РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Перник, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500693 по описа за 2021 година
С решение № 260131 от 14. 07. 2021г., постановено по гр. д. № 884 / 2020г. по
описа на Радомирския районен съд е :
Осъдена Община Радомир да заплати на А. Г. К., сумата от 4 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
непозволено увреждане – счупване на външен малеулос на *** в гр. ***,
Пернишка област, на уличното платно на улица „***“/ срещу дома на тази
улица № **, в резултат на неравност на общински път, ведно със законната
лихва върху главницата, смятано от *** до окончателното изплащане на
сумата, като за горницата над 4000лв. до пълния претендиран размер от 10
000лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
Осъдена Община Радомир да заплати на А. Г. К., сумата 510лв.,
представляваща направените от нея разноски, съразмерно на уважената част
от иска.
Осъдена Община Радомир да заплати по сметка на Районен съд –
1
Радомир, сумата от 160лв. – държавна такса и сумата 100лв. разноски по
делото.
Осъдена А.Г. К. да заплати на Община Радомир, сумата 740лв.,
представляваща направените разноски по делото, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
Недоволна от решението в отхвърлителната му част, както и в частта, с
която е осъдена да заплати разноски, е останала А.К., която чрез адвокат С.И.,
го е обжалвала в тези му части като неправилно, незаконосъобразно
необосновано и постановено в нарушение на материално правните и
процесуално правните норми и съдебната практика. Навежда доводи, че
присъденото обезщетение е в занижен размер, поради което моли да бъде
отменено в отхвърлителната му част и да й бъде присъдено претендираното
обезщетение в пълен размер от 10 000лв.
Адвокат С.И. моли да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ и процесуално представителство пред
Пернишкия окръжен съд.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от адвокат С. Г. Същата
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Община Радомир, чрез адвокат Д.Ж., в срок е подала насрещна въззивна
жалба и писмен отговор. С насрещната въззивна жалба е обжалвала
решението в уважената му част и в частта, с която е осъдена да заплати
разноски /същата няма правен интерес да обжалва изцяло решението/, като
неправилно и незаконосъобразно. Моли решението да бъде отменено в
обжалваните му части и да бъде отхвърлена исковата претенция и за сумата
4000лв. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски. С
писмения отговор оспорва въззивната жалба на А. К., чрез адвокат С.И., като
неоснователна.
Насрещната страна А. К., чрез адвокат С.И., в срок е депозира писмен
отговор. С него оспорва насрещната въззивна жалба и развитите в нея доводи,
като неоснователни, Моли решението, в обжалваните му с насрещната
въззивна жалба, части, да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
и да й бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции.
2
В съдебно заседание насрещната жалба се се поддържа от адвокат Д.Ж..
След като взе предвид направените с жалбата оплаквания,
доводите на насрещната страна и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият
окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима –
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване, срещу съдебно решение,
което подлежи на инстанционен контрол и подлежи на разглеждане по
същество.
Обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от
съдия от Радомирския районен съд, в рамките на закона и в предвидената
форма. Следователно обжалваното решение не е нищожно.
Налице са били положителните процесуални предпоставки за
упражняване на правото на иск и не се били отрицателни процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. Радомирският районен съд се
е произнесъл именно по предявения иск. Следователно обжалваното решение
не се явява недопустимо.
По отношение неправилността на обжалваното решение, Пернишкият
окръжен съд е обвързан от изложеното във въззивната жалба и в насрещната
въззивна жалба. Изхождайки от изложеното във въззивната жалба и в
насрещната въззивна жалба, от доводите на двете страни и от събраните по
делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Ищцата А. Г. К. има придружаващи заболявания – *** и живее в гр. ***.
Поради заболяванията си, тя и нейната приятелка – свидетелката И.И.Г.,
често излизали на леки разходки до хижа „***“. На ***, след такава разходка
те се прибрали в гр. ***. Тъй като пътят им минавал по ул. „***“, а на същата
улица на № **, се намирала къщата на родителите на ищцата, в която към
този момент живеел сина на последната, тя влязла за малко да нагледа имота.
Събрала боклук в найлонова торчичка, излязла от двора, отишла пред входа
на № **, тъй като от другата страна на улицата се намирал контейнер и
пресякла улица „***“ перпендикулярно, тъй като там и в близост нямало
пешеходна пътека. След като изхвърлила торбичката с боклук в контейнера,
започнала да пресича улицата в обратна посока, като се оглеждала, да не би
да идва автомобил, но едва изминала около метър и половина от контейнера,
3
стъпила с десния си крак в дупка на уличното платно с диаметър около 35 см.
и дълбочина около 10 см. При стъпването в дупката десният глезен се подвил
и се чул звук от изхрущяване, а самата ищца изпитала силна болка, изпищяла
и застанала на левия си крак. На разстояние около 3 метра от нея се намирала
свидетелката Г., която възприела всичко което се случва. Ищцата извикала
наемателя на гаража в имота на нейния син № **– свидетелят М.К.А., който
поправял пчелни пити в гаража. Същият излязъл и видял на улицата стоящата
на левия си крак А., която се оплаквала, че десния й крак попаднал в дупка и
много я боли. Свидетелите А. и Г. успели да отведат ищцата в нейната къща
на №**. Там превързали десния глезен на ищцата, който започнал да оттича и
да посинява и поставили лед на същия. Смятали, че ищцата има само
навяхване на десния глезен, поради което те я отвели в неяния апартамент в
***. Ищцата и свидетелката Г., която била лекарка, поддържали връзка по
телефона и след като през нощта К. се оплакала на свидетелката, че болката
продължава, решили ищцата с организаран от нея превоз да отиде през деня в
гр. *** на преглед при траматолог. На 16. 07. 2020г. ищцата била закарана от
нейната позната А.К.И. с лекия автомобил на последната до гр. ***. Там я
прегледала д-р В.Б., която издала амбулаторен лист № ***, като в
анамнезата на същия било отбелязано „Касае се за пациентка с ***. Предния
ден стъпила в „дупка“, след което почувствала силна болка в стъпалото
на десния крак“. От направената рентгенова снимка в болницата в гр. *** се
установило, че тя има счупване на външен /латерален/ малеолус на десния
крак /счупване на върха на малкия пищял на дясна подбедрица в областта на
глезенната става/. Било извършено наместване и обездвижване на десния
глезен, чрез ортеза /поставяне на гипсова имобилизация/. На същата било
предписано домашно лечение и тя била с ортезата 40 дни, при което
движенията на десен долен крайник били трайно затруднени, след което
последната била свалена. Общо възстановителният период е бил около 3
месеца. През този период ищцата е търпяла болки и страдания, като първите 2
седмици след травмата и първите 2 седмици след свалянето на
имобилизацията, те са били с по – интензивен характер. След свалянето на
имобилизацията ищцата е започнала да се движи първоначално с две
патерици, след това с една. При движението тя е щадяла левия крак и е
натоварвала десния крак, при което се е оплаквала от болки в левия крак. При
медицинския преглед от вещото лице тя е била с напълно възстановен десен
4
крак.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените
амбулаторни листа, от първоначалното заключение по съдебно –
медицинската експертиза с вещо лице доктор по съдебна медицина К.Ч. и
допълнителното заключение по съдебно – медицинската експертиза с вещо
лице доктор травматолог К.С. и устните обяснения дадени от вещите лица в
съдебни заседания, от свидетелските показания на И.И.Г. и М.К.А., както и от
устните обяснения на ищцата дадени по реда на чл. 176 от ГПК – всичките
кореспондиращи помежду си.
От правна страна.
Съгласно § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, преминават в собственост на
общините следните държавни имоти - общински пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване. Съгласно чл.2, ал.1, т.2 от Закона за
общинската собственост, общинска собственост са имотите и вещите,
предоставени със закон. Съгласно чл.8, ал.3 от Закона за пътищата -
общинските пътища са публична общинска собственост. Съгласно чл. 11 от
Закона за общинската собственост – имотите и вещи – общинска собственост,
се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите
на закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 31 от Закона за
пътищата и чл. 48, т.2, б. „а“ от ППЗП - изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.
Съгласно § 1, т.14 от ДР на ЗП „поддържане на пътищата" е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година ….... Съгласно чл. 167, ал.1 от Закона за
движение по пътищата - лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в
изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най-кратък срок, а съгласно чл.167, ал. 2, т.1 от
ЗДвП - служби за контрол, определени от кметовете на общините
контролират в населените места изправността и състоянието на пътната
настилка. Следователно съгласно цитираните правни норми Община Радомир
е собственик на ул. „***“, находяща се в гр. *** и тя носи отговорност за
поддържането й в изправно състояние и за безопасното й ползване – нещо
което се установи, че нито тя го е извършила, нито служителите на които го е
5
възложила, са го извършили.
По делото е доказано, че ищцата е получила упреждането си от
стъпване в дупка с диаметър около 35см. и дълбочина около 10 см. на улица
„***“, която е с двупосочно движение, с по едно платно във всяка посока,
находяща се в гр. ***, на срещуположната страна на уличното платно срещу
№ **, поради което искът се явява доказан по основание.
По отношение размера на иска.
Изхождайки от разпоредбите на чл.52 от ЗЗД, от тези на раздел ІІ от ПП
на ВС на РБ-я № 4 от 23. 12. 1968г., от възрастта на ищцата към момента на
получаване на увреждането – на ** години – след приключване на активна
трудоспособна възраст, от влошеното й общо здавословно състояние, което се
е допълнило с получената нея травма, от характера на увреждането - счупване
на външен /латерален/ малеолус на десния крак /счупване на върха на малкия
пищял на дясна подбедрица в областта на глезенната става/, от неговите
последици - неподвижно лежане с имобилизация, последващо ограничено
придвижване с две патерици, а после с една патерица, продължителността на
оздравителния период, търпените болки, страдания и неудобства от датата на
счупването, от факта, че същата в момента е напълно възстановена, от
обстоятелството, че увреждането е станало на ***, когато размерът на
минималната работна заплата за страната ни е бил 510лв., която сега е 650лв.,
съдът намира, че сумата от 8 000лв. би обезщетила ищцата за претърпените
от нея неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства.
При това положение доводите в насрещната въззивна жалба на Община
Радомир, че присъденото обезщетение от Радомирския районен съд в размер
на 4000лв. е завишено по размер, са неоснователни.
Както беше описано по – горе, на улицата не е имало в близост
пешеходна пътека, поради което ищцата е предприела перпендикулярно
пресичане на същата пред № **, изхвърлила е торбичката в контейнера и
започнала да се връща към № **. Следователно същата с нищо не е нарушила
разпоредби на ЗДвП, а нейното движение е било съобразено с разпоредбата
на чл.113, ал.2 от ЗДвП.
По делото е установено, че не е идвало МПС, а ищцата е чула шум от
МПС, което е завило по съседна улица, когато се е оглеждала дали няма
приближаващо се МПС. Изложените доводи и позоваване на съдебна
6
практика, в писмената защита на Община Радомир, се явяват несъотносими
към процесния казус.
Видно от отговора на т.3 от заключението на вещото лице травматолог
др. К.С. - Тези заболявания /имат се предвид нейните съпътстващи
заболявания/ не могат да са причина за получаване на счупването, тъй като в
етапната епикриза, издадена от личния лекар, не са описани отклонения от
нормалния статус при ищцата. В устните си обяснения в с.з. вещото лице е
добавило, че става въпрос само за възможности и вероятности, но данни в
тази насока няма.
Следователно възраженията на насрещната Община Радомир за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата са
неоснователни.
С оглед гореизложеното Пернишкият окръжен съд намира, че
решението на Радомирския районен съд следва да бъде отменено в частта, с
която е отхвърлен искът за горницата над 4000лв. до 8000лв и на ищцата
следва да се присъди още 4000лв. /за да стане обезщетението в общ размер на
8000лв./, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
увреждането – *** до окончателното изплащане.
За горницата над 8000лв. до 10 000лв. въззивната жалба на А.К. се явява
неоснователна, поради което решението следва да бъде потвърдено в тази му
част.
С оглед изхода по делото решението на Радомирския районен съд
следва да бъде отменено в частта, с която К. е осъдена да заплати на Община
Радомир разноски за горницата над 470лв. до 740лв., от която сума 470лв. :
440лв., адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на Община
Радомир по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения + 30лв. разноски за втората съдебно
медицинска експертиза.
Минималния размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, върху уважената
част от иска в размер на 8000лв., е 740лв., като Радомирския районен съд е
присъдил на ищцата сумата 510лв. разноски. Следователно ответната Община
следва да бъде осъдена да й заплати още 230лв. разноски пред Радомирския
7
районен съд.
Възражението на процесуалния представител на А.К. за прекомерност
на адвокатското възнаграждение от 950лв. на процесуалния представител на
Община Радомир, се явява основателно, тъй като делото не представлява нито
фактическа сложност, нито правна сложност, а освен пред Пернишкия
окръжен съд не са събирани нови доказателства и е проведено само едно
съдебно заседание. Следователно с оглед потвърдената част от решението – в
отхвърлителната му част над 8000лв. до 10000лв. /т.е. за 2000лв./, А.К. следва
да бъде осъдена да заплати на Община Радомир, на основание чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
сумата 370лв. адвокатско възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд.
Община Радомир е направила разноски в размер на 100лв. за държавна
такса в размер на 2% върху уважената част от иска от 4000лв., но тъй като
насрещната въззивна жалба се явява изцяло неоснователна, то не следва да се
присъждат други разноски.
С оглед уважената част от иска пред Пернишкия окръжен съд и на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК, Община Радомир следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд, сумата 80лв. държавна такса
2% върху уважената част от иска от въззивната инстанция.
С оглед уважената част от иска пред Пернишкия окръжен съд, Община
Радомир следва да бъде осъдена на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата, вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, да заплати на адвокат С.И. от АК – ***, сумата
510лв., за оказана от нея безплатна правна помощ и процесуално
представителство пред Пернишкия окръжен съд на А. Г. К..
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Отменява решение № 260131 от 14. 07. 2021г., постановено по гр. д. №
884 / 2020г. по описа на Радомирския районен съд, в частта му, с която е
отхвърлен като неоснователен иска на А. Г. К., с ЕГН **********, от ***, да
бъде осъдена Община Радомир, с адрес: гр. Радомир, Пернишка област,
8
площад „Свобода“ № 20, с ЕИК *********, да й заплати горницата над
4000лв. до 8000лв. /т.е. за сумата от 4 000лв./, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане – счупване на
външен малеулос на *** в гр. ***, Пернишка област, на уличното платно на
улица „***“/ срещу дома на тази улица № **, в резултат на неравност на
общински път, ведно със законната лихва върху главницата, смятано от ***
до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която е осъдена
А. Г. К., да заплати на Община Радомир, разноски за горницата над 370лв. до
740лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
Осъжда Община Радомир, с адрес: гр. Радомир, Пернишка област,
площад „Свобода“ № 20, с ЕИК *********, да заплати на А. Г. К., с ЕГН
**********, от ***, още 4000лв. /четири хиляди лева/, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане
– счупване на външен малеулос на *** в гр. ***, Пернишка област, на
уличното платно на улица „***“/ срещу дома на тази улица № **, в резултат
на неравност на общински път, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от *** до окончателното изплащане на сумата, т.е. горницата над
присъдените от Районен съд – гр. Радомир 4000лв. до 8000лв.
Потвърждава решение № 260131 от 14. 07. 2021г., постановено по гр.
д. № 884 / 2020г. по описа на Радомирския районен съд, в частта му, с която е
отхвърлен като неоснователен иска на А. Г. К., с ЕГН **********, от ***, да
бъде осъдена Община Радомир, с адрес: гр. Радомир, Пернишка област,
площад „Свобода“ № 20, с ЕИК *********, да й заплати горницата над
8000лв. до пълния размер на претендираните 10000лв. /т.е. за сумата от 2
000лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
непозволено увреждане – счупване на външен малеулос на *** в гр. ***,
Пернишка област, на уличното платно на улица „***“/ срещу дома на тази
улица № **, в резултат на неравност на общински път, ведно със законната
лихва върху главницата, смятано от *** до окончателното изплащане на
сумата,
Осъжда Община Радомир, с адрес: гр. Радомир, Пернишка област,
площад „Свобода“ № 20, с ЕИК *********, да заплати на А. Г. К., с ЕГН
**********, от ***, още 230лв. разноски пред Радомирския районен съд.
Осъжда А. Г. К., с ЕГН **********, от ***, да заплати на Община
9
Радомир, с адрес: гр. Радомир, Пернишка област, площад „Свобода“ № 20, с
ЕИК *********, сумата 370лв., представляваща направените от Община
Радомир разноски пред Пернишкия окръжен съд за адвокатско
възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от иска /потвърдената част от
решението/.
Осъжда Община Радомир, с адрес: гр. Радомир, Пернишка област,
площад „Свобода“ № 20, с ЕИК *********, да заплати по сметка на
Пернишкия окръжен съд сумата 80лв., представляваща държавна такса 2%
върху уважената част от иска, ведно със законните лихви за забава на
държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до
окончателното й изплащане.
Осъжда Община Радомир, с адрес: гр. Радомир, Пернишка област,
площад „Свобода“ № 20, с ЕИК *********, да заплати на адвокат С.И. от АК
– ***, сумата 510лв., за оказана от нея безплатна правна помощ и
процесуално представителство пред Пернишкия окръжен съд на А. Г. К..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10