ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38
гр. Велико Търново, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди
и двадесет и трета година в състав:
Административен съдия:
Евтим Банев
изслуша докладвано от съдия Банев
Адм. д. № 718 по
описа за 2022 година и
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с чл. 144 от АПК.
Постъпила е молба вх. № 6416/ 16.12.2022 г. /подадена по електронна
поща на 15.12.2022 г. – л.
43/ от ***Г.П.Г. от САК, като пълномощник на Х.Т.П. с ЕГН **********, адрес
*** – жалбоподател по адм. дело № 718/ 2022 г. по описа на
АСВТ. Иска се изменение на Определение
№ 524/ 29.11.2022 г., постановено по
посоченото дело, в частта му за
разноските, като в полза на ***Г. бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение, в размер на 400,00 лева. Изтъква се и че
на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата /ЗА/, адвокат Г. Г. има право на
посоченото възнаграждение, доколкото макар адм. дело № 718/ 2022 г. на АСВТ да е било
прекратено, по него е проведено съдебно производство, в което е осъществено процесуално представителство на жалбоподателя от упълномощения от него адвокат.
Сочи се и че искането за
присъждане на адвокатското възнаграждение е своевременно заявено пред съда. Развиват
се подробни аргументи за обосноваване
на горните твърдения.
Препис от молбата е изпратен на ответника – главния секретар на МВР, който в писмен отговор вх. № 156/ 11.01.2023 г., чрез пълномощника си ***Т.Ц., заема становище за неоснователност на искането. Излага доводи в тази насока.
Съдът, като взе предвид направените искания и наличните в делото доказателства, намира следното:
Постъпилото искане е такова по чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК – за изменение на решението в частта му за разноските. Молбата е подадена в предвидения в чл. 248, ал. 1, предл. първо от ГПК, вр. с чл. 230 от АПК срок, и изхожда от лице с надлежна процесуална легитимация, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, поради което е допустима за разглеждане.
Административно дело № 718/ 2022 г. по описа на Административен
съд – Велико Търново е образувано по жалба с вх.
№ 489700-8032/ 01.11.2022 г. в деловодството на Министерство на вътрешните работи
– гр. София, подадена от ***Г.Г. от САК, като пълномощник
на Х.Т.П. ***, срещу Заповед № 8121К-12175/ 14.10.2022 г. на
главния секретар на МВР, с която е прекратено участието на Х.П. в курс за първоначално професионално обучение в Център за специализация
и професионална подготовка
– Казанлък при АМВР, считано от 07.10.2022 година. С Определение № 524 от 29.11.2022 г., производството по посоченото дело
е прекратено на основание чл. 159, т. 3 от АПК – поради оттегляне на административния
акт. Установено е, че такова оттегляне
е извършено чрез издаването на Заповед
№ 8121К-12749/ 01.11.2022 г. на главния
секретар на МВР, с която е отменена Заповед № 8121К-12175/ 14.10.2022 г. на
същия орган - предмет на оспорване
пред АСВТ. Доказателствата за оттеглянето са представени от административния орган заедно с административната преписка по издаването на
оспорения акт, с писмо вх. № 5885/ 15.11.2022 г.,
с което е направено и възражение за недопустимост
на жалбата. С прекратителното си определение съдът е присъдил в полза на жалбоподателя разноски за държавна
такса в размер на 10,00 лв., като
е изложил мотиви и относно недължимост на разноските за
възнаграждение за един адвокат в размер на 400,00 лв., заявени в приложен към жалбата
до АСВТ списък /л. 25 от делото/. В диспозитива
на определението ответникът е осъден да заплати на
жалбоподателя разноски за държавна такса,
липсва осъдителна част за разноските
за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид горното и изхода на делото, счита молбата за неоснователна.
Съгласно чл. 143, ал.
2 от АПК, подателят на жалбата има
право на разноски при прекратяване
на делото поради оттегляне на оспорения от
него административен акт, а съгласно чл. 38, ал. 2 от
ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение,
което съдът определя в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. Съобразявайки първата от цитираните
разпоредби, безспорните доказателства за извършването им и заявеното в жалбата искане, настоящият състав е присъдил в полза на оспорващото
лице сторените от него разноски
за държавна такса. Искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение е
оставено без уважение на две
основания: 1. не е извършвано процесуално представителство на жалбоподателя пред съд, какъвто е предметът на договорената
между него и адвоката правна помощ /договор на л. 24 от делото/;
2. заявената в жалбата претенция е за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на страната, а не на пълномощника
й.
Тълкуването на чл. 38, ал.
2, вр. с ал. 1 от ЗА сочи, че
адвокатското възнаграждение
е дължимо при действително оказана безплатна адвокатска помощ от вида
на договорената между страните. Съгласно Договор за правна защита
и съдействие № 5/ 26.10.2022 г., уговорената
между Х.П. и ***Г.Г. безплатна
правна помощ е за процесуално представителство при обжалване пред административен съд на Заповед рег.
№ 8121К-12175/ 14.10.2022 г. на главния
секретар на МВР. Както се посочи,
поради оттеглянето на оспорената заповед
преди изпращането на преписката в съда, по делото
не е проведено открито съдебно заседание, съответно от ангажирания адвокат не е реализирано
участие в такова. За Същевременно, обратно на твърденията
в искането, не се установява оттеглянето
на административния акт да е последица
от подаването на процесната жалба.
Заповед № 8121К-12749/ 01.11.2022 г. на главния секретар
на МВР е издадена на датата на
постъпване на жалбата в деловодството на ответната администрация
и не е установено, че оспорването е било доведено до
знанието на органа преди оттеглянето
на административния акт. В мотивите на заповедта за
оттегляне също не е упоменато въпросното оспорване, а отмяната на акта
е мотивирана с обжалването на Заповед № 4581з-1913/
07.10.2022 г. на ректора на Академията на
МВР, съставляваща фактическото
основание за прекратяването участието на Х.П. в курса за професионално обучение. Безспорно е обаче, че жалбата
до съда срещу
Заповед № 8121К-12749/ 01.11.2022 г. на главния секретар
на МВР, е била изготвена и подписана от ***Г. и което е по-съществено – същият адвокат е получил от името на
доверителя си съобщението за изготвянето на прекратителното определение по адм. дело
№ 718/ 2022 г. на АСВТ. Съобразно
това и константно установената съдебна практика по казуси
от вида на
разглеждания, настоящият състав приема, че ***Г. действително е осъществил процесуално представителство на жалбоподателя в производството по съдебното дело.
Съдът обаче не намира
основание да отстъпи от становището
си, че липсва
своевременно заявено искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение в полза на ***Г.Г., като необходимо условие за присъждането на такова възнаграждение.
В жалбата пред съда /стр. втора,
абзац първи/, изрично е заявено искане за присъждане
в полза на жалбоподателя, на сторените от него
разноски по делото, вкл. разходи
за адвокат. Промяна в смисъла на това искане
не внася и представеният с жалбата списък по чл.
80 от ГПК /л. 25/, доколкото
в него като разноски също са
отбелязани разходи за един адвокат,
макар и с посочване разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Както в жалбата, така и във въпросния списък,
а и в останалите изходящи от оспорващото лице или от
пълномощника му документи, няма словесно формулирано искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение в полза на ***Г., нито позоваване на разпоредбата
на чл. 38, ал. 2 от ЗА, съдържаща
правното основание за такова присъждане.
На практика, такова искане е заявено за пръв
път едва в молбата по чл.
248 от ГПК, което е недопустимо по аргумент от чл.
80 от ГПК.
От друга страна, не
се установява нито се твърди
от жалбоподателя да е заплащано адвокатско възнаграждение на пълномощника му, за да
бъде удовлетворена претенцията, формулирана в жалбата и чрез представянето на списъка по чл.
80 от ГПК. Такова възнаграждение не е и договаряно, обратно – наличните доказателства сочат, че правната
помощ е предоставена безплатно в хипотезата на чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
При така изложеното, настоящият състав намира, че липсва
своевременно заявено надлежно искане от пълномощника на жалбоподателя, да му бъде
присъдено дължимото съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА възнаграждение,
като основание съдът да присъди
такова възнаграждение. Този е и крайният резултат, постановен с определението, чието изменение се иска.
Съобразно това искането на ***Г.Г. ос САК за изменение на
Определение № 524/ 29.11.2022 г. по адм. дело
№ 718/ 2022 г. по описа на
АСВТ, в частта му за присъдените разноски, е неоснователно и следва да се
отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Отхвърля искането на ***Г.П.Г. от САК, адрес на упражняване на дейността ***, като пълномощник на жалбоподателя Х.Т.П. с ЕГН **********, адрес ***, за изменение на Определение № 524 от 29.11.2022 г., постановено по адм. дело № 718/ 2022 г. по описа на Административен съд – В. Търново, в частта за присъдените разноски.
Определението подлежи на обжалване
в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Определението да се съобщи
на страните и на ***Г.П.Г. от САК, чрез изпращане на преписи от
него по реда
на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: