№ 185
гр. , 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Донка И. Паралеева
Секретар:Петя Т. Александрова
като разгледа докладваното от Донка И. Паралеева Административно
наказателно дело № 20201860200170 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.К., ЕИК: ........... със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Рожен“ №5, срещу Наказателно постановление /НП/ № 156 от 09.09.2020 г.,
издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/ към
Министерството на околната среда и водите, с което на основание чл.200, ал.1, т.17 от
Закона за водите (ЗВ) на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД – гр.София е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.48, ал.1, т.6 ЗВ, изразяващо се
в това, че към 04.02.2020г. отнема вода от КЕИ „Каменишка река- 1“ с цел питейно-битово
водоснабдяване на с.Каменица без да измерва и води отчет за иззетите и използвани води с
монтиран и пломбиран водопровод.
Жалбоподателят твърди в жалбата си, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като са допуснати съществени нарушения на материалния закон,
изразяващи се в това, че случаят следвало да се третира като маловажен, тъй като от
описаните в наказателното постановление действия не са настъпили общественоопасни
последици. Ако се приеме, че дружеството е извършило административното нарушение,
жалбоподателят счита, че е следвало да се приложи чл.28 ЗАНН, а наказващият орган не се е
произнесъл в НП относно наличието или липсата на предпоставките за приложение на тази
разпоредба. Сочи се, че с извършеното деяние не са засегнати никакви права и законни
интереси на трети лица и не са им нанесени имуществени вреди. Иска се отмяна на
обжалваното НП.
1
В съдебното заседание при настоящото разглеждане на делото жалбоподателят не
изпраща свой представител, който да вземе становище по жалбата.
Въззиваемата страна БД „ИБР“ също не изпраща процесуален представител в
съдебното заседание по разглеждане на делото, но депозира писмено становище, с което
бива заявено, че безспорно са установени извършеното деяние и нарушителят.
Административнонаказващият орган счита, че не е приложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Счита още, че като титуляр на издаденото му разрешително „ВиК София“ ЕООД следва да
следи и спазва условията в издаденото му разрешително, едно от които условия е
изискването за извършване на измерване на изразходеното количество вода чрез монтиране
на сертифицирани измервателни устройства. Сочи се, че издаденото НП е издадено от
компетентен орган, в съответствие с целите на Закона за водите. Сочи се, че правилно на
юридическото лице е била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., който размер
е минималният, предвиден в чл.200, ал.1, т.17 ЗВ. Иска се от съда да постанови решение, с
което да потвърди издаденото Наказателно постановление № 156 от 09.09.2020 г., издадено
от директора на БД ИБР към Министерството на околната среда и водите като правилно и
законосъобразно.
Районна прокуратура- Пирдоп не изпращат представител в съдебно заседание и не
вземат становище.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 04.02.2020 г. служители на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ към
МОСВ /свидетеля Георги Добрев и колегата му Николай Узунов/ следвало да извършат
проверка на довеждащата водоснабдителна система за питейно-битово водоснабдяване на
с.Каменица, общ.Мирково от каптиран естествен извор (КЕИ) „Каменишка река-1“, която
водоснабдителната система се стопанисвала от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД-
гр.София. На датата на проверката бил осъществен разговор с г-н Наско Фотев –
ръководител район „ВиК“ ЕООД, който заявил пред проверяващите, че състоянието на
водоснабдителната система не се е изменяло от 2013г., когато на дружеството е било
издадено разрешение за водовземане. На база на това заявление на служителя от „ВиК“
ЕООД проверяващите не осъществили лична проверка, а направо съставили констативен
протокол, в който записали, че е установено, че водите от извор „Каменишка река-1“ са
каптирани в подземен бетонов каптаж, като от каптажната станция водата постъпва в
помпена станция откъдето се подава във вътрешноселищната водоснабдителна система, но
по водопровода до вътрешноселищната система няма монтирано измервателно устройство с
възможност за измерване и отчитане на отнетите обеми вода.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административнонаказателната преписка, както и от гласните
2
доказателствени средства, събрани в хода на съдебното производство.
Констатациите на проверяващите са отразени в констативен протокол №
Пз-030/04.02.2020 г. Подпис в констативния протокол за „ВиК“ ЕООД е положил Наско
Ангелов Фотев. На база на констативния протокол е съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 65/15.04.2020 г., в който е прието, че по описания
начин „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД - гр. София е нарушило чл. 48, ал. 1, т.6 от
Закона за водите /ЗВ/. Видно от получената на 27.03.2020г. покана, представител на
жалбоподателя е бил поканен да се яви за съставяне и предявяване на АУАН, на 15.04.2020г.
в изнесеното работно място на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ в
гр.Пазарджик. За „нарушител“ в АУАН се е подписала, на дата 28.05.2020г., Таня
Баладжийска – пълномощник. Видно от пълномощно №15/09.06.2017г. именно лицето Таня
Балджийска- юрисконсулт в „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД-София е
упълномощено от управителя на дружеството - Никола Нитов, да представлява дружеството
пред съдилищата, ЧСИ, органите на МВР, прокуратурата, Агенции и други. Видно е от
приложената по делото кореспонденция със Столична община, че процесният АУАН №
65/15.04.2020 г. е бил връчен на нарушителя чрез общината. Въз основа на цитирания АУАН
е издадено и атакуваното НП, с което административно наказващият орган е възприел
изцяло констатациите в него, като е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.48, ал.1, т.6 ЗВ
и е наложил на „ВиК“ ЕООД - гр. София имуществена санкция в размер на 500 (петстотин)
лева.
Към делото е приложено „Разрешително за водовземане от подземни води чрез
съществуващи водовземни съоръжения“, издадено в полза на „ВиК“ ЕООД- София от
директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с
център Пловдив. Разрешителното е за питейно-битово водоснабдяване на с.Каменица,
община Мирково. Срокът му на действие е от 18.10.2013г. до 18.10.2023г., като е посочено,
че началният срок за упражняване правото на водовземане ще започне след монтиране и
пломбиране на водомера за измерване на ползваните водни обеми и след учредяване на
санитарно-охранителна зона около КЕИ „Каменишка река 1“. Към разрешителното е
представено приложение, съдържащо условия, при които е разрешено водовземането. В т.1
фигурират условията, свързани с монтирането на водомери за измерване на ползваните за
различни цели водни обеми – да се монтира водомер за измерване на ползваните водни
обеми; водомерите да са пломбирани и сертифицирани; да се поддържат в изправност.
В съдебно заседание бяха разпитани свидетелите Г. И. Д. /главен експерт към
дирекция „Контрол“ в БД „ИБР“/ и А. С. П. /старши експерт в БД „ИБР“/, чиито показания
съдът кредитира като истинни, поради факта, че взаимно се подкрепят, кореспондират с
останалите доказателства по делото и са депозирани от лица, чиято служебна дейност е
свързана с ежедневни проверки на водни обекти и начина на стопанисване и ползване на
води от физически и юридически лица. От гласните доказателствени средства се установиха
обстоятелствата досежно извършената проверка на процесното водовземане, констатираните
3
нарушения и обстоятелствата по съставяне на акта за установяване на нарушението. Според
свидетеля Добрев става въпрос за проверка, осъществена с колегата му Узунов, който също
е „експерт“ в дирекция Контрол и с когото съставили констативния протокол /а с колегата
му Пенов предявили акта в отсъствие на представител на нарушителя/, при която
установили, че във връзка с предоставеното право на водовземане с цел питейно-битово
водоснабдяване, на основание издаденото разрешително №31510429/ 18.10.2013 г. „ВиК“
ЕООД ползвало вода от каптиран естествен източник „Каменишка река - 1“, с място на
водовземане с.Каменица, общ.Мирково, но използваните количества вода не се измервали
не се отчитали, тъй като не се водел отчет за ползваните обеми вода от този извор. Според
свидетеля Добрев това е изискване, част от условията за водоползване, които са посочени в
разрешителното, а тези условия са част от Закона за водите. Свидетелят Добрев пояснява, че
към разрешителното има приложения, в които е посочено какви условия трябва да се
спазват. Твърди, че ползваната вода трябва да се измерва с водомер, който да е
сертифициран съгласно изискванията на Българския институт по стандартизация и
Басейнова Дирекция – Пловдив. В случая в района нямало монтирано такова измервателно
устройство, а липсата на измервателно устройство довеждала и до липса на водене на отчет
за това какво количество реално се ползва от природата. При тези условия свидетелят казва,
че и заплащането на таксата няма да може да бъде направено както трябва – по отчетените
количества. Свидетелят Добрев твърди, че всяка година правят поне една проверка на място
и са ходили вече на конкретното място, като точно на 04.02.2020г. не били ходили, но г-н
Фотев- представител на дружеството, декларирал, че няма промяна в състоянието от
издаването на разрешителното и подписал протокола относно това, че няма такова
измервателно устройство. Свидетелят Добрев поддържа констатациите от АУАН. Заявява,
че АУАН е бил съставен на 15.04.2020г. в отсъствие на редовно поканения титуляр-
нарушител, след което бил изпратен в Столична община за предявяване, от където им
върнали документи, с които са предявили акта на упълномощено лице на „ВиК“ ЕООД,
което е подписало акта- юрк. Таня Баладжийска. Свидетелят сочи, че са констатирали това
нарушение няколко пъти назад във времето, но за първи път за него съставят АУАН.
Свидетелят Аспарух Пенов заявява, че е запознат с проверката от 04.02.2020г. и счита,
че има основания за съставяне на акта, тъй като е бил нарушен чл.48 от Закона за водите,
който гласи, че титулярите на разрешителното се задължават да измерват и да водят отчет
на ползваните количества вода. Свидетелят обаче казва, че не е присъствал на самата
проверка, а нарушението е констатирал по документите, представени от неговите колеги. И
този свидетел потвърждава, че АУАН е бил съставен в отсъствие на представител на
дружеството и е изпратен за предявяване чрез кмета на общината.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител)
против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление. Жалбата е подадена
4
в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 ЗАНН, доколкото НП е връчено на 16.09.2020г. а
жалбата е депозирана на 23.09.2020г.
Компетентността на актосъставителя- старши експерт в Дирекция „Контрол“ в БД
„ИБР“, се извежда от разпоредбата на чл.201, ал.1 ЗВ във вр. със заповед № РД-03-
395/20.11.2019 г. на Директора на БД „ИБР“. Според чл.201, ал.1 ЗВ АУАН за установяване
на нарушения по чл.200, ал.1 ЗВ се съставят от длъжностни лица, оправомощени от
министъра на околната среда и водите или от директорите на басейнови дирекции. Заповед
№ РД-03-395/20.11.2019 г. е издадена именно от директор на басейнова дирекция и сред
посочените лица, определени да съставят АУАН е актосъставителят Г. И. Д.. Според чл.201,
ал.2 ЗВ пък НП се издават от министъра на околната среда и водите или оправомощени от
него длъжностни лица или от директорите на басейнови дирекции, в която последна
хипотеза попада настоящият случай, при който НП е издадено от директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“.
Следва да се отбележи, че наказателното постановление, от което се поражда
отговорността за жалбоподателя, е било издадено при спазване на изискванията на чл.57
ЗАНН и с реквизитите, посочени в него, като същото се отнася и за АУАН, който пък
съдържа реквизитите, изброени в чл.42 ЗАНН. Прецизно словесно и цифрово е описано
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, т.е. налице е описание на
фактическа обстановка. Посочени са конкретно датата и мястото на извършване на
проверката, също така- констатациите във връзка с конкретното нарушение. Посочени в НП
са и нарушената законова разпоредба /чл.48, ал.1, т.6 ЗВ/ и нормата, въз основа на която е
определена санкцията /чл.200, ал.1, т.17 ЗВ/.
Допуснати са обаче съществени процесуални нарушения и процедурни нарушения при
самата проверка, които не само са опорочили законосъобразността на процесното НП, но са
и основна причина съдът да достигне до извод за недоказаност на нарушението.
На първо място, в Акта за установяване на административно нарушение се е подписал
като свидетел „при констатиране на нарушението“ Аспарух Пенов, който от събраните по
делото доказателства се установи, че е свидетел само на съставяне на АУАН, тъй като не е
присъствал при установяване на нарушението. В този смисъл АУАН е съставен при
нарушение изискванията на чл.40 ЗАНН по отношение на свидетелите. В чл. 40 ал.1-4
ЗАНН е посочено в присъстването на кои лица се съставя АУАН. Освен нарушителят или
негов представител, следва да присъстват свидетелите, присъствали при извършване или
установяване на нарушението. Това е първата хипотеза и тя предвижда присъствие на
свидетел или свидетели - очевидци, било на извършване на административното нарушение,
било на констатирането му от актосъставителя, без да се изисква някакъв специален брой на
тези свидетели. В ал.3 от същата разпоредба е предвидено, че при липса на свидетели,
присъствали при извършване или установяване на нарушението, или при невъзможност да
се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на други двама свидетели,
5
като това изрично следва да се отбележи в АУАН. В настоящия случай, бе
безпротиворечиво установено от събраните в хода на делото доказателства, че АУАН,
станал основание за издаване на обжалваното наказателно постановление, е съставен в
присъствието на само един свидетел, който не е очевидец на извършване или установяване
на нарушението, а единствено на съставяне на акта. Самият свидетел по акта признава този
факт. В този смисъл, съдът намира, че актът е съставен в разрез с изискванията на чл.40
ЗАНН. Положен върху АУАН подпис от свидетел-очевидец е изискването, което в най-
голяма степен гарантира истинността на констатираните факти. При наличие на очевидци на
нарушението или на неговото констатиране в акта за установяване на административно
нарушение не следва да се посочват за свидетели други лица, присъствали само при
съставянето му, защото това затруднява дейността на административнонаказващите органи
и съдилищата при разкриване на обективната истина /Постановление № 10 от 28.IX.1973 г.,
Пленум на ВС/. В настоящия случай се установява, че на проверката от 04.02.2020г. е имало
друг колега на актосъставителя, който не е ясно защо не е вписан в АУАН. Дори обаче
свидетели-очевидци да не е имало, то в тази хипотеза законосъобразният подход е бил да се
състави актът в присъствието на други двама свидетели, независимо че те не са присъствали
при установяване на нарушението, стига това да е изрично отбелязано. В настоящия случай
това правило не е било спазено.
В практиката не е изчистен въпросът дали гореописаното нарушение на
процесуалните правила е съществено. Според настоящия съд то е такова, тъй като щом
затруднява органите в разкриване на обективната истина, то затруднява и правото на защита
на соченото за нарушител лице. Освен това, институтът на свидетелите по акта не случайно
е заложен от законодателя и е обособен в разпоредбата на цял един член от ЗАНН, като в
него се наблюдава известна аналогия с института на поемните лица в наказателното право, а
нарушенията, допуснати при ненадлежно закрепване на действието по разследване
посредством участие на поемни лица, са винаги съществени, до такава степен, че
съответното действие се изключва като доказателство. Следователно едно подобно
нарушение на процесуалните правила в случая опорочава АУАН изначално и не му
позволява да изпълни своята функция.
Дори да се приеме, че така допуснатото нарушение не е съществено и не е накърнило
правото на защита на жалбоподателя, безспорна е практиката на ВАС, че то лишава акта от
присъщата му доказателствена сила. В Решение № 4082 от 05.05.2004 г. на ВАС по адм. д.
№ 8936/2003 г., докладчик съдията Жанета Петрова, е посочено, че доказателствената сила
на акта следва да се счете оборена, когато той е бил съставен с посочване само на един
свидетел при законово изискване за посочване на повече свидетели относно извършването
или установяването на нарушението. При това положение административният орган следва
да ангажира доказателства в подкрепа на направените в акта констатации.
С оглед на горното, съдът намира, че в настоящия случай ангажираните доказателства,
че описаното от актосъставителя нарушение е извършено, са недостатъчни, не само защото
6
доказателствената сила на АУАН е опорочена, а и защото свидетелят Добрев недвусмислено
заяви, че на датата на проверката- 04.02.2020г. не са ходили на място да установят лично
нарушението, а са се позовали единствено на признание на лицето Наско Фотев –
ръководител район „ВиК“ ЕООД- София, че нямало изменение на положението. Съдът
счита, че с полагането на подпис от представител на дружеството в констативния протокол
същият удостоверява единствено, че е присъствал на проверката, но не и че записаното в
констативния протокол е вярно или че се съгласява с него. Установява се в случая, че
проверката не е била ефективно, а формално извършена. Поради това, съдът счита, че
административнонаказващият орган не е представил убедителни писмени и гласни
доказателства за извършване на нарушението, за което е привлякъл към
административнонаказателна отговорност „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД- София,
независимо, че в жалбата извършването на самото нарушение не се оспорва, а единствено се
твърди, че нарушението е маловажно. Не следва начинът на формулиране на жалбата да се
отчита във вреда на жалбоподателя, като в случай, че нарушението е останало недоказано,
както в настоящия случай, процесуалната санкция за административнонаказващия орган е
отмяна на оспореното НП.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-
ПИРДОП
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 156, издадено от директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ към Министерство на околната среда и водите на
09.09.2020 г., с което на основание чл. 200, ал.1, т.17 от Закона за водите на
„ВОДОСНАБДЯВНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД , ЕИК: ........... с адрес: гр. София, бул.
„Рожен“ №15, представлявано от Никола Гергинов Нитов, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер 500 лв. за нарушение на чл.48, ал.1, т.6 от Закона за водите, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
7