№ 1183
гр. Бургас, 23.09.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осемнадесети състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми август две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Марина Николова
при секретаря Гергана Славова, като
разгледа докладваното от съдията Николова административно дело № 1323 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.40 от Закона за достъп до обществена информация.
Образувано е по жалба на адвокат Б.Т.Г., с
адрес: ***, офис 1 срещу Решение № 94-01-16128/1/16.06.2020г. на Б. Кънчев –
секретар на Община Бургас, с което е отказано предоставяне на информация по
постъпило заявление с вх.№ 94-01-16128/03.06.2020г. от адв. Б.Т.Г., а именно
издаване на препис от Акт за общинска собственост (АОС) № 2470/11.04.2000г. във
вид на фотокопие от документа на хартиен носител.
Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно,
постановено в противоречие на чл.62, ал.2 от ЗОС и чл.29, ал.1 от Закона за
адвокатурата. Искането е за отмяна на решението като съдът задължи
административния орган да му предостави исканата обществена информация.
По делото е представена
административната преписка по издаване на оспорения административен акт.
В съдебно заседание
жалбоподателя, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата си на
сочените в нея основания.
Ответникът – секретарят на
Община Бургас, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който
пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана.
Бургаският административен съд,
осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като
взе предвид становищата на страните, намира следното от фактическа страна:
Административното производство
е образувано по повод подадено от адв. Б.Т.Г. искане с вх. № 94-01-16128/03.06.2020г. до
кмета на Община Бургас, с посочено в него правно основание чл.3, чл.13, чл.24,
ал.1 от ЗДОИ, с което Г. е поискал да му бъде издаден препис от Акт за
общинска собственост (АОС) № 2470/11.04.2000г. във вид на фотокопие от
документа на хартиен носител.
С Решение № 94-01-16128/1/16.06.2020г. на Б. Кънчев –
секретар на Община Бургас, на основание чл.28, ал.2, чл.4, ал.1 от ЗДОИ, е
постановен отказ да бъде предоставена така поисканата информация с мотив, че е
налице хипотезата на чл.4, ал.1 от ЗДОИ, съгласно която законът е неприложим, когато
в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и
разпространяване на такава информация, а именно в чл.62 от Закона за общинската
собственост. Посочено е също, че всяко лице може да поиска справка за конкретен
недвижим имот – общинска собственост по актовите книги за общинска собственост,
когато справката е от значение за удостоверяване, признаване, предявяване,
упражняване или погасяване на права и задължения.
Решението е получено от Б.Т.Г. на 22.06.2020
г. /л. 12/.
Г. е подал жалба до Административен съд -
Бургас, чрез административния орган с рег. № 94-01-16128/2/06.07.2020 год. по
описа на Община Бургас, по повод на която е образувано и настоящото съдебно
производство.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА
за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на
издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.
Разгледана по същество жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.
146 от АПК.
Разпоредбите на ЗДОИ уреждат
обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация.
При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се
налага изводът, че задължения субект по чл.3 от същия закон дължи мотивирано
писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на
чл.28, ал.2 от ЗДОИ - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото
решение, чл.38 и чл.39 от ЗДОИ - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на
административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне
достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено
произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Според чл.28, ал.2 ЗДОИ органите или изрично
определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от
предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено
заявителя за своето решение.
В случая, при проверка на оспорения
административен акт - Решение № 94-01-16128/1/16.06.2020г. на Б. Кънчев -
секретар на Община Бургас, настоящият съдебен състав намира, че същият е
произнесен от компетентен орган, по силата на делегиране на правомощия от кмета
на общината, с оглед съдържащата се по делото Заповед № 766/24.03.2020 год. на
Кмета на Община Бургас /л.13/, поради което оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган.
Спазена е и предвидената от
закона писмена форма, като в решението се съдържат изискуемите реквизити по чл.
59, ал. 2 от АПК.
При издаването на акта, съдът
намира, че не са били нарушени административнопроизводствените правила за
неговото издаване, като същият е бил постановен и в съответствие на приложимия
материален закон.
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗДОИ „Всеки гражданин на
Република България има право на достъп до обществена информация при условията и
по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред
за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.“
Според чл. 8, т. 1 от ЗДОИ „Разпоредбите
на закона относно достъпа до обществена информация не се прилагат за
информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите
и юридическите лица.“
Видно от чл. 62, ал. 2 от ЗОС „Актовите
книги за общинските имоти са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях
при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2.“
Съобразяването на чл.4, ал.1 от ЗДОИ води до извод, че прилагането на ЗДОИ е изключено по
отношение на исканията за снабдяване с копия на съставени актове за общинска
собственост, тъй като в друг закон – ЗОС е предвиден специален ред за
получаването на такава информация.
Предвид факта, че извършването
на справки по актовите книги за общинските имоти попада в легалното дефиниране
на понятието административно обслужване по смисъла на пар. 1, т.1 ДР от Закона
за администрацията, следва извод, че на основание чл.8, т.1 от ЗДОИ разпоредбите на ЗДОИ не се прилагат за подобна по
естеството си информация. Тя, както изрично е посочено в чл.62, ал.4 от ЗОС, може да бъде предоставена от общинската
администрация, след заплащането на съответната такса за издаване на
удостоверение от актовите книги за общинските имоти.
В случая, кметът на Община
Бургас, не е бил сезиран от жалбоподателя с искане по чл.62 от ЗОС за извършване
на справка по актовите книги, а с искане за получаване на информация - препис
от АОС във вид на фотокопие на хартиен носител при това по реда на чл.3, чл.13,
чл.24, ал.1 от ЗДОИ, посочени изрично като правно основание за искането. Поради
това и в решението е постановен отказ да бъде дадена такава информация по реда
на ЗДОИ.
Правилен е изводът на
административния орган, че в случая е неприложим реда по ЗДОИ, доколкото ЗОС
като специален закон предвижда в чл.62, ал.2 от ЗОС друг ред за търсене и
получаване на исканата от жалбоподателя информация.
По изложените съображения съдът
намери жалбата за неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на адвокат Б.Т.Г., с адрес: ***, офис 1 срещу Решение №
94-01-16128/1/16.06.2020г. на Б. Кънчев – секретар на Община Бургас, с което е
отказано предоставяне на информация по постъпило заявление с вх.№
94-01-16128/03.06.2020г. от адв. Б.Т.Г., а именно издаване на препис от Акт за
общинска собственост (АОС) № 2470/11.04.2000г. във вид на фотокопие от
документа на хартиен носител.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: