е регламентиран с Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр. 60
от 2 Август 2016 г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба №
8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018 г.).
Не възразява, че страните
по делото са били в служебни правоотношения през процесния период. Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) обаче не следва да се
прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е
действала друга наредба, в която липсва изрична норма, която допуска
превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент.
Налице е и специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на
нощния труд в МВР, и следователно не може да намери приложение разпоредбата на
чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ. Тази разпоредба е непригодна за прилагането й към
държавните служители в МВР, тъй като само при кумулативното наличие на четирите
необходими предпоставки в нея (1. подневно отчитане на работното време; 2.
работа на смени; 3. продължителност на нощно работно време, по-малка от
продължителността на дневното и 4. трудово възнаграждение, заработено по
трудови норми), може да се въвежда увеличение с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време. В чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една
и съща продължителност от 8 часа. Не е налице и работа по трудови норми за
определяне размера на трудово възнаграждение по чл. 247 и чл. 250 от КТ.
За да се твърди, че е
налице положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника, следва ищецът
действително да е работил извън установеното за него работно време по график и
да не му е изплатено съответното възнаграждение, а в случая всеки положен от
него час труд, включително за извънреден и нощен труд, своевременно му е
заплащан ежемесечно, видно от платежните бележки. Превръщането на нощните
часове положен труд с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване
заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а
не за генериране и заплащане на извънреден труд. Както бе посочено по-горе, в
МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни
служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това води до
неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получава от
съотношението на 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд. Ако се извърши
заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 часа
дневен труд към 8 часа нощен труд, при което се получава коефициент 1. В тази
връзка счита, че ГДГП вече е изпълнила задължението си и е изплатила изцяло и
своевременно положения от ищеца както извънреден, така и нощен труд.
С оглед гореизложеното
моли съда да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни и
недоказани, както и да му присъди
направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В случай, че съдът приеме
исковата молба за основателна, моли направените от ответната страна разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК да бъдат
редуцирани до минимално определения размер, посочен в Наредбата по чл. 36 от
Закона за адвокатурата, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност.
В съдебно заседание
ищецът поддържа исковете в изменения размер. В хода по същество на делото
проц.представител на ищеца моли съда да уважи исковете, както и да му присъди
сторените по делото разноски.Представя писмени бележки.
В съдебно заседание
ответникът поддържа отговора на исковата молба. Представя писмени бележки.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между страните е съществувало служебно правоотношение в процесния
период, по което ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност; че в
процесния период ищецът е работил на смени, като същото се потвърждава от
заключението на вещото лице и представените от страните писмени доказателства.
Спорно между
страните е какъв е размерът на дължимите от ответника възнаграждения за положен
извънреден труд, както и дали тези възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца,
както се поддържа с отговора на исковата молба.
За
изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани специални знания
посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.
От
заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира изцяло, като обективно, обосновано и базирано на обследване и
изчисления не само на база материалите по делото, но и на справка със
съхранявани при ответника протоколи и графици за положения извънреден труд в
предприятието му през исковия период, се установява, че за исковия период е бил
положен от ищеца реално нощен труд, който , съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, следва
да бъде преизчислен с коефициент 1.143. Преизчисляването на нощния към дневен
труд води до извънреден труд от още 178 часа, заплащането на който, ако се
приеме от съда за правно дължим, следва да е в размер на 1259.43лв. Лихвата за забава върху така изчислената сума за процесния период на начисляване
е в размер на 126.88лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:
Ищецът е предявил иск за
заплащане на възнаграждение за положен от него извънреден труд.
Съгласно чл.176 ЗМВР
„Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“.
Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.
Според нормата на чл.187,
ал.9 ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.
В процесния период приложима към спора касаещ нощния труд полаган от
служителите в МВР е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издадена от министъра
на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според чл.3, ал.3
от наредбата „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба № 8121з-779
/обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение №
16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ липсва
изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите
от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г. Наредба № 8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014
г., в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и
противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща
служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.),
като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Разпоредбата определя допустимата продължителност на полагания
нощен труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен. При действието на посочената
норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №8121з-407 от
министъра на вътрешните работи, в която изрично е предвидено преизчислението на
часовете положен нощен труд.
По изложените съображения
исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана
по своето основание. При липсата на специална уредба за служителите в МВР
основание за преизчисляване на часовете
положен нощен труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. По отношение на претендирания размер, то
същият следва да се приеме за доказан, тъй като съответства на изчисленията
направени от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която се
кредитира от съда.
Като законна последици от
уважаване на главния иск, следва да се присъди законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска - 11.10.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ответникът не е изплатил
дължимото на ищеца възнаграждение за извънреден труд в пълния размер и дължи
обезщетение за забава, като сборът на дължимите обезщетения за забава за всяка
забавно плащане на дължимо възнаграждение за извънреден труд се установява от
заключението на вещото лице.
Досежно разноските:
С оглед изхода на спора, отправеното искане, представените
доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 400 лева за
платено адвокатско възнаграждение по двата иска. Така присъденото
възнаграждение с оглед момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие, който е преди измененията в Наредбата за минималните размери на
адв.възнаграждение е под минимума установен в Наредбата, с оглед на което и
възражението за прекомерност се явява неоснователно.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски, като предвид основателността на иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС разноски за държавна такса от 100.38лева и 200,00 лева депозит за вещо лице,
или общо разноски в размер от 300.38 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.С.П., ЕГН ********** с адрес: ***., ***, представляван от адв. С.Т., вписан във ВАК със служ.адрес: *** - „Консултантска кантора – Б.", следните суми, а именно:
-сумата от 1259.43
лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 178часа за периода от
01.06.2017г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата ,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР;
- сумата от 126.88лв.,
представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено
допълнително възнаграждение за положен в периода от 01.06.2017г. до
30.09.2019г. извънреден труд, изчислени, считано от падежа на всяко задължение
до датата на предявяване на исковата молба в съда, на
основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Гранична полиция" при МВР, със седалище и адрес на управление: ***
ДА ЗАПЛАТИ на М.С.П., ЕГН ********** с адрес: ***., ***, представляван от адв. С.Т.,
вписан във ВАК със служ.адрес: *** - „Консултантска кантора – Б.",сумата от 400 лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат заплатени от ответника
на посочената в исковата молба банкова сметка ***: ***, BIC: ***, при РАЙФАЙЗЕН
БАНК.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР,
със седалище и адрес на управление: *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски
районен съд сумата от 300.38лв.,
представляваща дължима държавна такса за производството по делото и депозит за
вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
решението на страните , ведно със съобщението за постановяването му, на
основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: