Решение по дело №3824/2022 на Районен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НАХД № 3824 ПО ОПИСА НА ВРС
ЗА 2022 ГОДИНА, ХХХVІІ СЪСТАВ.

Срещу обвиняемия С.К.С. е образувано и водено досъдебно
производство за престъпление по чл.354а., ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК: За това,
че на 10.09.2022 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държал
високорисково наркотично вещество – метамфетамин, с нетно тегло 0,22 гр.
със съдържание на активен наркотично действащ компонент – метамфетамин
– 38,33% на стойност 5,50 лв., като случаят е маловажен.

При проверката, съобразно разпоредбата на чл.248 ал.2 т.4 от НПК,
съдът констатира, че деянието, във връзка с което е внесено предложението
от ВРП, е умишлено и за него е предвидено наказание „Глоба“ до 1000 лева,
от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, деецът не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, от деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди,не са налице отрицателните
предпоставки на чл.78 А, ал.7 от НК, съответно са налице основанията за
разглеждане на делото по реда на глава двадесет и осма от НПК, поради
което разпореди делото да се разгледа в съдебно заседание по реда именно на
глава 28 от НПК.

В съдебно заседание представител на прокуратурата не се явява.

Обв. С.С. участва в производството лично и с процесуален
представител, адвокат Л., ВАК. В хода на съдебно следствие защитата сочи,
че деянието изпълнява в пълен обем изискванията на чл.9 от НК. Допълва:
„…когато бяг магистрат, такива производства ги прекратявахме на основание
чл.9 от НК и изобщо не ги внасяхме в съда такива актове. Вярно е че от
известно време ОП отменяше тези актове на ВРП, като задължаваше
прокурора от съответната прокуратура да внесе предложение по този вид
дела за прилагане на НК“.
Счита, че налагането на наказание глоба в размер на 1000/хиляда/ лв. ще
е несъразмерно тежко наказание за престъплението, което е извършил
обвиняемия, което по своята същност е маловажно. По тази причина моли
съда да прекрати наказателното производство и да не се налага глоба на
обвиняемия С.С..

С последната си дума обвиняемия С. се признава за виновен, изразява
1

съжаление за извършеното от него деяние.

От фактическа страна съдът приема за установени следните
обстоятелства:

На 10.09.2022 год. служителите на Второ РУ при ОД на МВР гр. Варна,
св. А.Х. и св. Г. били наряд като автопатрул. Около 13.50 часа те се
намирали в гр.Варна, по ул.“Гладстоун“, зад бл. № 1, когато забелязали
паркиран лек автомобил „Шавролет Авео“ с рег. № В 12-65 КМ, в който се
намирали две лица, седящи на предните седалки в автомобила. При
преминаване на полицейския автомобил покрай паркирания, св.Х. и св.Г.
загледали лицата в него и им направило впечатление, че те видимо се
притеснили. Полицейските служители предприели проверка на лицата, които
установили като: С.К.С. и Я.Т.С.. Служителите запитали И. дали държи
забранени вещества и предмети, при което той съобщил, че има наркотични
вещества- марихуана, амфетамини, синтетична дрога, кристали. След
направена справка чрез ОДЧ при Второ РУ МВР – Варна било установено, че
и двамата били криминално проявени. Тъй като С. и С. видимо били
притеснени от извършената им проверка, полицейските служители ги
запитали, дали държат в себе си забранени от закона вещи. С. отговорил, че в
пакетче от носни кърпички, поставено между седалките има наркотично
вещество-„пико“. С. също заявил, че в него, в кутийка от запалка има 4 бр.
пакетчета „пико“.

Обвиняемият С.С. предал държаното от него наркотично вещество – 1
бр. полиетиленов плик с размери около 4 см х 5 см. съдържащ жълтетикаво –
кафяво кристалообразно вещество с Протокол за доброволно предаване , в
който С. в графата за пояснения собственоръчно написал: „Наркотичното
вещество метамфетамин е за лична употреба“ / л. 25 от ДП/.

По повод установените вещества в него било образувано ДП. В хода на
разследването по образуваното била назначена и изготвена физико-
химическа експертиза № 674/13.09.2022 г.. От същата се установява:
високорисково наркотично вещество - метамфетамин с нетно тегло 0.22
грама, със съдържание на активен компонент метамфетамин 38.33 % , на
стойност 5.50 лева.

Амфетаминовите производни, са под контрол съгласно – Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите – Приложение 1 към чл.3,
ал.2 – «Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветиринарната медицина».
2

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства – гласните и писмените доказателства по
делото, както и от заключенията на експертизите.

Като непротиворечиви искрени и логични съдът кредитира показанията
на свидетелите Х. и Г..

Като обективно и компетентно дадени следва да се кредитират
заключенията и на съдебните експертизи.

Като събрани и изготвени по реда на НПК следва да се кредитират
писмените доказателства и доказателствени средства- протокол за
доброволно предаване, справка за съдимост и др.

Предвид горното, съдът намира от правна страна че обв. С.К.С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.354а., ал.5 вр. ал.З, т.1 от НК: За това, че на 10.09.2022 г. в гр. Варна, без
надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество –
метамфетамин, с нетно тегло 0,22 гр. със съдържание на активен наркотично
действащ компонент – метамфетамин – 38,33% на стойност 5,50 лв., като
случаят е маловажен.

По въпроса за количеството и стойността на държаното наркотично
вещество, определящи случаят като маловажен, съдебната практика е
противоречива. Това се е наложило, т.к. не са налице абсолютни критерии за
квалифициране на едно деяние като маловажно, а това следва да се преценява
във всеки конкретен случай, като се вземат предвид всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, както и личността на подсъдимото
лице. В случая смекчаващи отговорността обстоятелства са съдействието за
установяване на престъплението, оказано в хода на досъдебното
производство, декларираното съжаление за извършеното, младата възраст на
обвиняемият. При тези данни за личността на извършителят и за обективните
характеристики на деянието му, действително извършеното е съставомерно
по ал. 5 на чл. 354а. от НК.

Съдебният състав прецени, че процесното деяние разкрива сравнително
ниска степен на обществена опасност в сравнение с престъпленията от същия
вид. Касае се за притежаване на малко количество наркотично вещество, с
ниска стойност. Държаното наркотично вещество е било предназначено за
3

лична употреба.

Деянието съставлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК,
тъй като с оглед незначителността на вредните последици и на другите
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случай на престъпленията
от този вид. Обстоятелствата, които обосновават този правен извод се
свеждат до конкретни обективни признаци на самото деяние и до
обстоятелствата, свързани с личността на подсъдимия, които обсъдени в
съвкупност, разкриват по-ниска степен на обществена опасност.

Степента на обществена опасност следва да се преценява във всеки
конкретен случай с оглед степента на посегателство върху обществените
отношения, обект на престъплението. Липсата на възможно отрицателно
въздействие и незначителност обаче трябва да бъде установена по
категоричен начин и без съмнение да бъде изключено дори вероятността за
някакъв обществено значим, отрицателен обществен ефект / Решение на ВКС
№ 274/2009 год. Второ НО/.

Въпреки, че съдът определя стореното деяние като маловажен случай
съобразно възведената квалификация по чл. 354а ал.5 от НК, не споделя че са
налице основанията на чл.9 ал.2 от НК. Съдът намира, че в случая не са
налице и предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 от НК. В разпоредбата
на чл.9, ал.2 от НК, са посочени обстоятелствата, които изключват
обществената опасност на деянието и респективно сочат, кога едно деяние е с
явно незначителна обществена опасност.

Съгласно съдебната практика наличието на малозначителност се
определя от всички фактически обстоятелства, които се отнасят до
извършеното деяние. В случая от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че деецът е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъплението по чл.354а., ал.5 от НК.

Съществената разлика в двете хипотези на чл. 9, ал. 2 от НК се изразява
в това, че малозначително е това деяние, което не оказва отрицателно
въздействие на обществените отношения или неговото въздействие е такова,
че не ги застрашава, което изключва обществената му опасност и оттам не се
квалифицира като престъпление. Маловажният случай по чл. 93, т. 9 от НК се
характеризира с това, че деянието е общоопасно и на общо основание
съставлява престъпление, само че в сравнение с други прояви от същия вид е
по-малко тежко, докато деянието по чл. 9, ал. 2 от НК поради липса или явна
незначителност на обществената опасност въобще не е престъпление.
4

За пълнота следва да бъде посочено, че всяко едно престъпление трябва
да е обществено опасно деяние - чл. 9, ал. 1 от НК, което да прави обществено
оправдано третирането на съответното поведение като престъпление и да
обоснове използването на средствата на наказателната принуда за обществено
приемливи. Действително с разпоредбата на чл. 354а. от НК се защитават
важни обществени отношения, свързани със здравето на гражданите и преди
всичко на младите хора, които преимуществено употребяват наркотични
вещества. Това обстоятелство е преценено от законодателя при
криминализиране на държането на високорисковите наркотични вещества без
надлежно разрешение.

Всички случаи на престъпления от този вид обаче следва да имат
определена степен на обществена опасност, която да не е явно незначителна и
да прави оправдано третирането им като престъпления (в този смисъл
Решение № 870 от 17.10.2005 г. на ВКС по н. д. № 242/2005 г., II н. о.,
Решение № 123 от 19.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 744/2009 г., НК, II н. о. и
др.).

На тази плоскост следва да бъде разгледано решение на ВКС № 362 от
15.07.2011 г. по н. д. 1776/2011 г. с което е изменено реш. по в. н. о. х. д №
475/2010 г. на АС - Варна, с което е прието, че въпреки, че подсъдимият е
осъждан за такова престъпление и е държал високорисково наркотично
вещество на стойност - 120, 90 лева, то деянието е съставомерно по ал. 5 на
чл. 354а от НК.

ВКС е преценил, че в случая определящо за правната квалификация на
деянието е количеството и стойността на предмета на престъплението, като
един от обективните белези на деянието. Те не са високи, както по отношение
на количеството, така и по отношение на стойността и е приел, че правната
квалификация следва да е по чл. 354а., ал. 5 от НК въпреки, че лицето е
осъждано за такова деяние и стойността е с пъти по-голяма от настоящата.
От това решение на ВКС могат да се изведат и критериите за маловажност на
деянието съобразно съставомерността му по ал. 5 на чл. 354а. от НК.

Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, неосъждано
физическо лице.

Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в държане на
високорисково наркотично вещество – метамфетамин с нетно тегло – 0.22
грама, със съдържание на активно действащ компонент метамфетамин –
38.33 %, което е включено в приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Наредбата за
5

реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични "Списък
І – растения и вещества с висока степен на риск на общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина".

Маловажността на случая се обуславя от една страна от незначителната
стойност на инкриминираните рискови вещества.

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици
и ги е искал. Умисълът на дееца е обхващал както обстоятелствата, че
упражняват фактическа власт върху наркотично вещество, от вид и със
съдържание, описани по-горе, така и че същите действия извършва по
отношение на високорисково наркотично вещество и без надлежно
разрешение за това.

По делото без противоречиво е установен характера на наркотичните
вещества. Те имат наркотично действие и са под контрол съгласно Списък 1
и списък IV на Единната Конвенция на ООН за наркотичните средства от
1961 г., ратифицирана от България. Съгласно Закона за контрол на
наркотиците и прекурсорите, посочените вещества са забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Ето защо, следва да се
приеме, че с горепосочените действия, той е осъществил по отношение на
високорисково наркотично вещество по см. на чл. 354а, ал. 5, във вр. ал.3, т.
1 от НК.

Доколкото по делото не се установи С.С. да е придобил или държал
високорисковите наркотични вещества, въз основа на лицензия за
придобиване, преработване, съхраняване и употреба на същата, издадена при
реда и условията на чл. 32 и чл. 35 от ЗКНВП и от органите по чл. 16 и чл. 18
от същия закон, то следва да се приеме, че с посочените действия е
осъществил незаконно, в нарушение на установения за това ред и без
надлежно разрешение за същото.

Причините за извършване на деянието са незачитане на правовия ред в
Република България.

За да определи наказанието на подсъдимия С., съдът прецени степента
на обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на
извършителя и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия, констатира
6

следното:

Всичко установено и анализирано от съда, налага извод за по-ниска
степен на обществена опасност и морална укоримост и мотивира съдебния
състав да уважи претендиралия от защитата стремеж за социален интегритет
на подсъдимия С.С..

Изложеното даде основание на съдебният състав да приеме, че
извършеното покрива състава на чл. 354а., ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК.
Такова е било и становището на ОС - Варна: по ВНОХД № 86/2013 г., по
ВНОХД № 192/2021 г., по НОХД № 360/2022 г. по аналогичен казус, като
съдът е позовал решението си, воден от ниската стойност и количество на
предмета на престъплението, желанието на лицето за интегритет в
обществото, както и негативните данни за личността на подсъдимия.

Деянието е извършено от подсъдимия чрез действие при форма на
вината, пряк умисъл, при които той е съзнавал обществено опасния характер
на действията си, предвиждал е обществено опасните последици и е искал
тяхното настъпване.

Същевременно в трайната практика на ВКС се приема, че член 11, ал. 2
НК с алтернативно очертания в него волеви момент, разграничава умисъла на
пряк и евентуален само при резултатните, не и при формалните
престъпления. Престъпленията на просто извършване се извършват винаги
при пряк умисъл, като за да е налице той, е достатъчно деецът да е формирал
съзнание за фактите, обуславящи противоправния и обществено опасен
характер на деянието и въпреки това да го извърши. / Решение № 102 от
23.02.2005 г. по н. д. № 912/2004 г., II н. о. на ВКС, Решение № 354 от
12.10.2015 г. по н. д. № 1122 / 2015 г. на ВКС, Решение № 106 от 01.10.2020 г.
по н. д. № 344 / 2020 г. на ВКС, І н.о/.

В случая, исканото оправдаване, аргументирано с твърдяната
непрестъпност е основано на предложената теза за малозначителност на
деянието, изведена от предмета на престъплението ( количество и
икономическа стойност) - 0. 22 гр. на стойност 5. 50 лв., както и от
положителните данни на подсъдимия - неосъждан .

Според настоящия състав обективните характеристики на конкретното
деяние не позволяват извод, че се касае за различно от типичните за този вид
престъпления. Ниската стойност и малкото количество сами по себе си не са
от естество да обусловят извод за малозначителност, изключваща каквато и
да е възможност за засягане на защитимите с този вид престъпления
7

обществени отношения. Показателно в това отношение е Решение № 464/
11.11.2013 г. по н. д. № 1414/2013 г., на ВКС, III н. о, постановено по казус с
предмет държане без надлежно разрешително високорисково наркотично
вещество - марихуана с нето тегло 0, 524 грама, на стойност 3, 14 лева, макар
и при по-различни от настоящия случай характеристики на самия
извършител.

Принципно обаче, относно първата хипотеза по чл. 9, ал. 2 от НК от
значение за изключващата обществената опасност, а от там и престъпния
характер на деянието малозначителност, личността на дееца не е от решаващо
значение (вж. Р № 157/01.08.2016 г. по н. д. № 490/2016 г., на ВКС, III н. о),
доколкото водеща е преценката за конкретната обществена опасност на
самото деяние. И това е така, понеже ".. малозначителността по начало се
свързва с обективните му характеристики и представлява негово
неюридическо, обществено - исторически обусловено качество" (вж. л. 41, №
369, уч. Наказателно право, Обща част, проф. д-р. И. Н., изд. 1992 г.).
Следователно, положителните данни за личността на дееца са извън обема на
значимите за преценката за малозначителност на деянието фактори, поради
което и липсват основания за подвеждането му под първата хипотеза на чл. 9,
ал. 2 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.78а. от НК,
а именно:
- за престъпление по чл.354а, ал.5, вр. с ал.3 от НК законът предвижда
наказание глоба до 1000,00 лева;
- обвиняемият не е осъждан за престъпления от общ характер
(реабилитиран е) и са отпаднали пречките за приложението на чл.78 а от НК;
- от престъплението не са причинени имуществени вреди
- не са налице отрицателните предпоставки, предвидени в чл.78а, ал.7
от НК, изключващи приложението на алинеи 1- 6.

Предвид изложеното съдът прие, че подсъдимият С. следва да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а. от НК. При определяне на наказанието на
подсъдимия съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
направените самопризнания в хода на досъдебното производство, както и
значителния период от време, през който обвиняемият не е извършвал
противообществени прояви. Като отчете и обстоятелството, че обвиняемия
8

работи и реализира низки доходи, доколкото глобата следва да бъде
съобразена с имущественото положение на дееца, съдът намира, че
наказанието следва да бъде определено в размер на законоустановения
минимум, а именно 1000.00 /хиляда/ лева.

Съдът прецени, че с това наказание, наложено в посочения по-горе
размер ще бъдат постигнати целите както на генералната, така и специалната
превенция и най-вече ще бъде въздействано предупредително и възпиращо по
отношение на обвиняемия.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия С. да
заплати в полза на държавата сумата от 92,19 лева, представляваща направени
в хода на досъдебното производство разноски, които следва да бъдат
заплатени по сметка на ОД МВР – Варна.

На основание чл. 354а., ал. 6 от НК съдът отне в полза на държавата
вещественото доказателство – метамфетамин с нетно тегло – 0.22 грама със
съдържание на активно действащ компонент – метамфетамин – 38.33 %, както
и 1 бр. запечатан плик, с печат на БНТЛ при ОД МВР – Варна, което след
влизане на присъдата в сила следва да бъде унищожено, на основание чл.
112, ал. 2 от НПК.

Водим от горното съдът постанови решението си.

СЪДИЯ при ВРС:

9

Номер на акта:	1372
Дата:	19 октомври 2022 г.
Съдия:	Пламен Димитров Караниколов

Дело:	20223110203824
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	29 септември 2022 г.

Решение по дело №3824/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите