Мотиви
към Присъда №98 от 08.04.2013
година, постановена по НОХД № 608/2013 година
по описа на РС - Елхово:
Производството по делото е
образувано по внесен от РП- Елхово обвинителен акт, с който против Т.И.Д. /TALAL IBRAHIM JASEM/, роден
на *** година в гр. Мусел, Ирак, гражданин на Ирак, със средно образование,
неженен, пенсионер, осъждан, е
повдигнато обвинение по чл. 279, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, за това, че на 02.11.2012 година в
района на 240 гранична пирамида в землището на с. Голям Дервен,
община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Р Турция в Р
България без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е
извършено повторно, тъй като е осъждан за друго такова престъпление – с Определение
№168 от 14.05.2010 година, постановено по нохд № 410/2010 година на РС –
Свиленград, с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното
производство, влязло в законна сила на 14.05.2010 година.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор
поддържа повдигнатото против подсъдимият обвинение, като намира същото за
доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна.
Предлага за извършеното от подсъдимият Т.И.Д. престъпление по чл.279, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК
да му бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК, а именно една
година лишаване от свобода и глоба в размер на 300 лв. Предлага също така на
основание чл.68, ал.1 от НК да бъде приведено в изпълнение наказанието от шест
месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия по нохд № 410/2010 година по
описа на РС – Свиленград, тъй като деянието, за което по настоящото дело против
Д. е повдигнато обвинение е извършено в изпитателния срок по горното
наказателно дело.
Подсъдимият участва лично и с упълномощени защитници в
хода на съдебното производство. Дава подробни обяснения относно незаконното си
преминаване през държавната граница, като описва причините, поради които е
напуснал родината си, действията, които е предприел след това в Р Турция,
намерението му да премине незаконно от Р Турция в Р Гърция, поради факта, че е
бил вече осъждан за престъпление по чл.279, ал.1 от НК в Р България.
Защитниците на подсъдимия Д. – адв.
Д. *** и адв. Т. *** пледират на първо място за
постановяване на оправдателна присъда спрямо подзащитният
им. Мотивират се с недоказаност на обвинението от обективна и субективна
страна. Твърди се, че в хода на съдебното следствие са събрани противоречиви
доказателства относно точното място, през което подсъдимият е преминал
държавната граница. Сочи се и допуснато в хода на ДП съществено процесуално
нарушение, като според защитата на подсъдимия, деянието е извършено в съучастие
с други десет лица, с които подсъдимият се е движил в група, но това
обстоятелство не е било взето предвид и против подсъдимият не е било повдигнато
обвинение по чл.20, ал.2 от НК. Защитата на подсъдимия излага доводи за
наличието на основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, а именно признаване
на подсъдимия за виновен по повдигнатото против него обвинение и ненаказването
му, поради това, че подсъдимият е влязъл в Р България за да се ползва от
правото си на убежище, съгласно чл.27, ал.2 от Конституцията на Р България.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и в съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Т.И.Д. е роден на *** година в гр. Мусел, Ирак, гражданин на Ирак, със
средно образование, неженен, пенсионер.
Подсъдимият е осъждан. С Определение № 168/14.05.2010
година по НОХД № 410/2010 година по описа на РС – Свиленград, влязло в законна
сила на 14.05.2010 година, е одобрено споразумение за прекратяване на
наказателното производство, като Д. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК,
извършено на 11.05.2010 година, за което му е наложено наказание шест месеца
лишаване от свобода и глоба в размер на 200.00 лв., като на основание чл.66,
ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от три
години.
Подсъдимият живеел в Ирак. По време на режима на
Саддам Хюсеин подсъдимият бил офицер в полицията. След падането на режима на
Саддам Хюсеин живота на подсъдимия в родината му станал труден и опасен, поради
настъпилите политически промени. Това станало причина през 2010 година Д. да
напусне Ирак, като дошъл в България, преминавайки незаконно държавната граница
и по отношение на него, във връзка с постъпила молба, било проведено производство
по реда на ЗУБ за предоставяне на статут в Р България. Молбата била отхвърлена
и след окончателното приключване на производството подсъдимият Д. се върнал
отново в Ирак.
На 04.11.2008 година и на 31.05.2012 година били убити
двамата племенника на подсъдимия – Саиф Абдулелах Абдулазиз и Имад Абдулелах Абдулазиз /синове на сестрата на подсъдимия Мунийра И. Джасим/, като видно от
приложените по делото два броя удостоверения за смърт се установява, че лицата
са починали вследствие на огнестрелни рани.
На 14.08.2012 година пред дома си подсъдимия, същият
бил нападнат от въоръжени мъже, като бил направен опит за убийството му. За
обстоятелствата по този случай подсъдимият Д. бил разпитан пред разследващ
съдия, видно от приложеният на л. 43 от делото легализиран превод на български
език на съставеният за това процесуално действие документ.
В резултат на преживяното, видно от представената от
защитата на подсъдимия медицинска документация, последният бил във влошено
здравословно състояние, като страдал от силна психическа тревожност и сериозна
емоционална депресия.
Поради случилото се в семейството на подсъдимия и на
самия него, възприето на Д. като опасност за живота му, подсъдимият решил да
напусне Ирак и отишъл в Р Турция. Отседнал в хотел в гр. Истанбул и след около
три дни се запознал с лице, на което споделил, че желае да се установи в която
и да е държава, различна от Ирак, поради съществуващата там опасност за живота
му. Неустановеното по делото лице, което се представило пред подсъдимият като
иракчанин от Багдат, който обещал, че ще преведе Д. през границата. Заедно с
други девет лица подсъдимият бил отведен
с автомобил до гр. Одрин, Р Турция, а от там в близост до държавната граница.
Водачът на групата посочил посоката, която да следват и се върнал обратно в Р
Турция. На 02.11.2012 година около 05.00 часа групата от десет лица била
забелязана от наряд за термовизионно наблюдение, в
резултат на което били предприети действия по задържането на лицата.
Пристигналите на място гранични служители, между които свидетелите К., С. и Г.
задържали десет чужди граждани – седем мъже и три жени. Сред тях бил и
подсъдимият Д., който бил най – възрастният от групата. Документи за
самоличност чуждите граждани не представили. Подсъдимият обяснил на граничните
власти, че в България го чака адвокат, представил и документ, приложен към
материалите по делото, представляващ карта за регистрация на търговец. След
задържането на лицата и проследяването на следата, било установено, че групата
е преминала държавната граница в района на 240 гранична пирамида в землището на
с. Голям Дервент.
На 07.12.2012 година Т.Д. подал молба до Държавна
агенция за бежанците за предоставяне на убежище, алтернативно предоставяне на
хуманитарен статут. На 24.01.2013 година с Решение № УП – 18, ДАБ при МС на Р
България е отхвърлила молбата на Д. за предоставяне на статут на бежанец и
хуманитарен статут. На 14.02.2013 година подсъдимият, чрез пълномощник адв. Т., е подал жалба против това решение, която в
последствие е оттеглена по молба на Д. и производството по административното
дело в АС - Хасково, образувано по жалба против решението на ДАБ при МС е
прекратено
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства- обясненията на
подсъдимият, дадени в хода на съдебното следствие, от показанията на свидетелите
К., С., Г. и Немат, дадени в хода на съдебното следствие, от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К., С. и Г.,
като последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и относими към предмета
на доказване. Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими към
времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа
на показанията на свидетеля са и обясненията на подсъдимият Т.Д., в които се
съдържа самопризнание за извършеното деяние. Доколкото не се установи обратното, съдебният състав
прецени обясненията на подсъдимия за достоверни и ги цени при формиране на
фактическите и правните си изводи. Показанията на св. Немат, дадени в хода на
съдебното следствие, установяващи факти и обстоятелства, свързани с живота на
подсъдимия в родината му и причините да напусне Ирак, съдът цени като
достоверни, тъй като същите се подкрепят както от приетите по делото писмени
доказателства, така и от обясненията на подсъдимия Д..
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
От обективна страна е безспорно установено, че на 02.11.2012
година в района на 240 гранична пирамида в землището на с. Голям Дервент,
подсъдимият Т.И.Д. влязъл през границата на страната от Р Турция в Р България
без разрешение на надлежните органи на властта.
От обективна страна подсъдимият Д. е извършил фактически
действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение
от надлежните органи на властта, осъществяващи гринично
- пропусквателен контрол. Подсъдимият не е имал
необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, както с
оглед неговото гражданство, така и държавата от която идва - Р Турция.
Действащият граничен режим и ред в Р България, изискват преминаване през
определени места –ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти,
каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се
съдържат в показанията на свидетелите, както и в обясненията на подсъдимият.
Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК- без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане”
в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да
премине държавната граница.
Безспорно установено и това, че деянието е извършено при
условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, предвид предходното осъждане на подсъдимия с влязла в сила присъда за
престъпление по чл.279, ал.1 от НК и от изтърпяване на наказанието по това
осъждане не е изтекъл предвиденият в разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК
петгодишен срок.
От субективна страна инкриминираното деяние е
извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е
целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си подсъдимият е бил наясно
с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Р България и в др. държава от
ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на
държавната ни граница. Освен това е съзнавал е, че ще влезе в страната ни без
знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието му и за неговите
общественоопасните последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е
целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне
до територията на Р България.
Съдът намери, че са налице основанията
за приложението на чл.279, ал.5 от НК спрямо подсъдимия. Съгласно цитираната
разпоредба, не се наказва лицето, което е влязло в страната, за да се ползва от
правото на убежище, съгласно Конституцията. Съгласно чл.27, ал.2 от Конституцията, Република България дава убежище на
чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност
в защита на международно признати права и свободи. Условията и редът за даване на
убежище се уреждат със закон. Това е Законът за убежището на бежанците, в сила от
01.12.2002 година, определящ условията и реда
за предоставяне на особена закрила
на чужденци на територията на Република България,
както и техните права и задължения. Съгласно чл.1, ал.2 от ЗУБ, особената закрила,
която Република България предоставя на чужденци по
този закон, включва убежище, статут на бежанец,
хуманитарен статут и временна закрила. Статут на
бежанец в Република България, съгласно
чл.8 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, който
основателно се страхува от преследване
поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо
мнение и/или убеждение, намира се извън държавата
си по произход
и поради тези причини не може
или не желае
да се ползва
от закрилата на тази държава
или да се
завърне в нея. За предоставяне статут на бежанец е без
значение обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия,
националност, социална група, изразява политическо мнение или изповядва политическо
убеждение, които са в основата на
преследването. Достатъчно е
органът или организацията, осъществяваща преследването, да смята, че чужденецът
има такава принадлежност.
Преследването може да
се осъществява от държавен орган
или организация, на която държавата
не може или
не желае ефективно да противодейства. Преследване е нарушаване
на основните права на човека
или съвкупност от действия, които
водят до нарушаване на основните
права на човека, достатъчно тежки по своето
естество или повторяемост. Действията на преследване могат да бъдат
физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни
или се прилагат
с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от
военна служба, което би довело
до извършване на деяния, даващи основания за отказ, прекратяване и отнемане
на закрила и за спиране или прекратяване на производството.
Хуманитарен статут, съгласно
разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, принуден
да напусне или да остане
извън държавата си по произход,
тъй като в тази държава е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание
или екзекуция; изтезание или нечовешко
или унизително отнасяне, или наказание;
тежки и лични заплахи срещу живота
или личността му като гражданско
лице поради насилие в случай на вътрешен или
международен въоръжен конфликт.
Процедурата за преодставяне
на статут започва по молба на заинтересованото лице, която може да бъде в устна,
писмена или друга форма.
Доказателствата по делото сочат на това,
че на 07.12.2012 година подсъдимият Д. е подал молба до ДАБ за предоставяне на
убежище, алтернативно за предоставяне на хуманитарен статут. Молбата е
адресирана до ДАБ, като по делото липсват данни същата да е препратена на
Президента на Р България с оглед на направеното с нея искане за убежище и
правомощията на Президента за предоставяне на такова. Молбата е разгледана от
ДАБ в частта й за предоставяне на хуманитарен статут, като е налице произнасяне
и по предоставяне на статут на бежанец на подсъдимия Д.. Независимо от изхода
на административното производство по ЗУБ, приключило с отказ за предоставяне на
статут на бежанец и хуманитарен статут на подсъдимия, като мотивите на
административния орган за това, са ирелевантни за
настоящото производство, с оглед на останалия събран по делото доказателствен материал, съдът намери, че са налице
основанията за приложението на ал.5 на чл.279 от НК. Безспорно установено и
доказано е по делото, чрез обясненията на подсъдимият Д., показанията на св.
Немат, кредитирани от съда, и от писмените доказателства по делото, представени
от защитата на подсъдимия, е това, че последният е напуснал страната си по
произход поради предприетите спрямо него и негови близки действия, изразяващи
се в посегателства върху живота им. Доказателствата по делото установяват, че
синовете на неговата сестра са били убити съответно през 2008 и 2012 година,
върху подсъдимият Д. също е имало извършен опит за саморазправа и то няколко
месеца след убийството на единият от племенниците му.
Горните обстоятелства са мотивирали подсъдимият да вземе решение да напусне
родината си и да търси убежище в Р България. Подсъдимият е бил вече в Р
България през предходен период от време, когато също е бил подавал молба за
особена закрила, оставена без уважение. След задържането му от граничните
власти подсъдимият е направил опит да обясни на полицейските служители, че в
България го очаква адвокат. Намерението на подсъдимия, целта на преминаването
на държавната граница и предприетите непосредствено след това действия от
страна на подсъдимия, с които са задействани съответните административни
процедури, предвидени в българското законодателство, сочат, на това, че влизането
на подсъдимият Д. в страната ни е свързано единствено с желанието му да се
ползва с правото на убежище, съгласно Конституцията на Р България.
Предвид
изложените по - горе съображения, съдът
призна подсъдимият Т.И.Д. за виновен в
това, че на 02.11.2012 година в района на 240 гранична пирамида в землището на
с. Голям Дервен, община Елхово, област Ямбол, влязъл
през границата на страната от Р Турция в Р България без разрешение на
надлежните органи на властта, като деянието е извършено повторно, тъй като е
осъждан за друго такова престъпление – с Определение №168 от 14.05.2010 година,
постановено по нохд № 410/2010 година на РС – Свиленград, с което е одобрено
споразумение за прекратяване на наказателното производство, влязло в законна
сила на 14.05.2010 година – престъпление по чл.279, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, като на основание
чл.279, ал.5 от НК не го наказа.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата.
Председател: