Определение по дело №3153/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 28
Дата: 7 януари 2022 г. (в сила от 7 януари 2022 г.)
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20215300503153
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20215300503153 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А.М.Б. и Р.М.Д., чрез
пълномощника им по делото адв. Ц.Б., против Определение №263732 от
13.10.2021г., постановено по гр. д. №15240/2016г. на Районен съд-
Пловдив, ХІІІ гр.с., с което е върната подадената от тях искова молба и
е прекратено производството по делото. В жалбата се излагат
съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска
отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответната страна по частната жалба- Б.Г.Д., в писмен отговор чрез
пълномощника си по делото адв. Р.А., оспорва същата и иска оставянето й
без уважение.
Ответната страна по частната жалба- Г.Т.Д. не взема становище по
нея.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана
страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
1
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от А.М.Б. и
Р.М.Д. против Г.Т.Д. и Б.Г.Д. искове за делба на поземлен имот с
идентификатор 56784.22.47 по КК на Пловдив и 1/3 идеална част от
поземлен имот с идентификатор 56784.506.706, ведно с построената в
него сграда с идентификатор 56784.506.706.1 по КК на Пловдив със
застроена площ от 45 кв.м.; за „отмяна“ на направеното с нотариален акт
от 31.03.2008г. от общата наследодателка на страните А.И.Д.а дарение на
1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 56784.22.47 по КК
на Пловдив на Б.Г.Д., възстановяване на запазената им част от
наследството и включване на така прехвърлената 1/3 идеална част в
наследствената маса; за прогласяване на нищожността на договора за
покупко- продажба от 10.03.2005г., с който общата наследодателка на
страните А.И.Д..а продава на ответника Г.Т.Д. притежаваната от нея 1/3
идеална част от дворно място, идентично с поземлен имот с
идентификатор 56784.506.706 по КК на Пловдив, ведно с построената в
него сграда, която по действащата КК на гр. Пловдив е с идентификатор
56784.506.706.1, и на договора за дарение на същите имоти от
20.01.2012г., сключен между ответниците Г.Т.Д. и Б.Г.Д., поради
противоречието им със закона /чл.26, ал.1 от ЗЗД/ и заобикалянето на
закона /чл.33 от ЗС/, както и на относителната недействителност
съгласно чл.76 от ЗН. В хода на съдебното производство е била приета
съдебно- техническа експертиза, от която се установява, че след подаване
на исковата молба сградата с идентификатор 56784.506.706.1 по КК на
Пловдив, която е предмет на делото, както и другите две сгради в
поземления имот, са разрушени, като на тяхно място е била построена
нова шестетажна жилищна сграда със застроена площ от 229 кв.м. След
обявяване на делото за решаване с определение от 07.05.2021г.
първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, като е
указал на ищците да посочат дали новопостроената сграда в поземления
имот е съсобствена между страните или има и други съсобственици,
както и да посочат същите. В отговор на така дадените им указания с
писмена молба от 12.07.2021г. ищците, чрез пълномощника си, са
посочили, че новопостроената сграда не е съсобствена между страните и
са представили извадка от кадастралния регистър за собствениците на
сградата. С разпореждане на първоинстанционния съд на ищците са били
2
дадени нови указания да посочат дали желаят конституиране като страни
по делото на собствениците на новата сграда, като в случай, че желаят-
да посочат имената и адресите им и да представят преписи от исковата
молба и доказателствата за връчването им. Тъй като така дадените
указания не са били изпълнени, с обжалваното в настоящото
производство определение съдът е постановил връщане на исковата
молба и прекратяване на производството по делото.
Частната жалба срещу така постановеното определение е
основателна.
Съгласно принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес, закрепен в разпоредбата на чл.6 от ГПК, съдебните производства
започват по молба на заинтересованата страна, като предметът на
делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от
страните. В случая с исковата молба и уточнителните молби към нея
първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за съдебна делба на
конкретни недвижими имоти- поземлен имот с идентификатор 56784.22.47
по КК на Пловдив и 1/3 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 56784.506.706, ведно с построената в него сграда с
идентификатор 56784.506.706.1 по КК на Пловдив със застроена площ от
45 кв.м., като с решението съдът следва да се произнесе по така
определения от страните предмет на делото. Обстоятелството, че в хода
на делото е била разрушена и вече не съществува сградата, чиято делба
е поискана, е факт от значение за основателността на искането за
допускането й до делба, с което е бил сезиран съдът. Доколкото никоя от
страните по делото не е изложила твърдения, че новопостроената сграда
в имота, която съставлява нова вещ и е с много по- голяма застроена
площ и етажност от разрушените такива, е съсобствена между тях и не
е искала допускането й до делба, то съдът не е имал основание
служебно да повдига този въпрос и да оставя исковата молба без
движение с указания за посочване на имена и адреси на собствениците
й, както и за представяне на преписи от исковата молба и
доказателствата за връчване на последните. Предвид горното дадените на
ищците указания в този смисъл са били неправилни, поради което
неизпълнението им не е основание за връщане на исковата молба и за
прекратяване на производството по делото. При това положение
3
прекратяването на производството по делото се явява незаконосъобразно,
което налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото
на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №263732 от 13.10.2021г., постановено по гр.
д. №15240/2016г. на Районен съд- Пловдив, ХІІІ гр.с.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4