Р Е Ш Е Н И Е
№ 1604
гр. Пловдив, 21 септември 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, V-ти
състав, в открито заседание на 12,09,2022 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
при секретаря Петя Добрева, като разгледа административно дело № 941 по
описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.198,
ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Жалбоподателят
- П.П.П. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание “доживотен затвор без замяна“ в
Затвор – гр. Пловдив, с адрес: гр.
Пловдив, бул. “Ал. Стамболийски“ №4, лично и чрез адвокат В.С. оспорва Заповед
№Л-761 от 29.03.2022г. на началника на Затвор – Пловдив, с която, на основание
чл.198, ал.4 от ЗИНЗС е наредено „осъденият на доживотен затвор без замяна П.П.П.
да продължи да изтърпява наказанието си при специален режим“.
В жалбата , както и в становището на
адв. С. / л. 38/ се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, както и се
претендират съдебни разноски.
Ответникът-
началник на Затвора – Пловдив, чрез Н. Г. А. - инспектор в Затвора – Пловдив, с
висше юридическо образование, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството,
не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът
констатира , че заповедта представена на жалбоподателя на 01,04,22г. , а от
своя страна, жалбата е подадена чрез ответника на 05.04.2022г., в рамките на
законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото
доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят изтърпява наказание
“доживотен затвор без право на замяна“ за деяния по чл.116 от Наказателния
кодекс (НК), считано от 24.11.2002г., като първоначално определеният от съда
режим е “специален“ от 08.06.2006г.
На 16.03.2022г. е изготвено становище
с / л,5 / от П. У. , ИСДВР адресирано до
началника на Затвора – Пловдив, относно продължаване на изтърпяването на наказанието
на специален режим, на основание чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, от страна на
жалбоподателя. Според подробно мотивираното становище, авторите му формират
мнение, че липсват предпоставки за замяна на режима на доживотно осъдения П.П.
от специален на строг.
Видно от посоченото становище, върху
същото е обективирана резолюция от 16,03,22г., за съгласуване с РАД , Г. , Г Г. и С. .
Отново на 16,03,22г. е изготвено
становище от инспектор В. Р. , адресирано до началника на Затвора – Пловдив,
според което становище, последната
заповед по чл.198, ал.3, във връзка с ал.1, относно режима на доживотно
осъдения П.П., е от началото на месец 22,06,21г. и следва да се издаде нова заповед.
На 21 и 22. 03.2022г. е изготвено
становище и експертна оценка от
инспектор-психолог Н. Г. , по повод становището на У. .
Изготвено е и становището на
началника на Затвор – Пловдив К. С. в което са обсъдени претенциите на П. , рискът
от рецидив при него , както и безкритичното му поведение.
В съдебното производство е изпратено
и прието по делото становище от
инспектор-психолог Н. Г. , в което поддържа становището си и експертната
справка обсъдени по-горе.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при
липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в
съответствие с установеното от разпоредбите на чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС,
според които норми, 1) след изтърпяване на една година от наказанието
началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на
становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна
работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога
относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на
осъдения; 3) началникът на затвора се произнася относно продължаването на
изтърпяването на наказанието при специален режим периодично, но не по-късно от
една година от предходното си произнасяне.
Съдът приема , че оспорената заповед
е издадена от компетентен орган, а именно от Запрян Илиев, който е старши
комисар и началник на Затвора – Пловдив, и по отношение на което обстоятелство
между страните липсва формиран спор.
На следващо място, разпоредбата на
чл.57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС установява, че съдът определя първоначален специален
режим за изтърпяване на наказанието на осъдените на доживотен затвор и на
доживотен затвор без замяна.
Разпоредбата на чл.54 от Правилника
за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ППЗИНЗС) установява, че лишените от свобода на специален режим: 1. изтърпяват
наказания в затвори от закрит тип; 2. се настаняват в постоянно заключени
помещения при засилен надзор и охрана; 3. не могат да участват в колективни
мероприятия с други лишени от свобода, поставени на общ и на строг режим; 4.
могат да работят в отделни помещения при наличие на подходяща работа при
засилен надзор и охрана.
Разпоредбата на чл.218, пр.1 от
ППЗИНЗС установява, че първоначалният режим на осъдените на доживотен затвор
може да бъде заменен със следващия по-лек след изтърпяване на не по-малко от 5
години и при наличието на добро поведение, който по-лек режим може да бъде
единствено строг режим, предвид разпоредбата на чл.199, ал.1 от ЗИНЗС, според
която норма осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна не
се поставят на лек и общ режим и нямат право на награди, които се ползват извън
района на затвора.
От своя страна, разпоредбите на
чл.439а от Наказателно-процесуалния кодекс НПК) установяват, че: 1)
доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за
положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви; 2) доказателствата за поправянето се установяват от
оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за
изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон ЗИНЗС), както и от всички
други източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието.
За облекчаване режима на доживотно осъден
без право на замяна по смисъла на чл.218, пр.1 от ППЗИНЗС и чл.198, ал.3 от ЗИНЗС от значение са действия и бездействия на осъдения по време на изтърпяване
на наказанието, извършени в периода след предходното произнасяне на началника
на затвора .
Съдът приема за безспорно установено
от изготвената оценка на осъдения по смисъла на чл.155 от ЗИНЗС, интерпретирана
в становище на / л.5/ , че рискът от рецидив остава с високи стойности- 82
точки, съгласно Правилата за оценка на
риска от рецидив и риска от вреди по смисъла на чл.154, ал.5 от ЗИНЗС.
Освен гореизложеното, изготвената от
психолога Н. Г. експертна оценка на
актуалното психично и емоционално състояние на жалбоподателя не позволява
формирането на извод, че са отпаднали основанията за продължаване изтърпяване
на наказанието при специален режим.
При това положение, настоящият състав
на съда намира, че оспорената по делото заповед е постановена при наличието на
фактически основания за целта и съответно без противоречие с относимите
материалноправни норми.
Оспорената по делото заповед е
издадена в съответствие с изискванията за форма на този вид актове, доколкото в
същата са изложени мотиви, съгласно изискването на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС,
респективно посочени са фактическите и правните основания, послужили за нейното
издаване, както и редът за оспорването ѝ.
Съдът намира и оспорената заповед за издадена и в
съответствие с целта на закона, изразяваща се в осъществяване на контрол върху
поведението на осъдените за ограничаване на възможността да извършват други
престъпления и да причиняват вреди на обществото.
Съдът намира , че като издадена от
компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила
и на изискванията за форма на акта, в съответствие с целта на закона, както и
без противоречие с материалноправни разпоредби, оспорената в настоящето
производство заповед е законосъобразен акт, жалбата против който акт е
неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
Предвид горното и на осн. чл.198, ал.2 от ЗИНЗС съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.П., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание “доживотен затвор без замяна“ в Затвор - Пловдив, с адрес:
гр. Пловдив, бул. “Ал. Стамболийски“ №4, против Заповед №Л-761 от 29.03.2022г.
на началника на Затвор – Пловдив, с която, на основание чл.198, ал.4 от ЗИНЗС е
наредено „осъденият на доживотен затвор без замяна П.П.П. да продължи да
изтърпява наказанието си при специален
режим“.
Решението е окончателно.
Съдия:.........................