РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. гр. Хасково, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Анг. Ангелова
при участието на секретаря Михаела Ив. Даскалова
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ангелова Гражданско дело №
20215640100847 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
вр.§19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК, вр.§4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ.
Образувано е по повод жалба с рег.индекс № 94К-10-2/ 09.04.2021 г. по регистъра на
Община Хасково, подадена от К. И. К. с ЕГН ********** от ***************; против заповед №
495/25.03.2021 г. на Кмета на Община Хасково. Жалбоподателят получил заповедта на 08.04.2021
г., като не бил доволен от нея и я обжалвал в срок. С нея, на основание §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ, вр. §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, се възстановявала собствеността на наследници
на Г. П.Я. и З.М.Я. върху новообразуван имот с идентификатор 77195.730.655, с площ от 1 499
кв.м., в местността „Изгрев”, Хасковско землище. Но този имот бил подарен на жалбоподателя от
баща му И. К.ов К. с нотариален акт № 49 том 2 дело № 542/ 1985 г. на ХРС, с площ от 2 дка.
Същият, по искане на жалбоподателя, бил разделен на три самостоятелни имота с идентификатори
77195.730.655, 77195.730.656 и 77195.730.657. В първия от тях имало и две сгради с
идентификатори 77195.730.655.1 /на два етажа, на 47 кв.м./ и 77195.730.655.2 /на един етаж от 27
кв.м./, за които сгради той разполагал с необходимите строителни книжа. Баща му закупил този
имот с нотариален акт № 75 том 3 дело № 716/1957 г. от трето лице, различно от горепосочените.
Така с атакуваната заповед се игнорирали собственическите права на жалбоподателя и за него бил
налице правен интерес да я обжалва. Заповедта на кмета се издавала въз основа на план на
новообразуваните имоти, одобрен със заповед № ДС-28-1/ 11.06.2011 г. на Областния управител на
Област Хасково, която обаче била нищожна в частта на имот с идентификатор 77195.730.655. Г.
П.Я. и З.М.Я. или техни наследници не притежавали имота, предмет на възстановяване, поради
което със заповедта си Областния управител излезнал от кръга на материалната си компетентност.
ЗСПЗЗ бил реституционен закон и предмет на възстановяване били само тези имоти, които са били
1
включени в ТКЗС или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, както
и отнетите неправомерно земеделски земи. В случая земята на Янкови никога не била включвана в
ТКЗС или отнемана неправомерно, още повече че попадала в чертите на новообразувания имот.
Така се налагал извод за липса на основание за реституция на имота. Предвид изложеното,
жалбоподателят иска, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваната заповед на
кмета на Община Хасково, като му присъди направените по делото разноски. В открито съдебно
заседание той не се явява, а се представлява от пълномощник – адвокат, който поддържа жалбата.
Ответникът- Кметът на Община Хасково се представлява от пълномощник – юрисконсулт в
открито съдебно заседание, който оспорва жалбата изцяло и иска отхвърлянето й, т.к. атакуваната
заповед била законосъобразна, издадена от компетентен орган, в предвидената в §4б ал.7 от
ПЗРЗСПЗЗ форма и съдържаща изложения на фактическите и правните основания за издаването й.
Нормата на чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ задължавала кмета, да издаде заповед при влязъл в сила план
на новообразуваните имоти. При издаването на заповедта не били допуснати съществени
нарушения на материално – правните и на процесуалните разпоредби. Предмет на контрол
понастоящем можело да бъде само съответствието на атакуваната заповед за конкретния имот с
влезлия в сила план на новообразуваните имоти, а това съответствие в случая било налице.
Същевременно, заповедта на Областния управител в частта на процесния имот не била обжалвана
и била влязла в сила, като отхвърлена била и жалбата за прогласяване на нищожността й в същата
част, с влязло в сила съдебно решение. Ето защо, жалбата била неоснователна и недоказана, като
се иска отхвърлянето й изцяло, като на ответника се присъдят деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
От заинтересованите страни В. К. Д.- М. с ЕГН ********** и Е. Г. М. с ЕГН **********,
двете от *******************; в открито съдебно заседание се явява лично само първата, която
депозира и писмено становище по делото. Тя счита жалбата за недопустима и неоснователна.
Двете заинтересовани страни били наследниците на Г. и З.Я., на които с процесната заповед се
възстановявало правото на собственост върху имота. Само техните наследници били адресати на
атакуваната заповед. Жалбоподателят не бил страна в административното производство по
възстановяване правото на собственост, образувано по заявление № 50147 по чл.11 от ЗСПЗЗ,
приключващо с издаването на заповедта на кмета по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Затова той не бил
активно легитимиран, да обжалва процесната заповед, която и не отменяла титула му на
собственост, за да се приеме, че засяга негови права и интереси. Така жалбата като недопустима
следвало да се остави без разглеждане. Тя се явявала и неоснователна по същество. Заповедта на
областния управител относно процесния имот била влязла в сила, след което преклудирани били
всички възражения на жалбоподателя за включването на имота в плана на новообразуваните
имоти относно площ, граница, местоположение и пр., вкл. относно верността на вписаните данни
за собственост в регистъра към ПНИ. Тези въпроси се разрешавали в производството по създаване
и одобряване на ПНИ, а не в това по § 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Недопустимо било в настоящото
производство да се разглеждат възражения за нищожност на актове, предхождащи издаването на
заповедта на кмета, респ. за нищожност на заповедта на областния управител. Останалите
твърдения и доводи на жалбоподателя обосновавали наличието на спор за материално право на
собственост, което било извън предмета на настоящото дело. Оспореният акт изцяло отговарял на
изискванията на чл.146 от АПК, т.к. бил в писмена форма, от компетентен орган, със
задължителното съдържание по чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ, с приложена скица. Същият бил и
мотивиран, издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати процесуални
2
нарушения. Предмет на проверката в настоящото производство било единствено съответствието на
процесната заповед с влезлия в сила ПНИ и регистъра към него, което в случая било налице. Ето
защо, атакуваният акт бил правилен и законосъобразен, а жалбата неоснователна, предвид на което
следвало да се остави без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
Атакуваната заповед № 495/ 25.03.2021 г. на Кмета на Община Хасково се сочи за издадена,
на основание §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ, вр. §4б ал.1 изр.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила ПНИ за ж.р. „Изгрев”, землище на гр. Хасково, одобрен със
заповед № ДС-28-1/ 11.06.2019 г. на областния управител на област Хасково, решение по чл.14
ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ № 36-51/ 01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50147 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица
№ 4309/ 10.03.2021 г. С нея е наредено възстановяването на правото на собственост, при условията
на §4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на наследниците на Г.П.Я. и З.М.Я. върху недвижим имот,
представляващ, както следва: новообразуван имот в строителни граници, определени с
околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/ 29.02.2000 г. на Общински съвет – Хасково, с
идентификатор 77195.730.655, ж.р. „Изгрев”, землище на гр. Хасково, с площ от 1 499 кв.м., при
граници и съседи: 77195.730.156 жил.територия, 77195.730.186 улица, 77195.730.656
жил.територия, 77195.730.657 жил.територия, 77195.730.151 улица, 77195.730.152 жил.територия
и 77195.730.153 жил.територия; без ограничения на собствеността; с две сгради в имота с
идентификатори 77195.730.655.1 /два етажа, жилищна сграда – еднофамилна, 47 кв.м./ и
77195.730.655.2 /1 етаж, друг вид сграда за обитаване, 27 кв.м./. Заповедта е била съобщена от
ответника на жалбоподателя в настоящото производство със съобщение с рег.индекс № 94 Г-4897-
1#4/ 05.04.2021 г., получена лично от него на 08.04.2021 г., видно от приложеното известие за
доставяне. Тя е връчена и на наследодателя на заинтересованите страни Г. Й. М. със съобщение с
рег.индекс № 94 Г-4897-1/ 01.04.2021 г., като наследник на Г. П.Я. и З.М.Я., получена лично от
него на 06.04.2021 г., видно от приложеното известие за доставяне. За новообразувания имот №
77195.730.655 е приложена цитираната в обжалваната заповед - скица № 4309/ 10.03.2021 г. по
План на новообразуваните имоти на ж.р. „Изгрев“, гр. Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/
11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково. В скицата имотът е описан дословно,
както в обжалваната в настоящото производство заповед. Относно цитираната в обжалваната
заповед - заповед № ДС-28-1/ 11.06.2019 г. на Областния управител на Област Хасково, по делото
се представи писмо с вх.рег. № 18379/ 10.11.2022 г. от Областния управител на Област Хасково.
Видно от него, против същата не е постъпвала жалба в частта й на имот с идентификатор
77195.730.655, като е влязла в сила на 12.07.2019 г. Против заповедта в посочената й част
постъпила жалба за прогласяване на нищожността й, която жалба била отхвърлена с решение №
255/ 05.05.2022 г. по гр.дело № 1499/ 2021 г. на ХРС, влязло в сила на 06.06.2022 г. По настоящото
дело се приложи заверен препис от така цитираното съдебно решение. Наследник на Г. П.Я. и
З.М.Я. е Г. Й. М., видно от представените удостоверения за наследници, издадени на 01.03.2021 г.
от гр. Нови Искър, Столична община, съответно с изх. № РНИ21-УГ01-1000 и с изх. № РНИ21-
УГ01-999. Самият той е починал в рамките на настоящото производство, а именно на 28.05.2021 г.,
видно от справка в НБДН с рег. № 1456/ 18.08.2021 г. Негови наследници са заинтересованите
страни в настоящото производство, съответно негови съпруга и дъщеря, видно от справка в НБДН
с рег. № 1494/ 23.08.2021 г. На наследниците на Г. и З.Я. по заявление вх. № 50147/ 11.09.1991 г., с
решение № 36-51/ 01.04.1998 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи
3
или възстановими стари реални граници в землището на град Хасково от ОСЗ – Хасково е
признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници и същото
право им е възстановено, а именно върху следния имот: нива от 15,400 дка, находящ се на терен по
§4 на гр. Хасково в местността „Помак чешме”, при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ, като
имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила ПНИ по чл.28 ал.9 от ППЗСПЗЗ.
За правото на собственост върху така описания имот, по делото се представи нотариален акт за
собственост на недвижим имот купен на публична продан № 175 том I регистър 1169 дело № 238/
1942 г. на нотариус при Хасковски областен съд, издаден на името на приобретателя Г. П.Я.. В
представеното извлечение от регистър на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ за местност
„Изгрев”, гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195; територия с трайно предназначение земеделска, НТП на
имотите – „За земеделски труд и отдих” – на ред 8 фигурира процесният новообразуван имот №
77195.730.655, с площ от 1499 кв.м., със същата площ и със стар номер по КП, одобрен със заповед
№ 969/88 г. – 398; без отразени закупена площ от ползвателя и име на ползвателя. Като данни за
собственика са посочени имена на правоимащия стар собственик или на собственика към датата на
приемане на помощния план, а именно – имената на жалбоподателя в настоящото производство и
на Г. и З.Я.; с акт за собственост н.а. № 49/20.05.1985 г.; без данни за удостоверение за ползване,
издадено преди 1990 г., и за заповед на кмета по §62 ал.4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ; с
данни от решението по чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот- № по заявление 50147, с име на
стария собственик Г. и З.Я., решение на ПК/ОСЗ № 36-51/ 01.04.1998 г., пореден № по решението
на ПК/ОСЗ – 1, номер по помощен план – 21, площ по помощен план 14 820 кв.м. Последните
данни относно решението на ПК се сочат за относими за още 9 подробно описани новообразувани
имота. По делото се представи още цитираното в атакуваната заповед - решение № 67 от протокол
№ 6 от заседание на Общински съвет - Хасково, проведено на 29.02.2000 г. Със същото, на
основание чл.105 ал.3 от ППЗТСУ е одобрен околовръстният полигон на земите по ал.2 § 4 от
ЗСПЗЗ като селищно образувание „Кекличево стопанство” /т.1/, както и е одобрен околовръстният
полигон на земите по ал.3 § 4 от ЗСПЗЗ, като в строителните граници на гр. Хасково се включват
зоните – „Кенана”, „Куба”, „Орфей”, „Изгрев” и „Каменец”.
При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт, съобразно чл.168 от АПК, съдът достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от
надлежно активно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалването на акта, както и в
рамките на законоустановения 14-дневен срок по чл.149 ал.1 от АПК. Разгледана по същество, тя
се явява неоснователна. Оспорената заповед е издадена от лице с установена материална
компетентност за това, като същата е законосъобразна, т.к. съответства на приетия план на
новообразуваните имоти и регистъра към него. В случая е било изпълнено изискването на
разпоредбата на чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ относно точното съдържание на атакуваната заповед с
всички изискуеми индивидуализиращи имота характеристики, като към нея е приложена и скица
на процесния имот. Процесната заповед е издадена на основание §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ, според които разпоредби - възстановяването, съответно придобИ.ето, на
правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета, въз
основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.4 от ППЗСПЗЗ. Така в
настоящото производство предмет на контрол може да бъде само съответствието на издадената
заповед на кмета за конкретния имот с влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Съгласно §
4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, планът на новообразуваните имоти се одобрява от областния управител.
4
Заповедта се обнародва в "Държавен вестник", разгласява се чрез средствата за масово
осведомяване, включително чрез два централни ежедневника, и се обявява на подходящи места с
публичен достъп в сградите на общината и кметството. Жалби срещу одобрения план на
новообразуваните имоти могат да се подават пред административния съд в 14-дневен срок от
обнародването на заповедта в "Държавен вестник". По делото се установи, че против процесната
заповед на Областния управител на Област Хасково не е постъпвала жалба в частта й на имот с
идентификатор 77195.730.655, като е влязла в сила на 12.07.2019 г. Против заповедта в посочената
й част е постъпила жалба за прогласяване на нищожността й, но тази жалба е била отхвърлена със
съдебно решение, влязло в сила на 06.06.2022 г. Така планът на новообразуваните имоти не е бил
оспорен, поради което по отношение на предвиденото в него той е влязъл в сила. Заповедта,
издадена по реда на §4 т.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не може да има друго съдържание, освен
записванията в плана на новообразуваните имоти. Съгласно посочените като основание за
издаване на процесната заповед разпоредби на § 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от
ППЗСПЗЗ, кметът действа при условията на обвързана компетентност, като е длъжен да издаде
заповед за възстановяването, съответно придобИ.ето, на правото на собственост върху
новообразуваните имоти, съответстваща на данните от влезлия в сила план на новообразуваните
имоти. Такова пълно съответствие е налице и в случая. Всички възражения на жалбоподателя по
същество относно посочените в заповедта собственици на имота, не могат да стоят на разглеждане
в настоящото производство по оспорване на тази заповед. При наличие на спор за материално
право за новообразувания имот, същият не може да се разреши в административното
производство, а е предмет на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред. Разрешаването
на спора, съгласно § 4к ал.8 т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, може да бъде основание за изменение на влезлия
в сила ПНИ.
В гореизложения смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС, в т.ч. по решение №
17039/ 22.12.2012 г. по адм. д. № 11334/2010 г., решение № 3090/01.03.2012 г. по адм. д. № 7585/
2011 г. и решение № 46/04.01.2008 г. по адм. д. № 9333/2007 г.
Предвид изложените съображения, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. С
оглед на това и на основание чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.143 ал.4 и чл.144 от АПК, вр. Тълкувателно
решение № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС, жалбоподателят следва да бъдат осъден, да
заплати в полза на ответника деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв., определено от съда по правилото на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, вр. чл.37 ал.1 от ЗПрП.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 ал.2 пр. посл, вр. ал.1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба с рег.индекс № 94К-10-2/ 09.04.2021 г. по регистъра на
Община Хасково, подадена от К. И. К. с ЕГН ********** от
***************; против заповед № 495/25.03.2021 г. на Кмета на Община
Хасково.
ОСЪЖДА К. И. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Община
Хасково, пл. „Общински“ № 1, Булстат *********, представлявана от кмета
5
Станислав Насков Дечев - сумата от 100 лв. деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщението и връчването му на
страните, като на ответника – на ел. адрес, като му се изиска незабавно
потвърждение на получаването, а при липса на такова – делото да се
докладва.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
6