РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Чепеларе, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Гемишева
при участието на секретаря Емилия Сивенова
като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело № 20245450100145 по
описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от В. М. Л. с ЕГН **********, С.
В. Л. с ЕГН ********** и Е. В. Л. с ЕГН **********, всички с адрес гр. С., ул. „*****“ №**,
ет.**, ап.** действащи чрез адв.Б. М. – АК С. срещу „ПАМПОРОВО“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Чепеларе, к.к. Пампорово, хотел „Орловец“,
представлявано от М. Б. иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на всеки от ищците сумата от 4 000 лева /четири хиляди лева/ или общо 12 000
лева /дванадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за ползването на собствения им
недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № 69345.9.*** по КК на с.*****, общ.
С., обл. С., одобрена със заповед №РД-18-8/16.02.2006г. на Изпълнителния директор на
Агенцията по кадастъра гр.София, с площ от 2,737 дка, находящ се в местност „*****“, с
трайно предназначение земеделска територия, с начин на трайно ползване естествени
ливади, при граници на имота: ПИ 69345.9.**, 69345.9.**, 69345.9.***, 69345.9.***,
69345.9.*** и 69345.9.** , в периода от 26.11.2021 г. до 06.06.2024 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, до
окончателното заплащане на тази сума.
В исковата си молба ищците навеждат твърдения, че като наследници на И. Т. Л. са
собственици на гореописания имот, придобит по силата на Решение №615/17.04.19970 год.
на ОСЗ – гр.С., нотариален акт №1926 по нот. дело №278/1997 год. и договор за доброволна
делба от 30.11.2000 год. акт №65, том II по описа на СВп – С.. Твърдят, че с договор от
19.07.2007 г. наследодателят им И. Т. Л. учредила право на прокарване и изграждане на
техническо съоръжение – седалков лифт и право на преминаване през имота в полза на
ответника при месечно възнаграждение от 125 евро. С договор от 17.10.2008 год.
наследодателят им И. Т. Л. учредила право на прокарване и преминаване през имота в полза
на ответната страна за ски-писта по трасето с. ***** – връх „Снежанка“, к.к. Пампорово,
което съоръжение е изградено и се ползва от ответната страна, срещу месечно
възнаграждение 100 евро. Ищците сочат, че срокът на действие на двата договора е изтекъл
на 19.07.2017 г., но оттогава до настоящия момент „Пампорово“АД продължава да ползва
имота, без да им заплаща възнаграждение. Твърдят, че няколкократно се обръщали към
управителя на дружеството за уреждане на взаимоотношенията им, но до такова не се е
стигнало. Излагат, че с решение по гр.д. № 106/2019г. по описа на РС – Чепеларе ответникът
е осъден да заплати обезщетение за неоснователното ползване на имота в размер на 10 381
лв., които са били заплатени. За времето от 04.07.2019 год. до 25.11.2021 год. ответника бил
осъден също по проведено гр.д. №172/2021 год. по описа на РС – Чепеларе. Ползването на
имота продължило и в периода след 26.11.2021 год. и до завеждане на настоящото дело като
ответникът отново не им заплаща наем за имота, като в същото време не можели да го
ползват тъй като в него са разположени и функционират ски – писта и лифт. Сочат, че
ползването на лифта и пистата целогодишно ги лишава от възможността да упражняват
1
право на собственост и да извличат облаги и плодове от него, тъй като терена е отъпкан от
преминаващите хора и машини, обработващи пистата и поддържащи лифта. Считат, че за
ползване на имота за прокарване на ски-писта и въжена линия за лифт, ответникът следва да
има учредено право на преминаване, въпреки че преминаването на лифта е по въздушен път.
Сочат, че след изтичане на срока на договорите ответникът неоснователно ги лишава от
правата, които имат върху него, а той от своя страна реализира приходи от извършваната
търговска дейност. За ски пистата се ползва реално терен в размер на 645кв.м., а за лифта в
рамките на одобрения с плана сервитут в размер на 452кв.м. от имота. Моли в този смисъл
за положително произнасяне по иска.
В рамките на предоставената възможност, в срока по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло насочения срещу него иск по същество
като неоснователен. Не оспорва, че с Договор от 19.07.2007 г. и Договор от 17.10.2008 г. в
полза на ответника е учредено право на прокарване/поставяне на техническо/и съоръжение/я
и на преминаване на седалков лифт през североизточната част от процесния имот с ид.
№69345.9.** и площ от 2737 дка, както и право на преминаване върху площ от 154 кв.м.,
находящи се в северозападната част от имота и че със заповед №311/14.12.2007 год. на кмета
на община С. е одобрен ПУП за обект: лифт – к.к. Пампорово – вр. Снежанка – с.*****.
Обектът преминава през процесния имот, като в рамките на лифта и сервитутната ивица
около него предназначението на имота е променено. Възразява срещу заявената претенция
досежно целия имот, а не само за реално заетата площ. Оспорва заложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения за ползване на имота от
„Пампорово“ АД. Излага, че пистата не е изградена от дружеството и последното не
извършва каквито и да е действия в рамките на площта от имота, заета от ски пистата. Ако
пистата се ползва от някого, различен от собственика на имота, то тези ползватели са трети
за спора лица – туристи, упражняващи зимни спортове, служители на ски – училища,
състезатели и др., които ползват имота на основание чл.151, ал.1 от ЗТ, предвиждащ, че
„територията на ски пистите, независимо от собствеността й, е общодостъпна“. По
отношение на лифта се възразява срещу твърденията на ищците, че „Пампорово“ АД ползва
техническото съоръжение – ски лифт, което преминава през техния имот, както и че липсват
доказателства ответника да е поставил това съоръжение в имота и че именно ответното
дружество извършва някакви действия по отношение на лифта. В исковата молба липсва
конкретизация в какво поведение точно се изразява ползването/държането от страна на
„Пампорово“ АД на тази част от имота, през която преминава лифта. Оспорва се също, че
ответника извършва действия по утъпкване на останалата част от имота и че през имота
минават хора и машини свързани с дружеството. Възразява се срещу периода, за които
ищците считат, че е налице ползване, тъй като лифтът и пистата функционират единствено в
зимния сезон. В евентуалност се излага, че техническото съоръжение преминава на такава
височина, че то не засяга по никакъв начин възможността на собствениците да ползват
имота си по предназначение. Счита, че дори да се приеме, че „Пампорово“ АД ползва частта
от имота, през която преминава ски – писта, то това ползване се извършва на основание
чл.151 във вр. с чл.157 ЗТ., т.е. по силата на закона е въведено вещноправно ограничение на
правото на собственост на ищците в полза на неопределен кръг лица от трети лица.
Позовава се и на разпоредбата на чл.157 от ЗТ, съгласно която дружеството, което
предоставя услугата „ползване на въжени линии“ е длъжно да поддържа и обезопасява
съоръженията и пистите, които лифтът обслужва. Развиват се съображения и за
неоснователност на размера на обезщетението, с оглед характеристиките на процесния имот
- планински, трудно достъпен и представляващ земеделска земя с начин на трайно ползване
„друг вид ливада“. Моли поради изложените съображения за постановяване на решение по
спора, с което насочения срещу него иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание искът се поддържа от пълномощника на ищците адв.Б. М..
От името на ответника, редовно призован, в с.з. се явява адв.Я. Н., който оспорва
2
осъдителния иск като неоснователен и недоказан. Представя и писмена защита.
В проведеното съдебно заседание на 28.11.2024 год. по искане на ищците и по реда на чл.
214, ал. 1 ГПК съдът е допуснал изменение на размера на предявения осъдителен иск като
същият е увеличен от 4000 лева за всеки от ищците на 4 083,36 лева, или общият размер на
претендираното обезщетение от 12 000 лева, се счита за предявено в размер на 12 250,08
лева.
След преценка на ангажираните по делото писмени доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С решение № 0615/17.04.1997 г. на ПК гр.С. на наследниците на Л. Т. Ч. е възстановено
право на собственост по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници върху 39 броя имоти в
землището на с.*****, общ.С.. Под № 31 от решението фигурира процесния имот,
представляващ залесено пасище с кад. № 009***, с площ 2,737 дка. в м. „*****“. С договор
за доброволна делба от 30.11.2000 г. с нотариална заверка на подписите, между
наследниците на Л. Т. Ч. е извършена делба на поземлените имоти. В т. 2 от договора за
доброволна делба е посочено, че И. Т. Л., получава в дял и става изключителен собственик
на 7 броя имоти, включително и на ливада с площ 2,737дка, представляваща имот кад. №
009*** по КВС за землище с. *****, м. „*****“. От представеното по делото удостоверение
за наследници изх. №ГРАО 001131/05.04.2022 год. издадено от Община С. се установява, че
И. Т. Л. е починала на 01.04.2022 год., а нейни наследници по закон са ищците В. М. Л. –
неин ****, С. В. Л. и Е. В. Л. – неини ****.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че ищците са съсобственици на поземлен имот
с идентификатор № 69345.9.*** по КК на с.*****, общ. С., обл. С.ска с площ 2,736 дка.,
находящ се в местността „*****“, с трайно предназначение на територията: земеделска, че е
налице идентичност на имота с получения от техния наследодател при доброволната делба в
дял имот с кад. № 009*** по КВС за землището на с. *****.
Ответникът „Пампорово“ АД е собственик и оператор на ски зона Пампорово – Мечи чал по
смисъла на чл. 153 и § 1, т. 89 от Закона за туризма и чл. 5, ал. 1 от Наредбата за
обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Република България и
за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за
организацията на работата на ски патрулите. Дружеството е лице по смисъла на чл. 157, ал.1
ЗТ, което осъществява туристически дейности, като предоставя и допълнителни
туристически услуги по § 1, т. 70 ДР на ЗТ в туристически обекти, съгласно чл. 153, ал. 1 и
ал. 2 ЗТ.
Видно от договор от 19.07.2007 г., сключен между наследодателят на ищците И. Т. Л. и
„Пампорово” АД, първата, като собственик на ПИ с идентификатор 69345.9.*** по
кадастралната карта на с. *****, община С., е учредила в полза на дружеството право на
прокарване /поставяне на техническо съоръжение и на преминаване през североизточната
част на имота с площ 645.05 кв.м./ на седалков лифт от с. ***** до вр. „Снежанка”, съгласно
скица – проект – приложение към договора, на цена 125,00 евро на месец за засегнатата
територия. Договорът е сключен за срок от 10 години с нотариална заверка на подписите.
С договор от 17.10.2008 г. И. Т. Л. е учредила в полза на „Пампорово” АД право на
преминаване върху площ от 154 кв.м. от същия имот, находящи се в северозападната му
част, за преминаване на ски – писта по трасе, съгласно скица, приложена към договора,
срещу месечна цена от 100.00 евро. Договорът е сключен за срок до 19.07.2017 г. с
нотариална заверка на подписите.
От извършената служебна справка в деловодството на РС – Чепеларе се установи, че с
решение № 13/30.01.2020 г. по г.д. № 106/2019 г. на РС – Чепеларе, „Пампорово” АД е
осъдено да заплати на И. Т. Л. сумата от 10 381.98 лева, представляваща обезщетение за
ползване без основание на процесния имот, в периода от 20.07.2017 г. до 03.07.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 04.07.2017 г. до окончателното заплащане, като е
отхвърлен искът за горницата над 10381.98 лева до 10 800 лева, като неоснователен. Това
3
решение е влязло в сила, тъй като е потвърдено с решение № 20249/21.07.2020 г. по в.г.д. №
168/2020 г. на ОС – С., а с определение № 342/27.04.2021 г. по г.д. № 3661/2020 г. на ВКС, III
г.о., постановено по реда на чл. 288 от ГПК, решението на въззивната инстанция не е
допуснато до касационно обжалване.
С решение № 24/27.06.2022 г. по г.д. № 172/2021 г. на РС – Чепеларе „Пампорово” АД е
осъдено да заплати на В. М. Л., С. В. Л. и Е. В. Л., конституирани като ищци на мястото на
починалия в хода на процеса ищец и техен наследодател И. Т. Л. сумата от 4126,18 лева на
всеки един от тях, представляваща обезщетение за ползване без основание на процесния
имот, в периода от 04.07.2019 г. до 25.11.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка
главница, считано от датата на завеждане на делото – 25.11.2021 г. до окончателното
заплащане на сумите. Първоинстанционното решение е потвърдено с решение
№204/06.07.2023 год. по в. гр. д. №303/2022 год. по описа на ОС – С. и е влязло в сила на
06.07.2023 год.
От приетата по делото първоначална и допълнителна съдебно – техническа експертиза се
установява, че процесния имот представлява поземлен имот с идентификатор 69345.9.***,
находящ се в с.*****, м. *****, вид територия – земеделска, категория 10, НТП – Друг вид
ливада с площ 2736 кв.м., стар номер 010704. В югозападния край на имота минава трасето
на Пътническа въжена линия „ПОМА“ с.***** – вр. Снежанка, като в границите на имота
няма изграден стълб, който е част от съоръжението на ПВЛ. За лифтовото съоръжение е
изготвен ПУП – Парцеларен план по инициатива на „Сиесайеф“ АД гр.София, което е
депозирало заявление до кмета на община С. (вх.№26-757-4/28.03.2007 год.), и със заповед
№84/09.05.2007 год. му е било разрешено да възложи да се изработи проект за ПУП на
посочения по-горе лифт. Със Заповед № 311/14.12.2007г. на Кмета на община С. е одобрен
ПУП - парцеларен плен за обект: Лифт – к.к. Пампорово - връх Снежанка - с.*****, като са
приложени предварителни договори и договори с Община С., горовладелска кооперация и
частни лица, с които са учредени право на строеж на стъпки на стълбове и право на
преминаване върху общински поземлени имоти за изграждане на обект „Седалкова
пътническа въжена линия „ПОМА“ с.***** - връх Снежанка“, подобект „Трасе и стълбове“,
както и право на прокарване / преминаване за лифта с „Пампорово“ АД. Към приложения
регистър на засегнатите имоти към парцеларния план било посочено, че от имот 69345.9.***
се засяга площ 645,05 кв.м. и дължина 50,12 м. За същия са изготвени инвестиционни
проекти по различните части и въз основа на тях са издадени разрешения за строеж на името
на „Пампорово“ АД, както следва: Разрешение за строеж №324/12.12.2007 год. за Долна
станция и помощна сграда на лифт; Разрешение за строеж №166/21.07.2008 год. за Трасе и
стълбове; Разрешение за строеж №165/21.07.2008 год.; Разрешение за строеж
№240/14.10.2008 год. за Външно електрозахранване.
Вещото лице сочи, че строеж „Седалкова пътническа въжена линия „ПОМА“ с.***** - вр.
„Снежанка“ се състои от следните подобекти: 1) Долна станция и помощна сграда на лифт в
с.***** в УПИ I - обслужващи сгради и съоръжения, кв.89 /нов/ по плана на м.***** и м.
Е******; 2) Трасе с дължина Ь=2992м и 25 броя стълбове, находящи се в земеделски и
горски територии в землището на с.***** - вр.Снежанка; 3) Горна станция на лифт, находящ
се в ПИ 18.** - за техническа инфраструктура връх „Снежанка“; 4) Външно
електрозахранване. За трасето е изготвен парцеларен план.
Обектът е въведен в експлоатация с Разрешение за ползване, издадено от ДНСК с №СТ-12-
1222/01.12.2008 год. на възложителя „Пампорово“ АД.
Със заповед №169/20.08.2007 год. на кмета на община С. е разрешено на „Пампорово“ АД
да възложи да се изготви проект за ПУП – парцеларен план на ски – писти на обект: к.к
Пампорово вр.Снежанка – с.***** като пистите започват в имот кад. №18.** – горна
лифтова станция и завършват в ПИ кад. №10.** и ПИ кад. №10.** – долна лифтова станция,
и премине през оптимално най – добрите трасета. Съгласно този парцеларен план за ски –
писта, процесният имот не е засегнат от проектираното трасе. Впоследствие, трасето на ски
4
пистата се установява през североизточния край на процесния имот, за което бил сключения
договор за наем между „Пампорово“ АД и И. Т. Л. за правото на преминаване на ски –
пистата от 17.10.2008 год. Към момента на огледа трасето също било видимо от оголените
участъци и липсата на тревна покривка в тази част на имота. Трасето на пистата,
преминаващо през имота е с дължина 41,72 м. графично измерени, което съвпада и с път с
ширина средно 5,00 м.
Съгласно заключението на вещото лице размерът на площта от имота с идент. 69345.9.***,
засегната от трасето и сервитута на лифта е 645,05 кв.м. и дължина 50,12 м., а размерът на
площта от имота, през която минава ски – пистата е 417,20 кв.м.
Съгласно инвестиционния проект на лифт – к.к.Пампорово – вр. Снежанка – с.*****,
процесния имот попада между 5 и 6 стълб от трасето на лифта. Средната височина на която
преминават въжетата / кабелите на лифта над имота е 11,16 м.
От заключението на приетата съдебно – икономическа експертиза се установява
средномесечната пазарна наемна цена на имота за кв.м. – 0,38 лева/кв.м., или
средномесечната пазарна наемна цена на целият имот е 1039,68 лева, а за целият исков
период – 31 554,29 лева.
Съобразно посочената средномесечната пазарна наемна цена на имота, съдът изчисли
същата само за площта на сервитута на лифта и ски-пистата от 1062,25 кв.м., която възлиза
на 403,65 лева месечно, а за целият исков период от 26.11.2021 год. до 06.06.2024 год.
възлиза на 12 250,08 лева.
Съдът кредитира заключенията по приетите съдебно-техническа експертиза, допълнителна
СТЕ и съдебно – икономическа експертиза като обективни и компетентно изготвени, които
не са оспорени и от страните.
Ангажирани по делото от ищците са гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г. С. Б.,
а от страна на ответника – на свидетелите А. Д. и З. К..
Съгласно показанията на свидетеля Б. процесния имот е ливада. През имота на ищците
минава лифт, които е на височина около 10 -15 метра от земята. Твърди, че един от
стълбовете на лифта е построен в имота на ищците, както че през него минава пистата от вр.
Снежанка – с.*****. В имота на ищците нямало поставени оръдия за изкуствен сняг.
Долната част на имота е като черен път, а другата част е стръмна ливада. Под лифта имота е
ливада, а вляво имало гора, но не знае кой сече дърветата в близост до лифта. Твърди, че
имота не се обработва, а всичко било изоставено.
От показанията на св.Д. се установява, че през имота на ищците минава лифт №6, който се
ползвал само през зимния сезон. Твърди, че в имота на ищците няма стълб на лифта, а през
него минава само въжената линия на около 10 метра височина. Профилактиката и
поддръжката на всички лифтове, вкл. и на този, се осъществява чрез техническа кабина на
самият лифт, с която се придвижвали техниците и с нея пренасяли инструментите, т.е. тези
дейности изцяло се извършвали по въздушен път. При предявяване на фотоизображението
от съдебно – техническата експертиза на л.4, св.Д. твърди, че през имота на ищците реално
писта не преминава. Двете трасета на пистите „***** 1“ и „***** 2“ не минават през
коларски път. Скиорите обаче карат навсякъде в цялата планина и това създавало проблеми.
Сочи, че в имота на ищците нямало изградени оръдия за изкуствен сняг. Твърди, че не е
виждал през лятото имота да се използва за нещо.
От показанията на свид. К. се установява, че през имота на ищците минава ПВЛ №6 от
с.*****, който функционирал само през зимата – от месец декември до края на месец април.
Два пъти в годината се правела рехабилитация на лифта – през пролетта през м. май или
юни и след това – преди зимния сезон през м. ноември или декември. Втората е по –
задълбочена, тъй като било свързано разглобяване, съобразен с инструкциите за
експлоатацията и безопасността на такива съоръжения. Лифтовите станции са достъпни, а
до стълбовата част се стига чрез сервизна платформа, на която се натоварват инструментите
и с нея се придвижват въздушно. Не се налага да се използват имотите на собствениците за
5
да достигат до стълбовете. Това може да се наложи единствено само когато има авария или
екстремна ситуация и ако се наложи да бъде отрязано някакво паднало дърво. В имота на
ищците въжената линия минава на около 10-12 метра височина. Твърди, че не е запознат с
наличието на писти в района, тъй като неговата работа е свързана само с техническата част
на лифтовите съоръжения на. Според свидетеля, процесния имот не се използва, а и други
наоколо също, с изключение само на един, където някой отглеждал крави. Твърди, че трасето
през което минава лифта не е ливада, а гора, като не може да каже къде точно са границите
му, тъй като на място не оградено и е възможно и да има ливада.
Съдът кредитира показанията на двете групи свидетели, с изключение на показанията на
св.Б. относно наличието на построен стълб на лифта в имота на ищците и показанията на
св.Д. относно трасето на пистата, за което твърди, че не преминава през процесния имот,
като противоречащи на останалите събрани по делото доказателства. В останалата им част
показанията са еднопосочни и непротиворечиви и съдът ги приема за правдиви.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД е процесуално допустим, разгледан по
същество е основателен и като такъв следва да бъде уважен в пълен размер.
Съгласно разпоредбата на чл.59 ЗЗД, лицето, което държи без правно основание чужда вещ
всякога дължи на собственика й обезщетение за ползите, от които го е лишило. Ползването
на вещта от несобственика може да се осъществява по различен начин. Обстоятелството
дали получава добиви от вещта е ирелевантно. Същественото за основателността на иска е,
че вещ на ищеца е била държана от ответника без основание за това. По този начин
собственикът е бил лишен от възможността да я ползва, поради което за него е налице
обедняване. Обогатяването включва не само придобиването на определена имуществена
облага, но то се реализира и при спестяване на имуществени разходи, които е следвало да
бъдат направени. В случаите, когато в чужд имот се поставят вещи, с което се пречи на
ползването му, отговорен пред собственика на имота е правният субект, който лично или
чрез трето лице неоснователно ги е поставил там /без значение дали е и собственик на
вещите/, съответно онзи, който поддържа това състояние. В този смисъл са решение № 409
от 20.06.12 г. по гр. д. № 1411/10 г. по IV г. о., решение № 55 от 28.02.12 г. по гр. д. № 652/11
г. на ВКС и решение № 204 от 5.09.2013 г. по т. д. № 1158/10 на II т. о. на ВКС.
Фактическият състав на чл.59 ЗЗД, от който се поражда вземането за обезщетение за
ползване на недвижим имот без основание не включва покана до лицето, което държи
имота. Обезщетението се дължи от момента, от който собственикът е бил лишен от
възможността да ползва собствената си вещ и да реализира доходи от нея; а размерът му е
средномесечния пазарен наем. В този смисъл решение №218/29.12.2015 г. по дело
№7310/2014 г. на ВКС I г.о.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищците са собственици
при равни квоти – по 1/3 идеална част от имот с идентификатор 69345.9.** по одобрената
кадастрална карта на с.*****, а ответникът ползва част от него.
Ответното дружество е лице по смисъла на чл.157, ал.1 от Закона за туризма,
осъществяващо туристическа дейност, като предоставя и допълнителни туристически
услуги по т.70 от §1 на ЗТ в туристически обекти по смисъла на чл.153, ал.1 и 2 от ЗТ. От
проверките в Община С. извършени от вещото лице по съдебно техническата експертиза се
установява, че в полза на ответника „Пампорово“АД е издадено разрешение за строеж и
разрешение за ползване на въжената линия на ски лифта с.*****, общ.С. – връх Снежанка
през 2008 г. Освен това праводателят на ищците е учредила права на прокарване/поставяне
на техническото съоръжение и на преминаване през долната част на имота на
„Пампорово“АД за прокарване на седалков лифт, а с отделен договор е учредила в полза на
същото дружество и право на преминаване на ски – писта през имота. С оглед на това съдът
приема, че „Пампорово“ АД е именно лицето, което стопанисва пистите в к.к.Пампорово и
6
което е изградило въжената линия на лифта с.***** – вр. Снежанка, като части от ски –
зоната Пампорово – Мечи чал и е собственик на лифтовото съоръжение. Следва да се има
предвид, че пистата и въжената линия са отделни части от един общ инфраструктурен обект
– ски зоната, чрез който се осъществява туристическа услуга за ски спортове.
По делото безспорно се установи, че през югозападния край на имота на ищците преминава
въпросната въжена линия, която заема 645,05 кв.м., а в североизточния край на имота
минава ски – пистата на площ 417,20 кв.м.
Според константната практиката на ВКС, обективирана в Определение №267/08.10.2015 г.
по ч.гр.д. №4088/2015 г. на II г.о. на ВКС, учредяването на преминаване на въжената линия
през имот частна собственост, изисква сключване на договор за отстъпване на право на
преминаване /сервитут/ от собственика на имота с нотариална заверка на подписите
съгласно императивната разпоредба на чл.192 ал.1 ЗУТ. Правото на преминаване на
съоръжение, което не е сграда, може да се основава на поземлен сервитут. В този смисъл е
Решение №112/17.05.2021 г. на по гр.д. №3657/2020 г. на IV г.о. на ВКС.
В настоящия случай от представения като доказателство по делото писмен договор с
нотариална заверка на подписите от 19.07.2007 г. /л.13 от делото/ се установява, че
праводателят на ищците И. Т. Л., като собственик на ПИ с идентификатор №69345.9.*** по
кадастралната карта на с. *****, община С., е учредила в полза на „Пампорово“ АД право на
прокарване/поставяне на техническо съоръжение и на преминаване през част от имота с
площ 645,05 кв.м. на седалков лифт от с. ***** до връх Снежанка, на цена 125 евро месечно
за целия срок на договора за засегнатата територия. Договорът е сключен за срок от 10
години – до 19.07.2017 г., т.е. договорът е срочен и като такъв, същият се счита прекратен
след изтичане на уговорения срок. За процесния период 26.11.2021 г. до 06.06.2024 год.
собствениците на имота, не са учредили право на преминаване на пътническата въжена
линия през имота си на ответника, нито са му го отдали под наем, поради което настоящият
съдебен състав приема, че „Пампорово“АД ползва същия без правно основание.
Дружеството не е носител на сервитутно право, като от доказателствата по делото се
установява, че именно то стопанисва пътническо – въжената линия и след като е лишил
собственика на имота от възможност за ползване, ответникът му дължи обезщетение. Като
лице по смисъла на чл.157 ал.1 от Закона за туризма, ответното дружеството осъществява
дейност по предоставяне на туристически услуги, основна част от които е използването на
лифтовите съоръжения. Дружеството – ответник получава печалба от експлоатирането на
лифта, като по този начин се обогатява за сметка на ищците, доколкото си спестява през
исковия период разходите за заплащане на парична сума срещу това през имота на ищците
да преминават части от лифтовото съоръжение, собственост на дружеството, като обектът се
използва от „Пампорово“ АД за осъществяване основната му дейност. Ползването на лифта
от туристи става срещу заплащане на съответна цена за карта или билет, приходите от които
отиват при ответното дружество.
По отношение на пистата ответникът не оспорва, че същата преминава през имота на
ищците, но оспорва, че тя не е собственост и не се ползва от „Пампорово" АД. Цитира
разпоредбите на чл.151 и чл.157 от Закона за туризма, съгласно които териториите на ски
пистите, независимо каква собственост са, са общодостъпни. Счита, че като собственик на
въжената линия, е длъжен да поддържа и обезопасява територията на ски пистата, но по
никакъв начин не експлоатира самата писта, не получава възнаграждение и не събира такова
от ползвателите. Излага доводи, че законът е този, който е вменил задълженията на
„Пампорово“ АД, но че също така законът е ограничил правата на собствениците.
Ответникът не е собственик на пистата, доколкото тя е съоръжение разположено върху
имоти, които могат да бъдат собственост на различни лица, но съгласно заключението по
експертизата, именно той е инвеститор на парцеларния план на обект: Писти к.к.Пампорово,
връх Снежанка – с.*****, одобрен в Община С. и затова съдът приема, че я експлоатира.
Вещото лице сочи, че имота на ищците не е засегнат от проектираното трасе на пистата
7
съгласно парцеларния план, но на място при огледа на имота се установява, че трасето на
ски пистата преминава в североизточния му край, за което свидетелства и договора от
17.10.2008 год. за право на преминаване през процесния имот на ски пистата, сключен
между праводателя на ищците и ответното дружество. Вещото лице сочи, че на място този
участък от имота е оголен /липсва растителност/ и може да се ползва за път, а през зимата –
за ски писта, която фактически води до долна лифтова станция.
Посочените от ответника разпоредби на ЗТ следва да се тълкуват като забрана на
собствениците на отделните имоти по трасето на пистата да ги заграждат. Основна
предпоставка за възникване на това задължение обаче е собственикът на имота да е дал
съгласие трасето на пистата да преминава през имота му. В случая след изтичане срока на
договора на 19.07.2017 год. праводателя на ищците или самите те не са дали такова.
Доколкото ищците са лишени от възможността да ползват имота, като садят високостъблени
култури и дървета в частта на имота, през която минава въжената линия, и да го ползват като
ливада в частта, през която минава пистата, а през лятото – за черен път, се налага извода, че
те са обеднели за сметка на ответника, който експлоатира лифта и пистата в част от имота
им и така се обогатява за тяхна сметка. Ищците в настоящото производство обедняват от
обстоятелството, че не получават насрещна престация срещу това да търпят в собствения си
имот процесното лифтовото съоръжение и ски пистата, като по този начин пропускат да
увеличат имуществото си по начина, по който това е ставало през времетраенето на
договора от 19.07.2007 год. и договора от 17.10.2008 год. и който именно е начинът да го
увеличат през исковия период, защото фактически ответното дружество в това време се
обогатява посредством него.
Ответникът „Пампорово“ АД попада в субектния обхват на нормата на чл.157 ал.1 от Закона
за туризма, като това му качество не го освобождава от задължението да уреди отношенията
си със собствениците на имота, през който преминава лифт и ски-писта, поради което
възражението на ответника в тази насока е неоснователно.
Настоящия съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника, че
височината на въжената линия не възпрепятства ползването на имота от страна на ищците
по предназначение. Това е така, доколкото минаващата въжена линия през имота на ищците
на горепосочената височина препятства наличието на висока растителност в този участък и
евентуалното му застрояване, поставяне на временен обект и други.
Неоснователни са възраженията на ответника, че ползването на имота не е целогодишно,
тъй като освен през зимата ответното дружество развива туристическа дейност и през лятото
и освен това съоръжението въжена линия не се демонтира през лятото. Създадените за
ищците пречки са целогодишни, тъй като те не биха могли да отдадат под наем или за други
цели имота си именно поради спецификата на съоръжението.
Съдът намира, че на ищците се дължи обезщетение в размера определен в заключението по
съдебно-оценъчната експертиза, доколкото с него е определена пазарната средномесечна
наемна цена, за която са взети предвид наеми на аналогични имоти, ползвани за
неземеделски нужди, какъвто е настоящия случай. Вещото лице инж. Т. Д. – Т. сочи, че
пазарната средномесечната наемна цена на имота е 0,38 лева/кв.м., като за целият имот за
процесния период възлиза на 31 554,29 лева. В случая, на тази база следва да се определи
средномесечната наемна цена за частта на сервитутната площ за лифта и ски – пистата с
обща площ 1062,25 кв.м., която възлиза на 403,65 лева месечно, следователно за
претендирания период от 26.11.2021 год. до 06.06.2024 год. обезщетението възлиза на 12
250,08 лева. Вземайки предвид, че ищците са съсобственици по на 1/3 ид.ч. от имота,
обезщетението по чл.59, ал.1 от ЗЗД следва да се определи в размер на 4083,36 лева за всеки
един от тях. С оглед на това предявените от ищците искове следва да се уважат в
предявените от тях размери.
По разноските:
С оглед изхода на делото, а именно уважаване на исковите претенции, на основание чл.78,
8
ал.1 от ГПК на ищците се дължат направените по делото разноски, съобразно представеният
списък по чл.80 ГПК в общ размер на 2253,90 лева, от които 1300 лева – адвокатско
възнаграждение, 490,03 лева – внесена държавна такса, 463,87 лева – депозит за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Пампорово“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Чепеларе, к.к. Пампорово, хотел „Орловец“, представлявано от С. Ц. Ц., да заплати на
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД на В. М. Л. с ЕГН **********, С. В. Л. с ЕГН ********** и
Е. В. Л. с ЕГН **********, всички с адрес гр. С., ул. „*****“ №**, ет.**, ап.**, сумата от
4083,36 лева /четири хиляди осемдесет и три лева и 36 ст./, на всеки един от тях,
представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения им недвижим имот, в
съответствие с притежаваната от тях идеална част, представляващ поземлен имот с
идентификатор № 69345.9.*** по одобрената кадастрална карта на с.*****, общ. С., обл.С.,
одобрена със заповед № РД-18-8/16.02.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК -
гр.София, с площ от 2,737 дка, находящ се в местност „*****“, с трайно предназначение
земеделска територия, с начин на трайно ползване естествени ливади, при граници на имота:
ПИ 69345.9.***, 69345.9.***, 69345.9.***, 69345.9.***, 69345.9.*** и 69345.9.***, в периода
от 26.11.2021 г. до 06.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 06.06.2024 год. до окончателното заплащане
на тази сума.
ОСЪЖДА „Пампорово“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Чепеларе, к.к. Пампорово, хотел „Орловец“, да заплати на В. М. Л. с ЕГН **********, С.
В. Л. с ЕГН ********** и Е. В. Л. с ЕГН **********, всички с адрес гр. С., ул. „*****“ №**,
ет.**, сумата 2253,90 лева /две хиляди двеста петдесет и три лева и 90 ст./ - разноски по
водене на делото пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Окръжен съд - С..
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
9