М О Т И В
И
ЯРП е
предявила обвинение против подсъдимите И.И.Д. *** за престъпление по
чл.195,ал.1,т.5 и 7,вр. чл.194,ал.1, т.5 и 7,вр. чл.194,ал.1,вр. чл.28,ал.1
,вр. чл.26,ал.1 от НК, против подс.К.В.Г. *** за престъпление по
чл.195,ал.1,т.3, 4, 5 и 7,вр. чл.194,ал.1, т.5 и 7,вр. чл.194,ал.1,вр.
чл.28,ал.1 ,вр. чл.26,ал.1 от НК, против И.И.К. *** за престъпление по чл.195,ал.1,т.3, 4, 5 и 7,вр. чл.194,ал.1,
вр. чл.28,ал.1 от НК, против И. *** за
престъпление чл.195,ал.1,т.3, 4, 5,вр. чл.194,ал.1 от НК и против Н.Р.В. *** за престъпление по чл. чл.195,ал.1,т.3, 4, 5 и 7,вр. чл.194,ал.1,
вр. чл.28,ал.1 от НК,
В с.з. участващият по делото
прокурор поддържа обвинението, така както е предявено. Счита, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, поради което подсъдимите следва да бъдат признати за виновни
по така предявените им обвинения. Относно наказанието, представителят на ЯРП
изразява становище, че на подсъдимите следва
да бъде определено наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК .
Подс. Д. участва лично в
с.з.Признава се за виновен,като се възползва от правото си да не дава
обяснения.Моли съда за минимално наказание.
Производството по
делото срещу подсъдимите Г.,К.,И. и В. се води в тяхно отсъствие при условията на 269,ал.3,т. 4 от
НПК .Служебният защитник на подс. Г. и К.
моли съда да отчете ,че деянието
е извършено през 2006г., поради което наказанието да бъде определено в
минимален размер.Сл. защитник на подс.И. намира обвинението спрямо подзащитния си за
доказано от обективна и субективна страна .Пледира ,че по делото са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, които водят до определяне на наказание в минимален размер.Иска
се и приложение на разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК
Сл. защитник на подс.В. също пледира ,че са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства и
моли за определяне на наказание към
минимума предвиден в закона.
След като извърши
цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите Д. и Г. били съседи в **** , обл.Ямбол.В началото на
м. октомври 2006г. двамата се събрали в
дома на подс.Г. и решили да извършат кражба на вещи от частен дом № ** на ул. ***.В изпълнение на
взетото решение в тъмната част на денонощието двамата подсъдими отишли до
посочената къща. Прескочили оградата и
отишли до гаражната постройка, вратата на която не била заключена.През нея
двамата подсъдими влезли вътре и намерили 1бр. трифазен електрожен, в комплект
с кабелите ,собственост на Т. ***.След като
взели електрожена ,подсъдимите по обратния път излезли навън.Отишли в дома на подс.Г., където отделили медта от металната
част и на следващия ден ги продали на пункт за вторични суровини в гр.Ямбол.
От назначената по досъдебното
производство стоково-оценъчна експертиза е видно ,че вещите
предмет на престъплението, собственост на свидетеля Т. ***, взети от дом № ***/,
находящ се на ул. *** в с. *** обл.
Ямбол, възлизат на обща стойност 920 лв.
През месец ноември 2006г. подс.Д. и Г. решили да извършат кражба от дома на свид.Г.Б.,***.През нощта на
12.11.2006г. двамата отишли до дома на свид.Б. и прескочили оградата на
двора.От цистерна от двора двамата
подсъдими източили в две пластмасови туби 50 литра нафта.Освен нафтата
подсъдимите взели и 1 бр.
ъглошлайф марка „Елпром Ловеч“, 1 бр. дрелка „Спарки BUK 2-200 Е“, 15 м.
гумиран двужилен проводник, 1 бр. монофазен щепсел и 1 бр. монофазен контакт.
След това двамата подсъдими напуснали посочения частен дом, по начина по който
влезли с посочените по-горе вещи. По-късно двамата продали дизеловото гориво от
50 литра на свидетеля П.М.П. *** за сумата от 60 лв., като не му казали, че е
крадена. Ъглошлайфа подсъдимите продали за сумата от 50 лв на свид.К.К.,когото срещнали по пътя за
с.Зимница.След като разбрал от органите на полицията ,че ъглошлайфа е откраднат
от подсъдимите, свид.К. го предал с
протокол за доброволно предаване от 06.02.2007г.Откраднатата от дома на свид.Б.
дрелка ,марка
Спарки BUK 2-200 E”, подс.Д.продал на свид. Е.Г. за сумата от 50 лв. На 07.02.2007
г. свидетелят Г. бил извикан от органите на полицията. Тогава разбрал, че
дрелката , която купил е предмет на
престъпление. Същият с протокол за доброволно предаване от 07.02.2007 г. предал
на органите на полицията от РУП-Стралджа ел. дрелка „Спарки“м, като за
предадените предмети дал обяснения, че дрелката закупил от И.И.Д. и К.В. за
сумата от 50 лв. С разписка от 07.02.2007 год.
ъглошлайф „Елпром-Ловеч“ и дрелка
„Спарки“ са били върнати от органите на полицията на свидетеля Г.К.Б.
.
Видно
от заключението на стоково-оценъчна
експертиза вещите предмет на
престъплението собственост на свидетеля Г.К.Б. *** възлизат на обща стойност
444.40 лв., като от тях са възстановени 330 лв.
На
20.01.2007 год. подсъдимият И.И.Д. *** решил да отиде до частен дом, намиращ се
в с. *** обл. Ямбол, ул. ***,
откъдето да вземе парична сума с цел облагодетелстване. В изпълнение на
намисленото, около 19.00 часа на посочената дата подсъдимият отишъл пеш до
посочения по-горе частен дом. Същият влязъл в двора през незаключена входна
врата. След това отишъл до къщата на посочения частен дом, като до малка ниска
плоча имало малък прозорец на една от стаите, като същият не бил заключен.
Подсъдимият го бутнал с ръце и същият се отворил, като влязъл през него в
стаята. Оттам отишъл до бюфет с гардероб, в който имало дрехи. Подсъдимият на
най-горния рафт под дрехите намерил хартиен плик с пари в банкноти. Съшият отворил
плика като взел сумата от 700 лв., собственост на свидетеля Д.Т. ***, като след
това хартиения плик с останалите пари в банкноти оставил на мястото им. След
това с парите сумата от 700 лв. собственост на свидетеля К. *** напуснал
посочения по-горе частен дом, по начина по който влязъл. По-късно похарчил
парите, като по-голямата част от тях проиграл на комар в гр. Ямбол, като същите
не са възстановени.
На
следващия ден в
дома К. бил извършен оглед , при който били иззети дактилоскопни следи -
пръстов отпечатък иззет от вътрешната страна на малък прозорец на стая.
От заключението на дактилоскопната експертиза е видно ,че дактилоскопната следа, намерена от вътрешната
страна на отворен прозорец, е оставена от десен малък пръст на подс.
И.И.Д..
В
началото на месец декември 2006 год. Подс.Г. се
обадил по телефона на подс.К. и му
предложил да отиде до *** за да откраднат мотора от помпената станция.Подс.К.
се съгласил и след обяд заедно със
подс.Ив.И. с неговия автомобил “Ваз” тръгнали към с.***.Взели подс.Г. и тримата
с автомобила отишли до помпената станция, собственост ***, находяща се в
местността “*** ,в землището на ***Входната
врата не били заключена и тримата подсъдими влезли вътре.Тъй като
електродвигателя на водната помпа бил
захванат с болтове за релса , подсъдимите не успели да го разкачат .Разбрали се
след като подс.Г. отвие болтовете да се
обади на двамата подсъдими.Около 19 часа
, същия ден подс.Г. се обадил на подс.К.
и му казал ,че развил болтовете.Тъй като
автомобила на подс.И. нямал теглич ,той се обадил на подс.В..Обяснил му за намеренията
им да извършат кражба и го помолил да
осигури подходящ автомобил.Подс.В. се съгласил и около 20 .30 часа подс.С. , К. и И. тръгнали за *** с лек автомобил марка ВАЗ 2104 с рег. номер СН
45-68 НС, собственост на свидетеля Р.И.В. *** и прикачено към него туристическо
ремарке с рег. № СЛЕА 1458, собственост на С. *** .От селото взели подс.Г. и по черния път стигнали до помпената станция.Там
подсъдимите избили зазидан прозорец и през него избутали до ремаркето
електродвигателя за водна помпа с мощност 160 кв.Освен двигателя подсъдимите взели и 10
м.ел.проводник със сечение 50 кв.. След това ги качили на туристическото
ремарке и
автомобила потеглили. Минали през с. ***,
където оставили подсъдимия Г. ***, като
останалите трима подсъдими с лекия автомобил и прикаченото към него
туристическо ремарке и вещите собственост на ***
продължили движението си, като се прибрали в гр. ***.
Туристическото ремарке с посочените по-горе вещи още същата вечер оставили в
двора на сервиз в гр. Сливен, след което се прибрали. На следващият ден
четиримата подсъдими отишли с посочения по-горе лек автомобил до двора на
сервиза в гр. Сливен, прикачили към него посоченото по-горе туристическо ремарке,
в което са се намирали посочените по-горе вещи собственост на ***
като ги откарали до ***намираща се в с. Глуфишево, обл.
Сливен. Там разглобили електродвигателя за водната помпа с мощност 160 кв.,
като отделили металната част от медната. Първо качили в туристическото ремарке
металните части на посочения електродвигател за водна помпа 160 кв., като ги
откарали на пункт за вторични суровини собственост на ***.
Там ги продали, като на пункта в кантарна бележка № 138136 от 06.12.2006 год.
записали имената на подс. Н.Р. и същата е приложена като писмено доказателство
на лист 154 по досъдебното производство. На следващият ден натоварили в
туристическото ремарке медните части на посочения електродвигател за водна
помпа 160 кв. и заедно с 10 м.ел.проводник със сечение 50 кв. с автомобила ги
откарали на пункт за вторични суровини собственост на ***.
Там ги продали като на пункта в кантарна бележка № 138254 от 07.12.2006 год.
записали имената на подс. И.Г. и същата е приложена като писмено доказателство
на лист 155 по досъдебното производство. Парите, които получили сумата от 871
лв. общо, подсъдимите разделили помежду си, като след това ги похарчили.
Видно
от назначената по досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза вещото
лице дало заключение, че вещите предмет на престъплението собственост на ***
възлизат на обща стойност 7528 лв., като същите не са възстановени.
Видно от приложените по делото справки за съдимост и
четиримата подсъдими са осъждани за тежки умишлени престъпления.
Възприетата от съда и изложена по-горе фактическа
обстановка се установи по безспорен начин от обясненията на подсъдимите,дадени в хода на
досъдебното производство пред съдия, в частта извън тази ,в която подс.Д.
твърди ,че е отнел само сумата от 400 лв. от дома на свид.К.,от показанията на свидетелите Б. ,К. И. , М. ,К. , Т.М. ,Т. и Г., както и тези на
свидетелите С., И.В. и П. и М., приобщени по делото ,чрез прочитането им на
основание чл.281,ал.5 от НПК, от заключенията на стоково-оценъчната и
дактилоскопна експертиза, както и от
писмените доказателства по делото-протоколите за оглед на местопроизшествие и
следствен експеримент, с приложените към тях фотоалбуми, протоколи за
доброволно предаване, справки за съдимост.
Съдът не кредитира единствено обясненията на подс.Д. ,в
частта им ,в която твърди ,че от дома на
свид.К. не е отнел посочената в обвинителния акт сума от
700 лв., а 400 лв., тъй като в тази им част се опровергават от показанията на
свид.К. ,който е категоричен ,че липсващата сума е в размер на 700 лв..В останалата част обясненията на подсъдимите,дадени в хода
на досъдебното производство и
показанията на посочените свидетели, съдът приема като логични, последователни
и безпротиворечиви както помежду си, така и с останалия събран по делото
доказателствен материал.Посочените гласни доказателства, в съвкупност и с
писмените доказателства установяват по безспорен начин ,времето
,мястото,начина и авторството на
извършените деяния.
С оглед на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
От всички събрани по делото доказателства безспорно се
установява, че подс.Д. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.195,ал.1,т. 5 и 7,вр. чл.194,ал.1,вр. чл.28,ал.1 ,вр.
чл.26,ал.1 от НК , тъй като в периода от началото на месец ноември
2006 год. до 20.01.2007 год. в ***, от дом № ***
находящ се на ул. *** находящ се на ул. ***
и от дом *** находящ се на ул. ***,
действайки в условията на „Продължавано престъпление“ и „Повторност“, сам и
след предварителен сговор с К.В.Г. ***, в съучастие като съизвършител, отнели
чужди движими вещи на обща стойност 2064.40 лв., от владението на собствениците
им Т. ***, Г.К.Б. и Д.Т.К. ***, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай.
Подс. Г. е осъществил и от обективна и от субективна
страна състава на чл.195 ал. 1 т. 3 т. 4 т. 5 и т. 7 вр.
чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК ,
тъй като
в периода от началото на месец ноември 2006 год. до 06.12.2006 год. в ***/гаражна
постройка/, находящ се на ул. *** от дом №**,
находящ се на ул. *** и от помпена станция в местността „***“,
находяща се в землището на ***, действайки в
условията на „Продължавано престъпление“ и „Повторност“, след предварителен
сговор с И.И.Д. ***, И.И.К., И.Г.И. и Н.Р.В. *** съучастие като съизвършител,
чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот - избиване на
зазидан прозорец, чрез използване на техническо средство - гаечен ключ и МПС -
лек автомобил марка „ВАЗ 2104“ с рег. номер СН 45-68 НС, собственост на Р.И.В. ***
и туристическо ремарке с рег. номер СЛЕА 14-58, собственост на С.И.С. ***,
отнел чужди движими вещи на обща стойност 8 892.40 лв. от владението на
собствениците им Т. ***, Г.К.Б. *** и ***,
представлявана от М.К.М. ***, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай.
Подс. И. , К. и В. са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1, от НК , като К. и В. и т.7 на чл.195,ал.`1,вр.
чл.28,ал.1 от НК, тъй като на 05.12.2006 год. около 20.30 ч., от
помпена станция в местността *** находяща се в
землището на ***, след предварителен сговор с К. В. Г. ***, в
съучастие като съизвършители,
чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот - избиване на
зазидан прозорец, чрез използване на техническо средство - гаечен ключ и МПС -
лек автомобил марка „ВАЗ 2104“ с рег. номер СН 45-68 НС, собственост на Р.И.В. ***
и туристическо ремарке с рег. номер СЛЕА 14-58, собственост на С.И.С. ***, са отнели
чужди движими вещи на обща стойност 7 528 лв. от владението на собственика им ***,
представлявана от М.К.М. ***, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвоят, като деянието е извършено от К. и В. в условията
на “Повторност” и не представлява маловажен случай.
От обективна страна , при всяко
едно от деянията подсъдимите са осъществили всички признаци от състава на престъплението
кражба, визирани в чл.194, ал.1 от НК.В случая
е налице е отнемане на чужди движими вещи от владението на собственика
им ,липсата на съгласие, обективирано е намерение и цел- противозаконно
присвояване ,установена е промяна и трайна фактическа власт върху предмета на
престъпление.
От
събраните по делото доказателства се установява ,че за извършване на инкриминираното деяние подс.Г.К.
и И. и В. са си послужили с гаечен ключ,
което представлява техническо средство по смисъла на закона и води до
квалифициране на деянието по чл.195,ал.1,т.4 от НК.Горната квалификация се
обуславя и от използването на МПС при
извършване на кражбата, а именно л.а. „ВАЗ 2104“ с рег. номер СН
45-68 НС, с чиято помощ подсъдимите са се придвижили до местоизвършване на
престъплението и в последствие ,с чиято помощ са транспортирали отнетите
вещи.Налице е и квалифициращия признак
по чл.195,ал.1,т.3 от НК- разрушаване на прегради, здраво направени за защита
на имот, тъй като за да си осигурят
достъп до помещение подсъдимите избили
зазидан прозорец .
Съдът прие ,че при
осъществяване на инкриминираните деяния,
в различното съучастие , подсъдимите са действали в условията на предварителен сговор.Касае се за предварително обмислена и добре планирана
престъпна дейност.Както подс.Д. и Г.,при осъществените от двамата деяния ,така
и подс.Г. ,К., И. и В., при извършената кражба от помпената станция на *** са
действали с умисъл за задружно осъществяване на конкретното престъпление, като
всеки от тях е съзнавал ,че участва в извършването му заедно с другия.Общността
на умисъла между всеки от тях се явява както в резултат на предварителното им
сговаряне за извършването на престъпленията, така и в резултат на мълчаливото
координиране на проявите на всеки един от тях.
Според съда визираните деяния,
не представляват маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Съгласно
цитираната разпоредба, “маловажен случай” е този, при който извършеното
престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответният вид. Следователно, за да е налице “маловажен случай” на кражба
следва обществената опасност на деянието да е значително по-ниска в сравнение с
тази при обикновените случаи. По ниската степен на обществена опасност следва
да се определи с оглед малката стойност на предмета на кражбата, от липсата или
незначителността на вредните последици, а така също и с оглед другите обстоятелства,
характеризиращи деянието и извършителите, преценени в тяхната съвкупност и
взаимна връзка. На първо място следва да се отбележи, че съобразно общата стойност
на инкриминираните вещи, престъпните деяния , извършени от подсъдимите в
различно съучастие не съставлява
“маловажен случай”. На следващо място, от данните по делото и по-конкретно от
приложените справки за съдимост на подсъдимите,
се установява по безспорен начин, че са
осъждан за извършени и други тежки
умишлени престъпления, което налага за съда извода, че личността им е с висока
степен на обществена опасност. Що се отнася до обществената опасност на
осъществените от подсъдимите деяния,
съдът намира за необходимо да отбележи, че същите са с висока степен на
обществена опасност предвид обстоятелството, че засягат пряко обществени
отношения, свързани с правото на собственост, високата динамика на този вид
престъпления в страната и користните
подбуди за тяхното
извършване.
В резултат на изложеното
по-горе, първоинстанционният съд приема, че в конкретният процесен случай не е
налице хипотезата на чл.93, т.9 от НК, т.е. че не е налице “маловажен случай”
на процесното деяние.
Подс.Д. и Г. са
действали и в условията на продължавано престъпление по смисъла на
чл.26,ал.1 от НК, тъй като в един непродължителен период от време са извършили
горепосочените деяния, които поотделно
осъществяват състава на престъплението по чл.194,ал.1 от НК.Деянията са
извършени при еднородност на вината и последващото деяние обективно и
субективно се явява продължение на предходното.
Подс.Д., Г.,К. и В. са действали в условията на
повторност по смисъла на чл.28,ал.1 от
НК, тъй като са осъществили деянието
,предмет на воденото срещу тях съдебно производство, след като са осъждани за
същото по вид престъпление- подс.Д. по
НОХД №***. на ЯРС, подс.Г. по НОХД № ***.
на ЯРС, подс. В. по НОХД № ***4г. на РС-Сливен и подс.К. по НОХД №***. на РС-Петрич,,преди
да е изтекъл срока по чл.30 от НК.
От субективна страна подсъдимите
са действали с пряк умисъл. Същите ясно са съзнавали, че чрез действията си лишават от
фактическа власт върху вещите – предмет на деянията, техните собственици и са искали и предвиждали преминаването им в
своя фактическа власт. Подсъдимите са разбирали противоправния характер на
извършваните деяния, както и общественоопасните им последици, но въпреки това са искали настъпването им. Действали са и с
намерението противозаконно да присвоят инкриминираните вещи.
Относно вида и размера
на наложените на подсъдимите наказания, съдът взе предвид следното:
За извършеното от подсъдимите
престъпление законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от една до десет години.
Извършеното от тях
престъпление е с висока степен на обществена опасност, обуславяща се както от
обстоятелството, че с него се засягат пряко обществените отношения свързани с
правото на собственост, така и от динамиката на този вид престъпления в
страната .Налице е и завишена лична обществена опасност на
подсъдимите , с оглед предходните им осъждания и висока стойност на
инкриминираните вещи.
От друга страна обаче като
смекчаващо отговорността обстоятелства , съдът отчете направените от
подсъдимите самопризнания пред
разследващите органи , които в изключителна степен са спомогнали за изясняване на фактическата обстановка,
такава ,каквато е описана в обвинителния акт.Не на последно място, съдът счита
,че предвид обстоятелството ,че деянията са извършени през 2006г. и е изминал твърде
дълъг период /близо осем години/, до постановяване на присъда, която се
явява извън всякакви “разумни срокове” , което само по себе си
представлява изключително смекчаващо вината обстоятелство по смисъла на
чл.55,ал.1 от НК.При това положение са налице основания за смекчаване на наказателната
отговорност на подсъдимите, поради което наказанието и на петимата бе
определено при условията на
чл.55,ал.1,т.1 от НК,под законовия минимум, а именно осем месеца
лишаване от свобода.
Тъй като са налице законовите
предпоставки за приложението на чл.66,ал.1 от НК по отношение и на петимата подсъдими, на основание чл.61,т.2 от
ЗИН, съдът постанови подсъдимите да изтърпят наказанието при първаночален строг
режим в затвор.
При този изход на делото, тъй
като подсъдимите бяха осъдени, на осн. чл.189,ал.3 от НПК в тяхна тежест бяха
присъдени и направените по делото разноски в размер на 13.80 за всеки един в
приход на Републиканския бюджет и по 6 лв. в приход за бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.
Мотивиран
от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: