№ 369
гр. Пазарджик, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500343 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на В.ски районен съд №113 от 09.05.2022г. постановено по
гр.д.№20215210100388 по описа на съда за 2021г., е отхвърлен предявения от
Б. Г. И. с ЕГН- ********** и Г. В. И. с ЕГН- **********, и двамата с
постоянен адрес: гр.В., ул.”К.” №4 срещу Е. Г. К., с ЕГН-**********, Е. Й. К.,
с ЕГН-**********, Н. Й. Д., с ЕГН- ********** и Г. Й. С., с ЕГН- **********,
всички с адрес за призоваване: гр.В., ул. „К." №4, иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС за
разпределение на реалното ползване на съсобствената им едноетажна
постройка с идентификатор 10450.502.806.2, находяща се в имот с
идентификатор 10450.502.806, целият застроен и незастроен с площ от 828
m2, находящ се в гр. В.. Със същото решение е осъдена Б. Г. И. с ЕГН-
********** и Г. В. И. с ЕГН- **********, и двамата с постоянен адрес: гр.В.,
ул.”К.” №4, да заплатят на Е. Г. К., с ЕГН- **********, Е. Й. К., с ЕГН
**********, Н. Й. Д., с ЕГН- ********** и Г. Й. С., с ЕГН- **********,
всички с адрес за призоваване: гр.В., ул. „К.” №4, сумата от 150 лева,
1
представляваща сторените в производството разноски.
Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№2714 от 27.05.2022г.
подадена от ищците-съпрузите Б. Г. И. и Г. В. И., в срока по чл.259 ал.1 от
ГПК , с доводи за порочност като неправилно. Твърди се, че съдът
първоначално установил съсобственост на процесната постройка при равни
права между двете страни при невъзможност да се формира
мнозинство.Твърди се, че при попълването на постройката в действащата
кадастрална карта, същата е с идентификатор 10450. 502.806.2, с
предназначение “Друг вид производствена, складова, инфраструктурна
сграда“ и е в режим на допълващо застрояване. Било установено по делото,
че сградата е наследствена, преустроена в незаконна дървена
работилница,като след възражения от ищците, незаконната дейността била
преустановена. Ответниците отказали да се разпредели реалното ползване на
сградата за задоволяване на складови нужди и на двете страни с оглед
равните права на страните. Поддържат, че правата на страните са равни и това
не е спорно тъй като тази стопанска постройка на допълващо застрояване
представлява приращение по чл.92 от ЗС върху общата земя на съсобствения
поземлен имот, в който е построена, като правата на собственост в него са
равни. Считат, че самоволното ползване на незаконната занаятчийска
работилница само от ответницата Г. С. имаща само 1/16 ид.ч. от
съсобствената постройка, а след забранената занаятчийска дейност
самоволно ползва постройката като трапезария без санитарен възел, не
означавало промяна по надлежния ред на статута и предназначението на
постройката. Нямало взето с пълно съгласие решение от общото събрание на
съсобствениците за промяна на предназначението на процесната постройка и
че това може да стане със сключването на предварителен договор с
нотариална заверка на подписите на всички съсобственици, с последващо
издаване на скица с виза, разрешение за строеж и удостоверение за
ползване.Твърди се, че е налице нежелание на ответниците да се приеме
решение от ОС за разпределение ползването на съсобствената постройка.
Считат, че искът е допустим съгласно ТР №13 /2021г. от 10.04.2013г. на
ОСГТК на ВКС. Поддържа, че по делото е прието без възражения от страните
заключение на вещо лице и скица проект като съдът следва да го възприеме,
като определи начина на реално ползване на складовата постройка. Като
неправилен се определя извода на съда в това производство да не може да
разреши въпроса относно евентуалното преустройство на съществуващото
2
положение, съответно да предписва промяна в този смисъл, доколкото според
жалбоподателите предназначението на процесната сграда е производствена,
складова, ползвана за незаконна дърводелска работилница от съпруга на
ответницата Г. С., чиято незаконна дейност била прекратена след жалби на
ищците, като се твърди, че към момента сградата се използва за сбирки и
събирания на приятели на ответницата С., установено от показанията на св.
И.. Считат, че при определяне начин на реално ползване ще бъдат премахнати
предпоставките за нерегламентирано ползване на складовата постройка като
незаконно питейно заведение за лица без права върху този имот. Поддържа,
че предназначението на сградата не е променяно от складово в жилищно по
надлежния ред,че разпределението на сградата чрез преграждането на две по-
малки складови помещения еднакви по площ и функции, еднакво гарантират
правата и нуждите на двете страни.Твърди се, че самото преустройство е
незначително, и че при най-скъпия вариант, стойността на преустройството за
двете страни е по 300лв или общо 600лв, които разноски са по-ниски от
размерите на минималната работна заплата за страната от 680лв, който размер
бил критерият за малозначителност или маловажност. Поддържа се, че най-
евтиният вариант за преустройство е под 100лв без да се изисква изготвянето
на технически проекти или конструктивно становище. Счита, че в случая
съдът в производството по чл.32 ал.2 от ЗС действащ като съдебна
администрация, е следвало да постанови съдебно решение с което да
определи начина на реално ползване за складови нужди на съсобствената на
страните стопанска постройка. Моли да се отмени обжалваното решение и се
постанови друго за определяне на начин на реално ползване на сградата в
съответствие със заключението на вещото лице и приложената към него
скица.Претендира присъждане на разноските.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от насрещната по спора страна чрез пълномощника си адв. П. Ч., с вх.
№2943 от 09.06.2022г. в който въззивната жалба се квалифицира като
неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение. Оплакванията в
жалбата се квалифицират като несъстоятелни и ненамиращи опора в данните
по делото; че решението на РС е обосновано и законосъобразно, като твърди,
че са направени правилни правни изводи след обсъждане на събраните
доказателства и е постановен законосъобразен съдебен акт. Молят да се
потвърди обжалваното решение.
Няма ангажирани доказателства от страните по реда на чл.266 от ГПК
3
пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд провери валидността и допустимостта на
обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във
въззивната жалба на Б. и Г. И.и, и за да се произнесе взе в предвид следното:
В исковата си молба против Е. Г. К., с ЕГН-**********;Е. Й. К., ЕГН-
**********; Н. Й. Д. с ЕГН-********** и Г. Й. С., ЕГН-**********, всичките
от гр.В. ул.“К.“ №4, ищците съпрузи Б. Г. И., ЕГН-********** и Г. В. И., с
ЕГН-**********, живущи на същия адрес, твърдят че страните по спора са
съсобственици при равни права-на ½ ид.ч., ищците в режим на съпружеска
имуществена общност, а ответниците са собственици на общо ½ ид.ч., на
поземлен имот с идентификатор 10450.502.806, застроен и незастроен, с площ
от 828кв.м. Твърди се, че между страните няма спор относно начина на реално
ползване на част от дворното място откъм дъното на съсобствения ПИ,
разделено с вътрешна ограда на два еднакви участъка от по 219кв.м., а
останалото дворно място около жилищната им сграда с идентификатор
10450.502.806.2 представлявало участък за общо ползване като обслужва
входа на жилищната сграда и входовете на обектите, намиращи се на
партерното ниво и пространството около складовата постройка с
идентификатор 10450.502806.2, наследствена от родителите им.Твърди се, че
процесната складова постройка е наследена от родителите на ищцата Б. и на
ответницата Е., като сестри и е ползвана общо. Твърди се,че преди повече от
5г. ответницата Е. К. и дъщеря й Г. С. преустроили процесната лятна кухня в
занаятчийска работилница за производство на дървени столчета, заключили я
и не разрешавали на ищците да я ползват съвместно, въпреки че е обща
собственост. Освен това заградили част от общото им дворно място с
вътрешна ограда, състояща се от бетонен фундамент и тЕ. мрежа на метални
колове, със заключваща се метална врата в оградата. По този начин ищците
били лишени в нарушение на извънсъдебното споразумение за реално
ползване като общи части на дворното място около двете сгради с
идентификатори 10450502.806.1 и 10450. 502.805.2, установени преди повече
от 40г.-от строежа и начало на обитаването на жилищната сграда,като
ответниците лишили ищците от достъп не само до общата едноетажна
постройка, но и до общата част около нея от дворното място,предназначена
също за общо ползване. Занаятчийската дейност била преустановена преди 2г.
/ИМ е подадена на дата 15.04.2021г. с вх.№205/, като останали оградата около
постройката, заключената вътрешна врата и вратата на постройката, като в
4
този двугодишен период постройката започнала да се използва като питейно
заведение от непълнолетния Д.Л.С., син на ответницата Г. С..Твърдят ищците,
че в постройката идвали непознати момчета имащи ключове и от двете врати
на постройката и без присъствието на Д.С. оставали късно през нощта на
групи от по 5-15човека, слушали силна музика, викове и гласове, облекчавали
се в двора поради липса на тоалетна в сградата, имали предизвикателно и
агресивно държане, и станал инцидент с едно от децата на ищците. Ищците
искат да се определи начин на реално ползване по отношение на процесната
постройка на допълващо застрояване, с площ от 16кв.м.,като същата бъде
раздЕ. на две складови помещения всяко от по 8кв.м. В обстоятелствената
част на ИМ са изложени и доводи за премахване на вътрешната ограда и се
освободи частта от дворното място за общо ползване,като няма заявен такъв
петитум /реално ползване на дворното място около постройката/. Признават
ищците за влошени отношения с ответниците с висящи множество
административни и материални спорове за ползване на обекти в партерния и
таванските етажи на общата им сграда. За процесната съсобствена постройка
ищците твърдят още, че тя е постройка на допълващо застрояване върху
общата им земя и като такава представлява приращение по чл.92 от ЗС върху
съсобствената им при равни права земя.Твърдят ищците ,че притежават
половината от ПИ с идентификатор 10450.502.806, като другата половина е
съсобственост между ответниците, последните трима заместващи покойния
им баща Й.К., придобил части от тази земя чрез възмездни сделки по време на
брака му с първата ответница-Е. К.. Искането за определяне на начин на
реално ползване /НРП/ се аргументира с довода, че не е възможно да се
сформира мнозинство от съсобствениците по смисъла на чл.32 ал.1 от ЗС, за
разрешаване на достъпа на всички съсобственици както и НРП на процесната
постройка с предназначение за складови нужди, според отбелязванията в
приложената скица.Твърди се още, че постройката е декларирана само от
ищците и за нея плащат данъци за цялата постройка,без да имат достъп до нея
и търпят безобразията на трети лица спрямо нея. Молят ищците на основание
чл.32 ал.2 от ЗС да се определи достъп и реално ползване на съсобствената на
страните едноетажна постройка с идентификатор 10450.502.806.2 като се
определи начин на реално ползване на постройката.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по
иска чрез пълномощника си адв. П. Ч. от АК-Пазарджик, с който предявеният
иск се оспорва изцяло като неоснователен.Твърди се, че процесната
5
постройка съществува от повече от 100г.,по времето на дядото на Е. и Б.-Б.
И.,като първоначално същата е била паянтова барака, изградена от греди и
дървени капаци и се е ползвала като склад и лятна кухня. Твърди се, че след
построяването на къщата от страните през 1978г., ответницата Е. К. заедно
със съпруга си са започнали да ползват тази постройка като склад за сечива и
инструменти и за стари ненужни вещи, а след започването на нейното
естествено рушене отпреди 20г.-загнили греди, капаци и пропадане на
покрива, без ток и вода, Е. К. и дъщеря й Г. С. реновирали постройката без
претенции от страните както и от ищците по отношение на нейното ползване
и че въпросът за ползването на постройката не е бил поставян от ищците.
Коментира се актуалното състояние на процесната сграда-красива лятна
кухня, боядисана, чисто, с вода и електричество, стопанисвана и примамлива
за ищците, като средствата по реновирането надхвърлят 5000лв. Допълват
ответниците, че процесната постройка се намира в половината от двора,
която е била опредЕ. да се ползва от тях от ищците и че без знанието,
съгласието и присъствието на ответниците, дворът бил разделен от техник на
две половини, като ответниците оспорвали това действие на ищците и без да
са подписвали документ за разделянето и за реалното му ползване. Твърди се,
че всеки от страните без спорове и напрежение помежду си ,стопанисвал
частта от двора и от както е реновирана лятната кухня, признава се, че
ответниците са я ползвали от 18-20г. и я ползват и сега само като такава, а не
като работилница или питейно заведение, а преди това е ползвана от Е. К. и
съпруга й за инструменти и ненужни вещи. Твърдят ответниците, че са
придобили собствеността върху процесната постройка по давностно
владение и че в продължение на 43г. ищците не са имали желание и
претенции за ползването на постройката както и за нейното ремонтиране
и стопанисване. Молят ответниците да се отхвърли иска като изразяват
съгласие да бъде определен начин на реално ползване на двора в интерес и
на двете страни.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Установява се от доказателствата по делото, че ответниците са
наследници по закон на Й.Т.К., починал на 15.11.2007г., като ответницата Е.
Г. К. е преживяла съпруга, а другите трима наследници Е. Й. К., Н. Й. Д. и Г.
Й. С., са негови деца, видно от удостоверение за наследници №435 от
09.03.2020г. на Община В.. Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на
6
недвижим имот-чл.15, ал.1 т.1 от ЗСГ №127,том І1 дело № 260/ 1978г., на
нотариус Е. П. при РС-В., от 05.05. 1978г., Н. Г. И. и К.П. И. продават на Е. Г.
К. и на Б. Г. И. при равни права, притежаваната от Н. Г. И. ¼ ид.ч. от дворно
място от 636кв.м., а К. И. притежаваната от нея 1/12ид.ч. от същото
място,съставляващо имот пл.№781 в кв.95, за който е отреден парцел №ІІІ по
плана на града при съседи-улица, н-ци Цв. В., н-ци К. Е. и Г. П.. Видно от
удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК, изх.№**********
от 09.04.2021г., на Община В., на името на Б. Г. И. и на Г. В. И. е записан в
съсобственост на имот пл.№3939 от 1983г. квартал 95, УПИ, парцел
ІІІ,представляващ лятна кухня с площ от 15кв.м., с идентификатор
10450.502.806.2./ описаната в исковата молба сграда/, при права от ½ ид.ч.. .За
процесната сграда никоя от страните е представила документ чрез който да
удостовери правото си на собственност. Представени са по делото
нотариални актове и молба за отстъпено право на строеж, които нямат пряко
отношение към процесната стопанска сграда.Съгласно приложената по
делото скица на поземлен имот №І15-957 40-30.01.2020г., издадена от СГКК-
Пазарджик, в ПИ с идентификтор 10450.502.806 има построени четири
сгради, между които и сграда с идентификатор 10450.502.806.2. застроена на
16кв.м., на един етаж,представляваща друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда, като същата е разположена на страничната
регулационна линия на границата със съседния ПИ 10450.502.805, граничещ
откъм изток с поземления имот 10450.502.806. Отразено е, че процесният ПИ
е съсобствен между Б. И., Е. И. и Г. Б. И.. Съгласно представено
удостоверение за граждански брак №1220 от 27.12.1982., на ГНС-Пловдив,
ищците са сключили граждански брак на дата 27.2.1962г. По повод на
постъпилия отговор, ищците допълват исковата си молба по реда на чл.143
ал.2 от ГПК, като поддържат, че твърденията на ответницата са неверни, че
процесната сграда,представляваща наследствена лятна кухня е била обсебена
чрез самоуправство, че кухнята е заснета като едноетажна складова постройка
с идентификатор 10450.502.806.2 , и е била превърната в незаконна
дърводелска работилница осъществяваща незаконна производствена дейност,
в последствие използвана за склад, а към момента превърната в сборище за
събиране на непълнолетни младежи без надзор, извършващи дейностите
посочени в исковата молба, като ищците искат постройката да се ползва по
равно с две отделни равни по площ складови помещения, обособени с леки
вътрешни прегради за да могат да си складират дървата за огрев, доколкото
7
при предходното им складиране в общата за страните част от дворното място
ответникът С. се възпротивила и подала жалба. Ищците твърдят, че не са
определили начин на реално ползване и да са разрешавали на ответниците да
владеят и да ползват съсобствената им постройка с идентификатор
10450.502.806.2. Като абсурдни се определят доводите на ответниците в
отговора и изтекла в полза на ответниците придобивна давност, тъй като се
касаело за наследствена от родителите им постройка, представляваща
едноетажна лятна кухня, декларирана от ищците и заплащани за същата
данъци. Считат, че в това производство спорове за материални права, в
частност право на собственост не могат да бъдат предмет на разрешаване.
По делото са разпитани като свидетели В. Г.ев И., на 54г., син на
ищците и племенник на първата ответница Е. К., който установява, че
процесната постройка е подобрена преди 10години от Г. С., дъщеря на
първата ответница, допълва, че постройката съществува откакто се е родил
/1966г./, предполага, че е строена от дядо му, че Г. е бутнала старата
постройка и на нейно място изградила нова постройка, която била ползвана
от всички.Свидетелят установява, че в нея е чествал рождените си дни,
установява, че Г. преди да бутне постройката не им е съобщила за нейните
намерения, защото тя не се съобразявала с техните.Пред него баба му е
казвала,че сградата е обща и е протестирала. Обяснява, че ответниците
„сринали“ постройката и построили нова, като след строежа не се били
допитали до ищците дали са съгласни или не, като не искали пари и не е
имало разбирателство как да се ползва. Според свидетеля ответницата Е. К. е
заявявала, че ще се построи тук сграда за да се събираме, да си хапваме ,да си
пийваме. Твърди, че от момента на построяването на сградата, се слага ключ,
и първо бил ползвана за магазин.Никой не питал свидетеля за какво ще се
ползва постройката. След това сградата се превърнала в нещо като стая за
сбирки, вдигане на шум и тряскане на врати. Твърди, че младежите се
облекчават в двора, за което сигнализирал на тел.112 като бил ударен в
момент когато майка му отишла да се разправя с тях. Описва веселието на
младежите за Новата Година по следния начин: „ А за Нова година беше нещо
страшно, като се започна от 19.00ч. на 31.12.2021г. и до 07.00ч. на
01.01.2022г., голи по двора, показващи разни жестовеП. нациски песни,беше
нещо страшно“. Допълва, че подобрената постройка е на 13г. и че през тези
години майка му е помагала в събирането на селско-стопанска продукция,
която се складирала в тази постройка. Установява още, че родителите му
8
некога не са имали ключове от постройката от нейното изграждане, никога не
са влизали вътре, не са били допускани,че ответниците са му казвали, че те са
си построили и те ще си го ползват . Посочва, че има задна каменна стена
която си останала от старата постройка, а другите материали като греди и
камъни не знае дали са ползвани. Установява, че постройката е със същата
големина, както преди, и че сега е измазана, но като големина е същата, същи
са основите, циментовата замазка от долу е съществувала и преди, и че
основите на старата сграда останали и една стена от нея.Знае, че родителите
му са декларирали тази постройка още през 1978г. и си плащат данъците
както и такса смет до момента.
Вторият разпитан свидетел С.А.Д., на 62г. без родство със страните
установява, че с Л.С. са баджанаци, като двамата водят две сестри,знае, че
баба му живее на този адрес и че свидетелят е бивш съпруг на Н. Д..Твърди,
че е ходил на гости в процесната сграда, която първоначално е била дървена
барака, като за склад, била ремонтирана от Л.С., защото е щяла да падне,
покрива течал, направена била замазка на пода стените иззидани от
тухли,измазани отвън и от вътре.Направен нов покрив на мястото на
течащия стар с греди, старата постройка не била бутната, а отремонтирана,
поставен бил гипс картон на тавана, сменил гредите и направил нов
покрив.Свидетелят обяснява, че е помагал на Л.С..Била стегната цялата
сграда, с ток и вода, станало едно нормално помещение където се събирали и
си пийвали и е била ползвана. Знае, че ищцата също е идвала там на сбирките,
вратата на постройката била постоянно отключена, а след като започнало да
се заключва, ключът стоял на пирон и всеки можел да влиза в нея. Обяснява,
че в сградата е виждал и ищците и не знае на някой да им е забранявано да
влизат там. Знае, че леля му Б. е влизала в сградата защото лично я е виждал.
За изясняване на спора от фактическа страна, исковият съдът е
допуснал и назначил съдебно-техническа експертиза заключението по която
въззивният съд възприема изцяло като обосновано, обективно, компетентно
изготвено и неоспорено от страните и от което се установява, че процесната
постройка представлява сграда с идентификатор №10450.502.806.2, има
функционално предназначение-друг вид производствена,складова,
инфраструктурна сграда на 1 етаж, със застроена площ от 16кв.м.,построена в
ПИ с идентификатор 10450.502.806., в гр.В., на ул.“К.“ №4, вид на
територията Урбанизирана, НТП Ниско застрояване,/до 10м/, с площ на ПИ
от 828кв.м., стар номер 3939,кв.97,парцел ІІІ, съгласно заповед за одобрение
9
на КККР №РД-18-1214 от 06.06. 2018г. на ИД на АГКК. При огледа на място
вещото лице Б.З.Г. е установило, че сградата представлява едно помещение с
размери в плана по вътрешните конструктивни очертания на ограждащите
стени-3.55/3.59/5.72/5.05м.л., с полезна площ от 19.22кв.м., светла височина
от 2.25м.л. и застроена площ от 23кв.м. Установено е, че сградата е
изградена с ограждащи стени от тухла, бетонова основа, под над нивото на
прилежащия терен до 0.30м. и едноскатен покрив,покрит с профилирана
поцинкована ламарина. Допълнено е, че същата представлява сграда от
допълващото застрояване с обслужващо предназначение в имота-едно
помещение за обитаване, трапезария с един външен самостоятелен вход и
пряко осветление, като помещението е захранено с ток и вода, с изградена
мивка и шкаф и алпака корито. Експертът е изчислил, че средният месечен
пазарен наем на процесната сградата е от 88лв. Експертът предлага един
единствен начин на разпределяне реалното ползване на процесната сграда с
идентификатор 10450.502.806.2, с адм. адрес-гр.В.,ул. “К.“ №4, построена в
ПИ с идентификатор 10450.502.806 и със застроена площ на сградата от
23.55кв.м., полезна площ от 19.22кв.м.. или ½ ид.ч. от 9.61кв.м., като ищците
да ползват оцветеното в червено част от 6.81кв.м., а реалното ползване на
ответниците е от 6.81кв.м. оцветено в синьо, и за общо ползване част
оцветена в жълто от 5.60кв.м. Изрично за осъществяване на варианта според
експерта е необходимо да се извърши следното преустройство-направа на
леки дървени прегради с дължина от 7.50м.л. и височина до 2м.л, закрепени
на пода и стените с анкерни болтове на стойност 600лв, което е почти
7пъти/седем/ по-скъпо от месечния наем на сградата и се доближава до
размера на МРЗ за страната за 2022г./710лв от 01.04.2022г. ПМС №37 от
24.03.2022г./ Според приложената към заключението скица с
разпределението, опредЕ.та за ползване общата част осигурява достъп на
съсобствениците до входа на сградата /разположен в посока от югоизток към
североизток/, като ищците ще ползват северозападната половина от сградата,
а ответниците-югоизточната. Според заключението експертът не е посочил,
дали за ползването на отделните части освен преградната дървена стена, ще е
необходимо да бъдат поставени заключващи се врати на всяка отделно
ползвана част, което допълнително би оскъпило преустройството. В съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението си. Заявява повторно, че за
да се разпредели ползването по посочения вариант, е необходимо безусловно
да се извърши посоченото от него преустройство,както и цената която е
10
необходима за това преустройство. В съдебно заседание представителят на
ответниците заявява, че докато не им се заплати стойността на изградената
постройка, не следва да се плаща наем и да се извършва заграждането
посочено от експерта.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност и по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес за ищците като съсобственици да
искат определянето на начин на реално ползване на процесната сграда, тъй
като не може да се формира мнозинство от съсобствениците и доколкото
същата има характер на съсобственост между страните тъй като до момента
ищците не са допускани да я ползват с оглед на нейното предназначение и да
имат достъп до същата за да складират свои вещи в последната с оглед на
конкретните си нужди.
Разгледана по същество исковата претенция е неоснователна.
Процесната сграда има съсобствен сънаследствен характер,
независимо, че в същата в един по-късен момент е била напълно реновирана
със запазени отделни части и елементи от същата-основа, стена, запазена
площ, етажност и други, като направен нов покрив, водоснабдена и
електроснабдена, подмяна на загнили греди от покрива и други. Сградата е
построена в съсобствен на страните парцел имот пл.№781 м кв.95 по плана на
гр.В. от 1978г. В нотариално заверената декларация за отстъпено право на
строеж двете съсобственички Б. И. и сестра й Е. Г. К. взаимно са си
отстъпили право на строеж за строеж в процесния парцел на жилищна сграда
на 120кв.м., като Б. стане собственик на първия жилищен етаж, на гараж в
приземието и на две стаи от избено помещение с изложение изток-юг, ведно с
половината от тавана с изложение на запад, а Е. К. да застрои и стане
собственик на втория етаж, в приземието - гараж откъм улицата и на две стаи
с изложение запад-юг и половината от тавана с изложение изток-виж молба
нотариално заверена от 01.06.1978г./ липсват данни при строежа на
процесната сграда,чието реално ползване се иска, да е учредено право на
строеж на ответниците. Следователно по силата на приращението-чл.92 от ЗС
сградата е станала съсобствена между страните от построяването й.
Твърденията на ответниците, че са придобили имота по давност не се доказа
доколкото никой от свидетелите не установява, да е била установена
11
фактическа власт от ответниците с намерение да я своят лично за себе си като
своя собствена като отблъснат владението на другите съсобственици и да са
демонстрирали това свое намерение. Нещо повече, реновирането на сградата
не е било с цел имотът да стане изключителна собственост на ответниците, а с
цел да може да бъде използван по неговото предназначение. В тази връзка е и
позицията на ответниците в съдебно заседание заявена от процесуалния им
представител адв. П. Ч., при разискване и обсъждане на заключението,
изготвено от експерта Г. по назначената съдебно-техническа експертиза, че
въпросът за заплащането на наем от ответниците, които в момента ползват
имота в полза на ищците –другите съсобственици на имота, които не го
ползват в момента , следва да стане след като им се заплати стойността на
изградената постройка от ищците, тоест ответниците изостават и се отказват
от претенцията си, че са изключителни собственици на същата, но че искат да
им се заплати припадащата им се част от стойността на подобрената и
реновирана сграда във връзка с вложените от последните труд ,материали ,
извършени строително--монтажни дейности и други подобни, тоест налице е
признание на собственическите права на ищците върху сградата, имаща
статут на съсобствена такава между страните по спора.Няма изрично заявена
в това заседание позиция, че имотът е изключителна собственост на
ответниците като придобит по давност и поради този причина, да няма
основание да бъде предмет на начин на реално ползване между страните и че
след като е построена от ответниците, то ищците няма какво да им
заплащат,защото средствата са вложени от ответниците в строеж за
придобиването му в изключителна собственост на процесната сграда. В
писмената защита на пълномощника на ответниците също не се повдига
въпроса за придобиване на имота в изключителна собственост от ответниците
в резултат на придобивна давност.
Предвид изложеното въззивният съд приема еднозначно, че имотът има
съсобствен за страните характер и като такъв за ищците е налице правен
интерес да искат определяне начин на реалното му ползване.
По същество исковата претенция е неоснователна защото определянето
на начин на реално ползване на недвижим имот застроен или незастроен
предполага и недопуска изобщо възможността от извършването на каквито и
да било преустройства в имота за да може да се осъществи начина на реално
ползване. В случая, експертът Г. е категоричен, че реализирането на начина
на реално ползване по отношение на сградата от 16кв.м. с идентификатор
12
№10450.502.806.2 представляваща сграда на допълващото застрояване с
обслужващо предназначение в имота-едно помещение за обитаване,
трапезария с един външен самостоятелен вход с пряко осветление, захранено
с ток и вода, с изградена мивка с шкаф и алпака корито, разположена в
поземлен имот с идентификатор 10450.502.806 по КККР на гр.В. от 2018г., с
административен адрес-ул.“К.“ №4, може да се извърши само и единствено
чрез преустройство-направа на леки дървени прегради с дължина от 7.50м. и
височина от 2м.,закрепени на пода и стените с анкерни болтове на стойност
600лв. Такова преустройство е недопустимо по закон и съгласно утвърдената
съдебна практика доколкото съществено се променя обекта, чието реално
разпределение се иска като се довнасят външни материали, които се
закрепват в обекта по начин, че да се стигне до изкуствено разпределяне
ползването му.Това е недопустимо. Посоченото преустройство е на
значителна стойност и се доближава до размера на МРЗ и е приблизително
равно на седеммесечен размер на наема на сградата. Чрез това преустройство
се променя характера и естеството на сграда, при реално ползвана площ за
ищците и за ответниците от по 6.01кв.м., и общо ползване от 5.6кв.м., тоест
опредЕ.та за общо ползване част е почти равна на частта ползвана от ищците
и от ответниците. Неудобствата при това разпределение са явни и като краен
резултат искането за преустройство е с такива характеристики и естество, че
то е несъвместимо в начина на разпределяне на процесната сграда по
правилата на чл.32 ал.1 от ЗС. Съдебната практика е категорична ,че
разпределянето на имота по чл.32 ал.1 от ЗС може и следва да се осъществи
само тогава когато разпределението не е обвързано от извършването на
каквото и да било преустройство на обекта ,включително и чрез привнасяне
отвън и извършване на строителство- в случая, преграждане на помещението
на сградата чрез направа на леки дървени прегради с дължина от 7.50м. и
височина до 2м.л., закрепени на пода и стените с анкерни болтове.
Съдебната практика е категорична, че разпределянето на реалното ползване
на имота между съсобствениците е невъзможно когато то е свързано с
извършването на каквито и да било преустройства на имота, дори и
независимо на каква стойност са, тоест обектът предмет на реално ползване
следва да запази в непроменен вид съществуващата си външност, структура,
състояние, обем, конфигурация, предназначение, за да бъде допустимо
разпределянето на реалното му ползване.
В случая предлаганият вариант не отговаря на тези изисквания тъй като
13
той задължително предполага извършване на значително преустройство на
сградата по описания от вещото лице начин и средства.
Предвид изложеното не са налице основанията за закона за допускане
и определяне на начин на реално ползване на процесния имот.
Въззивният съд не споделя доводите изложени във въззивната жалба
тъй каято същите не отчитат факте, че начин на реално ползване не може да
бъде определен в случаите когато се налага съществено преустройство за да
бъде на практика реализирано разпределението.В случая, преустройството е
съществено доколкото се променя характера и естеството на сградата чрез
привнасяне на външни строителни елементи чрез които да се обособят
отделните помещения ,които се предоставят за самостоятелно ползване от
страните , както и определят площта опредЕ. за общо ползване от страните.
Съдът споделя напълно мотивите на В.ски районен съд изложени към
обжалваното решение и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
Съдът не присъжда разноски в полза на ответниците по въззивната
жалба тъй като липсват данни и доказателства за направени такива във
въззивното производство както и представен списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на В.ски районен съд №113 от 09.05.2022г.
постановено по гр.д.№20215210100388 по описа на съда за 2021г.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14