Решение по дело №8746/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 845
Дата: 30 януари 2020 г. (в сила от 5 март 2021 г.)
Съдия: Десислава Николаева Зисова
Дело: 20181100108746
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 30.01.2020 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.  №8746/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от Р.К.С.,, с която е предявен срещу срещу З.А. АД иск с правно основание чл.405, ал. 1 КЗ за сумата от 28000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско” за събитие, настъпило на 24.01.2018 г. Претендира законната лихва от исковата молба и направените разноски.

           

Ищецът твърди, че на 24.01.2018 г. собственият му автомобил е противозаконно отнет. По силата на договора за застраховка „Автокаско” ответникът му дължи обезщетение в размер на вредата – действителната пазарна стойност на автомобила към датата на събитието.

Ответникът оспорва иска. Оспорва да е настъпило твърдяното застрахователно събитие, оспорва същото да е покрит риск, твърди, че има право да откаже плащане на обезщетение поради премълчано и укрито обстоятелство от застрахования, увеличаващо риска. При условията на евентуалност иска застрахователното обезщетение да се намали със сумата от 773,06 лв., платена при предходна щета, тъй като ищецът не се е възползвал от правото си да се дозастрахова, както и да се отчете наличие на увреждания на предната броня, които също намаляват стойността на застрахованото имущество.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

            По иска по чл.405, ал.1 КЗ:

По делото е прието за безспорно възникването на застрахователно правоотношение между страните по силата на застрахователна полица „Каско“ на МПС от 30.01.2017 г. валидна от 01.02.2017 г. до 31.01.2018 г. По силата на договора е застрахован лек автомобил – „Мерцедес”, с рег. № *******, при Клауза П – Пълно каско при застрахователна сума – 32000 лв..

Установява се от писмените документи, съдържащи се в ДП №72/2018 г. на РУ – Видин (л.64 и сл.), че на 24.01.2018 г. на тел.112 е подаден сигнал , че за времето от 21,30 ч. 23.01.2018 г. до 9,30 ч. на 24.01.2018 г. в гр. София, ул. Пейо Яворов, неизвестен извършител противозаконно е отнел лек автомобил „Мерцедес”, с рег. № *******. Извършен е оглед на местопроизшествието, изготвен е фотоалбум, разпитани са свидетели, извършени са оперативно-издирвателни работи, като с производството е спряно поради неустановен извършител.

От изложеното съдът намира, че по време на действие на процесния застрахователен договор е настъпило застрахователно събитие – кражба на цяло МПС, което представлява покрит риск (т.11.1 от Общите условия).

Установява се от приетата по делото техническа експертиза (основна и допълнителна), че действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на събитието е 28000 лв.

Неоснователни са възраженията на ответника, че има право да откаже плащане на застрахователно обезщетение поради неверни данни, декларирани от застрахования, увеличаващи риска – а именно относно наличието на работеща алармена система. Установява се, че при попълване на документите при сключване на договора по поставените от застрахователя въпроси ищецът е посочил, че МПС-то има работеща алармена система (л.33 – Предложение-декларация за сключване на застраховка „Каско“ и „Злополука“). По делото няма спор (а и се установява от допълнителната авто-техническата експертиза), че процесният автомобил не е имал алармена система – фабрична или допълнително монтирана. От експертизата се установява още, че наличният при процесния автомобил имобилайзер представлява също вид охранителна система, но различна от алармената, поради което не може да се приеме, че имобилайзерът изпълнява изискването за работеща алармена система. В същото време съдът приема, че това не е валидно основание за отказ за плащане на обезщетение поради неточно обявяване на съществени за риска обстоятелства, тъй като са налице основанията на чл.362, ал.5 КЗ, по силата на която норма застрахователят не може да се позовава на неточно обявяване на съществени за риска обстоятелства, които са били проверени от него при сключване на застрахователния договор. Видно от Протокол №0509290 (л.142) при сключване на застраховката е извършен оглед на място от представител на застрахователя, който е удостоверил, че е проверил алармената система. Неоснователни са възраженията, че извършилия проверката е застрахователен брокер, а не служител на ответника. След като на застрахователния брокер е възложена дейност по сключване от името и за сметка на застрахователя на договори и за това е валидно учредена представителна власт, то всички действия, които са извършени по този повод, възникват директно в патримониума на ответника и го обвързват. Ето защо съдът приема, че за наличието на работеща алармена система е била извършена проверка и удостоверяване от представител на застрахователя при сключване на договора, поради което ответникът не може да се позовава на неточно обявяване на това обстоятелство като основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение.

При така установените факти съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, представляващо покрит риск - „кражба” на цяло МПС. Не са налице неизпълнение на договорни задължения от ищеца, невярно деклариране или други обстоятелства, обосноваващи право на застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение по изложените по-горе съображения. С оглед изводите на авто-техническата експертиза, размерът на дължимото обезщетение - действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на събитието, е в размер на 28000 лв.

Неоснователно е позоваването от ответника на право за редуциране на дължимото обезщетение със сумата, платена по предходна щета – в размер на 773,06 лв. Действително по силата на чл.407 КЗ при частично погиване на застрахованото имущество то се смята за застраховано до изтичане срока на застрахователния договор в размер, равен на разликата между първоначалната застрахователна сума и изплатеното застрахователно обезщетение, освен ако в застрахователния договор е уговорено друго. Смисълът на разпоредбата е да ограничи общия размер на обезщетенията за застрахованото имущество до размера на уговорената застрахователна сума. Първоначалната застрахователна сума по процесния договор е 32000 лв. Прилагайки цитираната разпоредба и след приспадане на платеното обезщетение по предходна щета, разликата, за която се счита застрахован процесния автомобил, е 31226,94 лв. Вземането на ищеца, така както е установено в настоящото дело, е 28000 лв. и същото не превишава редуцирания размер на застрахователната сума, поради което не подлежи на намаляване.

Неоснователно е и искането за намаляване на размера на размера на дължимото обезщетение със сумата, необходима за отстраняване на щета по предна броня – одраскване. Действително, видно от протокола за оглед, извършен на 01.02.2017 г. като констатирана повреда е вписана „одраскана предна броня“. ПО делото не са ангажирани доказателства обаче тази повреда да е била налична и към момента на настъпване на процесното събитие (т.е. да не е била отремонтирана до този момент.). Отделно от това при липсата на яснота с какъв обем и големина е въпросното одраскване, не може да се прецени и при условията на пълно и главно доказване как то повлиява на действителната стойност на автомобила, съответно – каква би била стойността за отстраняване на тази повреда. В експертизата си вещото лице сочи със степен на верооятност цена на евентуален ремонт на предна броня (240 лв.). Но за да се приеме, че са налице основания за намаляване на стойността на автомобила, съответно – на дължимото застрахователно обезщетение, следва при условията на пълно и главно доказване да се установи наличие на повреда към датата на събитието, както и вида и естеството й, което в настоящия процес не е сторено. Поради това съдът приема, че няма основания да се намалява размера на дължимото застрахователно обезщетение с евентуална стойност на ремонт за отстраняване на одраскване на предна броня.

Искът е основателен за сумата от 28000 лв. и следва да се уважи в предявения размер.

           

            По разноските:

На ищеца следва да се присъдят направените разноски за държавна такса, експертиза, адвокатско възнаграждение и такса за удостоверение, за сумата от 2695 лв.

 

По изложените мотиви Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК:*******, да заплати на Р.К.С., ЕГН: **********, както следва:

на основание чл.405, ал.1 КЗ сумата от 28000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско” за събитие, настъпило на 24.01.2018 г.,

на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2695 лв., представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

СЪДИЯ: