№ 558
гр. Бургас, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20242100500652 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба
„Макроадванс“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. “Раковски“ №
147, ет.5, офис 14, представлявано от изпълнителния директор Виктор
Сергиев, чрез пълномощник Божана Ралева против Решение № 276 от
08.02.2024 г., постановено по гр.дело № 6087/2023 г. по описа на Районен съд
– Бургас, с което съдът е признал за установено, че М. Д. Ч., от с. В., община
П., ул. “М. Г.“ № ***, ЕГН **********, не дължи на въззивника сумата от
2197.22 лв.- главница по договор за банков кредит от 26.02.2007 г., сключен с
Райфайзенбанк /България/ ЕАД, сумата от 328.85лв.-редовна лихва върху
главницата за периода 10.03.2010 г.-09.02.2012 г., сумата от 583.44 лв.-
наказателна лихва върху главницата за периода 10.03.2010 г. - 19.04.2012 г.,
законната лихва върху главницата от 20.04.2012 г. до изплащането й, както и
сумата от 296.19 лв.- разноски по делото, за които вземания по ч. гр. д. №
3460/2012 г. на БРС са издадени заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, прехвърлени са на
„Макроадванс“ АД с договор за цесия от 08.04.2016 г. и е образувано
изпълнително дело № 20238040400136 на ЧСИ Делян Николов. Присъдил е
1
разноски.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивното дружество, което намира същото за неправилно. Излага
подробни съображения в четири точки, като се позовава на съдебна практика.
Анализира перемпцията и института на давността. Моли съда да отмени
решението като отхвърли предявената претенция. Претендира разноски в
размер на 200 лв. Моли при евентуално присъждане на разноски за ответната
страна, при отхвърляне на жалбата, същите да се определят в минимален
размер.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата М. Ч. с който счита подадената жалба за неоснователна, а
постановеното решение за правилно и законосъобразно. Моли съда да
отхвърли жалбата, като потвърди атакуваното решение. Излага съображения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Районен съд – Бургас се е произнесъл по претенция с правно основание
чл.124 във връзка с чл. 439 от ГПК.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че по повод образувано заповедно производство
от „Райфайзенбанк България“ ЕАД срещу М. Д. Ч. е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №3460/2012 г., по силата на което въззиваемата е
следвало да заплати на банката сумата от 2197,22 лв. – главница по договор за
банков кредит от 26.02.2007 г., редовна лихва върху главницата за периода
10.03.2010 г. – 09.02.2012 г. – 328,85 лв., наказателна лихва от 583,44 лв.,
представляваща наказателна лихва върху главницата за периода 10.03.2010 г.
– 19.04.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.12.2012 г.
до изплащане на вземането, както и 296,19 лв. – разноски по делото. Издаден
е изпълнителен лист от 24.04.2012 г.
Изпълнително дело №617/2012 г. е образувано пред ЧСИ Делян
Николов по молба на банката. Изпратена е покана за доброволно изпълнение
на длъжницата на 31.05.2012 г. В подадения отговор срещу исковата молба от
2
„Макроадванс“ АД е посочена хронологията на извършените действия по
изпълнителното дело. С решение №721/14.07.2022 г., постановено по в.гр.д.
№647/2022 г. Бургаския окръжен съд е отменил отказа на ЧСИ Делян Николов
да прекрати изпълнителното производство по изп.д. №20120404000617,
обективиран в разпореждане изх. № 24544 от 21.06.2021 г., като е отказал на
ЧСИ да прекрати изпълнителното производство поради настъпила по силата
на закона перемпция в периода 04.02.2015 г. – 04.02.2017 г.
Във въззивната жалба въззивното дружество отново посочва
хронологията на извършените изпълнителни действия по изп.д. №617/2012 г.
и изп.д. № 136/2023 г. по описа на ЧСИ Делян Николов. Позовава се на
съдебна практика, включително и Тълкувателно решение на ВКС. Настоява
настоящата съдебна инстанция, извършвайки анализ на посочените от
страната доказателства и факти, да не се съгласи с посоченото по-горе
решение на БОС, досежно настъпилата перемпция, да счете, че
претендираната давност на вземането по изпълнителното дело не е настъпила,
поради което предявената претенция е неоснователна и следва да се
отхвърли. Акцентира, че след извършеното изпълнително действие на
04.02.2015 г. е налице присъединяване на държавата като взискател на
публични задължения на длъжника от 29.04.2015 г., както и че на 04.05.2015
г. е налице постъпило плащане от запор на сметка в размер на 370,19 лв., от
които на взискателя са приведени 50,89 лв. на същата дата и е направено
отбелязване на гърба на изпълнителния лист. Това обстоятелство дава
основание на страната да твърди, че са извършвани изпълнителни действия и
след обявената крайна дата на перемпцията с решението на БОС. Позовава се
и на решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС и решение №
126/28.06.2022 г. по гр.д. № 3409/2021 г. на ВКС, според които когато по
изпълнителното дело е направено искане за предприемане на нов способ след
настъпила перемпция, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ, тъй като е обвързан от предявения му изпълнителен лист.
За да постанови обжалвания резултат по делото районният съд е счел,
че давността по изпълнителния лист, с който „Райфайзенбанк България“ се е
снабдила срещу въззиваемата Ч., към момента е изтекла, тъй като с
решението на БОС по гр.д. №647/2022 г. е указано на съдебния изпълнител да
констатира настъпилата в периода 04.02.2015 г. – 04.02.2017 г. перемпция и
3
прекрати производството по делото. ЧСИ със свое постановление от
21.07.2022 г. е прекратил изпълнителното дело. В последствие, по молба на
„Макроадванс“ АД /придобил вземането на „Райфайзенбанк България“ АД
чрез цесия/, от 21.03.2023 г. е образувано изп.дело № 136/2023 г. пред ЧСИ
Делян Николов, но съдът е приел, че в периода от 04.02.2015 г. /респективно
27.06.2015 г., когато е започнала да тече новата давност/ до 04.02.2017 г. не са
извършвани изпълнителни действия, които да прекъснат давността и това е
довело до погасяване на вземанията по изпълнителния лист.
Настоящата съдебна инстанция намира постановения съдебен акт за
правилен и законосъобразен което налага потвърждаваното му. Съгласно
Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2020 г. на
ВКС, до 26.06.2015 г. давност по изпълнителното дело не е текла на
основание ППВС №3/1980 г., а новата давност е започнала да тече от
27.06.2015 г. Към момента на образуване на изп. дело №136/2023 г. давността
е била изтекла. Ако давността е започнала да тече от 27.06.2015 г. и не е била
прекъсвана до образуване на новото изпълнително производство на
21.03.2023 г., съгласно правилата на чл.110 от ЗЗД, вземанията по
изпълнителния лист са били погасени. Както правилно е посочил
първоинстанционния съд, ако се приеме, че новата давност е започнала да
тече от 04.02.2017 г. – прекратяване на изп.д. № 617/2012 г., то към
образуване на изп.дело № 136/2023 г. вземането също е било погасено.
Неоснователни са твърденията във въззивната жалба за това, че на
29.04.2015 г. държавата е присъединена като взискател за публичните
задължения на длъжника. В кориците на приложеното изп.дело № 136/2023 г.
и приложеното изп.дело № 617/2012 г. липсва постановление на съдебния
изпълнител за привличане на държавата като кредитор по изпълнителното
дело. Неоснователно е и оплакването, че първоинстанционният съд не е зачел
постъпило плащане на 04.05.2015 г. по запор на сметка, по силата на което на
взискателя са приведени 50,89 лв., за което на същата дата е извършено
отбелязване на гърба на изпълнителния лист. Действително на гърба на
изпълнителния лист е извършено такова отбелязване, но то не касае сума
постъпила по запор на сметка на длъжника, а представлява разпределение на
постъпила сума от реализираната публична продажба на недвижим имот на
длъжника по повод издадено на 04.02.2015 г. постановление за възлагане. В
този смисъл е и издаденото удостоверение от ЧСИ Делян Николов за това, че
4
последното изпълнително действие е извършено на 04.02.2015 г. и
представлява постановление за възлагане на недвижим имот.
Неоснователно е и позоваването на решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д.
№ 1747/2020, Четвърто г.о. на ВКС, за това, че след констатирана перемпция
съдебният изпълнител не може да откаже поискано от кредитора
изпълнително действие по изпълнителното дело /макар и да не е образувано
ново изпълнително производство/, тъй като съдебният изпълнител се води от
представения му изпълнителен лист. Както правилно е приел
първоинстанционният съд, посоченото решение противоречи на
Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ОСГТК, поради което не следва да бъде
взето предвид. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено от
настоящата инстанция.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 276 от 08.02.2024 г., постановено по
гр.дело № 6087/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5