Решение по дело №937/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 78
Дата: 21 февруари 2022 г.
Съдия: Цветелина Александрова Кънева
Дело: 20217170700937
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 декември 2021 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

78

гр.Плевен, 21.02.2022 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на осми февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:                                           

            Председател: Даниела Дилова

                                                             Членове: Цветелина Кънева

                                                                              Снежина Иванова

При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 937 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63в  от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 519 от 04.11.2021 г., постановено по НАХД № 1539 по описа за 2021г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 21-0938-001521/10.05.2021г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, с което на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП на А.С.М. ***, са наложени административни наказания глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от А.С.М., чрез адвокат С.Г., в която са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен, необоснован и неправилен, постановен при съществено процесуални нарушения. Счита се, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,тъй като районният съд не допуснал нито едно от решителните за изясняване на делото от фактическа и правна страна доказателствени средства, с което не само е нарушил правото на защита на касатора, но и основополагащия принцип в правото за дирене на обективната истина. Посочва се, че тези поискани и недопуснати от съда доказателства са свързани с установяване на факта, че в деня преди процесната проверка, при който е съставен настоящия АУАН касаторът е претърпял хирургическа интервенция, свързана с поставяне на имплант в устната кухина, което е наложила да използва вода за уста, и лекарства, чийто химически състав води до промяна в резултатите от „Дрегера” макар и да не е употребявал алкохол при управлението на МПС. Посочва се, че доказателствата за поставяне на импланти на 29.04.2021 г. и изписани лекарства са приетите и необсъдени по никакъв начин от съда, както и, че съдът не е допуснал нито едно от исканите доказателства, с което е оставил изцяло недоказан и неустановен факта дали наистина касаторът е употребил лекарства преди процесната проверка и дали тези лекарства дават отражения върху показанията на дрегера. Счита се, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения и поради факта, че съдът дава бланкетен отговор на възражението на касатора, че лицето съставило АУАН не е компетентно да съставя подобен акт, тъй като не става ясно каква е неговата материалноправна и териториална компетентност. Счита се, че наказващият орган не е отстранил тези пропуски в наказателното постановление, като не е удостоверил с надлежен акт правото на актосъставителя да съставя актове по ЗДвП. Именно поради тази причина се счита, че нито материалната, нито териториалната компетентност в случая на органа по съставянето на процесния АУАН и на издаденото въз основа на него наказателно постановление са били спазени и именно поради тази причина обжалваното постановление е незаконосъобразно, липсата на доказана компетентност на наказващия орган, както и на актосъставителя налага отмяна на наказателното постановление без да се разглежда неговата законност по същество. Счита се, че друго съществено процесуално нарушение е фактът, че съдът напълно формално приема, че е без правно значение обстоятелството за наличие на различия в номера на свидетелството за правоуправление на МПС посочени в АУАН и в НП - в АУАН е посочено че водачът е със СУМПС № *********, и е иззет като доказателство СРМПС №********* и СУМПС образец Нидерландия номер **********, а в наказателното постановление е посочено, че водачът притежава СУМПС № *********. Сочи се, че съдът не дава отговор откъде приема, че не следва нито един от свидетелите на административното нарушение да бъде лице различно от колега на актосъставителя, като в този смисъл съдът се задоволява само декларативно да посочи , че в този смисъл била и съдебната практика и не дава отговор на възражението на касатора защо не представлява закононарушение фактът, че актът въз основа на който е издадено обжалваното постановление, е съставен в присъствието единствено на свидетели, които са колеги на актосъставителя, а именно полицейски служители, като и двамата свидетели посочени в процесния АУАН са в служебни отношения с актосъставителя. Счита се, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения и поради факта, че съдът съвсем схематично заявява в решението си, че не е налице липса на яснота относно резултатите , които са отчетени за точната концентрация на алкохол в кръвта, тъй като е направена проверка с техническо средство- дрегер, а след това е издаден и талон за медицинско изследване, като в този смисъл не е ясно защо актосъставителят е отчел в НП резултатите от дрегера след като административният орган е издал талон за медицинско изследване и водачът е записал в него, че не приема резултатите от дрегера и желае провеждане на химическо изследване. Сочи се, че наказващият орган не е съобразил, че много по- точна, пълна и достоверна е информацията, която се получава от изследването на кръвта в сравнение с информацията, която се получава от направената проверка на място с техническо средство „Дрегер“, поради тази причина не е следвало изобщо да се издава процеснатото постановление, след като липсват резултати от анализ на количеството алкохол в кръвта, а към настоящия момент същото се явява абсолютно незаконосъобразно и неправилно. Посочва се, че съдът не коментира възражението на касатора, че наказващият орган е допуснал нарушение на процедурата визирана подробно в чл.6 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохоли/или наркотични вещества или техни аналози, като според посочената процедура ако водачът не се е съгласил с показанията на дрегера трябва да има написано кой способ избира водачът - чрез доказателствен анализатор или да му се връчи срещу подпис талон за кръвно изследване. Твърди се, че такъв избор касаторът не е направил. Счита се, че PC - Плевен само формално в решението си приема,че няма нарушение на цитираната разпоредба на чл.6, според която контролният орган съставя акта за административно нарушение и талона за изследване, като в настоящия случай АУАН е издаден от младши автоконтрольор при ОД на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен С. Г. К., но талонът за изследване не е издаден от него, а от лицето посочено като свидетел в процесния АУАН - от М. В. В.. Посочва се, че възприетата от наказващия орган концентрация на алкохол и приета от първоинстанционния съд, не е потвърдена в съдебно заседание по надлежния ред - например чрез представяне на разпечатка от данните за направени тестове за алкохол на 30.04.2021г., а единствено от доказателства за проверка на годността на техническото средство, използвано за установяване на нарушения на ЗДвП. Посочва се, че двете кумулативни предпоставки за техническа годност на измервателните средства, предвидени в Закона за измерванията и чл.761 от приложимата Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол са одобряване на типа и първоначална проверка, а за установяване на годността във времето след пускането им в действие се извършват последващи проверки. Сочи се, че ЗДвП и ЗАНН изискват убедителни доказателства за извършване на административно нарушение по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, сред които са такива за техническата изправност на средствата за измерване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите. Счита се, че всички изложени констатации са израз на допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения, тъй като съдът не обсъжда подробно, всестранно и задълбочено доводите и аргументите на защитата, а само декларативно и неаргументирано ги отхвърля. Счита се, че необосновано съдът приема, че щом касаторът не е написал възражения в акта, то този акт става законосъобразен, наличието или не на отразени от него възражения в АУАН не може да наложи извода, че допуснатите нарушения от наказващия орган отпадат и този акт и последващото го НП стават законосъобразни. Счита се, че районният съд е следвало да направи задълбочена, всестранна и пълна проверка относно издаването на обжалваното НП и да отговори мотивирано на възраженията в хода на настоящото производство. Счита се, че подобна проверка не е извършена, като поради тази причина и обжалваното постановление се явява издадено при съществено процесуални нарушения и неправилно. Счита се, че решението се явява необосновано,тъй като дори и да се разгледат фактическите констатации в НП по същество, то те се явяват недоказани поради липса на събрани доказателства установяващи изложените в НП обстоятелства. Твърди се, че наказващият орган ангажира само и единствено гласни свидетелски показания на свидетели - полицейски служители, които в разпита си пред съда заявяват само, че са спрели лицето за проверка с Дрегер и са записали резултатите от Дрегера в акта. Счита се, че от разпита на свидетелите не стана ясно на коя дата са извършили проверката, тъй като заявяват, че не си спомнят, никакви подробности около издаването на талон за кръвно изследване и около липсата на проведено такова изследване тези свидетели не установяват, което прави обжалваното решение необосновано поради липса на доказателства за изложените в него факти. В заключение се моли за отмяна на решението на РС – Плевен и издаденото НП. Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът не се явява, представлява се от адв.К., преупълномощена от адв.С.Г., която счита решението за неправилно и моли да бъде отменено по наведените в касационната жалба съображения.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен несе представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на М. за това, че на 30.04.2021г. в 23:36часа в гр.Плевен, на кръстовището на ул.“Цар Борис III“ и ул.“Митрополит Климент“, с посока на движение към ул.“Любен Каравелов“, като водач на собствения си л.а.Ланд Ровер Рейндж Ровер с рег.№****** извършва следното:1.Управлява МПС след употреба на алкохол установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер 7510 с фабр.№ARNJ-0085, който отчита положителен резултат от 1,11 промила алкохол в издишания от водача въздух; Пробата е показана на водача и е с №00070; Издаден е талон за медицинско изследване с №0052685; Издадени са осем броя холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с №А027968. Нарушението е квалифицирано по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че описаната в акта и НП фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Кредитирал е с доверие свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта. Посочил е, че АУАН имат доказателства сила по чл.189 ал.2 от ЗДвП до доказване на противното. Посочил е още, че АУАН е подписан без възражения, като такива не са представени и впоследствие. За неоснователно е счел възражението за липса на компетентност на актосъставителя и издателя на НП, като се е позовал за приложена по делото заповед. За неоснователни е счел и възраженията за различие в номерата на СУМПС на водача и за подписването на акта от полицейски служител в качеството му на свидетел на АУАН. Приел е за неотносим към извършеното нарушение и фактът, че АУАН е съставен от едно длъжностно  лице, а талонът за кръвно изследване от друго длъжностно лице. Посочил е още, че нарушението е безспорно доказано и от приложените по делото доказателства за техническа годност на Дрегера. В заключение е счел, че М. е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и правилно е бил санкциониран.

Решението е съответно на доказателствата по делото и материалния закон. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказаност на нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. На голяма част от тях районният съд е дал отговор, който се споделя от настоящата инстанция. Правилно съдът е счел, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това лица, тъй като в кориците на делото е приложена Заповед №8121-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работа, с която тези лица са оправомощени за съставяне на акт и издаване на НП по ЗДвП. Правилно съдът е приел за неоснователни твърденията за различие в номера на СУМПС, тъй като и в АУАН и в НП е посочен СУМПС №*********. Правилно съдът е счел, че не е допуснато нарушение с подписването на акта от свидетел полицейски служител. Съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Именно свидетеля по акта Л. Л. е свидетел очевидец, присъствал при извършване на нарушението.  Не е налице и нарушение на Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване употребата на алкохоли/или наркотични вещества или техни аналози, тъй като изрично в Талона за изследване е отразено от М. и същият се е подписал, че след като не приема показанията на техническото средство, то избира да бъде изследван за употреба на алкохол чрез медицинско и химическо или химико-токсилогично изследване. Доколкото от негова страна не е изпълнено задължението да се яви за такова изследване в МБАЛ „Г.Странски“ и не е извършено медицинско изследване, то правилно в НП е отразен резултата от техническото средство Дрегер. Последното е преминало успешно последваща проверка, видно от приложените по делото доказателства, поради което по делото е безспорно доказано вмененото на водача на МПС нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП за управление на МПС след употреба на алкохол.

Неоснователно е и възражението, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в недопускане на доказателствени искания, свързани с изясняване на фактическата обстановка. По отношение на искането за допускане на двама свидетели, направено в жалбата пред районния съд, следва да се посочи, че по същото не е направено уточнение, а дори напротив, адв.Г. е заявила, че няма други доказателствени искания, освен искането за съдебно-медицинска експертиза. Във връзка с последното следва да се отбележи, че правилно съдът е отказал назначаването на такава, тъй като нито в акта, нито в тридневния срок за писмени възражения, нито в жалбата до съда, са изложени твърдения за извършена стоматологична манипулация на М. и последващо медикаментозно лечение, което е възможно да се отрази на резултата от Дрегера. Също така е било невъзможно да се установи към датата на съдебното заседание дали М. е употребявал изписаното му лекарство. Ето защо, решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 519 от 04.11.2021 г., постановено по НАХД № 1539 по описа за 2021 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/                                                                                           

  

                   2. /П/