О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е №260060
гр.Кюстендил, 14.10.2020г.
Окръжен съд-гр.Кюстендил, първи състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: Ваня Богоева
Членове:
Евгения Стамова
Веселина
Джонева
С участието на прокурора при ОП-Кюстендил: Владимир
Мицов,
При секретаря: Любка Николова,
след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.н.д.№521/2020г. по описа на
ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.64 ал.7 от Наказателния процесуален кодекс.
Делото е образувано по жалба на адв.И.А. ***,
упълномощен защитник на В.Х.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, против
определение от 09.10.2020г. на РС-Дупница, постановено по ч.н.д.№920/2020г. по
описа на съда, с което по отношение на Г., в качеството му на обвиняем по ДП
№109/2020г. по описа на ДнРП, ДП №76/2020г. по описа на РУ на МВР – гр.Дупница,
е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Поддържа се оплакване за неправилност на обжалваното
определение, претендира се отмяната му, иска се по отношение на Г. да не бъде
вземана мярка за неотклонение въобще, а евентуално - постановяване на
определение за налагане на най-леката мярка за неотклонение „подписка“.
Релевират се съображения за отсъствие на предпоставките за вземане на мярка за
неотклонение спрямо Г., поради липсата на доказателства същият да има отношение
към разследваното престъпление, както и поради отсъствие на останалите
кумулативно изискуеми се от разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК предпоставки.
Прави се и оплакване за незаконност на задържането на Г. в рамките на
досъдебното производство, надхвърлящо, според жалбоподателя максимално
допустимия период, в който правото на лицето на свободно придвижване може да
бъде ограничавано.
В съдебно заседание защитникът на Г., поддържа и
доразвива така заявените оплаквания, като изтъква и обстоятелството, че Г.
участва в отглеждането на няколко непълнолетни деца, има установена работа,
постоянен адрес и няма опасност от укриване.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна и пледира за
потвърждаване на определението на ДнРС.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
По отношение на В.Х.Г. е било повдигнато обвинение за
престъпление по чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, за това,
че на 13.02.2020г. в гр.Дупница, на ул.„***“ пред вх.Б, на бл.44, в съучастие,
акто съизвършител с А.Р.К. от с.Н.и с Г.Т. – подбудител, умишлено, чрез
нанасяне на удари с метален предмет в областта на главата, с причинил средна
телесна повреда на Х.Д.К.от гр.Дупница, изразяваща се в разстройство на
здравето, временно опасно за живота и нараняване, което прониква в черепната
кухина.
В.Г. е осъждан за документно престъпление и за
управляване на МПС без свидетелство за правоуправление в едногодишния срок след
наказването му по административен ред.
Същият живее в гр.София и извършва дейност като брокер на недвижими имоти.
От материалите в ДП става ясно, че двамата нападатели
на К. непосредствено след деянието най-вероятно са напуснали
местопрестъплението с лек автомобил, тъмен на цвят. В този смисъл са
показанията на свидетелката А.Д.. От назначената съдебно-техническа експертиза,
изготвена на база предоставени записи от видеокамери в района е установено, че
около часа на побоя в района на същия се е намирал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с ДК №*** на цвят. От
справка в МВР е установено, че автомобилът е собственост на лицето Ц. А. Л. от
гр.София, която не е разпитана като свидетел, но в телефонен разговор със
служител на МВР е заявила, че го била продала на В.Г.. От друга справка е
установено, че същият автомобил е бил представен за извършване на годишен
технически преглед на 21.05.2018г. от лицето В.В. В.. При разпита му като
свидетел, лицето е посочило, че е притежавало лек автомобил марка „***“, модел „*** който през
2018г. е закупил от В.Г. и в последствие е продал на момче, което не познава.
Разпитан като свидетел пострадалият К. е заявил, че
при инцидента първоначално е бил нападнат от един мъж, който държал метален
бокс в ръка, който го блъснал; в този момент К.забелязал от съседния блок да
притичва още едно лице, което било приведено и не могъл да огледа добре, но
докато това се случвало първият мъж го ударил по главата, той изгубил съзнание
и се осъзнал чак когато около него вече се били събрали хора.
На 08.10.2020г. е било проведено разпознаване на лица,
като сред разпознаваните бил включен и В.Г., който бил посочен от пострадалия
като втория му нападател.
С обжалваното определение, РС-Дупница е приел, че по
отношение на обвиняемия са били изпълнени предпоставките на чл.63 от НПК и е
взел спрямо него най-тежката мярка за неотклонение. Потвърждение за наличието
на висока степен на вероятност обвиняемият да е извършил престъплението, за
което е обвинен, е намерено в извършеното разпознаване и в показанията на
пострадалия.
Като съобрази гореизложеното и като взе предвид и
материалите по приложеното ДП №76/2020г. по описа на РУ-Дупница, както и
приетата в рамките на въззивното производство служебна бележка, настоящата
инстанция приема от правна страна следното:
Съгласно чл.64 ал.4 от НПК, мярка за неотклонение в
досъдебното производство се взема при наличие на предвидените в чл.63 ал.1 от НПК предпоставки. Последната разпоредба предвижда кумулативното установяване на
няколко предпоставки, а именно: 1) от доказателствата по делото да може да се
направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за
което му е било повдигнато обвинение; 2) повдигнато обвинение да е за
престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода или друго
по-тежко наказание и 3) да съществува реална опасност обвиняемият да се укрие
или да извърши престъпление.
Факт е, че на В.Г. е било повдигнато обвинение за
престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода.
Според въззивния съд обаче, неправилна е преценката на
ДнРС за наличие на предпоставки спрямо Г. да бъде взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Този извод се основава на разбирането, че събраните до
момента доказателства в досъдебното производство, така, както се анализираха
по-горе, са твърде оскъдни по отношение съпричастността на обвиняемия към
деянието. Връзката му със случая е възникнала на база посочването му като лице,
на което установения от камерите лек автомобил е бил продаден. Показанията на
свидетеля Виденов обаче отричат възможността към месец февруари тази година
автомобилът да се е намирал в държане на Г., тъй като става ясно, че още през
2018г. същият се е разпоредил с него.
Съдът не намира за потребно да навлиза в анализ на
законосъобразността на извършеното разпознаване като процесуално действие, още
повече, че към настоящия момент по делото няма данни дали лицата, с които
обвиняемият е бил съпоставен действително са служители на МВР –гр.Дупница.
Единствено ще отбележи, че предвид описанието на инцидента от страна на самия
пострадал и отдалечеността във времето на действието по разпознаване от датата
на събитието значително намаляват доказателствената стойност на извършеното
действие.
Трудовата и семейна ангажираност на обвиняемия
очертават отсъствието на опасност същият да се укрие. Няма данни, от които да
се заключи съществуване на опасност от извършване на престъпление.
С оглед изложеното, не се споделят мотивите на
първостепенния съд, а крайният му извод се явява неправилен.
С оглед обезпечаване участието на Г. в досъдебното
производство, съдът счита, че по отношение на него следва да се вземе
най-леката мярка за неотклонение по смисъла на чл.58 т.1 от НПК, а именно –
подписка.
Горното налага отмяна на определението и постановяване
на друго в посочения смисъл.
Воден от гореизложеното и на основание чл.64 ал.7 –
ал.9 от НПК, Кюстендилският окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ определение на РС-Дупница по ЧНД
№920/2020 година от 09.10.2020г., с което по отношение на В.Х.Г., с ЕГН **********,
с адрес *** качеството му на обвиняем по ДП №109/2020г. по описа на ДнРП, ДП
№76/2020г. по описа на РУ на МВР – гр.Дупница, е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ВЗЕМА по отношение на В.Х.Г., с ЕГН **********,
с адрес *** качеството му на обвиняем по ДП №109/2020г. по описа на ДнРП, ДП
№76/2020г. по описа на РУ на МВР – гр.Дупница,
мярка за неотклонение „Подписка“.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.