О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………………../…………….2021 г.
гр. Варна
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в закрито съдебно заседание, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 16407 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Община Варна, ЕИК *********, с адрес гр. Варна,
бул. „Осми Приморски полк“ № 43, представлявана от кмета Иван Портних,
действаща чрез юрк. Янко Манковски, против С.Ж.Я., ЕГН ********** и Е.Д.К., ЕГН ********** конститутивен иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 1 от ДОПК за прогласяване недействителността спрямо Община Варна на договора за дарение,
обективиран в нотариален акт № 171, том II, рег. № 2942, дело № 413
от 09.12.2020 г. по описа на Веселин Петров – нотариус, вписан в НК под рег. №
205, с район на действие РС-Варна.
На
13.01.2021 г. ищецът е депозирал молба с вх. № 262619, в която е обективирал
три искания, а именно: 1./ производството по делото да бъде прекратено поради
отказ от иск по реда на чл. 233 ГПК, доколкото интересът на увредения кредитор
е извънсъдебно удовлетворен; 2./ да се отмени допуснатата по реда на чл. 389 от ГПК обезпечителна мярка, както и 3./ съдът да присъди разноските в тежест на ответниците,
доколкото последните са дали повод за завеждане на настоящото исково
производство.
По
молбата за отказ по чл. 233 от ГПК:
Молбата, с която ищецът е заявил, че се отказва от иска си изхожда от легитимирано лице
– ищецът по делото, който разполага с възможността по всяко време да се откаже изцяло или частично от спорното
материално право. Молбата е подадена чрез юрк. Янко Мановски, който е изрично овластен
от ищеца да се разпорежда с предмета на делото съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК. Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 233 от ГПК за прекратяване на производството по делото поради отказа на ищеца към момента от търсената защита, като същият губи
правото си да предяви отново исканията си. По този начин страната десезира съда
с произнасяне по същество по спора по образуваното дело. Поради това и при
спазване разпоредбата на чл. 233 от ГПК, настоящото производство следва да бъде
прекратено.
По молбата за отмяна на
допуснатото обезпечение:
Съдът намира искането за основателно, доколкото ищецът
с молбата по чл. 233 от ГПК десезира съда посредством отказа от иска, което
обуславя крайния извод за липса от интерес от обезпечаване на сезиралия съда конститутивен иск, т.е. обезпечителна нужда, която е
налице единствено, когато без обезпечението за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, имайки предвид, че същите са удовлетворени от ответниците
извънсъдебно.
По
молбата за присъждане на разноските в тежест на ответниците:
Отговорността за разноските по делото по чл. 78 от ГПК е
облигационно правоотношение между страните по спора, има материалноправен
характер, обхваща само разноските за производството, направени от насрещната
страна по делото, страната не може да бъде освободена от нея, обусловена е
винаги от изхода на спора и може да бъде реализирана само във висящ исков
процес. Съгласно процесуалноправната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 81 от ГПК,
разноските по делото се присъждат с окончателния акт, а окончателният акт е
решението по същество или определението за прекратяване на делото поради
недопустимост. В този смисъл е и практика на ВКС - Определение № 314 от 4.10.2018 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 2402/2018 г., III г. о., ГК и Определение № 505 от 18.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1446/2017 г., I
т. о., ТК. В конкретния случай
производството е прекратено на основание чл. 232 от ГПК поради упражнено право на
оттегляне на
предявения осъдителен иск, което е резултат от плащане
стореното в хода на висящото производство.
В хипотеза, когато спорът не се разрешава по същество, а делото е
прекратено, поради отпадане на правния интерес, свързано с действие на
ответниците, това само по себе си не е достатъчно за ангажиране на
отговорността за разноските на насрещната страна, а е необходимо да се
изследва причината да се заведе делото. Да се
приеме противното означава отговорността за разноските при един вероятно основателен
или допустим но неоснователен иск, по отношение на
който по-късно отпада интереса от воденето му, да се понесе от страната, в
чиято полза би се разрешил спора. Това би противоречало на цялостната концепция
на законодателя, заложена в разпоредбите на чл. 78 от ГПК, че отговорността за разноските е обусловена от защитата на
материалното субективно право, предмет на делото. В този смисъл е
каузалната практика на ВКС, обективирана в решение №
67/3.04.2014 г. по гр. д. № 2944/2013 г. на IV ГО на ВКС и определение № 152 от 28.03.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 2363/2015 г., I т.
о., ТК.
В конкретния случай делото е заведено на 18.12.2020 г., с искане за прогласяване
недействителността спрямо ищеца на разпоредителната сделка, сключена между
ответниците, с която се твърди да е увреден интересът на кредитора-ищец. Извънсъдебното
удовлетворяване на публичните вземания на Община Варна, което е обусловило отказа
от иск, е станало с плащания след завеждане на делото, а именно 11.01.2021 г.,
което налага крайния извод на съда за възлагане на съдебно-деловодните разноски
в тежест на ответниците, доколкото същите са дали повод за завеждане на делото.
Видно обаче от
съдържанието на сезиралата съда молба и приложенията към нея, заплатените от
ищеца държавни такси, чийто общ размер възлиза на 223.42 лева, също са погасени
от ответниците, като ищецът изрично оттегля претенцията си за присъждане в
негова полза на юрисконсултско възнаграждение, което обуславя крайния извод за неоснователност
на молбата на ищеца за присъждане на разноски в тежест на ответниците.
Воден от
горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 16407 по описа за 2020 г. на
РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, на основание чл. 233 от ГПК.
ОТМЕНЯ допуснатото обезпечение на предявения конститутивен
иск от Община
Варна, ЕИК *********, с адрес гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43,
представлявана от кмета Иван Портних, действаща чрез юрк. Янко Манковски, против С.Ж.Я.,
ЕГН ********** и Е.Д.К., ЕГН **********, с правно основание чл. 216, ал.
1, т. 1 от ДОПК за прогласяване недействителността
спрямо Община Варна на договора за дарение, обективиран в нотариален акт № 171,
том II, рег. № 2942, дело № 413 от
09.12.2020 г. по описа на Веселин Петров – нотариус, вписан в НК под рег. №
205, с район на действие РС-Варна, с която разпоредителна сделка С.Ж.Я.
е дарила своята майка Е.Д.К. с ¼ /една четвърт/ идеална част от недвижим
имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Поп Христо Върбанов“ № 3, ет. 5, съставляващ
ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 4, представляващо САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор
10135.51.350.6.22 в сграда № 10135.51.350.6, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10135.51.350, с площ 50.5 кв. м., състоящо се от две тавански
стаи и балкон, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
10135.51.350.6.21 и 10135.51.350.6.20, под обекта 10135.51.350.6. и
10135.51.350.6.18, над обекта – няма, ведно с принадлежащите му 1.5904 процента
ид. ч., равняващи се на 4.13 кв. м. от правото на собственост върху общите
части на сградата и правото на строеж, ЧРЕЗ
НАЛАГАНЕ НА ВЪЗБРАНА върху ¼ /една четвърт/ ид. ч. от
гореописания недвижим имот, на основание чл. 402
от ГПК.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца за присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски по настоящото производство в тежест на ответниците.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред Окръжен съд
– Варна.
Препис
от определението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: