О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 261280
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
търговско отделение, ХХ с, в закрито заседание на двадесет и шести юли две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
Цветелина Георгиева
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 763
по описа за 2020г на Пловдивски окръжен
съд, взе предвид следното:
По настоящото дело съдът
е сезиран с иск по чл.267, ал.2, т.4 от ДОПК от ищеца „ЛИДЕР ИНВЕСТМЪНТ –
2016г“ ООД – гр.Пловдив, ЕИК *********. Той твърди, че на 14.08.2019г погрешно
е превел по банковата сметка на „БИЛДЕКС БГ“ ЕООД – с.Йоаким Груево, община
Стамболийски, ЕИК ********* сума от 50460,42лв, поискал е връщането ѝ, но
такова му е отказано от получаващата банка, поради наложен запор от публичен
изпълнител върху банковата сметка. Ищецът посочва, че е подал молба за връщане
на сумата и до ТД на НАП – Пловдив, Дирекция „Събиране“, но също е получил
отказ на 19.10.2019г, съгласно писмо на публичния изпълнител И.П., приложено
към исковата молба.
Съдът намира, че при
предприети действия от публичния изпълнител спрямо вещи, за които трето лице
твърди самостоятелни права, то то разполага с право на жалба по реда на чл.266,
ал.1 от ДОПК, по която се произнася директора на съответната компетентна
териториална дирекция. Ако жалбата му не бъде уважена, то на основание чл.267,
ал.2, т.4 от ДОПК третото лице следва да предяви претенцията си в преклузивния
30-дневен срок от съобщаването, в който смисъл е и Определение № 106 от 21.06.2019 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 2236/2019 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова.
Във
връзка с тези мотиви на съда, от ищеца бяха изискани допълнителни пояснения по
предявяване на иска. От него постъпи молба с приложения, от които се
установява, че по жалба от ищеца е налице произнасяне на Директора на ТД на НАП
– Пловдив с решение № 435 от 13.11.2019г. Ищецът е обжалвал това решение пред
АдмС - Пловдив, който се е произнесъл с окончателно решение № 576 от
05.03.2020г, с което жалбата е намерена за неоснователна. В мотивите на
съдебното решение е посочено, че защитата на жалбоподателя в конкретния случай
се извършва чрез предявяване на иск пред гражданския съд, в който смисъл е
налице и съдебна практика. На второ място, предявяването на иска е обвързано и
с определен от законодателя 30 – дневен преклузивен срок от съобщаването.
Дори
да се приеме, че срокът за предявяване
на иск от ищеца по настоящото дело, тече от произнасянето на административния
съд, т.е. от 05.03.2020г, то същият вече е бил изтекъл към датата на
предявяване на иска – 24.11.2020г и ищецът към този момент вече не е разполагал
с право на иск. Липсата на право на иск прави предявеният иск недопустим, а
оттам е недопустимо и образуваното по него производство, което следва да бъде
прекратено.
Мотивиран от горното,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото и ВРЪЩА подадената
искова молба от „ЛИДЕР ИНВЕСТМЪНТ – 2016г“ ООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* против
„БИЛДЕКС БГ“ ЕООД – с.Йоаким Груево.
Определението може да се
обжалва с частна жалба пред АС – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: