Решение по дело №430/2024 на Районен съд - Габрово

Жалбоподателя Н.Е.П. от град Габрово е обжалвал Наказателно постановление
№ 24-0892-000287, издадено на 24.04.2024 г. от Началник на група в Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 138, ал. 1 от ЗДвП
същия е бил санкциониран с „Глоба” в размер на сумата от 20 лева, наложена въз
основа на чл. 185 от ЗДвП. По съображения, които са изложени в подадената жалба,
жалбоподателя е счел посоченото постановление за незаконосъобразно и го е
обжалвал като такова с искания за неговата отмяна заедно с всички законни
последици, които произтичат от това.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила
упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, с
което жалбата е изпратена до съда, от същата се поддържат искания не само за
оставяне на жалбата без уважение, но и за потвърждаване на атакуваното чрез нея
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Св. Е.И. е мл. автоконтрольор в Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово, а св.
М.С. – полицейски служител при същата областна дирекция. За времето от 07,00 часа
до 19,00 часа на 20.03.2024 година те са работили в състав на съвместен автопатрулен
екип, който е осъществявал контрол върху пътното движение и охрана на обществения
ред.
Около 10,10 часа на 20.03.2024 година полицейските служители спрели за
проверка лек автомобил марка „Дайхатсу”, модел „Териус” с Рег. № 014В580, който се
движел по ул. „Свищовска” в гр. Габрово, в района на кръстовището между същата и
улица „Д-р Тота Венкова”. След спирането, на автомобила е извършена проверка, при
която се установило, че монтираните върху него регистрационни табели са били
издадени на фирма – „Стил Г 2009”, както и че управлявалия го водач – в лицето на
жалбоподателя Н.Е.П., който не е бил придружен от представител на посоченото
дружество, не носел в себе си отнасящата се до тях пътна книжка. След като е била
донесена от неговия баща, на същата е била извършена проверка, при която се
установило, че жалбоподателя не е бил вписан в нея като водач, който има правото да
управлява МПС с тези регистрационни табели. Във връзка с изложеното и чл. 30, ал.
16 и чл. 30, ал. 17 от Наредба № I-45 от 2000 г. на МВР, в личното му присъствие
срещу него бил съставен и акт за установяване на административно нарушение, тъй
като е прието, че след като на посочената дата, в гр. Габрово, е управлявал описания
по-горе лек автомобил с Рег. № 014В580, без да е представлявал лице, вписано в
пътната книжка Серия В, № 0613539, важаща до 13.12.2026 г. на фирма „Стил Г 2009”,
и без да е бил придружен от неин представител, жалбоподателя е осъществил състава
на нарушение по чл. 138, ал. 1 от ЗДвП. Актът е подписан (и получен от
жалбоподателя) без каквито и да било изложени от същия възражения срещу
отразеното в неговото съдържание. Въз основа на акта и останалите материали по
административно-наказателната преписка, на 24.04.2024 г. началник на група в Сектор
„ПП” при ОД на МВР Габрово е издал и посоченото по-горе наказателно
постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Данните в разписката към приложения на л. 6 от НАХД № 430/2024 г.
екземпляр на обжалваното наказателно постановление водят до заключение, че той е
1

бил връчен на жалбоподателя на 31.05.2024 година. Според отразения (в нея) входящ
номер и дата, жалбата против него е постъпила при наказващия орган на 03.06.2024
година, или в рамките на определения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесетдневен
срок, започнал (съобразно правилата на чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да
тече от деня, следващ датата за получаване на същото постановление. С оглед на това
и поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, тя следва да се
приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна по
отношение на искането за неговата отмяна.
Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя
преди всичко от тази на акта за установяване на съответното нарушение, което се
санкционира чрез него. Последния трябва да отговаря на определени изисквания и
следва да бъде съставен преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата
на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тези
срокове са спазени, тъй актът е бил съставен преди изтичане на една година от датата
за извършване на самото нарушение, както и преди края на съответния тримесечен
срок, започнал да тече от деня, в който автора на това нарушение се явява открит.
Актът е съставен от компетентно (съгласно указаното в чл. 189, ал. 1 от ЗДвП) лице и
съдържа всички реквизити, които са предвидени като задължителни в нормата на чл.
42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, тъй като
изрично направеното позоваване в него на посочената Заповед с Рег. № 8121з-1632 от
02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи и приложена на л. 18-19 от
делото, и т. 3.11 от нея, води до извод, че началника на група в Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Габрово е бил надлежно определено (по смисъла на чл. 189,
ал. 12 от ЗДвП) лице, което е разполагало с необходимите права да издава подобни
постановления за нарушения на норми от посочения закон. В атакуваното
постановление са вписани данни за датата, часа и мястото за извършване на описаното
в същото нарушение. Поради това и доколкото в него и акта (въз основа на който е
издадено) се съдържа не само описание на обстоятелствата, при които то е било
осъществено, но и съответните норми, за които се счита, че се явяват нарушени чрез
него, то също съдържа онези реквизити, визирани като задължителни в чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН.
По делото не се спори, че описания в акта и наказателното постановление лек
автомобил е бил управляван от жалбоподателя по път за обществено ползване в град
Габрово на посочена в същите дата, както и че монтираните на него (временни, със
срок на валидност от три години – пояснението е на съда) табели с регистрационен
номер 014В580, са били издадени за дружество – „Стил Г 2009”, т.е. за лице, търговец
по смисъла на ТЗ, осъществяващо като основна търговска дейност по внос,
производство и/или продажба на превозни средства, въз основа на предвидената
хипотеза в чл. 30, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени
от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
който подзаконов нормативен акт (съобразно §8 от неговите ПЗР) е издаден въз основа
на чл. 140, ал. 2 и чл. 138 от ЗДвП, или на разпоредби, включени в Глава III-та от
закона, в която попада и тази на чл. 138, ал. 1 от него. Не е спорно и това, че при
управлението на този автомобил жалбоподателя не е бил придружаван от представител
на фирмата, на която са били издадени табелите с тези регистрационни номера, както
и факта, че същият не е представлявал лице, което се е явявало вписано от собственика
2

на автомобила при подаване на заявлението, въз основа на което са били издадени
регистрационните табели. Доколкото това е така, следва да се приеме, че
жалбоподателя е осъществил и състава на вмененото му във вина административно
нарушение по чл. 138, ал. 1 от ЗДвП от обективна и субективна страна, тъй като по път
за обществено ползване е управлявал МПС, за което явно е осъзнавал, че не е
отговаряло на съдържащите се изисквания в чл. 30, ал. 16 от Наредба № I-45 от аспект
на обстоятелството, че съответните МПС, собственост на търговец, на който са били
издадени временни регистрационни табели по реда на чл. 30, ал. 1 от Наредбата, би
могло да бъде управлявано само от водачи, определени от това лице при подаване на
заявлението за издаване на табелите, при това със задължителното присъствие на
представител на въпросното лице при осъществяване на самото управление на
автомобила. В рамките на воденото производство по настоящото дело не са
установени факти, които биха могли да наложат различен правен извод. Не би могло
да се счита, че такъв извод е възможно да бъде наложен и от обстоятелства, свързани с
изложените в жалбата твърдения, които не се подкрепят от данните в приложените
доказателствени материали и са неоснователни от фактическа страна.
Освен за правилно по вид, съдът прие, че наложеното за нарушението
наказание се явява законосъобразно и по отношение на неговия размер. Глобата е
наложена въз основа на текст – чл. 185 от ЗДвП, който изрично е предвидил такава за
„нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не
е предвидено друго наказание” (т.е. за обстоятелства, каквито са налице в настоящия
случай), а при установените в тази норма граници, същата се явява определена именно
в предвидения размер. Тъй като този размер е абсолютно определен, няма никаква
възможност за редукция на глобата до по-ниска стойност, още повече и при липсата
на направено искане за това. Въз основа на изложеното прие, че няма основания, които
да водят до изменяването или до отмяната на обжалваното постановление, като
намери, че то следва да се потвърди.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .................................

3

Номер на акта:	111
Дата:	25 юли 2024 г.
Съдия:	Пламен Пантев Денев

Дело:	20244210200430
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	12 юни 2024 г.

Решение по дело №430/2024 на Районен съд - Габрово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите