В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Зоя Шопова | |
Гражданско I инстанция дело |
за да се произнесе, взе предвид следното: Ищецът А. С. Е. е предявил обективно кумулативно съединени искове против “П.-Г.” О.-гр.М. за осъждане на ответното дружество да му заплати следните суми: по чл.59, ал.1 ЗЗД – сумата от 17 555,52 лв., представляваща формирано въз основа на наемна цена обезщетение и сума, с която ищецът се е обеднил, а дружеството – обогатило, от ползването без основание на собствен на ищеца имот с площ от * кв.м., представляващ част от неговия имот пл. № * , а именно: УПИ * по плана на гр.З., идентичен с част от ПИ с идентификатор * по кад.карта на гр.З., за периода 18.03.2010 г. – 22.11.2012 г.; по чл.86 ЗЗД за законната лихва върху сумата на търсеното обезщетение от 17 555,52 лв., считано от завеждане на делото-21.11.2012 г. до окончателното и изплащане. В съдебно заседание за ищеца пълномощникът заявява, че исковата претенция се явява основателна и доказана до размер от 8 905 лв., посочена от вещото лице в заключението му и иска да се уважи до тази сума, като се присъди и законната лихва върху нея от завеждане на делото, както и направените разноски. Ответникът признава иска за главницата по основание, като счита, че размерът е намереният от експертизата. Оспорва акцесорния иск за лихвата, като настоява съдът да съобрази, че при неоснователно обогатяване, което е извъндоговорно основание и задължението е безсрочно, претенция за лихва може да бъде предявена след надлежно определяне от кредитора на срок, в който длъжникът да изпълни, и, едва след изтичането му и липсата на изпълнение, започва за тече лихва. Съдът установява следното: Ищецът продава на ответното дружество придобития чрез дарение по НА № * /13.02.1997 г., н.д. * /97 г. на ЗлРС, собствен имот пл. № * , в кв. * , с площ от * кв.м., с НА № * , дело № 140/2001 г. на нотариус № * , действащ в района на ЗлРС. Този имот е идентичен по местоположение с ПИ с идентификатор * по кад.карта на гр.З. от 2008 г. След продажбата на имота, "П.-Г."О. съгласно одобрени строителни книжа, през периода от 31.10.2000 г. до 22.08.2002 г. реализира строеж на "М.г.за зареждане на автомобили и Пълначно за газови бутилки". С Разрешение за ползване № * /22.08.2002 г. газстанцията е въведена в експлоатация. След реализацията на строеж "М.г.за зареждане на автомобили и Пълначно за газови бутилки", по искане на "П.-Г."О. със Заповед № * от 23.2003 г. на К. на О. З. е направено разделяне на поземлен имот ПИ * на ДВА УПИ: УПИ * , в кв. * по ПУП на гр.З. с площ от * кв.м., върху която площ е разположена "М.г. за зареждане на автомобили и Пълначно за газови бутилки", което УПИ * в кв. * по ПУП на гр.З. е част от имот пл.№ * по ЗРП на гр.З. от 1982 г., идентичен с част от ПИ с идентификатор * по КК на гр.З. от 2008 г., целият с площ * кв.м., върху която част е реализирано строителство на сграда "М.г. за зареждане на автомобили" с площ от * кв.м.с идентификатор * и сграда „Пълначно за газови бутилки", със застроена площ * кв.м.с идентификатор * ; УПИ * -за автомивка, в кв. * /нереализирана/ по ПУП на гр.3., с площ * кв.м., което УПИ * в кв. * по ПУП на гр.З. е част от ПИ с идентификатор * по КК на гр.З. от 2008 година, целият с площ * кв.м.; и от ПИ * попадат в улична регулация * кв.м. След като дружеството не му заплаща продажната цена от 8 725 лв., Е. завежда дело за разваляне на договора и с влязло в сила решение № 551/24.11.2008 г. по В.гр.д.№ 247/2008 г. СОС разваля договора на осн.чл.87, ал.3 ЗЗД. Това решение е вписано на 03.08.2009 г., с № от дв.вх.рег-р * , том * , акт № * , * г. Въпреки това, след влизане в сила на решението, ответното дружество продължава и понастоящем да ползва УПИ * , с площ от * кв.м., в която се намират газстанцията и пълначното за бутилки. На 18.07.2012 г. управителят на ответника получава нотариалната покана от 17.07.2012 г. на ищеца, с която последният дава срок от петнадесет дни, считано от получаването, на дружеството да освободи имота, а на шестнадесетия ден – да се яви представител на ответника при нотариус М.Д. за подписване на уреждащ отношенията им протокол. На посочената дата не се отзовава представител на ответника, за което е съставен протокол от нотариуса по чл.593 ГПК. По заведено от ищеца предходно дело № 33/2010 г. на СмОС срещу ответника по чл.59 ЗЗД, ПлАС със свое влязло в сила решение № 563/29.11.2011 г. по В.гр.д.856/2011 г. осъжда ответното дружество да плати на Е. обезщетение на същото основание за същия имот от 8 229,26 лв. за предходен период 24.12.2008 г. – 18.03.2010 г., ведно с лихвата от тази дата до окончателно изплащане. Не е спорно по делото, че ответникът от 18.03.2010 г. и до сега продължава да ползва имота с площ от * кв.м., идентична с част от ПИ с идентификатор * по КК на гр.З.. Не се установява наличието на основание, на което ответникът да осъществява това ползване. От неоспореното от страните и прието от съда заключение на вещото лице по СТЕ става ясно, че размерът на наемната цена, явяваща се основа за изчисляване обезщетението за ползване без основание, за исковия период 18.03.2010 г.-21.11.2012 г., възлиза на 8 905 лв. При това положение предявеният иск за главницата по чл.59, ал.1 ЗЗД се явява основателен до размер на 8 905 лв., тъй като за исковия период ответникът ползва без основание имот с площ * кв.м., принадлежащ на ищеца, и с тази сума дружеството се е обогатило за сметка на ищеца. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца за ползването имота при липса на основание обезщетение в размер на 8 905 лв., с които ответното дружество се е обогатило за сметка на ищеца до размера на обедняването на последния, лишен по този начин от възможността да отдаде имота под наем и да получи граждански плод от него. За разликата над 8 905 лв. до предявените 17 555,52 лв. искът не е доказан и подлежи на отхвърляне. Основателен се явява и искът за присъждане на законната лихва върху сумата от 8 905 лв. от 21.11.2012 г. до окончателното и изплащане. Съгл.чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В случая исковата молба играе ролята на покана до длъжника-ответник и от подаването и се дължи от него законната лихва върху главницата, без да е необходимо кредиторът още да дава и срок за изпълнение на длъжника. На осн.чл.78, ал.1 ГПК, ответното дружество дължи на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 863,45 лв. разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и за вещо лице. На осн.чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, които в случая възлизат на 394,69 лв. След приспадане на двете суми остава ответникът да дължи на ищеца разликата от 468,76 лв., които следва да се присъдят на последния. По изложените съображения ЗРС Р Е Ш И : ОСЪЖДА “П.-Г.” О. - гр.М., с адрес на управление: ул.”Р.” № * , ЕИК * , да заплати на А. С. Е., ЕГН *, от гр.З., ул.”Х. Б.” № * , сумата от 8 905 лв./осем хиляди деветстотин и пет лева/ обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД, с която дружеството се е обогатило без основание за сметка на А. Е., а последният – обеднял, от ползване без основание от дружеството през периода 18.03.2010 г. – 21.11.2012 г. на собствен на А. Е. имот с площ от * кв.м., представляващ част от имот пл. № * , а именно: УПИ * , идентичен с част от ПИ с идентификатор * по кадастралната карта на гр.З., върху която част от имота са построени М.Г. с.за зареждане на автомобили и Пълначно за газови бутилки; ведно със законната лихва върху 8 905 лв. от 21.11.2012 г. до окончателното им изплащане; както и направените по делото разноски по компенсация в размер на 468,76 лв. ОТХВЪРЛЯ като недоказан иска по чл.59, ал.1 ЗЗД на А. С. Е. срещу “ П. Г.” О.-гр.М. за заплащане същото обезщетение за разликата над 8 905 лв. до предявения размер от 17 555,52 лв. Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, което да се извърши чрез пълномощниците. РАЙОНЕН СЪДИЯ:З.Ш. |