Решение по дело №227/2025 на Административен съд - Ямбол

Производство е по реда на чл.185, ал.2 във връзка с ал.1 АПК и е образувано по жалба на П. Т. З. от [населено място], [улица][адрес], чрез адв. Б. Г. Б.-АК-[област], [улица], [тел.номер], съдебен адрес за съобщения: [населено място], [улица][адрес], ел. адрес: ЕПЕП, ССЕВ: П. Т. З. или имейл: [Наименование]@abv.bg против т.2, б.“г“ /входна такса за разглеждане на Музея за възрастни-4,00 лева; 2,05 евро от Раздел IV, към Приложение№2 на чл.49 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Тополовград, приета от Общински съвет-Тополовград, пл.“Освобождение“ №1.

Във връзка с постъпила на основание чл.189, ал.2 АПК молба за присъединяване като оспорваща страна по делото е конституирана Т. И. Д. от [населено място].

Жалбоподателят П. Т. З. претендира прогласяване на нищожност на оспорените разпоредби от наредбата по съображение, че общинският съвет не е компетентен да определя размера на цените за входни билети, като в тази връзка се позовава на разпоредбата на чл.187, ал.2 от ЗКН.

В съдебно заседание жалбоподателя и оспорващата страна не се явяват и не се представляват, като в писмени бележки подържат жалбата с искане за уважаването й и за присъждане на разноски.

Ответникът Общински съвет-Тополовград, чрез процесуалния си представител адв.Х. оспорва жалбата с искане за отхвърлянето и и за присъждане на разноски

Представителят на Окръжна прокуратура–Ямбол намира жалбата за основателна, като счита, че атакуваните разпоредби на процесната наредба на Общински съвет–Тополовград са нищожни поради издаването им от некомпетентен орган предвид разпоредбата на чл.187, ал.2 от Закона за културното наследство..

Съдът, като прецени, доказателствата по делото, възраженията на страните и относимата към казуса нормативна уредба, приема за установено следното:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима предвид следното:

С оглед предмета на делото - оспорване разпоредбите на т.2, б.“г“ /входна такса за разглеждане на Музея за възрастни-4,00 лева; 2,05 евро от Раздел IV, към Приложение№2 на чл.49 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Тополовград, приета от Общински съвет-Тополовградпо съображения за тяхната нищожност поради липса на компетентност на издателя по аргумент от чл. 187 от Закона за културното наследство съдът намира, че с атакуваните разпоредби са определени цени за посещение на обекти, които са публична общинска собственост и като такива могат да бъдат посещавани от всеки по всяко удобно за него време. При това положение следва да се приеме, че за жалбоподателя, в качеството му на потенциален посетител на Музея в [населено място] е налице правен интерес от тяхното оспорване, в който смисъл е Определение № 3454/21.03.2024 г. по адм. дело №2907/2024 г. по описа на Върховен административен съд.

Разгледана по същество, жалбата се преценя и като основателна предвид следното:

Оспорените разпоредби на т.2, б.“г“ /входна такса за разглеждане на Музея за възрастни-4,00 лева; 2,05 евро от Раздел IV, към Приложение№2 на чл.49 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Тополовград са приети от Общински съвет-Тополовград на основание чл.21, ал.2 ЗМСМА, чл.79 АПК и чл.9 и чл.1, ал.2 от Закона за местните данъци и такси. Според разписаното в чл.21, ал.2 ЗМСМА общинският съвет разполага с компетентност да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения в изпълнение на правомощията си по чл.21, ал.1. Освен това съгласно правилото на чл.21, ал.1, т.23 ЗМСМА общинският съвет решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. От своя страна чл.9 ЗМДТ повелява, че общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. В чл.79 АПК е разписано правилото, че нормативните административни актове се отменят, изменят и допълват с изрична разпоредба на последващ нормативен акт.

При така очертаната нормативна уредба се налага извод, че в нито едно от посочените основания за издаване на процесните разпоредби от наредбата не се съдържа нормативен акт, уреждащ обществените отношения, свързани с достъпа до музеи и археологически резервати.

Действително общинският съвет, като местен орган на законодателната власт, има правомощието съгласно чл.9 ЗМДТ, (посочен като едно от основанията за приемане на спорните изменения), да определя местните такси и цени на услуги, посочени в ЗМДТ или предвидени в специален закон. В чл.6, ал.1 ЗМДТ са изчерпателно определени видовете местни такси, като там не фигурират такси за ползване на музеи и археологически резервати. В чл.6, ал.2 и ал.3 ЗМДТ общинският съвет е посочен като компетентен орган за определяне цена за всички услуги и права, включително за ползването на общинските тротоари, площади и улични платна или на части от тях като зони за платено и безплатно паркиране по Закона за движението по пътищата, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал.1.

В случая оспорените разпоредби от наредбата не са от вида на тези, посочени в ЗМДТ, а сред посочените основания за приемане на наредбата не фигурира такъв специален закон. Същевременно, с разпоредбите на чл.8 Закона за нормативните актове и чл.76, ал.3 АПК се въвежда общото правило, че общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативни актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение, като чл.7, ал.2 ЗНА предвижда, че наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Следователно, за да има основание за приемане на наредба, то трябва да е ясно в приложение на кой нормативен акт от по-висока степен става това. И след като посещението на музеи и археологически резервати не е местна такса по смисъла на ЗМДТ, нито е свързан с уредбата на обществените отношения по ползване на общинските пътища, тротоари и места за паркиране, то очевидно е, че в оспорените части наредбата е приета при липса на яснота досежно конкретните основания за това.

От друга страна следва да се има предвид, че специалният закон, уреждащ процесните обществени отношения е Законът за културното наследство. Така, според разписаното в чл.187, ал.1 за индивидуално или групово посещение на музейна експозиция се заплащат входни билети, като ал.2 изрично сочи като компетентен за определяне цените на входните билети в държавните и общинските музеи техният директор съгласувано с финансиращия музея орган. Тази специална компетентност не се променя и с разпоредбата на чл.18, ал.2 от Закона за закрила и развитие на културата, с която се предоставя на общинските съвети правото да приемат решения за финансиране на общинските културни институти от общинските бюджети, но това е нещо съвсем различно от определянето на входните билети за музеи.

Предвид изложеното до тук, съдът намира, че общинският съвет не разполага с компетентност да определя цени на входните билети и като е определил такива с оспорените разпоредби на наредбата, е излязъл извън предоставената му от закона компетентност. Дори и да се приеме, че общинският съвет е финансиращ музеите орган, включването на фиксиран размер на входния билет в наредбата не може да се тълкува като съгласуване по смисъла на чл.187, ал.2 от ЗКН, защото зададената отнапред цена изключва възможността на компетентния орган - директорът на музея, да я определи.

С оглед на това, поради липсата на основание в закон, на което да се уредят с подзаконов нормативен акт конкретните обществени отношения и поради липсата на компетентност, оспорените разпоредби на т.2, б.“г“ /входна такса за разглеждане на Музея за възрастни-4,00 лева; 2,05 евро от Раздел IV, към Приложение№2 на чл.49 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Тополовград са нищожни и на основание чл.193 АПК тази нищожност следва да бъде обявена от съда.

Неоснователни са развитите от процесуалния представител на ответната страна доводи за неоснователност на жалбата, т.к. предвиденото одобряване на таксите от страна на общинския съвет не му придава правамощия да ги определя.

При този изход на спора в полза на оспорващия и присъединилата се към оспорването страна следва да се присъдят сторените по делото разноски. Съобразно представените списъци оспорващият П. З. претендира разноски, както следва: за внесена държавна такса, ведно с таксата за превод на сумата – общо 11 лева; държавна такса за обява в ДВ, ведно с такса за превод – общо 32 лева; адвокатски хонорар пред първата инстанция в размер на 1200 лева, а присъединилата се към оспорването Т. Д. претендира разноски за внесена държавна такса, ведно с таксата за превод на сумата – общо 11 лева; адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

В тази връзка съдът съобрази следното.

По силата на чл.143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Отговорността за разноски е уредена като ограничена и включва само внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат. Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото като например, пътните разноски за явяването на страните пред съда, както и претендираните в случая суми за такси за превод и за пощенски марки за писма – тези разходи не са съдебно-деловодни разноски по смисъла на относимата нормативна уредба, поради което не могат да се претендират на основание чл.143, ал.1 АПК.

Ето защо искането на оспорващия З. за присъждане на разноски е основателно, но до размера на сумите, заплатени за: дължимата държавна такса за образуване на делото и за обявяване на оспорването в ДВ, но без преводните такси, както и за договорения и заплатен адвокатски хонорар, поради което следва да се присъдят разноски в общ размер на 1240 лева. Посоченото важи и по отношение на претендираните от присъединилата се към оспорването страна Т. И. Д. разноски, като след приспадане на претендираните разходи за преводна такса общият дължим размер в случая възлиза на 1 010 лева и включва заплатената държавна такса за разглеждане на делото от 10 лева и възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 лева.

Водим от горното, ЯАС

РЕШИ:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на разпоредбите на т.2, б.“г“ /входна такса за разглеждане на Музея за възрастни-4,00 лева; 2,05 евро от Раздел IV, към Приложение№2 на чл.49 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Тополовград, приета от Общински съвет-Тополовград.

ОСЪЖДА Общински съвет-Тополовград да заплати на П. Т. З. от [населено място], [улица][адрес] направените по делото разноски в размер на 1240 (хиляда двеста и четиридесет) лева.

ОСЪЖДА Общински съвет-Тополовград да заплати на Т. И. Д. от [населено място], [улица] [адрес] направените по делото разноски в размер на 1010 (хиляда и десет) лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на Общински съвет-Тополовград за присъждане на направените по делото разноски

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

Решението, след влизането му в сила, подлежи на обнародване по реда, по който е обнародвана наредбата, и влиза в сила от деня на обнародването.