Р Е Ш Е Н И Е
№
30.09.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и шести
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№1881/2019г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ”Е.М.” ЕООД ***, чрез адв. М. Х., против В.Ц.П., която се твърди, че между
ответника- като кредитополучател и „ОББ” АД- като кредитодател,
е сключен договор за потребителски кредит по кредитни програми от 10.09.2007г,
изменен и допълнен с Анекс№1/12.08.2010г, въз основа на който, в полза на
ответника, е предоставен кредит от 7000лв, който е следвало да се върне на 60 месечни вноски, за периода
10.10.2007-10.09.2012г.; ГПР- 7,97% и годишна лихва- сбора между БЛП за
потребителски кредити +преференциална лихвена надбавка от 2,9 пункта за срока
на договора. Посочва се, че към датата на сключване на договора БЛП е 4,5%
годишно. Твърди се, че въз основа на посоченият анекс, ответникът е получил и
кредит от 912,97лв., с която да погаси просрочие по
договора, с нов краен срок на издължаване- 10.10.2014г. Твърди се, че
ответникът не е заплащал дължимите месечни вноски и непогасени са 3815,67лв.-
главница и 309,53лв.- договорна лихва. Твърди се, че на 28.09.2012г, между кредитодателя и ищеца в настоящето производство, е сключен
договор за цесия, с който е прехвърлено вземането към ответника по договора за
кредит. Твърди се, че до длъжника е изпратено уведомление за станалата цесия,
ред. връчено на 01.04.2013г. Твърди се, че след цесията, от страна на ответника
има плащания към новия кредитор- на 24.10.2012г. и на 03.09.2013г, общо на
197лв, с което е частично погасено задължението за договорна лихва, до размера
на 112,53лв. Твърди се, че до ответника е изпратена покана за доброволно
изпълнение, върната като невръчена. Моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответника В. П., че дължи сумата от 3815,67лв.-
главница, по договора за кредит от 10.09.2007г, изменен и допълнен с
Анекс№1/12.08.2010г, ведно със законната лихва, считано от датата на
заявлението по чл. 410 от ГПК. Претендират се разноски.
Ответникът
В.Ц.П., ред. ув., в срока на чл.131 от ГПК, не
изразява становище по предявения иск.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно е по делото, че въз
основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №532/08.02.2019г.
по ч. гр.д.№848/2019г. на ПлРС, против която в срок е
депозирано възражение от длъжника. В указаният срок, по реда на чл. 415, ал.1,
т.2 от ГПК, е предявен настоящия установителен иск,
само за дължимата главница, като изрично се посочва, че не се претендира
договорна лихва.
В първото по делото о.с.з. на 26.09.2019г.,
ответникът В.Ц.П., редовно призован, не се явява, не изпраща представител, и не
прави искане делото да се гледа в негово отсъствие. Ответникът е предупреден за
последиците от своето бездействие, с разпореждане №6265/22.05.2019г. редовно връчено
на страната., но по делото няма депозиран отговор на ИМ, в даденият за това
срок. Изрично в цитираното разпореждане, съдът е указал на ответника,
възможността против него да бъде постановено неприсъствено решение и
предпоставките за това. По делото, от страна на ответника няма заявено
становище и по изготвеният с определение №3128/17.07.2019г., проекто-доклад по делото, в който е разпределена
доказателствената тежест между страните.
По делото, с нарочна молба, процесуалният
представител на ищеца, е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение против ответника.
Като взе предвид гореизложеного,
съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК, за
постановяване на неприсъствено решението против ответника. Предявеният иск с
правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД, предмет на делото е вероятно основателен, с оглед твърденията в ИМ
и представените по делото писмени доказателства. Съдът намира за установени
качеството на кредитор на ищеца прямо ответника, въз основа на договор за
кредит и договор за цесия, изискуемост-крайният срок на договора е настъпил
преди датата на заявлението по чл. 410
от ГПК; не се установява плащане на дължимата сума от ответника, съобразно
разпределената доказателствена тежест.
Съобразно разпоредбата на чл.238,
ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по
същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е
предупредена за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно
основателен, съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото
доказателства.
С оглед на гореизложеното, следва
да постанови неприсъствено решение, с което бъде да признато за установено спрямо
отв. В.Ц.П., че дължи, сумата от 3815,67лв.-
главница, дължима по Договор за кредит от 10.09.2007г, изменен и допълнен с
Анекс №1/12.08.2010г, ведно със законната лихва, считано от датата заявлението
по чл. 410 от ГПК- 07.02.2019г., до окончателното й изплащане, за които суми
има издадена заповед за изпълнение №532/08.02.2019г. по ч. гр.д.№848/2019г. на ПлРС.
При този изход на производството
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените от него разноски, в размер на 76,31лв - държавна такса и направените
разноски в заповедното производство, в размер на 76,31лв.
Водим от горното и на основание
чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, че В.Ц.П., с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
***представлявано от ***– управител, сумата от 3815,67лв.- главница, дължима по Договор за кредит от
10.09.2007г, изменен и допълнен с Анекс №1/12.08.2010г, ведно със законната
лихва, считано от датата заявлението по чл. 410 от ГПК- 07.02.2019г., до
окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение
№ 532/08.02.2019г. по ч. гр.д.№848/2019г на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, В.Ц.П., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Е.М.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:*** ***представлявано от ***– управител, сумата от 76,31лв. -направени
разноски по настоящето дело и сумата от 76,31лв.-разноски
по ч. гр.д.№ 848/2019г на ПлРС.
Решението
се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
Препис от
решението да се връчи на страните, за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ